Р Е
Ш Е Н
И Е № 342
гр. Стара Загора, 13.11.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Пенка
Маринова
и с участието на
прокурора: Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 175 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №145 от
04.03.2020г., постановено по АНД №1825/2019г. на Районен съд Стара Загора, в
частта, с която са отменени т.1, т.2 и т.3. от Наказателно постановление
№19-1228-001368/17.06.2019г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Стара Загора. С жалбата се претендира, че решението на РС –
Стара Загора в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. По подробно изложени
съображения в жалбата е направено искане за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде
потвърдено в отменените от районния съд части.
Ответникът
по касация Х.Т.К., редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си
представител адв.Т. в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено решението на
първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, като предлага обжалваното решение да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид
събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя,
мотивите към обжалваното решение и след
служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на
Х.Т.К. ***, против Наказателно постановление №19-1228-001368/17.06.2019г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР - Стара Загора, Сектор Пътна полиция,
въз основа на АУАН №Д770094/07.06.2019г., с което на основание чл.174, ал.1,
т.2 ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.2, от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП на К. са наложени административни наказания,
както следва: „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
„глоба“ в размер на 10лв., за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1, от ЗДвП, „глоба“ в размер 10 лв. за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10
лв., за извършено нарушение на чл.100, ал. 1, т.2 от ЗДвП.
От фактическа страна административното обвинение се основава на това,
че на 07.06.2019г., около 02:25 часа, в гр.Стара Загора, по бул. Св. Патриарх
Евтимий на кръстовището с ул.Промишлена, Х.К. управлява собствения си лек
автомобил марка „Опел Вектра“, с рег. № ****, като водачът управлява МПС след
употреба на алкохол. Изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-ARDN
0019, с проба №04447, взета в 02:28ч..
Отчетени са 0,85 промила алкохол в кръвта, измерена чрез издишания въздух.
Издаден е талон за медицинско изследване №0010774 и са връчени 7бр. холограмни
стикера. Водачът не е дал кръв за медицинско изследване. При проверката е
установено, че същият не носи СУМПС и контролен талон към него, както и СРМПС –
част II. С извършеното се сочат за нарушени разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1, от ЗДвП и чл.100, ал. 1, т.2 от ЗДвП.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд – Стара Загора е отменил наказателното постановление, в
частта, с която на нарушителя са
наложени следните наказания: 1. на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП; 2. на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП; 3. на основание по чл.183, ал.1, т.1,
пр.1 ЗДвП. За да отмени наказателното постановление по първата от трите точки,
съдът е приел, че при описване на нарушението актосъставителят и наказващият
орган не са посочили всички релевантни факти, като по този начин са допуснали
нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Констатирано е, че не е съобразена разпоредбата на чл.781 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Обосновано е,
че е допуснато ограничаване правото на защита на нарушителя след като в АУАН и наказателното
постановление не е посочено дали е отразена максимално допустимата грешка,
което според районния съд е основание за отмяна на санкционния акт в тази му
част. По отношение на нарушенията описани в т.2 и т.3 съдът е приел, че е ограничено
правото на защита на нарушителя, тъй като
първоначално с АУАН той е привлечен към административнонаказателна
отговорност за едно нарушение, а впоследствие то е трансформирано от
наказващият орган в две отделни нарушения. По тези съображения въззивният съд е
отменил санкционния акт, в частта досежно нарушенията, описани в т.1, т.2 и
т.3, като в останалата част санкционния акт е потвърден.
Решението на Районен
съд Стара Загора не е обжалвано по отношение на потвърждаването на
наказателното постановление, с което на ответника по касация на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена санкция – „глоба“
в размер на 10 лв., за извършено нарушение на чл.100, ал. 1, т.2 от ЗДвП (т.4) и в тази му част е влязло в законна сила, поради което не подлежи на
касационен контрол.
В обжалваната част решението на Районен съд Стара
Загора е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Настоящия касационен състав не споделя доводите на районния съд за
допуснати нарушения на чл.42, т.4 от ЗАНН и съответно на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН при описание на първото вменено деяние, тъй като и в констативния и в
санкционния акт ясно и
недвусмислено е описано извършеното нарушение и обстоятелствата, при които
същото е осъществено. Не са налице предпоставки за
приспадане на определена стойност от показанията на техническото средство след
извършения тест с техническо средство, поради възможност за допустима грешка. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози,
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази
нормативна регламентация очевидно в случая ангажирането на отговорността по чл.174, ал.1
от ЗДвП на водача Х.К., управлявал пътно превозно средство под
въздействие на алкохол и който не е изследван с доказателствен анализатор и не
е дал кръв за медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз основа
на резултата от направения на водача тест с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARDN-0019. В този смисъл административнонаказващия
орган няма задължение (а и право, по аргумент от чл.6, ал.9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г.), да прилага разпоредбите от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, касаещи максимално допустима грешка. При условие, че нито
при извършената от контролните органи проверка, нито в хода на
административнонаказателното производство, водачът на МПС е оспорил отчетения с
техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при
изричната правна регламентация по чл.6, ал.9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г., абсолютно неоснователно да се извършва
припадане на отчетената от техническото средство стойност на концентрацията на
алкохол в издишвания въздух.
Във връзка с допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха за
пълнота следва да бъде посочено и следното: възприетата в решението на районния
съд възможност за допускане на грешка в показанията на анализатора за алкохол,
с който е извършена проверката в разглеждания случай, не се отнася за сочените
разпоредби от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Съгласно чл.773, ал.1 от тази Наредба „анализаторът за
алкохол в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l“, а според ал.2 на същия
текст – „анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване
в промили %., съгласно приложение №39“. В разпоредбата на чл.781 от Наредбата са предвидени максимално
допустими грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, но
за тези анализатори, които измерват в mg/l.
Резултатът на Х.К. е отчетен в промили (%.),
следователно максимално допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха при
последваща проверка, предвидени в чл.781 от Наредбата не са приложими за
настоящия случай, тъй като се касае за отчетен резултат в промили (%.), а не в mg/l.
Не се споделят доводите на районния съд за
незаконосъобразност на наказателното постановление и по отношение на наложените
с него наказания по т.2 и по т.3. Неправилно въззивният съд е приел, че с АУАН
непредставянето от страна на К. на свидетелство за управление на МПС и
контролния талон е квалифицирано като едно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според този законов текст задължение на водача на МПС е да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него, т.е. неизпълнението на задължението за носене на който
и да е от двата документа представлява отделно нарушение, чиято правна
квалификация е чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В АУАН от фактическа страна е
посочено, че се касае за непредставяне и на свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и на контролния талон към
него, а от правна страна е посочен именно текста на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като не е необходимо този законов текст да се изписва два пъти, за да стане
ясно, че се касае за две отделни нарушения, при положение, че от фактическа
страна е посочено, че К. не е представил нито един от двата документи, които
водачите на МПС имат задължение да носят. В АУАН ясно е отразено, че се касае
за две отделни нарушения, за които и водачът е санкциониран с две отделни
наказания с наказателното постановление. В този смисъл не е налице соченото от
районния съд привличане към административнонаказателна отговорност за едно
нарушение, а санкциониране за две нарушения, с което е обосновано и ограничаването
на правото на защита на К..
Оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при постановяване на решението е неоснователно, тъй като
такова не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение
да проверява служебно съдебния акт в такава насока. Това изключва
предпоставките за връщане на делото за ново разглеждане на районния съд и
позволява на настоящата инстанция да реши делото по същество. По гореизложените
съображения решението на Районен съд Стара Загора в
обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
потвърждаване на наказателното постановление в частта, в която въззивният съд
го е отменил.
В
касационното производство искане за разноски от ответника по касация не е
направено, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 145/04.03.2020г., постановено по АНД №1825/2019г. по описа на Районен
съд Стара Загора в частта, с която е
отменено Наказателно постановление №19-1228-001368/17.06.2019г. на Началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с което на Х.Т.К. са
наложени следните административни наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП – „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (т.1); на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 – „глоба“ в размер на 10лв., за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (т.2) и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер 10 лв. за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (т.3), и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-1228-001368/17.06.2019г. на Началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, в частта, с която на Х.Т.К. са наложени следните административни
наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП – „глоба“ в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (т.1); на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 – „глоба“ в размер на 10лв., за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП (т.2) и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер
10 лв. за извършено нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП (т.3)
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.