Р Е Ш Е Н И Е
№ 254/11.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик –VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
март, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретар Димитрина Георгиева, изслуша докладваното
от съдия ХУБЧЕВА административно дело № 870 по описа на съда за 2021 г., взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.Ц.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез
пълномощника му адв. М.И. против решение № 1012-12-158#1 от 14.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик (в жалбата е погрешно изписан номерът на обжалвания административен акт
като е поставена буквата „Ц“ в началото на номера, индивидуализиращ решението
на ТП на НОИ – гр. Пазарджик), с което е потвърдено
разпореждане № 121-00-6711-4 от 07.06.2021 год. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което на
жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица от 11.11.2020 год.
до 10.09.2021 год., в размер на 62, 71 (шестдесет и два лева и седемдесет и
една стотинки) дневно.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност на оспореното решение поради
противоречието му с материалноправните разпоредби – отменително основание по
чл. 146, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Сочи, че неправилно
административния орган е приложил разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО и е
допуснал нарушение като е изчислил дохода на лицето за периода от месец май
2018 год. до 10.11.2018 год. за положения от лицето труд във Федерална
Република Германия вместо релевантния период от 10.11.2018 год. до 10.11.2020
год., с оглед момента на прекратяване на осигурителния период – 10.11.2020 год.
Позовава се на удостоверение, издадено от германския работодател (преведено на
български език от лицензиран преводач), представено пред административния орган,
в което е посочено за отделните месеци на процесния период какви са доходите,
получавани от С.Д. и позовавайки се него и използвайки способа за аритметическо
изчисляване изтъква, че следва да му се определи по-голямо парично обезщетение
за безработица, но с оглед установения от законодателя максимален размер, не
следва да надвишава сумата от 74, 29 (седемдесет и четири лева и двадесет и
девет стотинки) на ден. Моли за отмяна на оспореното решение и връщане на
делото като административна преписка на директора на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт – гр. Пазарджик (ТП на НОИ – гр. Пазарджик) за
ново произнасяне при съобразяване на дадените от съда указания. Претендира
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в
списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а се представлява от
пълномощника му адв. И., която поддържа подадената жалба и депозираното по
делото становище. Моли да се уважи жалбата като излага подробни съображения в
писмена защита, представена по делото с молба вх. № 887 от 27.01.2022 год.
Ответникът по оспорването не се явява, представлява се от юрисконсулт М..
Оспорва жалбата като изразява становище за нейната неоснователност. Представя
писмени бележки по делото. Моли на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа
страна следното:
От
приложената по делото административна преписка е видно, че С.Ц.Д. е подал
заявление с вх. № 783 от 16.11.2020 год. в Дирекция „Бюро по труда“ - гр.
Септември за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.
54а от КСО, като в него е декларирал, че последното правоотношение с
работодател във Федерална Република Германия е прекратено,
считано от 09.10.2020 год. Със заявление вх. №121-00-6711-1/16.11.2020 г. до
директора на ТП – НОИ – гр. Пазарджик лицето е посочило, че от 22.05.2018 год.
до 10.11.2020 год. е работило във
Федерална Република Германия, поради което поискал
да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. В отговор на искането
му е изпратено уведомително писмо с изх. №121-00-6711-1 от 18.11.2020 год., с което на
основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните
обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и
доходи от друга държава- членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.
65(2)
от Регламент (ЕО) №883/2004; анкетна карта; документи, удостоверяващи осигурителни периоди и осигурителни доходи във Федерална Република Германия. Със заявление рег. № Ц1019-12-3558 от 26.11.2020 год., подадено в ТП на НОИ – Пазарджик, Д. е представил поисканите документи и е поискал да му бъде отпуснато
парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното
правоотношение е прекратено на 10.11.2020 год. и е упражнявал трудова дейност
на територията на държава-членка на Европейския съюз.
Също така е поискал удостоверяване на осигурителен период от Федерална Република
Германия за времето от 22.05.2018 год. до 10.11.2020 год. Чрез системата за
електронен обмен на социално осигурителна информация между Република България и
Европейския съюз със структурирани електронни документи административният орган
е изискал да се представи информация за горепосочения период. Във връзка с това
с разпореждане № 121-00-6711-1 от 12.01.2021 год. на ръководителя на
осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално
осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица до получаване на исканите електронни документи. На 25.02.2021 год. в ТП на НОИ – гр. Пазарджик за
Д. са получени електронни документи с посочени номера, с които се потвърждава,
че на лицето е била осигурена трудова заетост в периода от 22.05.2018 год. до 10.11.2020 год., а като
причина за прекратяване на заетостта е посочена „уволнение от работодателя“. От
същите се установява, че за периода от 01.01.2020 год. до 30.11.2020 год. е получавал 10 688,97 (десет хиляди шестотин осемдесет и
осем хиляди евро и деветдесет и седем цента) евро брутен доход за посоченото време. С
разпореждане № 121-00-6711-2 от 17.03.2021 год., издадено от осигурителния орган, на основание чл. 55 от АПК, е възобновено производството по заявлението, подадено от Д..
С разпореждане № 121-00-6711-3 от 24.03.2021 год., на основание чл.
54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 54а, ал. 1 от същия, чл. 546, ал. 1 от КСО, чл. 54в, ал. 1 от цитирания и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883 от 2004 год. на С.Д. е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода от 11.11.2020 год. до 10.09.2021 год. (десет месеца), в размер на 23.65 (двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки) лева, дневно. Посочено е, че при определяне на размера на паричното обезщетение са
взети предвид удостоверения осигурителен период при последната му работа от
22.05.2018 год. до 10.11.2020 год. и възнаграждението му за периода от
01.01.2020 год. до 30.11.2020 год., в размер на 10688.97 (десет хиляди шестотин осемдесет и евро и деветдесет и седем цента) евро - брутен доход, възлизащ на 20 905,81 (двадесет хиляди деветстотин и пет лева и осемдесет и
една стотинки) лева, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 9, т. 4 от Закона за бюджета на Държавнто обществено
осигуряване (ЗБДОО) за 2020 год., според който максималният размер
на осигурителния доход за 2020 год. е определен на 3 000, 00 (три хиляди лева)
лева. Изчислено е, че осигурителният доход за периода от 01.01.2020
год. до 10.11.2020 год., от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица на Д. е 19 632, 24
(деветнадесет хиляди шестотин тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки)
лева, а среднодневният осигурителен доход - на 39, 42
(тридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки) лева, поради което на
основание чл. 546, ал. 1 от КСО, е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на 23, 65 (двадесет и три лева шестдесет и пет стотинки)
лева.
Със заявление рег. № 1013-12-46
от 08.04.2021 год. Д. е отправил повторно запитване до ТП на НОИ – гр.
Пазарджик като е посочил, че не е съгласен с определеното му обезщетение.
Приложил е заверени преписи от фишове за получаваното от него ежемесечно
трудово възнаграждение за периода от 31.12.2018 год. до 10.11.2020 год. във Федерална Република Германия. По повод изразеното недоволство от страна на
осигуряваното в чужбина лице, органът отново е изискал от компетентната институция
на Федерална Република Германия да се предостави информация
за полученото от
Д. възнаграждение
за периода от 22.05.2018 год. до 31.12.2019 год., поради което ръководителят на
ТП на НОИ – гр. Пазарджик е издал решение №1013-12-46#1 от 27.04.2021 год. за
спиране на административното производство. На 07.05.2021 год. при
административния орган е получен електронен документ с посочен номер от Федерална Република Германия, потвърждаващ, че доходът на Д. за периодите от
22.05.2018 год. до 31.12.2019 год. е в размер на 23 685, 75 (двадесет три
хиляди шестотин осемдесет и пет евро и седемдесет и пет цента) евро - брутен доход и от 01.01.2020 год. до
30.11.2020 год., възлиза в размер на 10 688,97 (десет хиляди шестотин осемдесет
и осем хиляди евро и деветдесет и седем цента) евро - брутен доход. На основание чл. 55 от АПК спряното административно производство отново е възобновено служебно с решение №1013-12-46#2 от
28.05.2021 год. на директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик. Установено е, че в
получения структуриран електронен документ U004 е потвърден
доход за периода от 22.05.2018 год. до 31.12.2019 год., в размер на 23 685, 75
(двадесет и три хиляди шестотин осемдесет и пет евро и седемдесет и пет цента)
евро - брутен доход, за който няма данни в получения СЕД U004 на 25.02.2021 год.
С разпореждане № 121-006711-4 от 07.06.2021 год., на
основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, на С.Д. е определен нов размер на паричното
обезщетение за безработица, в размер на 62, 71 (шестдесет и два лева и
седемдесет и една стотинки) лева, дневно, считано от 11.11.2020 год. Посочено
е, че при определяне размера на паричното обезщетение са взети предвид
удостоверения осигурителен период при последната му работа от 22.05.2018 год.
до 10.11.2020 год. и удостоверените брутни доходи
за периодите: от 22.05.2018 год. до 31.12.2019 год., в размер на 23 685, 75 (двадесет
и три хиляди шестотин осемдесет и пет евро и седемдесет и пет цента) евро,
възлизащ на 46 325, 30 ( четиридесет и шест хиляди триста двадесет и пет лева и
тридесет стотинки) лева и от 01.01.2020 год. до 30.11.2020 год., в размер на 10 688,97 (десет
хиляди шестотин осемдесет и осем хиляди евро и деветдесет и седем цента) евро,
възлизащ на 20 905, 81 (двадесет хиляди деветстотин и пет лева и осемдесет и
една стотинки) лева, при съобразяване с разпоредбите на Закона за бюджета на
ДОО за 2018 год., 2019 год. и за 2020 год. относно минималния и максималния
осигурителен доход за съответните години. Посочено е, че осигурителният доход
за периода от 11.11.2018 год. до 10.11.2020 год. (498 работни дни), от който е
определен размерът на паричното обезщетение за безработица на Д. е 52 048, 14 (петдесет
и две хиляди четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки) лева, а среднодневният
осигурителен доход възлиза на 104, 51 (сто и четири лева и петдесет и една
стотинки) лева. На основание чл. 546, ал. 1 от КСО е определено дневното парично обезщетение за
безработица на Д., в размер на 62, 71 (шестдесет и два лева и седемдесет и една
стотинки) лева.
На 23.06.2021 год. жалбоподателят
е възразил срещу определения размер на паричното обезщетение за безработица с
довода, че органът не е взел изцяло предвид времето, през което е работил и е
осигуряван в Република Германия, поради което размерът на обезщетението за
безработица следва да му се определи по-висок размер и поискал да се
преразгледа отпуснатото му обезщетение.
С решение № 1012-12-158#1 от 14.07.2021 год. директорът
на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е потвърдил разпореждане
№ 121-00-6711-4 от 07.06.2021 год. на ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за
безработица от 11.11.2020 год. до 10.09.2021 год., в размер на 62, 71
(шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки) дневно. Изложил е мотиви,
че при определяне на новия размер, възлизащ на 62, 71 (шестдесет и два лева
седемдесет и една стотинки) лева дневно на паричното обезщетение за безработица
на С.Д., съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, чл. 54б, ал. 1 от процесния и чл. 54в,
ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883 от 2004 год. за срок от десет месеца,
ръководителят на осигуряването за безработица правилно е приложил материалния
закон, целта му, а също така е издадено при спазване на административнопроизводствените
правила.
За
изясняване на значимите по делото факти и обстоятелства по делото е допусната и
приета съдебно-счетоводна експертиза, оспорена от ответната страна, съдът
възприема като компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите писмени доказателства.
В отговор на поставените въпроси на вещото лице, съдът я възприема като
компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите писмени доказателства. Вещото лице е дало заключение, че осигурителният доход на жалбоподателя за последните 24 (двадесет и четири)
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването –
ноември 2020 год., е в размер на 69 753, 80 (шестдесет и девет хиляди
седемстотин петдесет и три лева и осемдесет стотинки) лева. В съдебно заседание
уточнява, че се е запознало с приложения по делото структуриран електронен
документ U004, но
посоченият в него период е от 22.05.2018 год. до 01.12.2019
год. и посочена в него сума е една обща, а периодът, за който следва да се
изчисли осигурителния доход на С.Д. е от 11.11.2018 год. до 10.11.2020 год. Според
вещото лице от съдържанието на данните, съдържащи се в структурирания
електронен документ U004, не може да се изведе категорична информация за конкретния период от
ноември 2018 год. до края на същата година, тъй като в него не се съдържа
информация какво е възнаграждението за конкретния период, за който са платени
осигурителни вноски на жалбоподателя във Федерална Република Германия. Сочи, че
при изготвяне на заключението е използвало приложения към жалбата протокол-удостоверение
за работа в Европейски съюз (в превод) и фишовете за заплата. В протокол-удостоверение
за работа в Европейски съюз се съдържа информация за заплатата на лицето, с посочени
отчетни периоди, размер на „данъчно бруто текущ“ и размер на „друго облагаемо
бруто“, а също така данните в документа са по месеци за периода от 11.11.2018
год. до 10.11.2020 год.
По отношение размера среднодневния осигурителен доход на Д. за периода от
11.11.2018 год. до 10.11.2020 год. вещото лице е посочило, че възлиза на 140,
07 (сто и четиридесет лева и седем стотинки) лева. Достигнал е до този извод
като е разделил е общия осигурителен доход на броя на работни дни, съдържащи се
изследвания период от време.
При съобразяване правилото на чл. 54б
от КСО и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗБДОО за 2020 год. дава заключение,
че дневното парично обезщетение за безработица на С.Д. е в размер на 74, 29
(седемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт като проверява дали е издаден от компетентен за това орган
и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта на закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен за това административен орган,
в предвидената от закона форма и е мотивирано. В разпоредбата на чл. 117, ал. 3
от КСО е посочено, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. При издаване на обжалвания акт решаващият орган не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила. Видно от съдържанието на процесното
решение в него се съдържат правни и фактически основания, послужили при
издаването му. Съдът обаче намира, че обжалваният административен акт
противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в
хода на административното производство релевантни за спора юридически факти не
се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
Между
страните не се спори, че жалбоподателят има
право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1
от КСО при зачетен осигурителен стаж,
както по законодателството на Република България, така и по законодателството
на друга държава, в случая – Федерална
Република Германия, на основание международен договор, по който държавата ни е
страна. Доколкото
жалбоподателят е български гражданин и като такъв
е гражданин на държава - членка на Европейския съюз (ЕС) и
е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883 от
2004 год., който с
оглед чл. 288 от ДФЕС е пряко приложим във всички държави-членки на ЕС и
съдържащите се в него правила за задължителни за спазване от национланите
органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата,
и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните
законодателства. В чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883 от 2004 год. е посочено, че компетентната
институция на държавата – членка, чието законодателство поставя придобиването,
запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица
в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В
българското законодателство с разпоредбата на чл. 54б,
ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2018 год. е въведено, че дневното парично
обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“, за
последните 24 (двадесет и четири) календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и
по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. В ал. 2
от цитираната норма, в сила от 01.01.2018 год., е посочено, че минималният и
максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят
ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Също така по делото е
безспорно, че жалбоподателят е полагал труд за периода от 22.05.2018 год. до
10.11.2020 год. във Федерална Република Германия. Спорът между страните е
относно изчисления размер на дневното парично обезщетение за безработица за
периода от
22.05.2018 год. до 10.11.2020 год. Административният орган го е определил в
размер на 62, 71 (шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки) лева
дневно за периода от 11.11.2020 год. до 10.09.2021 год., но с оглед
приложението на чл. 54б, ал. 1 от КСО, след като националното ни
законодателство предвижда специален осигурителен период - последните 24
(двадесет и четири) календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, при определяне размера на дневното парично обезщетение за
безработица, с поставяне на ограничение на минималния и максималния дневен
размер на конкретното дължимо обезщетение, намира приложение българското
законодателството – по арг. на чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883 от 2004 год., във връзка с параграф 2 от същия.
Видно от приобщения
доказателствен материал по делото се установява, че прекратяването на
осигуряването на жалбоподателя при германския работодател в настъпило на
10.11.2020 год. Със заявление с вх. № 783 от 16.11.2020 год. в Дирекция „Бюро по
труда“ - гр. Септември Д. е сезирал орган за отпускане на
парично обезщетение за безработица. С оглед разпоредбата на чл. чл. 54б, ал. 1
от КСО релевантният период, който има значение при изчисляване на обезщетението
за безработица е този от 10.11.2018 год. до 10.11.2020 год. По отношение на
този период вещото лице е изготвило заключение, в което сочи, че осигурителният
доход на жалбоподателя за последните 24 (двадесет и четири) календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването е в размер на 69 753, 80
(шестдесет и три хиляди лева седемстотин петдесет и три лева и осемдесет
стотинки) лева, а среднодневият осигурителен доход на С.Д. за относимия период
от време – 11.11.2018 год. до 10.11.2020 год. е в размер на 140, 07 (сто и
четиридесет лева и седем стотинки) лева. Въз основа на получените резултати е
изчислило, че дневното парично обезщетение за безработица на лицето, според
правилата на чл. 54б от КСО и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗБДОО за 2020
год., е в размер на 74, 29 (седемдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки) лева. При сравняване периода, който административният орган е взел
предвид при изчисляване на среднодневият осигурителен доход на С.Д. е в размер
на 62, 71 (шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки) лева, който
размер не съответства на установите с допустимите по спора доказателства и
доказателствени средства. В обжалваното решение на ТП на НОИ – гр. Пазарджик
органът не е определил правилно изискуемия относим период, който следва да се
вземе предвид, за да се изчисли относимото дневно парично обезщетение за
безработица на лицето, осигурявано в в друга държава – членка от ЕС. Взел е
предвид период от време, който не отговаря на изискванията на чл. 54б, ал. 1 от КСО и не е изчислен при съобразяване на правилото за последните 24 (двадесет и
четири) календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
Изложеното е в противоречие с приложимото национално материално право и чл. 61
от Регламент (ЕО) № 883 от 2004 год. Целите, които е поставил
законодателя с приемането на Кодекса за социално осигуряване и в частност чл.
54б, ал. 1 от КСО е да осигури на лице, полагало труд и социално осигурявано, с
внесени, респ. дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ в друга
държава – членка да получи адекватен размер на обезщетение за безработица при
настъпване на съответното осигурително събитие. В обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, както и в разпореждане № 121-00-6711-4 от 07.06.2021 год. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Пазарджик, не е установен
правилно относимия период, въз основа на който следва да се изчисли дневния
размер на обезщетението за безработица на С.Д..
По
изложените съображения, оспореният административен акт и предхождащото го
разпорежане, издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – гр. Пазарджик, следва да се отменят като издадени в нарушение на
материалния закон – по арг. на чл. 146, т. 5 от АПК и делото да се върне като
административна преписка на на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Пазарджик за ново
произнасяне по завлението на С.Ц.Д. за определяне на парично обезщетение за
безработица, при съобразяване на задължителните указания, съдържащи се в
мотивите на настоящия съдебен акт. На основание чл. 174 от АПК съдът определя
на административния орган 15 (петнадесет) дневен срок за произнасяне, считано
от датата на влизане в сила на настоящото решение.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски,
обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в
общ размер на 560, 00 (петстотин и шестдесет) лева, от които 10, 00 (десет)
лева за внесена държавна такса по сметка на Административен съд – Пазарджик,
200, 00 (двеста) лева за внесен депозит за вещо лице, също по сметка на съда и
350, 00 (триста и петдесет) лева – за заплатен в брой адвокатски хонорар, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се осъди ответната страна – Териториално
поделение на НОИ – гр. Пазарджик, да заплати на С.Ц.Д. направените по делото разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка
с чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 174 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1012-12-158#1 от 14.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик (в жалбата с погрешно изписан номер) и потвърденото с
него разпореждане № 121-00-6711-4 от 07.06.2021 год. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Пазарджик и
ВРЪЩА делото като административна преписка на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Пазарджик за ново произнасяне по
заявлението на С.Ц.Д. за определяне на парично обезщетение за безработица, при
съобразяване на задължителните указания, съдържащи се в мотивите на настоящия
съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЯ на
административния орган 15 (петнадесет) дневен срок за произнасяне, считано от
датата на влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – гр. Пазарджик с адрес гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А да
заплати на С.Ц.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 560, 00 (петстотин и шестдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: (П)