Р Е Ш Е Н И Е
262674/25.10.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова
Секретар: Мариана Дончева
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №208/2021 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж”, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, „Бизнес парк София”, бл. 14, с която против Л.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13607/2020 г. по описа на ВРС, за следните суми: 5156,43 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит PLUS-17082357, сключен на 12.06.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, като кредитор и Л.Н.Д., ЕГН **********, като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането; 220,22 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.09.2019 г.; 381,03 лева – сбор от мораторни лихви, както следва: 250,68 лева - мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и 130,35 лева - мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 12.10.2020 г. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
По силата на сключен между страните договор за потребителски кредит №PLUS -*********/12.06.2019 г. ищецът предоставя на ответника парична сума в размер на 5000 лева, за срок от 60 месеца – от подписване на договора до 20.06.2024 г. Уговорено е кредитът да бъде изплатен на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 180,37 лева. Кредитът е изцяло усвоен, като е изплатен по банкова сметка ***. Последният заплаща само една месечна вноска, като плащането е извършено на 20.08.2019 г. Задължението е изискуемо в пълен размер от 20.09.2019 г., на основание чл.5 от договора.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва да му е била предоставена преддоговорна информация. Твърди, че му е бил представен договор, като не можел да повлияе на наложените от търговеца условия. Сочи, че не му било обяснено какво е основанието за начисляване на сумата от 1680 лева, претендирана като застрахователна премия, като възразява да дължи същата. Оспорва да е усвоил кредит в размер на 5000 лева. Намира, че претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 5156,43 лева не съответства на посоченото в договора. Оспорва представения погасителен план да е изчислен точно, поради което намира, че план не съществува, а на това основание договорът за кредит е нищожен. Твърди, че е заплатил част от вноските по кредита. Оспорва кредитът да е обявен за предсрочно изискуем. Възразява срещу претенцията за заплащане на сумата за „такса ангажимент“. Въвежда възражение за наличие на неравноправни клаузи. Поради недължимост на главното задължение, не дължи претендираните от ищеца лихви – договорна и за забава. Отделно, намира, че клаузата за заплащане на договорна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правана страна, следното:
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради
което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Исковата
молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа
на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е
образувано № ч.гр.д. № 13607/2020 г. по описа на ВРС, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за следните суми:
5156,43 лева - главница, задължение по договор за потребителски кредит
PLUS-17082357, сключен на 12.06.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А, клон България, като кредитор и Л.Н.Д., ЕГН **********, като
кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането;
4001,40 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.06.2024
г.; 250,68 лева - мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 12.03.2020 г.
и 130,35 лева - мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 12.10.2020 г.,
както и сторените разноски в заповедното производство.
Заповедта
е връчена на ответника, който в законоустановения срок от съобщаването депозира
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК. На
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си
в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в изпълнение разпореждането на заповедния
съд, представя искова молба за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да
престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания,
при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от
страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
По
делото е безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в облигационна
връзка, възникнала въз основа сключен между тях договор за потребителски кредит
PLUS-17082357/12.06.2019 г., в изпълнение, на който, кредиторът предоставя на
ответника парична сума в размер на 5000 лева, по посочена в договора банкова
сметка. ***трана на кредитора на основното му договорно задължение, като за
кредитополучателя възниква задължението да върне заетата сума. Видно от текста на
процесния договор, постигнато е съгласие ответникът да заплати на ищеца сумата
от 1680 лева, представляваща стойност на
заплатена от ищеца застраховка „Защита
на плащанията“, както и сумата от 175 лева – такса ангажимент.
С
договора за кредит е уговорено ответникът да погаси задължението си към
кредитора, като заплати сума в общ размер на 10822,20 лева, платима на 60 равни
месечни вноски, всяка в размер на 180,37 лева, с падеж – 20-то число на месеца,
за който се дължи, за периода от 20.09.2019 г. до 20.06.2024 г. Предвидено е
годишният процент на разходите да бъде в размер на 32,42 %, а лихвеният процент
– 26,59 %. С чл.5 от договора, страните постигат съгласие, при забава на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят да дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва, за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска, като при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с всички определени от
договора надбавки, обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо кредиторът да изпраща съобщение за настъпване на
предсрочната изискуемост.
Представена
е покана от дата 21.05.2020 г., с която ищецът уведомява ответника, че
вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо, като го кани да му
заплати сумата от 9439,69 лева, в едноседмичен срок от съобщаването, като на
последния е указано, че при неизпълнение, кредиторът ще пристъпи към събиране
на дължимите суми по съдебен ред.
Ответникът
представя доказателства за плащане на сумите: 330,26 лева – платена на
16.07.2019 г. и 181,87 лева – платена на 05.08.2019 г., но видно от посочените
основания в операционните бележки, само плащането извършено на дата 05.08.2019
г. касае процесния договор. Плащането извършено на дата 16.07.2019 г. е по
договор PLUS – 16933305.
По
делото е допуснато провеждане на ССчЕ, от заключението на която, неоспорено от
страните и прието от съда, се установява, че процесният кредит е усвоен на
13.06.2019 г., като на ответника е изплатена сумата от 4825 лева, с прихваната
сума от 175 лева – такса ангажимент, съгласно договора. Към датата на подаване
на заявлението, образувано в ч.гр.д. №13607/2020 г. на ВРС, общият размер на
задълженията на ответника възлиза на сумата от 5757,68 лева, от която: 5156,43
лева – главница, 220,22 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 20.08.2019 г. до 20.09.2019 г. и 250,68 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 20.09.2019 г. до 12.03.2020 г. Към датата на изготвяне
на заключението, общият размер на дължимите суми е 6307,67 лева, като при този
вариант, обезщетението за забава, начислено за периода от 20.09.2019 г. до
30.06.2021 г. възлиза на сумата от 931,02 лева. Вещото лице е посочило, че
застрахователната премия в размер на 1680 лева е включена в погасителните
вноски по договора за кредит, като от общия размер на същата са включени седем
вноски от по 28 лева, от които ответникът е заплатил първата с превода на
сумата от 180,37 лева, като плащането е извършено на дата 08.06.2019г.
Процесният
договор е включен в писмен вид, като е спазено изискването на чл.10, ал.1 ЗПК
всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. Използваният шрифт при изготвяне текста на договора
е еднакъв във всички негови елементи, като размерът на същия не е по-малък от
12 пункта - това обстоятелство се установява без да са необходими специални
технически знания. Текстът на договора е ясен и четлив, като отделните елементи
са разбираеми за потребителя, а всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя.
Ищецът
представя Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“
№5/2010, сключен между него и застрахователя „Кардиф Животозастраховане Клон
България“, по силата, на който са гарантирани дължимите плащания, в случай на
настъпване на застрахователно събитие с кредитополучателя, като покрити
застрахователни рискове са: смърт, инвалидизация над 70%, продължителни
болнични над 60 дни, нежелана безработица над 60 дни и хоспитализация в
резултат на злополука или заболяване. Не е представено доказателство, че
застрахователната премия е изплатена от ищеца на застрахователя, поради което
дължимостта на тази сума не е установена. В седем от погасителните вноски е
включена сумата от 28 лева – застрахователна премия – обстоятелство, което се
установява от представеното от ищеца извлечение по кредит PLUS-17082357
от
04.01.2021 г. и от приетото по делото заключение на ССчЕ. От последното се
установява, че с единственото плащане по кредита, ответникът е погасил и
първата вноска за застрахователна премия.
Независимо
от горното, съдът намира, че процесният договор е недействителен. По делото не
са налице доказателства, а и не се твърди, на ответника да е била предоставена
предварителна информация за договора чрез Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – изискване на чл.5, ал.2 вр. ал.1 ЗПК. Видно от съдържанието на договора, в същия, като стойности са посочени
годишният процент на разходите - 32,42 % и лихвен процент – 26,59 %, като само
от тези данни не може да се установи по какъв начин се формира годишният лихвен
процент и какъв е действителният му размер. Съгласно §1, т.2 ДРЗПК, общата сума
дължима от потребителя /по договор за кредит/ е сбор от общия размер на кредита
и общите разходи по кредита. От своя страна, последните включват всички разходи
по кредита, а именно - лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници, както и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, в т.ч. допълнителни услуги и застрахователните премии. С
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е определен лимит на размера на ГПР - пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на Република
България. Съгласно чл.1 на ПМС №426/18.12.2014 г. годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения се определя от размера на основния
лихвен процент на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата
година плюс 10 процентни пункта. Дневният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. За
периода на действие на договора е валиден основен лихвен процент /проста
годишна лихва/ в размер на 0.00 на сто, определен на осн. чл.35 ЗБНБ - видно от
публикации на прессъобщения в сайта на БНБ - www.bnb.bg. Видно от представеното по
делото извлечение по кредит PLUS-17082357,
дължимата
от ответника лихва по кредита е в общ размер на 4001,40 лева, равняваща се на
80,03% от предоставената му сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Това означава, че в ГПР следва да са включени всички
дължими от кредитополучателя суми.
На
основание чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, в редакцията валидна и към датата на сключване
на процесния договор, при отпускане на кредит, банката предоставя безплатно и в
писмена форма на клиента своите условия по кредитите, в т.ч. лихвения процент,
изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита. Начинът на формиране на лихвения процент е неясен и поставя
потребителя в неравноправно положение. Физическото
лице – кредитополучател е икономически по-слабият участник в облигационната
връзка. Договарянето се извършва чрез попълване на бланка на кредитора, по
съдържанието, на която ответникът не може да влияе. Последният усвоява кредит в
размер на 5000 лева, като срещу получаването на тази сума, той дължи както
връщането ѝ, договорно възнаграждение в размер на 4001,40 лева, равняваща
се на 80,03% от предоставената сума, обезщетение за забава, както и
застрахователна премия и други такси свързани с управление на кредита. От договора и включения в
него погасителен план не може да се установи какъв е размерът на годишния
лихвен процент, поради което не може да се установи дали ГПР отговаря на
изискването на чл.19, ал.4 ЗПК.
При горните доводи, съдът намира, че клаузите
с които са определени лихвен процент и ГРП са нищожни на основание чл.26, ал.1, ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави. Разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД не
може да бъде приложена, тъй като тези клаузи не могат да бъдат заместени по
право от повелителните правила на закона, нито може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните ѝ части, доколкото
включването на клаузи с които се определят ГЛП и ГРП е въведено като изрично
изискване по чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12,
ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. След като клаузите,
с които са уговорени ГЛП и ГРП са нищожни, то същите не пораждат правно
действие, като недействителността им влече недействителност на целия договор.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че ищецът е изплатил по банкова сметка ***, сумата от 4825 лева, представляваща разликата на уговорената главница по кредита – 5000 лева, намалена със сумата от 175 лева, представляваща „такса ангажимент“. Клаузата за заплащане на последната е недействителна, поради противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4 ЗПК и на чл. 10а, ал.2 ЗПК, въвеждащи забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Удържаната такса е недължима от кредитополучателя, поради което главницата от 5000 лева следва да се намали със сумата от 175 лева. Недължимо платена е и сумата от 28 лева - за застрахователна премия, доколкото по делото не се установи ищецът да е изплатил на застрахователя премия в посочения в договора размер. Остатъкът в размер на 4797 лева следва да се намали със сумата от 180,37 лева – погасената от ответника месечна вноска.
При горните доводи, искът за главница се явява основателен за сумата от
4616,63 лева, като до този размер същият следва да бъде уважен, а за разликата
над тази сума, до пълния претендиран размер от 5156,43 лева, искът подлежи на
отхвърляне. На отхвърляне подлежи претенцията за заплащане на договорна
възнаградителна лихва и мораторна лихва. Ответникът дължи законна лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. На основание чл. 422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, т.е. от
27.10.2020 г.
Съразмерно
на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
сторените от него разноски в общ размер на 419,64 лева, за които е представен
списък по чл.80 ГПК, като същите следва да се възложат за плащане в тежест на
ответника.
В
съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се следват сторените
разноски в заповедното производство в общ размер на 194,79 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза
на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото и заповедното производство, като по
въведеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира следното.
С
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната
страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Размерът на
адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лева до 5000 лева,
възнаграждението е в размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева.
Изчислено по указания начин, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 553,16 лева. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, с който е договорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева, като в същия е посочено, че възнаграждението
е изплатено изцяло. Съдът не е длъжен да намалява адвокатското възнаграждение
до минималния размер, определен с разпоредбата, още повече като се съобрази и
активното процесуално поведение на пълномощника на ответника. Доколкото
изплатеното адвокатско възнаграждение е в размер близък до минималния размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г., възражението на ищеца се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При тези доводи същият
следва да бъде осъден да заплати сторените разноски от ответника по делото,
възлизащи на сумата от 128,82 лева, както и разноските в заповедното
производство, в размер на 59,45 лева.
Присъдените
в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка ***:
IBAN
***;
BIC ***, „Ситибанк
Европа“ АД, клон България.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че Л.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк София”, бл. 14,
сумата от 4616,63 лева, представляваща главница, дължима по договор за
потребителски кредит PLUS-17082357, сключен на 12.06.2019 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, като кредитор и Л.Н.Д., ЕГН **********,
като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.10.2020 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13607/2020 г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за размера над присъдените 4616,63 лева до пълния
претендиран размер от 5156,43 лева, иска за сумата от 220,22 лева -
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.09.2019 г., както и
иска за сумата от 381,03 лева – сбор от мораторни лихви, както следва: 250,68
лева - мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и 130,35
лева - мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 12.10.2020 г.
ОСЪЖДА
Л.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк
София”, бл. 14, сумата от 419,64 лева, представляваща разноските сторени от
ищеца в настоящото производство, както и сумата от 194,79 лева - разноски по
ч.гр.д. № 13607/2020 г. по описа на
Районен съд Варна, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, „Бизнес парк София”, бл. 14, да заплати на Л.Н.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 128,82 лева, представляваща разноските
сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 59,45 лева -
разноски по ч.гр.д. № 13607/2020 г. по
описа на Районен съд Варна, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: