РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 26.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 35 по описа за 2021 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63
алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ц.В.Й. ***, чрез пълномощник адв. С.С.-САК, срещу решение № 260031 от 14.12.2020 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 156 по
описа за 2020 година на Луковитският районен съд. С обжалваното решение решаващият
състав е потвърдил Наказателно постановление № 19-0297-000458 от 30.12.2019 година на Началник РУ МВР гр. Луковит, с което на Й., са му наложени следните
наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на
50 лв., за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.
7, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.183, ал.4, т.7
от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер
на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е постановено постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила с искане да бъде отменено с отмяна на издаденото
наказателно постановление. Касационният
жалбоподател твърди, че в АУАН и в НП не е описано подробно нарушението, както
и обстоятелствата, при които е извършено, като фактическата обстановка, описана
в НП е неясна и е посочена крайно лаконично, което накърнява правото на защита
на жалбоподателя. Твърди също, че от събраните по първоинстанционното дело гласни и писмени
доказателства не се установява по безсъмнен начин вмененото нарушение, поради
което същото следва да се счита за недоказано. В същото време районният съд
неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че са налице достатъчно
доказателства за извършеното нарушение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Ответникът – РУ на МВР, Луковит, редовно призован, не изпраща
представител.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен. Споделя изводите на съда за това, че са
извършени 3 броя административни нарушения и са безспорно доказани, като в хода
на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на привлеченото към АНО лице.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване,
поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание
по чл. 348 ал.1,т.1 от НПК във връзка с чл.63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.
Административен
съд - Ловеч,
в настоящият състав, след
като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените
в жалбата касационни основания, намира касационната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че на 14.02.2019г., в 21.35 часа, в гр.Луковит, ул. ****, от служители на РУ МВР гр.Луковит бил спрян за проверка движещият се лек
автомобил „****” с рег. № ****,
собственост на В.П.В.и управляван от жалбоподателят. При проверката служителите на РУ МВР гр.Луковит установили,
че водачът: 1. Не е поставил обезопасителен колан във време на движение с който е
оборудван автомобила; 2. Превозва пътник който не изпълнява задължението си да
използва предпазен колан; 3. Не носи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него, за което на жалбоподателят е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 59134 от 14.06.2019г.
Актосъставителят приел, че с горното деяние Й.
е нарушил разпоредбите на чл.137а ал.1 ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателят, който подписал акта,
без възражение. На същата дата 14.02.2019г. Й. е получил екземпляр от акта,
като в предвиденият от закона тридневен срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, не е подал
писмено възражение срещу акта. Въз основа на акта за нарушение било издадено процесното наказателно
постановление/ НП/.
При тази фактическа установеност, районният съд приел, че от формална
страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел
също, че са безспорно доказани от обективна и субективна страна вменените на
жалбоподателят, касатор в настоящото производство, административни нарушения по
ЗДвП, авторството и вината, след като полицейските органи като очевидци на нарушението
са възприели Й. като водач на лекия автомобил и последният управлявал МПС без
поставен предпазен колан, като превозва пътник който не изпълнява задължението си
да използва предпазен колан и не носи свидетелство за управление на МПС, и
контролен талон към него. Решаващият състав аргументирано е обсъдил възраженията
на жалбоподателят, които приел за неоснователни, като изложил подробни доводи в
тази връзка, включително, че описанието на извършените нарушения и
обстоятелствата, свързани с него, са достатъчно изчерпателни и конкретни,
позволяващо индивидуализацията им като изпълнителни деяния и като
административни нарушения. Установил е, че е налице фактическо и правно
единство между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите,
неизпълнените задължения и приложимите правни норми в акта. Приел е, че не са
допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН. С горните мотиви
районният съд е потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателят за неоснователни, а
решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт.
С разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП е вменено задължение за водачите да използват обезопасителни колани,
когато управляваните от тях МПС са в движение. Санкцията за неизпълнение на
това задължение е в чл.183 ал.4 т.7 предл. първо от ЗДвП – глоба в размер на 50
лева. С горепосочената норма е регламентирано правило за поведение, което следва
да се спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на това
правило.
Според задължението на водачите визирано в разпоредба
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Приложената санкционна разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
също сочи, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Тъй като е превозвал пътник, който
не изпълнява задължението за използване на предпазен колан жалбоподателят е
осъществил нарушение съставомерно по чл.183, ал.4, т.7, предл. 2 от ЗДвП, за което правилно е бил санкциониран по този
текст с налагане на административно наказание глоба в размер на 50 лева.
В случая се установява от
събраните доказателства, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал в
гр.Луковит лек автомобил като Й. и пътникът до него, са били без поставени
предпазни колани поставен предпазен колан, с който автомобилът е оборудван. Безспорно
е установено и, че жалбоподателя като водач на автомобил да носи в себе си и да
представя при проверка на контролните органи СУМПС и контролен талон към него.
По
смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно превозно
средство. По делото е безспорно установено, че Й. е управлявал лекия автомобил,
поради което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Лекият
автомобил е бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Качеството
„водач” на лекия автомобил и управляването му на път за обществено ползване
задължава Й. да представи при проверка на контролните органи СУМПС и контролен
талон към него,задължава същия, както и пътникът до него да поставят
обезопасителния си колан по време на движение.
Касационният състав преценява
като обоснован изводът на решаващия съд, че описанието на
извършените нарушения и обстоятелствата, свързани с него, са достатъчно изчерпателни
и конкретни, което позволява индивидуализацията им като изпълнителни деяния и
като административни нарушения, при съответствие на фактическо и правно единство между АУАН и НП,
с оглед идентичното описание на фактите, неизпълнените задължения и приложимите
правни норми в акта. Обосновано с доказателствата районният съд е кредитирал
показанията на свидетелите И. и Т., като обективни, тъй като са последователни, взаимно свързани, логични и непротиворечиви, дадени са под наказателна
отговорност и без данни за заинтересованост от изхода на спора. Непосочването
на имената на лицето, което се е возело без колан, и на кое място то е седяло,
не е съществено нарушение при съставяне на АУАН, и това не се е отразило върху
възможността на лицето, чиято отговорност е ангажирана, да разбере в какво се
обвинява и да организира защитата си.
За установените административни нарушения,
административно наказващия орган е наложил предвиденото в закона по вид и размер административно
наказание.
Неоснователни са твърденията в жалбата относно неяснотата в описанието
на нарушенията, авторството и тези за допуснато съществено норушение при
съставяне на акта, което да е ограничило правото на защита на наказаното лице,
като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не променят
мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят
състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати
към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл.221 ал.2 от АПК - когато
касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на районният
съд за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за
движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в
съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за
законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране
отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за
доказаност на нарушенията, извършителя и вината, формирани от районния съд в
тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
и тяхното повтаряне.
От
касационната инстанция не бяха констатирани нарушения на съдо-производствените
правила, допуснати от първоинстанционния съд.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание
чл.63 ал.1 изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260031 от 14.12.2020 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 156 по описа за 2020 година на Луковитският районен съд.
Решението е окончателно.