Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 2192 17
декември 2019 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в закрито заседание на седемнадесети декември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
като разгледа административно дело номер 3049 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.294 - 298 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
по жалба на И.С. Д.
***,
против „незаконосъобразно отнемане на СУМПС“.
Твърди,
че с присъда №24 от 25.01.2019 г. на Районен съд Бургас/БРС/, влязла в сила,
след потвърждаване от Окръжен съд Бургас /БОС/, на 09.08.2019 г., е осъден на
лишаване от право да управлява МПС, считано от 16.07.2017 г. Сочи, че от
16.07.2017 г. до 16.01.2019 г., по административен ред със ЗППАМ
№17-0769-001985 от 17.07.2017 г., по чл.171, т.1, бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 18 месеца. Сочи също, че въз основа на АУАН от
08.04.2018 г. му е издадено наказателно постановление №18-0769-000958/04.05.2018
г., влязло в сила на 29.05.2019 г., с което му било наложено наказание ЛПУМПС
за срок от 6 месеца и глоба от 500.00 лева, които бил заплатил. Твърди още, че
на 13.09.2019 г. посетил сектор „ПП“ при ОД МВР Бургас, за да поиска
„Административна услуга“, при което служителката на гишето го информирала, че
му задържа СУМПС за изтърпяване на ЛПУМПС за срок от 6 месеца по НП
№18-0769-000958/04.05.2018 г., влязло в сила на 29.05.2019 г. Счита действията
на служителите от сектор „ПП“, ОД МВР Бургас са незаконосъобразни, поради което
ги обжалва.
Ответният
административен орган - началник сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, е
представил писмено становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство.
Съдът,
като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира
следното:
Жалбата
е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна, при следните
съображения:
На 16.07.2017 г., на жалбоподателя е
съставен АУАН №781303 за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението
по пътищата/ЗДвП/, с който са иззети СУМПС и контролен талон/л.21 от делото/.
На 17.07.2017 г. е издадена заповед
№17-0769-001985, с която, на основание чл.171, т.1, б „б“ ЗДвП, на Д. е
приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“/л.22 от делото/.
За деянието, извършено на 16.07.2017 г.,
за което е съставен АУАН и издадена ЗППАМ, е образувано и досъдебно
производство/ДП/№434 ЗМ-624/2017 г. по описа на Второ РУ, ОД МВР Бургас.
На 08.04.2018 г. на жалбоподателя е
съставен АУАН №027181, за нарушения по чл.103 и чл.150а ЗДвП, въз основа на
който е издадено наказателно постановление №18-0769-000958/04.05.2018 г., с
което са му наложени административни наказания глоба в размер на
500.00/петстотин/ лева и е лишен от право на управлява МПС за срок от 6/шест/
месеца.
На 18.02.2019 г. СУМПС е върнато на Д.,
тъй като е изтекъл срокът от 18 месеца на приложената ПАМ.
С присъда №24 от 25.01.2019 г., влязла в
сила на 09.08.2019 г., И.Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от
1/една/ година.
Наказателно постановление
№18-0769-000958/04.05.2018 г. е оспорено пред съда и е потвърдено с решение от
10.05.2019 г., постановено по административнонаказателно дело №5591/2018 г. по
описа на Районен съд Бургас, което е влязло в сила на 29.05.2019 г.
След влизане в сила на наказателното
постановление Д. не е предал СУМПС, което му е върнато на 18.09.2019 г., за да
изтърпи наказанието по НП, след като два пъти му били изпращани писма за
отнемане на свидетелството.
На 13.09.2019 г. жалбоподателят се явил
в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас за подаване на заявление за издаване на
удостоверение, при което СУМПС му било иззето, за да изтърпи наложеното наказание
с влязлото в сила на 29.05.2019 г., наказателно постановление.
На 22.11.2019 г. Д. подал жалба до
директора на ОД МВР Бургас за връщане на „незаконосъобразно“ отнетото, според
него, СУМПС. Във връзка с жалбата е извършена проверка и е изготвено становище
от началника на сектор „Пътна полиция“, рег.№769р-12122/29.11.2019 г./л.11 и 12
от делото/.
До И.Д. е изпратено писмо,
рег.№251000-27141 от 09.12.2019 г. по повод подадената от него жалба.
При тези факти, които не се оспорват от
страните, съдът намира следното:
Съобразно
нормата на чл.190, ал.2 ЗДвП, наказанието „лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за
управление.
В конкретния случай, на жалбоподателя
първоначално е отнето СУМПС със съставяне на АУАН от 16.07.2017 г., след което
същото му е върнато на 18.02.2019 г, тъй като е изтекъл срокът от 18 месеца на
приложената ПАМ, наложена по повод извършеното на 16.07.2019 г.
След влизане в сила на наказателно
постановление №18-0769-000958/04.05.2018 г., на 29.05.2019 г., с което също му
е наложено и административно наказание
лишаване от право на управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, административният
орган правилно е иззел СУМПС за изтърпяване на последното на 13.09.2019 г. Като
шестмесечният срок на наложеното наказание изтича на 13.03.2020 г.
Наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ е
наложено на Д. в две отделни производства-административно и административнонаказателно,
които се развиват независимо едно от друго и по различен ред и следва да бъдат
изтърпени всяко поотделно. Законът не предвижда възможност за приспадане на
срока на наложеното наказание.
Следователно не е налице
незаконосъобразно бездействие на административния орган, тъй като срокът за
връщане на иззетото СУМПС по повод изтърпяване на наложеното с наказателно
постановление №18-0769-000958/04.05.2018 г. наказание, не е изтекъл.
Ето защо, макар и преждевременно
подадена, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, в полза на
администрацията следва да се присъдят разноски. Същите са поискани от
процесуален представител на ответника-служител с юридическо образование в
сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас.
В случая, ответникът е представляван
валидно от служител с юридическо образование, съобразно правилото на чл.32,
т.3, пр. второ ГПК, но в нормата на чл.78, ал.8 ГПК, изрично се сочи, че
страната следва да бъде представлявана от юрисконсулт, за да бъде присъдено
възнаграждение. Процесуалният представител на ответника обаче няма това
качество. Разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК не може да се тълкува разширително,
затова искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, Административен съд
Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.С. Д.
***,
против „незаконосъобразно отнемане на СУМПС“.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: