Р Е Ш Е Н И Е
№
28.03.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№7282/2019г по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.28, ал.1,
вр. чл.27, ал.1, т.2, от ЗАЗ, по чл. 8, ал.2 от ЗАЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана
е ИМ от В.К.К., чрез адв. Д. Н., против ЕТ ”Х.С.С.” ЕИК 12027616, представляван
от ***, с която се твърди, че ищецът е собственик на имот НИВА с площ от 3,000
дка, в землището на с. Г. ***, в м. ***, имот № 009052, при граници и съседи.-
описани. Твърди се, че ищецът е упълномощил ***, като ЕТ ”Х.С.С.”, да сключи
договор за аренда, с предмет- притежаваната от него нива. Твърди се, че въз
основа на даденото пълномощно, е сключен договор за аренда, от 13.01.2011г, акт
№ 19, т.І, рег.№ 65/2011г на Нотариус ***, вписан в Служба по вписванията.
Твърди се, че арендния договор е сключен за срок до 01.10.2020г, с арендно
плащане- 15лв/ дка. Твърди се, че на 09.06.2016г, към договора е подписан
анекс, въз основа на който, срокът на договор е удължен до 01.10.2035г., с
арендно плащане- 50лв/ дка. Твърди се, че арендния договор е сключен в
нарушение на нормата на чл. 28, ал.2 от ЗАЗ. Твърди се, че от страна на
ответника- арендатор, няма плащане на дължимото арендна цена, за периода от
стоп. 2012/2013г.- до стоп. 2016/2017г. вкл., общо в размер на 225лв./ по
45лв.- за всяка стоп. година/. Твърди се също, че ответникът е изпаднал в
забава повече от три месеца, от падежа- както следва за ст. 2012/2013г.- падеж
31.12.2013г., за ст. 2013/2014г. падеж..-31.12.2014г, за ст. 2014/2015г- падеж-
31.12.2015г, за ст. 2015/2016г- падеж- 31.12.2016г., за ст. 2016/2017г- падеж-
31.12.2017г., като същият дължи и лихва за забава върху главницата. Моли съдът
да постанови решение, с което, на основание
чл.27, ал.1, т.2, вр. чл.28, ал.1 от ЗАЗ, да развали договорът за
аренда, поради неизпълнение от страна на ответника и да заличи договора от
имотния регистър. Моли също съда, да осъди ответника, да заплати сумата от общо
225лв.- дължимо арендно плащане, за ст. 2012/2013г.- в размер на 45лв., с падеж
31.12.2013г.; за ст. 2013/2014г., в размер на 45лв. с падеж-31.12.2014г; за ст.
2014/2015г- в размер на 45лв., с падеж- 31.12.2015г; за ст. 2015/2016г- в
размер на 45лв, с падеж- 31.12.2016г., за ст. 2016/2017г- в размер на 45лв., с
падеж- 31.12.2017г. Моли съда да осъди ответника, да заплати лихва за забава,
върху главницата от 225лв., в размер на 50лв.- общо, върху всяка от посочените
главници, за периода от падежа до датата
на ИМ. Претендират се разноски.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът ЕТ ”Х.С.С.” ЕИК 12027616, представляван от ***,
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Посочва се, че изложеното в ИМ не отговаря на фактическото положение. Твърди
се, че за процесния период- от стоп. 2012/2013- до стоп. 2016/2017г, вкл.,
ответникът- арендатор, не е ползвал реално процесния имот, като същият е ползван от ищеца, като се посочва,
че този факт се признава от ищеца в с.з. по гр.д.№3438/2017г. на ПлРС. Посочва
се, че поради това, че от страна на ищеца няма изпълнение на задължението му да
предаде имота на арендатора и да осигури несмущаваното му ползване, за срока на
договора, за арендатора, не е възникнало задължение за плащане на аренда.
Посочва се, че тъй като арендното плащане е недължимо, ответникът не е изпаднал
в забава. Посочва се, че в случая искането за разваляне на арендния договор, се
прави от неизправната по него страна- арендодател, който не е предоставил за
ползване обекта на договора. Евентуално се прави възражение за изтекла давност,
за претенцията за ст. 2012/23013 и 2013/2014г, като се посочва, че е приложима
кратката 3- годишна давност, по чл. 111, б.в от ЗЗД. Прави се възражение за
изтекла давност и за претенцията за лихва върху тези главници. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ.
Безспорно по делото се установява, че ищецът В.К., е
собственик на процесния имот- НИВА с площ от 3,000 дка, в землището на с. Г. ***, в м. ***, имот № 009052,
въз основа на договор за доброволна делба от 21.12.2006г, с нотариална заверка
на подписите, рег. №5277/21.12.2006г на Нотариус ***.
По делото
се установява също и факта на сключване на договор за аренда между страните по делото-
ищецът В.К.К.- като арендодател и
ответника ЕТ ”Х.С.С.”, представляван от ***, като арендатор, с предмет-
описаният по- горе имот, с имот №009052, от 21.12.2006г., с нотариална заверка
на подписите рег.№5286/21.12.2006г на Нотариус *** и надлежно вписан. Видно от
отразеното в договора, ***, като представляващ ЕТ ”Х.С.С.”, е действала като
пълномощник на ищеца- арендодател. Видно от съдържанието на договора, страните
са уговорили арендно плащане от 8лв/дка и срок- от 2006- до 01.10.2012г.
Установява се, че въз основа на
анекс от 13.01.2011г, с нотариална заверка на подписите, рег.№65/13.01.2011г,
на Нотариус ***, договорът е изменен като
страните са уговорили увеличение на размера на арендното плащане на 15лв/дка и
удължаване срока на договора- до 01.10.2020г.
Установява се, че въз основа на
анекс от 09.06.2016г, с нотариална заверка на подписите, рег.№4137/09.06.2016г.
на Нотариус ***, договорът е изменен
като страните са уговорили увеличение
на размера на арендното плащане на
50лв/дка и удължаване срока на договора- до 01.10.2035г.
По делото се установява също, че
ищецът В.К., е оттеглил даденото пълномощно, с нарочна декларация от
25.07.2016г, с нотариална заверка на подписа рег.№2156/25.07.2016г на Нотариус ***,
което няма отношение към предмета на делото. От страна на ищеца са представени
два броя споразумения, сключени между страните, за размяна на земеделска земя, вкл. и на
процесния арендуван имот, които се отнасят до предходни стоп. години 2007/2008
и 2009/2010г., и не касаят процесния период-с начало стоп. 2012/2013г.
По делото, от страна на трето неучастващо по делото лице- Общинска
служба- Земеделие- гр. Долна ***, е представена справка, от която се
установява, че процесния имот- НИВА с площ от 3,000 дка, в землището на с. Г. ***, в м. ***, имот №009052,
за стопанските 2009/2010г. до 2018/2019г., е заявен за ползване от страна на ЕТ
”Х.С.С.”, представляван от ***, въз основа на
сключеният договор за аренда от 21.12.2006г и анекси към него, по реда
на чл. 70 от ППЗСПЗЗ.
По делото,
по реда на чл. 176 от ГПК, са поставени въпроси на ищеца В.К., който заявява,
че за стоп. 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017г, е ползвал
притежаваните от него земи, в землището на с. Горна ***, въз основа на споразумение
с ответника. Заявява, че процесния имот от 3,000 дка, в м.***, не са ползвани
от него, а от ответника.
По делото се установява също,
видно от приложените справки от служба по вписванията, че ищецът В.К., е
собственик на процесния имот от 3,000 дка, и имот от 1,458 дка, в землището на
с. Горна ***. Съдът констатира, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№
3438/2017г на ПлРС, е развален сключеният между страните по настоящето дело
аренден договор, за този имот. В тази връзка, по настоящето дело, от страна на ответника, е представен протокол
от с.з. на 09.11.2017г. по гр.д.№ 3438/2017г. на ПлРС, в който е отразено
изявление на ищеца К., че ползва всичката си
земя от 13,488 дка. Твърди се, че
това изявление съставлява неблагоприятен за страната факт, и следва да
се цени в настоящето производство като
извънсъдебно признание.
По делото,
съобразно разпределената доказателствена тежест, няма представени
доказателства, за арендно плащане, за процесния период, от страна на ответника,
с изключение на представената в последното с.з. покана- потвърдително за
паричен превод за 43,35лв.- с посочено основание аренда земя 2017/2018г. В тази
връзка, от страна на ищеца е направено изявление, че не е получил сумата. Съдът
констатира, че плащането не касае процесния период, съобразно заявеното в ИМ-
до стоп. 2016/2017г.
При така
установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Както бе посочено по- горе, съдът намира за
безспорно установено съществуването на валиден договор за аренда между страните
от 21.12.2006г., продължен по реда на
чл. 18, ал.1 от ЗАЗ, чрез сключването на анекси, с нотариална заверка на
подписите, с предмет- НИВА с площ от 3,000 дка, в землището на с. Г. ***, в м. ***,
имот №009052. Съдът приема, че в случая,
въпреки че първоначално арендния договор е сключен за период от 6 стоп.
години- от 2006г. до 01.10.2012г, с анекса от 13.01.2011г, с последващото му
продължаване, в предвидената от чл. 18, ал.1 от ЗАЗ, форма- писмена, с
нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията, с осем стоп. години-
от 01.10.2012г. - до 01.10.2020г., съдът приема, че прекратяването на процесния
аренден договор, се извършва по съдебен ред- арг. чл. 28, ал.2 от ЗАЗ. В
случая, съдът приема, че е налице валидно продължаване срока на арендния
договор, при което, следва да се има предвид общо уговореният срок, който в
случая е повече от 10 години, поради което, предявеният иск е допустим.
Спорен по делото е въпросът има
ли изпълнение от страна на ищеца- като арендодател, на задължението му по
договора за предоставяне на арендувания имот за ползване от арендатора, за
процесния период- от стоп. 2012/2013г. до стоп. 2016/2017г. вкл. В случая,
съдът намира, че изявлението на ищеца К., дадени в рамките на друго
производство, между същите страни- гр.д. №3438/2017г на ПлРС, досежно това кой
фактически е ползвал притежаваните от него, арендувани имоти, не може да се тълкува
като извънсъдебно признание на този факт. Съдът събира доказателствата по
делото лично и непосредствено и в тази връзка, по делото, от страна на ищеца са
дадени отговори по реда на чл. 176 от ГПК. Следва да се отбележи също, че
цитираното от ответника в писмената му защита Решение № 184 от
19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6394/2014 г., III г. о., ГК, визира производство по
искове с правно основание чл. 17, ал.1 и чл. 26, ал.2 от ЗЗД, където е
обсъждано, че заявеното от ответника по
друго дело становище по фактите, е прието като признание за съществуването на
прикритата сделка. В случая се касае до доказване на изпълнение на договорно задължение
по сключен договор за аренда- както от страна на арендатора по предоставяне на
арендувания обект за ползване от арендатора, така и насрещното задължение на
арендатора да заплаща в срок уговорената
арендна цена. В случая, доколкото в отговорите си по чл. 176 от ГПК, ищецът К. заявява изгодни за
себе си факти, то неговите отговори не съставляват доказателства за тях. Съдът
намира, че в случая, като доказателство
касаещо ползването на арендувания имот, следва да се приеме приложената към делото справка от ОбСЗ- Д. ***, от която
се установява, че процесния имот е деклариран от ответника- като арендатор, по
реда на чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съобразно цитираната норма, ползвателите на
земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по
местонахождението на имотите, заявление за участие в споразумение за ползване
по чл. 37в ЗСПЗЗ. В заявлението се посочват
имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската
служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които
ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение. По делото не
са събрани друго доказателства, от които
да се направи обоснован извод, че ищецът е възпрепятствал по някакъв начин
ползването на процесния имот. Както
бе посочено по- горе, същия е бил
предмет на споразумение между страните, за размяна, но за стопански години,
извън процесния период. Както бе посочено също, по делото не се събраха
доказателства за заплащане на дължимото арендно плащане за посочения период- от
стоп. 2012/2013г. до стоп. 2016/2017г. вкл. Съобразно нормата на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, арендодателят може да
развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от
три месеца. Нормата на чл.8, ал.1 от ЗАЗ установява основното задължение на
арендатора по договора за аренда- а именно плащането на уговорената цена, по
начина и в уговорените срокове. Съдът намира, че за процесния период, е действал анекс от
13.01.2011г, с нотариална заверка на подписите, рег.№65/13.01.2011г, на
Нотариус ***, съобразно който, срокът на
договора се удължава от 01.10.2012- до 01.10.2020г, с арендна цена от 15 дка. В
анекса няма изменение относно срока за заплащане, уговорен в договора- или до края на годината. Съдът приема, че в случая се касае до календарната година- или падеж- 31.12. на
съответната година, в която е приключила стопанската година, както следва за стоп. 2012/2013г.- падеж 31.12.2013г,
за стоп. 2013/2014г. падеж- 31.12.2014г, за стоп. 2014/2015г.- падеж 31.12.2015г.,
за стоп. 2015/2016г.- падеж 31.12.2016г и за стоп. 2016/2017- падеж- 31.12.2017г.
По делото не се установи плащане на дължимите суми, поради което съдът приема,
че арендаторът- ответник, е изпаднал в забава, която с оглед посочените падежи
е повече от 3 месеца, считано към датата
на ИМ.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск за разваляне на
сключеният между страните аренден договор от 21.12.2006г, с нотариална
заверка на подписите, рег. №5277/21.12.2006г на Нотариус ***, изменен и удължен
с анекс от 13.01.2011г, с нотариална
заверка на подписите, рег.№65/13.01.2011г, на Нотариус *** и анекс от
09.06.2016г, с нотариална заверка на подписите, рег.№4137/09.06.2016г. на Нотариус
***, е основателен и следва да бъде уважен. Заличаването на договора за
аренда от имотния регистър, с
извършва въз основа на влязлото в сила съдебно решение и съдът не дължи
произнасяне с нарочен диспозитив.
По исковете с правно основание чл. 8, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Както
бе посочено по- горе, страните са уговорили, с анекс от 13.01.2011г, с
нотариална заверка на подписите, рег.№65/13.01.2011г, на Нотариус ***, арендна
цена от 15 дка.- или общо сумата от 45лв- годишно арендно плащане за арендувания
имот. По делото също се установи, че от страна на арендатора, няма изпълнение
на задължението му за заплащане на
арендната цена, който факт се посочва в отговора на ИМ, с оглед твърденията му,
че такава не се дължи, тъй като няма реално ползване на имота. Мотиви в тази
насока са изложени по- горе. Както бе посочено, в договора, страните са
уговорили срок за плащане в пари- 15/дка,
годишно плащане, в срок до 31.12. на съответната година- за стоп. 2012/2013г.-
падеж 31.12.2013г, за стоп. 2013/2014г. падеж- 31.12.2014г, за стоп.
2014/2015г.- падеж 31.12.2015г., за стоп. 2015/2016г.- падеж 31.12.2016г и за
стоп. 2016/2017- падеж- 31.12.2017г. Поради това, съдът намира, че предявеният иск, за заплащане на дължимото
арендно плащане, се явява основателен, поради което, следва да бъде разгледано по същество направеното и
прието за съвместно разглеждане възражение за изтекла давност. Съдът намира,
че в случая е приложима кратката 3-
годишна давност, спрямо претецията за заплащане на дължимата аренда, тъй като
има характер на „периодично плащане”, по смисъла на чл. 111, б.в. от ЗЗД. Съгласно
определението, дадено от ВКС в ТР № 3/2012 г. на ОСГТК, периодичното вземане по
смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията еднакви.
Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по
какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави
изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен. "Периодично" е
това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение,
защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен
срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или
определяем. Съобразно нормата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от изискуемостта на
вземането- в случая, това е 31- во число на календарната година, след приключване на стопанската година- арг.
чл. 8, ал.5 от ЗАЗ, посочени по- горе. Поради изложеното, съдът намира, че за
стоп. 2012/2013 и за стоп. 2013/2014г, с падежи- съответно 31.12.2013 и
31.12.2014г, към датата на предявяване на настоящия иск- 10.10.2018г, се явяват
погасени по давност. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 135лв.- дължимо арендно плащане, за стоп. 2014/2015, 2015/2016 и
2016/2017г, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, като
за разликата до пълния предявен размер
на иска от 225лв., включващ стоп.
2013/2013г и 2013/2014г, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
С оглед
акцесорния характер на искът по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, и въз основа на нормата на чл. 111, в от ЗЗД, претенцията
за заплащане на лихва за забава върху главниците, се явява частично погасена по
давност, за стоп. 2012/2013г и 2013/2014г., по които е длъжникът е изпаднал в забава съответно на
01.01.2014г и 01.01.2015г. След съответно изчисление на дължимата лихва за
забава, за периодите от датата на изпадане на длъжника в забава-01.01. на
следващата календарна година, след настъпване на падежа, до датата на ИМ, установи, че дължимата
лихва за забава е общо в размер на 21,64лв., от които: сумата от 10лв.-
за периода 01.01.2016-10.10.2018г- за стоп. 2014/2015г/ съдът установи, че размерът на лихвата е 12,68лв., но следва да
се присъди сумата от 10лв.- съобразно
заявеното/, сумата от 8,10лв.- за
периода 01.01.2017-10.10.2018г, за стоп.
2015/2016 и сумата от 3,54лв- за
периода 01.01.2018-10.10.2018г, за стоп.
2017/2018г., като до пълният предявен размер от
общо 50лв.- искът следва да бъде отхвърлен в една част- за сумата
от 20лв.- лихва за забава върху
главниците за стоп. 2012/2013г
и 2013/2014г- като
погасен по давност, и за разликата
от 21,64лв.- до 30лв.-сумата от 8,36лв. като неоснователен.
С оглед изхода на делото и направеното
искане за присъждане на разноски, и представеният списък по чл.80 от ГПК, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 549,36лв., при общ
размер от 700лв. - съразмерно на
уважената част от исковете. В случая, съдът намира, че направеното от страна на
ответника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалният
представител на ищеца, по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК, за неоснователно. В случая се претендира
възнаграждение от 550лв.-заплатено в брой, което съобразно нормата на чл. 7,
ал.2, т.1 и чл.2, ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адв.
възнаграждения, не се явява прекомерно,
с оглед цената на исковете и броя им.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ, на основание чл.28, ал.1, вр. ал.2, вр. чл. 27, ал1, т.2 от ЗАЗ, ДОГОВОР ЗА АРЕНДА от 21.12.2006г,
с нотариална заверка на подписите, рег. №5277/21.12.2006г на Нотариус ***, вписан
под № 53/11.01.2007г, том І на Служба по вписванията, изменен и удължен с Анекс
от 13.01.2011г, с нотариална заверка на подписите, рег.№65/13.01.2011г, на
Нотариус *** и Анекс от 09.06.2016г, с нотариална заверка на подписите,
рег.№4137/09.06.2016г. на Нотариус ***, сключен между В.К.К.,
ЕГН**********, като арендодател и ЕТ “Х.С.С.”,
ЕИК 12027616, представлявано от ***, като арендатор, по отношение на следният недвижим
имот: НИВА с площ от 3,000
дка, в землището на с. Г. ***, в м. ***, имот № 009052, ІІІ- та
категория, с начин на трайно ползване- посевна площ, при граници и съседи: имот
№009053- посевна площ на ***К.К., имот №009051- посевна площ на ***, имот №000235-
полски път на Община Долна ***, имот №009014- посевна площ на ЕТ “Х.С.С.”,
поради ЗАБАВА на арендното плащане с повече от три месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.8, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ, ЕТ “Х.С.С.”, ЕИК 12027616, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.К.К., ЕГН**********, сумата
от 135лв. –общо, съставляваща
дължимо арендно плащане, по Договор за аренда от 21.12.2006г, с нотариална
заверка на подписите, рег. №5277/21.12.2006г на Нотариус ***, вписан под №
53/11.01.2007г, том І на Служба по вписванията, изменен и удължен с Анекс от
13.01.2011г, с нотариална заверка на подписите, рег.№65/13.01.2011г, на
Нотариус *** и Анекс от 09.06.2016г, с нотариална заверка на подписите,
рег.№4137/09.06.2016г. на Нотариус ***, за стоп. 2014/2015г., 2015/2016г. и
2016/2017г, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-
10.10.2018г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер от 225лв.- за стоп. 2013/2013г.- в размер на 45лв. и за
стоп. 2013/2014г. в размер на 45лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ЕТ “Х.С.С.”, ЕИК 12027616,
представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.К.К.,
ЕГН**********, сумата от 21,64лв.
–общо- лихва за забава, върху главницата от 135лв., от които: сумата от 10лв.- за периода
01.01.2016-10.10.2018г., върху сумата от 45лв.-дължимо арендно плащане за стоп.
2014/2015г; сумата от 8,10лв.- за периода 01.01.2017-10.10.2018г, върху
сумата от 45лв.-дължимо арендно плащане за стоп. 2015/201г. и сумата от 3,54лв-
за периода 01.01.2018-10.10.2018г, върху
сумата от 45лв.-дължимо арендно плащане за стоп. 2017/2018г., като ЗА РАЗЛИКАТА
до пълният предявен размер от общо 50лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска както следва: за сумата от
20лв.- лихва за забава върху главниците за стоп. 2012/2013г
и 2013/2014г- КАТО
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, и сумата от 8,36лв.- като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕТ “Х.С.С.”, ЕИК 12027616, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.К.К., ЕГН**********, сумата от 549,36лв.- деловодни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, с въззивна жалба, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: