Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2120 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени искове
с правно основание чл. 95, ал.1 вр. с чл. 95в, ал. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 6 вр.
с чл. 95в, ал. 1 от ЗАПСП.
В исковата молба ищецът “М.” Сдружение на композитори, автори на
литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно
управление на авторски права, ЕИК ******, твърди, че е сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ и като
организация за колективно управление на авторски и някои продуценски права по
чл. 94а, ал. 2 от ЗАПСП, вписано в регистъра на Министерството на културата под
№ 1/13.01.1994 г. и пререгистрирано със заповед на Министъра на културата
съобразно удостоверение за регистрация № 62-00-0152/27.10.2011 г. и
удостоверение № У-62/05.09.2014 г. Твърди,
че притежава качеството на особен ищец по смисъла на чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП и
може да предявява искове по повод на права, които са му поверени за управление
и не е необходимо да установява индивидуалните права на управление на сродните
чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра
по чл. 94г, ал. 3, т. 7 от ЗАПСП.
Твърди, че ответникът “С.2.” ООД, ЕИК ******, организира концерти и е организатор
(промоутър) на концерт “Iron Maiden Tribute by Piece of Maiden”, проведен на 08.06.2019 г. от 20,00 часа в
клуб “Маймунарника”, намиращ се в гр. София, Борисова градина,
стопанисван от втория ответник “М.” ООД,
ЕИК ******.
Твърди, че ответникът “С.2.” ООД е осигурил мястото на провеждане на
концерта, техническите средства за обезпечаване осъществяването на концерта,
участието на изпълнителите и разгласяването на концерта. Твърди, че в случая е
налице презумпцията на чл. 58, ал. 5 от ЗАПСП, доколкото ответникът “С.2.” ООД се е афиширал като организатор на
концерта чрез изписване на името на юридическото лице на латиница върху билета
за концерта. Твърди, че този ответник не е изпълнил задължението си по чл. 58,
ал. 1 от ЗАПСП да получи предварително и писмено съгласие от ищеца за публично
изпълнение на живо на произведенията на групата “Iron Maiden” за събитието. Твърди, че по този начин е
извършено нарушение на правата на авторите по чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 18, ал.
2, т. 3 от ЗАПСП, като ответникът е причинил вреди под формата на пропуснати
ползи на правоносителя.
Твърди, че ответникът “М.” ООД, стопанисващ клуб “Маймунарника”,
не е спазил законовите си задължения по чл. 58, ал. 3 от ЗАПСП, възникнали за
него в качеството му на лице, предоставящо мястото за провеждането на концерт. Сочи,
че поради това вторият оветник отговаря солидарно с организатора на концерта - “С.2.” ООД за изплащане на дължимите
възнаграждения на авторите за публично изпълнение.
Ищецът твърди, че въпреки усилията на
сдружение “М.” събитието да получи разрешение за
използване на произведенията и предвид липсата на съдействие от двамата
ответници, не бил сключен договор между първия ответник като организатор на
концерта и ищцовото сдружение и заверени преписи от него не са изисквани от мястото за
провеждане на концерта, стопанисвано от втория ответник.
Ищецът твърди, че на концерта са присъствали
служители на ищцовото сдружение – Р.П.и М.Д., които установили 16 песни,
изпълнявани от група “Piece of Maiden” (“Пийс ъф Мейдън”), включително процесните песни. Твърди, че
авторите на текстовете и композиторите са членове на английската организация за
колективно управление на авторски права PRS (Пи Ер Ес), които се представляват от
сдружение “М.” на територията на Република България.
Ищецът твърди, че няма достатъчно данни за
размера на иска, тъй като няма данни за прихода от концерта, претендира
минималното обезщетение от по 500 лева по чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП за
нарушаване на авторските права върху всяко едно произведение (музика и текст),
като конкретният размер да се определи от съда при условията на чл. 95, ал. 3 и
ал. 4 от ЗАПСП.
Претендира да бъдат осъдени
ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от общо 8 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати
ползи) поради нарушаване на правата на авторите – членове на сродните дружества
за колективно управление на права, представлявани на територията на Република
България от ищеца върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП по всяка от
песните (по 500 лева за музиката и по 500 лева за текста – литературното
произведение), а именно: 2 MINUTES
TO MIDNIGHT – Iron Maiden (Айран Мейдън), ACES HIGH – Iron Maiden (Айран Мейдън), BE QUICK OR BE DEAD – Iron Maiden (Айран
Мейдън), CHAINS OF MISERY –
Iron Maiden (Айран Мейдън), DANCE OF DEATH – Iron Maiden (Айран Мейдън), FEAR OF THE DARK – Iron Maiden (Айран
Мейдън), FLIGHT OF ICARUS
(Live Long Beach Arena) – Iron Maiden (Айран Мейдън) и LORD OF THE FLIES – Iron Maiden (Айран Мейдън), чрез публично
изпълнение на произведенията на концерт “Iron Maiden Tribute by Piece of Maiden”, организиран от
ответника “С.2.” ООД и проведен на
08.06.2019 г. в клуб “Маймунарника”, намиращ се в гр. София,
Борисова градина, стопанисван от ответника “М.” ООД,
без надлежно отстъпени авторски права, както и да бъде постановено разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие.
Ответникът
“С.2.” ООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими
и неоснователни. Изложените доводи за недопустимост на иска касаят
основателността на същия и съдът дължи произнасяне по тях с акта по съществото
на спора. Ответникът сочи, че ищецът не е активно легитимиран да е
носител на защитими авторски права върху музиката и аранжимента на процесните
осем музикални произведения, нито да представлява носителите на тези авторски
права. Не оспорва, че е организатор на концерт в клуб “Маймунарника” на сръбската музикална формация “Piece of
Maiden – Iron
Maiden Tribute Band”, за което са продавали билети в мрежата на
Евентим. Сочи, че претенцията на ищеца следва да бъде насочена към конкретните
изпълнители и към лицето, което е техен продуцент, а не към ответника “С.2.” ООД като организатор на концерта.
Ответникът
“С.2.” ООД оспорва наличието на твърдяното от
ищеца нарушение на чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП. Сочи, че
преди провеждането на концерта са получили уверение от чуждестранното лице,
което е продуцент на музикантите от сръбската формация “Piece of Maiden – Iron Maiden Tribute Band”, както и от самите тях, че те са уредили
своите права с авторите на музикалните производения, които изпълняват, както и
че имат права да изнасят концерти, изпълнявайки музикалните произведения на
други автори. Сочи, че са останали с впечатление, че тази група е с уредени
авторски права с посочения автор на музикалните произведения, които изпълнява,
предвид името на музикалната група, което съдържа и Iron Maiden, предвид страницата им във Facebook, предвид предходен техен концерт на
15.02.2019 г. в гр. София в друг клуб.
Ответникът въвежда доводи, че
билетите са били на пазара поне около две седмици прди датата на процесния
концерт. Сочи, че, въпреки че ищцовото сдружение “М.” е получило предварително информация за това от разпространителя на
билетите “Евентим.БГ” ООД, същото не ги е уведомило предварително
за наличие на неуредени авторски права по отношение на музикалното събитие.
Оспорва твърденията на ищеца за положени усилия за сключване на договор за
отстъпване на авторски права за процесното събитие, като сочи, че сдружението
въобще не се е свързвало с тях по никакъв начин за такова искане. Сочи, че
липсата на такова предварително уведомление и предупреждение към ответника се
дължи и на липсата на отстъпени на ищцовото сдружение права от страна на автора
на музикалните произведения, съответно от третите страни, притежаващи тези
права, които предхождат датата на пускане на билетите в продажба и датата на
концерта, проведен на 08.06.2019 г.
Оспорва наличието на валидно
взето решение на съответния орган на ищцовото сдружение за предявяване на ищцовата
претенция, което противоречало на устава на сдружението.
Сочи, че не е възлагал по
никакъв начин на сръбската музикална формация изпълнението на процесните
музикални произведения, поради което счита, че не следва да носи отговорност за
това. Оспорва твърдението, че процесните музикални произведения са изпълнени на
организирания от тях концерт. Сочи, че са изпълнявани други, различни
произведения и с различен аранжимент и преработка съобразно уменията и
творческите виждания на съответната музикална формация.
Оспорва размера на предявения
иск като прекомерно завишен. Излага доводи, че за концерта в мрежата на “Евентим.БГ” ООД са продали 247 билета на стойност от 10
лева на брой, като са реализирали приход в общ размер на 2 213,80 лева.
Сочи, че приходите са многократно по-ниски от претенцията на ищеца и от размера
на лицензионните отчисления за авторски права, калкулирани като процент от
приходите в практиката.
Ответникът “М.” ООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Доводи за недопустимост на иска касаят
материално-правната легитимация на страните, което е въпрос по основателност на
иска и съдът дължи произнасяне по тях с акта по съществото на спора.
Ответникът
“М.” ООД оспорва ищецът да е легитимиран носител на
защитими авторски права върху музиката и аранжимента на процесните осем
музикални произведения, както и да представлява носителите на тези авторски
права.
Ответникът
оспорва да е имал отношение към проведеното процесно музикално събитие в
заведение “Маймунарника”. Сочи, че за същото не са имали никакви
договорни или други отношения с другия ответник “С.2.” ООД, с музикалната група или с друго лице,
нито са свързани с неговата организация или провеждане, нито са възлагали
провеждането му.
Ответникът
“М.” ООД сочи, че към датата на претендираното
нарушение на авторски права няма качеството на стопанисващ заведението,
посочено в исковата молба. Останалите доводи на ответника “М.” ООД (относно продажбата на
билети за събитието, липсата на предупреждение от страна на ищеца относно
наличие на неуредени авторски права, оспорването на изпълнението на процесните
музикални произведения на концерта, липсата на валидно взето решение на
съответния орган на ищцовото сдружение за предявяване на иска) са същите,
каквито е изложил и ответникът “С.2.” ООД и които са описани
по-горе.
Всеки от
ответниците претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не
се спори между страните и се установява от представените от ищеца писмени доказателства,
че същият е регистриран като
организация за колективно управление на авторските права на основание § 24, ал.
1 от ПЗР на ЗИДЗАПСП (обн. -
ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) вр. с чл. 40б от ЗАПСП (отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от
29.03.2018 г.).
Представени са от ищеца и са приети като
доказателства по делото билети за процесното събитие, от които е видно, че
организатор на събитието е ответникът “С.2.” ООД и че мястото на
провеждане на същото е в клуб “Маймунарника”,
Борисова градина, гр. София.
Представен е от ответника “С.2.” ООД приемо-предавателен протокол, подписан
между него и “Ивентим.БГ” ООД, от който е видно, че в мрежата на “Ивентим.БГ” ООД са продадени 247 билета по 10 лева
единична цена, на обща стойност от 2 470 лева, както и че е удържана
комисионна за продажба на билети от 6% или 148,20 лева и такса за касиер на
място от 108 лева.
Представен е и устав на ищцовото сдружение “М.”.
По делото е изискана и представена от трето
неучастващо лице “Ивентим.БГ” ООД информация, че в архивите на
дружеството, съдържащи писмени документи, както и след справка на “e-mail” кореспонденцията (входяща и изходяща),
водена със сдружение “М.”, не са открити никакви данни за
предоставяне на информация на ищеца по делото във връзка с предстоящ концерт на
08.06.2019 г. в клуб “Маймунарника” в Борисовата градина в гр. София.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице Й.А.. Вещото лице дава заключение, че посочените в експертизата автори (композитори и автори на текста) - Adrian Frederick Smith, David Michael Murray, Paul Bruce Dickinson, Stephen Percy Harris и Janick Robert Gers, са носители на авторските права на процесните произведения, както към момента на извършване на нарушенията на посочената дата, така и към датата на предявяване на иска, вкл. на правото за публично изпълнение на тези произведения, като авторите членуват в организацията за колективно управление на авторски права PRS/Performing Rights Society (Великобритания) (www.prsformusic.com) и са предоставили за управление на организацията правата си за публично изпълнение на процесните произведения за територията на целия свят.
Вещото лице дава заключение, че PRS/Performing
Rights Society (Великобритания)
има актуален договор за взаимно представителство с ищеца сдружение “М.”, по силата на който на българското
дружество е предоставено изключителното право да разрешава използването на
територията на България на правата от репертоара на PRS, като сдружение “М.”
дава писмени разрешения на ползватели на музика, събира всички такси, дължими
за тези разрешения (последните включват, но не само, произведения, публично
изпълнявани на живо или в дискотека, излъчвани или разпространявани по кабел).
Посочва в заключението, че договорът е сключен и има правно действие от
01.06.1994 г., като цитираните права фигурират на стр. 3 от гози договор.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че договорът между PRS и сдружение “М.” е безсрочен.
По делото са разпитани водени от страните свидетели. Доколкото свидетелката Р.П.е свързано с ищеца лице и съответно свидетелят П.К.– с ответника “М.” ООД, съдът кредитира показанията им с оглед на всички други доказателства по делото, като има предвид възможната заинтересованост на съответния свидетел, съгласно нормата на чл. 172 от ГПК.
При разпита свидетелката Р.П.заявява, че работи за сдружение “М.” от края на 2017 г. до момента, като се занимава с уреждането на авторски права, когато се използва музика по време на концерти. Казва, че е присъствала на процесния концерт на 08.06.2019 г. в клуб “Маймунарника” в Борисовата градина, заедно с колегата й М.Д.. Казва, че ответниците “С.2.” ООД и “М.” ООД не са се свързвали с “М.” за уреждане на авторски права за този концерт. Свидетелката, ползвайки записки в телефона си, казва, че на концерта са били изпълнени следните произведения ACES HIGH, 2 MINUTES TO MIDNIGHT, FLIGHT OF ICARUS, ТНЕ TROOPER, LORD OF THE FLIES, DANCE OF DEATH, BE QUICK OR BE DEAD, FEAR OF THE DARK, които са на известната група Iron Maiden (Айрън Мейдън), чийто репертоар се представлява от английското дружество PRS, с които “М.” има сключен договор за взаимно представителство. Казва, че голяма част от произведенията, които е изпълнявала сръбската банда “Piece of Maiden” (“Пийс ъф Мейдън”) на концерта, са й познати, защото слуша такава музика. Казва, че останалите ги разпознава, като слуша текстовете на песните и съответно ги търси в интернет търсачка google със служебен телефон и ги сверява. Казва, че са направили звукозапис на самия концерт със служебния телефон, за да могат при съмнения да направят повторна проверка на самите произведения. Казва, че самата банда обявявала някои от песните, преди да ги изпълни, както и че е пеела на живо. Казва, че когато са отишли на концерта, не са се представили на организаторите.
Свидетелката казва, че не може да установи дали е ползван някакъв различен аранжимент на песните или не, защото няма музикално образование, но дори и за официален аранжимент, също трябва да се поискани правата от основните правоносители. Казва, че тя е чула само оригиналните произведения на Айрън Мейдън, които са й известни и ги търсела в служебния си телефон. Казва, че песните се пеели на английски език. Казва, че доколкото няма музикално образование, не може да отговори дали по време на концерта бандата е правила импровизации и различни трактовки на песните по време на изпълнението.
Свидетелката казва, че не са знаели кой е организаторът на концерта, а само че се организира от “Маймунарника”. Казва, че след концерта са извадили произведенията по списък и са изпратили уведомително писмо до организатора “С.2.” ООД, както и до собствениците на клуба, тъй като тези две лица носели солидарна отговорност за уреждане на авторските права. Казва, че задължение на организатора на концерта е да се свърже със сдружение “М.” и че не са изпращани уведомителни писма до организатора в случая, тъй като не са знаели кой организира концерта.
При разпита свидетелят П.К.посочва, че
работи за “М.” ООД от три години и до
момента като ивентмениджър на клуба. Казва, че той е отговарял за процесния
концерт. Казва, че сръбската група не прави концерт с всичките изпълнения, нито
от последни албуми, нито от “Най-доброто
от Айрън Мейдън”, а прави
техни кавъри, импровизации и т.н. Казва, че по отношение на авторските права не
е търсил никой или от някоя организация. Казва, че са подписали договор за
продажба на билети с “Ивентим.БГ” ООД и са обявили събитието във фейсбук.
Казва, че след концерта никой не се е свързвал с него относно претенции за
авторски права. Казва, че в конкретния случай от сръбската група са му
предоставили проектодоговор, който трябвяло да се подпише от управителите, и в
който насрещната страна отговаря авторските права да са уредени по съответния
ред и това ще бъде начислено върху техния хонорар. Свидетелят казва, че на
концерта песните не са се изпълнявали във варианта, в който ги изпълняват Айрън
Мейдън.
От разпита на свидетеля Т.Й.се установява, че е присъствал на концерта на сръбската група “Piece of Maiden” (“Пийс ъф Мейдън”), който се е състоял в клуб “Маймунарника” в Борисовата градина. Казва, че концертът е бил малко разочароващ за него и приятелите му, които са искали да чуят повече музика на Айрън Мейдън. Казва, че групата изпълнител била сръбска и в песните имало вкарани доста сръбски мотиви, балкански. Казва, че говорели на сръбски език, пеели на сръбски. Казва, че е прослушал песните на сръбската група и в интернет платформата youtube, като имало много отклонения от оригиналните. Свидетелят казва, че в песните на сръбската група се усещат някои нотки на оригиналните песни на Айрън Мейдън, но има много прекъсвания на песните, чуват се тромпети, вкарват се балкански мотиви и са различни от оригиналните. Казва, че се долавяли текстове от оригиналните песни, но съвсем малко, а мелодията не му била особено позната и не звучала мелодията на оригиналните песни.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1 вр. с чл. 95в, ал. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 95в, ал. 1 от ЗАПСП.
Авторското право възниква от момента на създаване на произведението. За да получи закрила по закон, не е необходимо по принцип да бъде извършена някаква официална регистрация, каквато се изисква за други обекти на интелектуалната и индустриалната собственост (например търговска марка, патент). Доколкото в случая се твърди нарушението на авторските права да е извършено в Република България и закрилата се търси на територията на Република България, настоящият състав намира, че е компетентен да разгледа предявените искове по реда на българския ЗАПСП, съгласно чл. 13, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от КМЧП.
В случая исковете са предявени от организация за колективно управление на авторски права. Активната процесуална легитимация на ищеца произтича от разпоредбата на чл. 95в от ЗАПСП, съгласно който организациите за колективно управление на права имат право да предявят иска за обезщетение по чл. 95 от ЗАПСП и другите искове по чл. 95б от ЗАПСП за правата, които са им предоставени за управление или за защита. Съгласно изричната норма на чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП, в такива случаи организациите не следва да установяват индивидуалните права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които имат слючени договори за взаимно представителство на техните членове.
По иска с правно основание чл. 95, ал. 1 вр.
с чл. 95в, ал. 1 от ЗАПСП:
За да бъдат уважен предявеният иск с правно основание чл. 95, ал. 1 вр. с чл.95в, ал. 1 от ЗАПСП, следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) ищецът като организация за колективно управление на права да има договор със сродни организации от чужбина за взаимно представителство на техните членове, във връзка с процесните произведения (песни – музика и текст); 3) да е налице нарушение от страна на ответника на авторското право, чиято закрила търси ищецът; 4) вреди, възникнали от извършеното нарушение за авторите на произведенията, за които ищецът претендира обезщетението; 5) размера на обезщетението.
Размерът на обезщетението по чл. 95 и чл. 95а от ЗАПСП зависи от всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди (ако такива се претендират), както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Доколкото обект на закрила по ЗАПСП могат да бъдат различни произведения на литературата, изкуството, музиката и т.н., законодателят е дал диапазон на обезщетенията в много широки граници от 500 лева до 100 000 лева при липса на достатъчно данни за размера на иска.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП, музикалните произведения са обект
на авторското право.
Съгласно нормата на чл. 5, изр. първо от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. А съгласно чл. 8 от закона, авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.
Настоящият състав
намира, че не се спори между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът сдружение
“М.” е регистрирано като
организация за колективно управление на права по смисъла на ЗАПСП. От
изслушаното и прието заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че сдружение “М.” има сключен договор със сродната
чуждустранна организация –PRS,
с който са му поверени за управление и защита права по отношение на процесните
музикални произведения. Поради това неоснователни са възраженията на
ответниците, че ищецът не може да представлява носителите на авторските права
на процесните
осем музикални произведения.
По тези съображения съдът
намира, че са налице първата и втората предпоставка на иска.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП
урежда изключителното право на автора да ползва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица. Като ал. 2 на същата
разпоредба посочва действията, които се считат за използване на произведението,
включително публичното представяне или изпълнение на произведението (т. 3).
Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗАПАСП, използването по ал. 2, т. 3 е налице, когато
посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да
бъде възприето от неограничен брой лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП, договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата - организатори на концертите, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗАПСП, при публично изпълнение на произведения на концерти ползвателят предоставя на организацията за колективно управление на права в тридневен срок преди изпълнението предварителен списък с произведенията, които ще се изпълняват по време на концерта, и техните автори, а след публичното изпълнение - точен отчет с изпълнените произведения и техните автори, както и точен отчет за прихода от концерта.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗАПСП, мястото за провеждане
на концерта се предоставя за ползване въз основа на заверени копия от договорите за отстъпване на право за публично
изпълнение на произведенията, които предстои да бъдат изпълнени, а при
неизпълнение на това задължение лицето, предоставило мястото за ползване,
отговаря солидарно с организатора на концерта за изплащане на дължимите
възнаграждения на авторите за публичното изпълнение.
Юридическите лица, на основание чл. 95г от ЗАПСП, носят гражданска отговорност за нарушения на авторски права, извършени виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като при установяване факта на нарушението вината се предполага до доказване на противното. Следователно юридическото лице отговаря имуществено за извършеното от горепосочените лица нарушение при концерта или съответно в стопанисван от него търговски обект.
В случая не се спори между страните и се
установя от представените по делото билети, че ответното дружество “С.2.” ООД е организатор на концерт “Iron Maiden
Tribute” на сръбската музикална
група “Piece of Maiden”,
проведен в
клуб “Маймунарника”. Следователно
ответникът “С.2.” ООД се явява ползвател по смисъла на §2, т.
6 от ПЗР на ЗАПСП, поради
което е следвало да сключи договор по чл. 58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със
съответните правоносители директно или чрез организацията за колективно управление,
която управлява съответната категория права в държавата, в която се осъществява
използването, т.е. със сдружение “М.” в
Република България.
Макар че в отговора на исковата молба ответникът “М.” ООД оспорва, че към датата на твърдяното нарушение на авторски права стопанисва клуб “Маймунарника”, това обстоятелство се установява от разпита на свидетеля Крумов, който казва, че работи за “М.” ООД и е ивентмениджър на клуба, като той е отговарял за процесния концерт на сръбската група. От така дадените показания на водения от ответника свидетел се установява, че към датата на твърдяното от ищеца нарушение именно дружеството “М.” ООД стопанисва клуба, в който е проведен процесния концерт.
Неотносими към предмета на спора са възраженията на ответниците, че не
е взето решение от съответния орган на
ищцовото сдружение за предявяване на ищцовата претенция. ЗАПСП не поставя
изискване за приемане на такова решение с оглед допустимостта на иска, както
например в други закони (при отговорност на управителя по чл. 145 от ТЗ, при
оспорване от КФН на вписано в Търговския регистър обстоятелство съгласно чл.
13, т. 19 от ЗКФН, др.). Липсата на такова решение, дори и да е необходимо по
устава на ищцовото сдружение, касае вътрешноорганизационния характер на работата
на ищцовото дружество, има евентуално значение само в отношенията между
сдружението и неговия ръководен орган, но не касае допустимостта на предявения иск.
От показанията на разпитаните трима свидетели се установява, че са били
на процесния концерт и са чули изпълняваните от сръбската група песни. Спорен въпрос по делото е дали на този концерт е
осъществено публично използване на процесните музикални произведения, попадащи
под закрилата на ЗАПСП. Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства
и свидетелски показания се установява, че на събитието са изпълнени процесните
произведения. В случая не се спори между страните и се установява от
представените от ищеца билети, че концертът е трибют на Айрън Мейдън. Изразът “трибют концерт” означава, че концертът е израз на почит и
признателност към творчеството на определен изпълнител, на който се
интерпретират негови произведения. В случая процесният трибют концерт е
посветен на групата Айрън Мейдън (“Iron
Maiden”). Всеки от свидетелите Петрова, К.и
Й., чийто показания съдът кредитира като ясни и непротиворечиви,
интерпретира от своята гледна точка концерта. Според свидетелката Петрова са
звучали лесно познаваемите процесни песни на групата Айрън Мейдън, като интерпретациите на изпълнителя сръбската група не са
били много. Според свидетеля Й. концерът бил разочароващ, защото са очаквали да
чуят повече музика на Айрън Мейдън, а сръбската група правела доста интерпретации
със сръбски и балкански мотиви. Според свидетеля К.песните не са били
изпълнявани във варианта, в който ги изпълнява групата Айрън Мейдън. Общото в показанията и на тримата
свидетели обаче е, че са били на концерта, на който са се изпълнявали песни на
Айрън Мейдън, като свидетелката Петрова посочва и конкретните произведения.
Субективното усещане на свидетеля Й., че изпълнението е било малко разочароващо
поради правените от групата интерпретации, не разколебава извода, че
изпълнените от сръбската група произведения принадлежат на Айрън Мейдън, макар
да не са оправдали очакванията на този свидетел от трибют концерта на
известната група Айрън Мейдън. С оглед на горното съдът намира, че в
случая се установява значимия за спорното право факт на извършеното от
ответното дружество “С.2.” ООД нарушение.
Ответникът “М.” ООД носи солидарна отговорност, с организатора на концерта “С.2.” ООД, за извършеното нарушение, тъй като не доказа да е изпълнил задължението си да провери отстъпените авторски права за публично изпълнение на произведенията, на основание чл. 58, ал. 3 от ЗАПСП.
Съдът приема за доказано, че авторите на
процесните произведения (композитори и автори на текста) са именно посочените в исковата молба лица, предвид
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. От същото се установява
и че към момента на извършване на
нарушенията на посочената дата, така и към датата на предявяване на исковата
молба, авторите членуват в организацията PRS, с която ищцовото сдружение има сключен договор
за защита на авторските права в Република България.
Безспорно при процесното нарушение
са причинени имуществени вреди на авторите, които не се установява да са дали
съгласие за използването им по начина, посочен в чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП. Вредите
са под формата на пропуснати ползи от неполучени лицензионни възнаграждения. Недоказани
и поради това неоснователни са възраженията на ответниците, че сръбската група “Piece of
Maiden” била уредила авторските
права с групата “Iron Maiden”. Ответниците, които носят доказателствената тежест за това, не
установиха по делото да са уредени авторските права за изпълнените на концерта
произведения.
Съгласно чл.
95 от ЗАПСП, обезщетение
се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати
ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с
нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Съдът
определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително
на нарушителя и на останалите членове на обществото.
От представения от ответника “С.2.” ООД приемо-предавателен протокол, подписан между него и “Ивентим.БГ” ООД, е видно, че са продадени 247 билета за концерта от по 10 лева всеки, на обща стойност от 2 470 лева. Следователно установени са приходите за ответника “С.2.” ООД като организатор на концерта. Съгласно установените за ищцовото сдружение “М.” Правила за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение на музика по време на концерти и други събития, действащи до 27.05.2020 г. (обявени на интернет адрес:http://www.musicautor.org/images/dokumenti/polzvateli/koncerti/Tarifa_Koncerti_MUSICAUTOR_do_27_05_2020.pdf), и които действащ към датата на нарушението, възнаграждението за отстъпените права за публично изпълнение на музика по време на концерти е в размер на 8,73% от прихода на събитието. Приходът от събитието е сумата, събрана от организатора от продажбата на входни такси, билети и други подобни. Приходът от събитието служи за база за определяне на справедливото обезщетение за нарушението на авторските права, когато са налице данни за същия, на основание чл. 95, ал. 3 и чл. 58, ал. 4 от ЗАПСП. В случая общата стойност на продадените билети (прихода от събитието) е в размер на 2 470 лева, която сума следва да послужи като основа за определяне на дължимото обезщетение. Поради това съдът не прилага нормата на чл. 95а от ЗАПСП при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на размера на обезщетението в случая съдът следва да вземе предвид и поведението на свидетелката Петрова – служител на ищцовото дружество, която с купуването на билета е узнала за организатора на концерта, който е изписан върху билета на български език с посочен ЕИК, и не е предприела каквито и да било действия да предотврати нарушенията на правата на авторите на процесните произведения, което съдът намира, че следва да е водещо за организацията за колективно управление на авторските права, а не последващото дирене на обезщетение за нарушението.
От друга страна, съдът съобразява, че определеното от съда справедливо обезщетение следва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, т.е. превантивната функция на обезщетението.
Като взема предвид горното и с оглед разпоредбата на чл. 95 и чл. 58, ал. 4 вр. с чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде определено справедливо обезщетение в общ размер на 608 лева или по 38 лева за текста и съответно по 38 лева за музиката на всяко от процесните осем музикални произведения. Съдът определя възнаграждението по справедливост, като отчита, че пропуснатата полза за автора зависи от прихода от събитието, който в случая е установен по размер. Така определеното обезщетение възлиза на 24,62% от общия приход от концерта, което съдът намира за справедливо по размер с оглед на реализирания приход от организатора и останалите обстоятелства в случая, както и с оглед превантивното въздействие на обезщетението по отношение на нарушителя и на останалите членове на обществото.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 95, ал. 1 вр. с чл.95в, ал. 1 от ЗАПСП е основателен и следва да бъде уважен за общата сума от 608 лева (или по 38 лева за текста и съответно по 38 лева за музиката на всяко от процесните осем музикални произведения), а за горницата над 608 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид установяване факта на нарушението съдът намира, че следва да бъде постановено разгласяване за сметка на ответниците на диспозитива на решението в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 95в, ал. 1 от ЗАПСП. Съдът определя разгласяването да се извърши във вестник “24 часа” и вестник “Дневник” и по Българска национална телевизия в часовия пояс 11 часа - 14 часа.
По разноските:
Съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ
размер на 1 230 лева, от които 380 – държавна такса, 550 лева – депозит за вещо
лице и 300 лева – юрисконосултско възнаграждение.
Дължимата държавна такса по
делото е в размер на 370
лева и този размер е платена съгласно платежен документ на лист 10 от делото. Поради това в този размер следва
да бъде присъдена държавната такса и искането за разноски за държавна такса за
горницата над 370
лева до 380 лева следва да бъде
оставено без уважение.
Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските на ищеца.
С оглед изхода на спора и предвид горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 88,92 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът “С.2.” ООД претендира разноски по делото в общ размер на 505 лева, от които 50 лева – депозит за вещо лице, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение и 450 лева – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за плащането му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и същото не следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по делото.
С оглед изхода на спора, на ответника “С.2.” ООД следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 466,62 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът “М.” ООД претендира разноски по
делото, но не представя доказателства за извършването на такива, поради което
не му се присъждат разноски по делото.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът сдружение “М.” е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал.1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “С.2.” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, и “М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплатят солидарно на сдружение “М.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.
95, ал. 1 вр. с чл.95в, ал. 1 от ЗАПСП,
сумата от 608 лева (шестстотин и осем лева), представляваща обезщетение за
претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи) поради нарушаване на правата
на авторите – членове на сродните дружества за колективно управление на права,
представлявани на територията на Република България от сдружение “М.” върху всеки от обектите по чл. 3, ал.
1 от ЗАПСП по всяка от песните (от по 38 лева за музиката и от по 38 лева за
текста – литературното произведение), а именно: 2 MINUTES TO MIDNIGHT – Iron Maiden (Айран
Мейдън), ACES HIGH – Iron
Maiden (Айран Мейдън),
BE QUICK OR BE DEAD – Iron Maiden (Айран Мейдън), CHAINS OF MISERY – Iron Maiden (Айран
Мейдън), DANCE OF DEATH – Iron
Maiden (Айран Мейдън),
FEAR OF THE DARK – Iron Maiden (Айран Мейдън), FLIGHT OF ICARUS (Live Long Beach Arena) –
Iron Maiden (Айран Мейдън) и
LORD OF THE FLIES – Iron
Maiden (Айран Мейдън), извършено чрез публично изпълнение на
произведенията на концерт “Iron
Maiden Tribute by Piece of Maiden”, организиран от ответника “С.2.” ООД и проведен на 08.06.2019 г. в клуб
“Маймунарника”, намиращ се в гр. София,
Борисова градина, стопанисван от ответника “М.” ООД, без надлежно отстъпени авторски
права, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 95, ал. 1
вр. с чл.95в, ал. 1 от ЗАПСП за
горницата над 608 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева, като
неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА разгласяване за сметка на ответниците “С.2.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и “М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на диспозитива на настоящото решение в два ежедневника – вестник “24 часа” и вестник “Дневник”, и по Българска национална телевизия в часовия пояс 11 часа - 14 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.2.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и “М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят солидарно на сдружение “М.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 88,92 лева (осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща направените по делото разноски пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сдружение “М.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на “С.2.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 466,62 лева (четиристотин шестдесет и шест
лева и шестдесет и две стотинки), представляваща направените по делото разноски пред СГС, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :