Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,_______2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри състав, в публичното заседание на втори юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното
от съдията Веселина Чолакова адм. дело №77 по описа на
Административен съд Варна за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с §4к, ал.13,
т.2 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ЗСПЗЗ/.
Образувано е по жалба на Я.Ц.М. ЕГН **********,
Г.Ц.Г. ЕГН **********, Л.К.Г. ЕГН **********, всички чрез адв. И.З. – САК, против
Заповед № 18-10285/03.10.2019 г. на Началника на СГКК гр. Варна, с която е
приет представен проект за изменение на ПНИ на с.о. „Ментеше“ КР 501, землище
кв. „Владислав Варненчик“, община Варна в частта на имот № 535 по заявление
рег.№ АУ 018396 ВЛ_006ВН/30.05.2019 г. от М. П.Я. и в ПНИ за НИ 535 по ПНИ с
площ от 600 кв.м. с идентификатор 10135.4501.535 с площ от 599 по КККР в
регистъра на собствеността са записани наследници на Ц. Г. Г. за 6 кв.м.
ид.части от 600 кв.м. с документ за собственост уд.1304, ПМС 76, оценителен
протокол № 426/29.07.1996 г., б. борд 2172/1/30.07.1996 ; 2183/1/30.07.1996;
2176/1/30.07.1996 и неустановен собственик за 594 кв.м. ид. части от 600 кв.м.
В жалбата са изложени доводи, че
оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон.
Навеждат се доводи, че съгласно Решение №4707 от 29.03.2019 г. на ВАС по
адм.д.№11361/2018 г. М.Я. не е сред кръга на заинтересованите лица, имащи право
да инициират административното производство. Посочва се, че Я. не е доказала да
притежава материална легитимация относно имот с идентификатор №10135.4501.535. Изложени
са доводи, че административният орган не е съобразил, че Решение №1063 от
20.10.2008 г. на Окръжен съд Варна по в.гр.д.№609/2008 г. няма сила на присъдено
нещо за неучаствалите в него страни, включително и АГКК, както и че не
легитимира заявителката, инициирала административното производство, за
собственик на процесния имот. Моли оспореният индивидуален административен акт
да бъде отменен. В съдебно заседание се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли за
присъждане на сторените разноски. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на
заинтересованите страни.
Ответникът – Началника на СГКК Варна, е изразил становище, че оспорва жалбата. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, в
случай, че същото е над минималните размери.
Заинтересованите страни– М.П.Я., К.С.И., Т.В.А.,
В.В.П., всички представлявани от адв. Х., оспорват жалбата. В депозиран отговор
по делото, е изразено становище, че заявлението на М.Я. е било подадено в
съответствие с решението по в.гр.д.д№609/2008 г. на Окръжен съд Варна. Посочено
е, че е била подадено „новото”/последващо заявление от Я. съобразено с решение
по адм.д.№616/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е прието,
че няма основание наследниците на П. С. да се вписват в КККР въз основа на
влязлото в сила решение по гражданското дело, тъй като отрицателният
установителен иск не признава автоматично правото на собственост на ищците. Обосновават
правният интерес на заинтересованата страна М.Я. в производството пред
Началника на СГКК Варна, с влязлото в сила решение №1063/20.10.2008 г. по
гр.д.№609/2008 г. на Окръжен съд Варна. Настоящото изменение на КККР е било
поискано от М.Я., въз основа на Решение №751/03.11.2000 г. на ПК Варна. Моли да
се отхвърли жалбата и да им бъдат присъдени съдебни разноски.
Съдът
след като се запозна с представените доказателства и като съобрази приложимите
правни разпоредби установи следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е насочена срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, в срока
по чл.149,ал.2 от АПК и от лице с правен интерес от предприетото оспорване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателността на жалбата:
С решение №751/03.11.2000
г. на ПК Варна се признава и възстановява правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на наследниците на П. А. С., по т.3, 4 и 5,
съответно 1.240 дка., 1 дка., 3.500 дка., находящи се в терен по §4 на
Владиславово в местността „Под ментешето”,
имот №96, №54, №118.
По делото няма спор, а и
се установява от Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на
АГКК-гр.София, че кадастралната карта и кадастралните регистри за територията
на административен район „Владислав Варненчик” – Варна, община Варна, са
одобрени с влязла в сила Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК-гр.София.
С влязло в законна сила решение
№1063/20.10.2008 г. по в.гр.д.№609/2008 г. по описа на Окръжен съд Варна, в
производство по предявен от В. А., М. А., М.Я., З.А., К.И. отрицателен
установителен иск за собственост е прието за установено, че Л.Г., Я.М., Г.Г., Г.М.,
не са собственици на реална част с площ от 594 кв.м. от имот в местност
„Ментеше“, съставляващ ПИ №535.
М.П.Я. ***
Заявление с вх.№ АУ018396ВН/01.03.2017г. Поискано е извършването на
изменение на ПНИ по отношение на имот с идентификатор 10135.4501.535 по ПНИ на
м. „Ментеше“, землища район „Владислав Варненчик“ гр. Варна. Към заявлението са
приложени проект за изменение на ПНИ; Решение № 192/10.01.2008г., на ВРС по
гр.дело № 6402/2005г.; Решение № 1063/20.10.2008г., постановено по гр.дело №
609/2008г. по описа на ВОС и Решение № 462/19.10.2010г., постановено по
к.гр.дело № 844/2009г. по описа на ВКС /03.04.2009г., на ВКС по к.гр.дело №
4873/2008г. Представено е и Решение № 751/03.11.2000г., на ПК Варна с което е
признато право на собственост на наследници на П. А. С. в съществуващи стари реални
граници на посочените решението имоти и
е възстановено правото на собственост на наследници на П. С..
В обяснителната записка към проекта се сочи, че изменението е на
основание съдебно решение № 1063/23.10.2008г. по гр.дело № 609/2008г. по описа
на ВОС като се предлага да е налице изменение само в КР – да се впишат като
собственици на процесният имот наследници на П. А. С..
Комисията по §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ с Протокол № 298/28.06.2017г., в
т.4 е уважила представеният проект за изменение на ПНИ на с.о. „Ментеше“ КР 501,
землище „Владислав Варненчик“, в частта на имот № 535 по подаденото от М.Я.
заявление рег. № АУ018396ВЛ_001ВЛ/17.03.2017г.
На 12.10.2017г. началникът на СГКК-Варна е издал заповед № 18-7604, с
която е одобрил изменението на КК и КР на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, одобрена със
Заповед № РД-18-30/19.06.2007год. на изп.директор на АГКК, състоящо се в
изменение на КРНИ за имот с идентификатор 10135.4501.535, като е вписан за
собственик на 594 кв.м. ид.ч. , от целият с площ от 599кв.м. наследници на П. А.
С., на основание §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на Решение на
Комисията по ал.12, Протокол № 298/28.06.2017г., т.4 и направените констатации.
С решение № 1388/28.06.2018 г. постановено
по адм. дело № 616/2018 г. по описа на Административен съд-Варна, съдът е отменил Заповед 18-7604/12.10.2017г., на Началника на СГКК Варна,
с която е допуснато изменение на КРНИ за имот с идентификатор 10135.4501.535 с
което са вписани като собственици на 594 кв.м. ид.ч. наследници на П. А..
С решение №4707/29.03.2019 г. по
адм.д.№11361/2018 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в
сила решението по адм.д.№616/2018 г. по описа на Административен съд Варна.
Със заявление/л.19 от адм.преписка/ от
30.05.2019 г. от М.Я. *** е представен Проект за изменение на План на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно представен протокол №
383/11.09.2019 г. на комисията по §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/л.8-13 от
адм.преписка/, относно имот №535 в с.о. ”Ментеше” комисията е приела
представения проект за изменение на ПНИ с.о.“Ментеше“ КР 501, землище
кв.“Вл.Варненчик“ община Варна, в частта на имот №535 по заявлението от
30.05.2019 г. на М.Я.. Комисията е извършила промяна за НИ 535 по ПНИ с площ
600 кв.м. в регистъра собствеността е записана на наследници на Ц. Г. за 6
кв.м. ид.части от 600 кв.м. с документ за собственост и неустановен собственик
за 594 кв.м. ид.части от 600 кв.м.
За започналото административно
производство е изпратено уведомление/л.18 от адм.преписка/ по реда на чл.26,
ал.1 от АПК, от 21.06.2019 г., с което заинтересуваните лица са уведомени за
инициираното производство за изменение на ПНИ на местност „Ментеше“ – селищно
образувание, КР 501, землище кв.“Владислав Варненчик“, община Варна, като им е предоставена
възможност да се запознаят с предмета на изменението и да изразят становище.
Като е приел проекта за изменение на
Комисията по §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Началника на СГКК Варна е издал
Заповед №18-10285/03.10.2019 г., с която е допуснато изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър към одобрената със заповед № РД-18-30/19.06.2007
г. на изпълнителния директор на АГКК гр.София, кадастрална карта на гр.Варна,
по отношение на имот с идентификатор 10135.4501.535 – заличава вписаните в КККР
като собственик на 599 кв.м.ид.ч. на Ц.Г., като записва за 6 кв.м. ид.части собственост
на Ц. Г. и 594 кв.м. ид. части от 600 кв.м. на неустановен собственик. Като
мотиви за отразеното изменение на КККР на гр.Варна, Началника на СГКК Варна е
приел, че съгласно решение по в.гр.д.№609/2008 г. по описа на Окръжен съд
Варна, съдът е отрекъл спорното вещно право на наследниците на Ц.Г. върху
реална част от 594 кв.м. от имота, но не е признал подобно право на
наследниците на П.С.. Началникът на СГКК Варна е приел, че постановеното
решение изисква само заличаване, като собственици на част от имота на
наследниците на Ц.Г., но не и вписване на наследниците на П. С..
В хода на съдебното производство по делото
са представени писмените доказателства, представляващи административната
преписка по издаване на оспорваното изменение в кадастралната карта и
кадастралния регистър.
Горната фактическа обстановка се
установява от представените с административната преписка писмени доказателства,
както и от представените в съдебно заседание писмени документи.
Предвид
установеното от фактическа страна, в предмета на съдебна преценка съгласно
чл.168,ал.1 от АПК, по същество на правния
спор съдът намира следното:
По валидността на акта:
При извършване
на служебна проверка съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът установи, че Заповед №
18-10285/03.10.2019 г. е издадена от Началник на СГКК гр.Варна, който се явява
компетентен орган, с оглед разпоредбата
на §4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и делегираните му правомощия със заповед № 300-135/16.11.2004
г. на Изпълнителния директор на АК (л.73 от адм.преписка).
По
процесуалната и материалната законосъобразност на акта:
Предмет
на настоящето производство е заповед за
изменението на ПНИ е посочени основания – §4к, ал.8, т.1, изречение второ от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като оспорената заповед е издадена във връзка с постановено Решение №1063
от 20.10.2008 г. по в.гр.д. № 609/2008 г. по описа на Окръжен съд Варна и Решение по адм.д.№616/2018 г. по
описа на Административен съд Варна.
Съгласно цитираното в заповедта правно
основание пар.4к,ал.8,т.1изречение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ - Влязъл в сила план на
новообразуваните имоти може да се изменя: когато помощният план,
въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при
спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по
съдебен ред;
Цитираното в заповедта основание - решение
по Протокол № 383/11.09.2019 г., т.3 на Комисията по § 4к, ал.12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, не обвързва органа (началника на СГКК) при произнасянето му. Началникът
на СГКК-Варна следва да направи самостоятелна преценка относно наличие на някоя
от предпоставките по §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влязъл в сила
ПНИ. (В този смисъл Решение № 1380/31.01.2014 г., постановено по адм. дело №
9355/2013 г., на ВАС, ІІ отд.; Решение № 4549/02.04.2014 г., постановено по
адм. дело № 640/2014 г., на ВАС, ІІ отд.) В случая административният орган е
приел, че е налице хипотезата на § 4к,
ал.8, т.1, изречение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е одобрил изменение на
КККР.
Разпоредбата на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и
предвидената с нея процедура за изменение на КККР се явява специална по
отношение на нормите на ЗКИР, като е приложима само при наличие на някое от
основанията, визирани в ал.8, т.1 - 3 за изменение на ПНИ, а изменението на
КККР в хипотезата на §4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е само последица от
признатата основателност на искането по реда на ал.12. Това обаче не игнорира
задължението на СГКК за всеобхватна преценка на правата на собственост на
фигуриращия в регистъра като собственик и претендиращия изменение на ПНИ.
В хода на административното производство
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
доколкото изменението в КККР е
осъществено без изясняване на фактите и обстоятелствата, от значение за случая,
а властническото волеизявление е постановено и в нарушение на материалния закон
и неговата цел. Съображенията за това са следните:
При наличие на влязъл в сила ПНИ досежно
процесния имот, правото на собственост за същия се установява посредством
заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото с тази
заповед окончателно се възстановява или придобива собствеността досежно
новообразувания имот. С оглед на това документ, легитимиращ заинтересованите
страни, като собственици на правото на собственост по смисъла на чл.51, ал.3 от ЗКИР, би се явявала такава заповед или нотариален акт, издаден след одобряване
на ПНИ, с който да приключи процедурата по реституция, но не и титул за
собственост, издаден преди одобряване на ПНИ. В случая към заявлението,
поставило началото на административното производство, не е приложена
заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
нито документ за собственост, издаден след одобряване на ПНИ, т.е. не е
приложен документ, с което заинтересованите страни да се легитимират, като
собственици за имота, което изключва предпоставките за изменение на КККР по
посочения ред. Процесното изменение се състои в „партидата“ на трето лице, а не
по партидата за имота, за която заинтересованата страна да е представила
документи легитимиращи я като собственик на процесния имот, което е
недопустимо.
От страна на заинтересованите страни, като
наследници на П. С., налице са единствено документи за неприключила процедура
по възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя съгласно
чл. 28 от ППЗСПЗЗ. След като тази процедура евентуално приключи с издаване на
заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, наследниците на П. А.
ще се легитимират като собственици с възстановено право на собственост. В този
смисъл са разпоредбите на чл.41, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, съгласно които, границите на поземлени имоти от одобрен
и влязъл в сила план на новообразуваните имоти за територия по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ се нанасят служебно в кадастралната карта, а в кадастралния регистър на
недвижимите имоти се нанасят данни за собствениците и за правата им за тези
имоти, за които има издадени нотариални актове или има влязла в сила заповед на
кмета на общината по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл с Решение
№751/03.11.2000 г. на ПК Варна, за имотите за които е признато и възстановено
правото на собственост, находящи се в местност „под Ментешето”, е посочено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в
територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ,
като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ, поради което процедурата не е
приключила.
В случая има влязъл в сила ПНИ одобрен със
Заповед №РД-1-7706-432/15.12.2003 г. на Областния управител на област с
административен център Варна, поради което позоваването в оспорената заповед,
както и от процесуалният представител на заинтересованите страни/реститутите/,
че имат решение на Поземлена комисия/сега ОСЗ/ Варна е ирелевантно за
иницииране на процедура по изменение на КККР. Следва да се отбележи, че предвид
липсата на документ легитимиращ реститутите, като собственици на конкретен
имот, то заявлението за изменение на КККР е недопустимо. Също така е
недопустимо предвид липсата на документ за собственост да се иска изменение на
КККР за имот, независимо, че с отрицателния установителен иск са отречени
правата на трето лице.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по
заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз
основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В случая
заявителката М.П.Я. не се легитимира, като собственик на процесния имот, както
и не е „друго лице”, защото не е предвидено производство за изменение на КККР
от трето лице, по отношение на имот собственост на друго лице, поради което
допуснатото изменение от Началника на СГКК Варна е неправилно.
Съгласно
§1, т.13 от ДР на ЗКИР, "заинтересовани лица" са собствениците и
носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на
предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са
предоставени правата. В оспорената заповед е посочено, че началото на
административното производство е поставено с подадено заявление от 20.03.2019
г. от М.Я., която не се легитимира, като собственик на процесния имот, поради
което не притежава активна процесуална легитимация да инициира административно
производство за изменение на КККР по §4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Заинтересованата страна Я. е инициирала процедура за изменение на КККР по
отношение на имот, за който не се легитимира, като собственик, в частта която
са признати/отречени права на трето лице, което не е предвидено в ЗКИР, както и
ЗСПЗЗ.
В случая, с решение № 751/03.11.2000 г. на
ПК Варна на наследниците на П.С., в който кръг е заявителката М.П.Я., само е признато и възстановено право на собствеността
по отношение на имотите находящи се в местността „Под Ментешето”. С това
решение имотът не е индивидуализиран с посочване на номер и граници и то не се
съпровожда със скица, за да се приеме, че с него е възстановено правото на
собственост, съответно съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с него да се удостоверява
право на собственост и да има силата на констативен акт за собственост върху
имота.
В случая няма приключило производство по
§4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което заинтересованите страни да се легитимират, като
собственици на процесния имот, поради което не са и съсобственици с
наследницити на Ц. Г. Г.. Едва след приключване на процедурата по §4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ и възстановяване на наследниците на П. С. в същата местност и идентичен/част
от същия имот, тогава биха станали съсобственици с наследниците на Ц. Г. Г. и
биха имали възможност да инициират процедурата за изменение на ПНИ, докато към
момента те не се легитимират, като собственици.
Неправилно се твърди в съдебно заседание
от страна на процесуалният представител на заинтересованите страни, че „с оглед
указанията на ВАС на РБ...е изпълнена процедурата във връзка с указанията по
решението на ВАС на РБ...”. Следва да се посочи, че първо не става ясно по кое
решение и кое дело на Върховният административен съд се „изпълняват
указанията”. В случай, че се приеме, че става въпрос за Решение
№4707/29.03.2019 г. по адм.д.№11361/2018 г. на Върховния административен съд, с
което е оставено в сила решението по адм.д.№616/2018 г. по описа на
Административен съд Варна, то в мотивите на решението никъде не се дават
указания ползващи, както наследниците на
П. А. С., така и на Л.Г., Я. М., Г.Г. и Г. М.. Неправилно заинтересованите
страни основават своите действия по иницииране на производство за изменение на
КККР с „указанията на Върховния административен съд”, като никъде в решението
не се и споменава, че следва да се проведе производство за изменение на КККР от
страна на реститутите. В случая е налице неправилно тълкуване на мотивите на
решението на Върховния административен съд, което тълкуване не е обвързано с
действителната воля на съда по конкретното административно дело.
Предвид изложеното жалбата е основателна и
оспорения индивидуален административен акт следва да се отмени.
При този изход на
производството, с оглед направеното от жалбоподателя искане на основание
чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. /по 300 лв. за всеки един жалбоподател/ и 30
лв. платена държавна такса. С чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. С
разпоредбите на ал.2 от чл.8 не е предвиден конкретен размер на
възнагражденията по Закон за кадастъра и имотния регистър, след изменението на
наредбата с ДВ бр.45 от 2020 г., поради което приложение следва да намери ал.3,
в която възнаграждението е в размер на 500 лв. В случая са представени договори
за правна защита и съдействие за всеки един от жалбоподателите, като заплатеното
възнаграждение е в размер на 300 лв., което е под размера посочен в наредбата,
поради което следва да се присъди за всеки един от жалбоподателите.
Така мотивиран и на
основание 172,ал. 2 от АПК, Административен съд- гр. Варна, Втори
състав
ОТМЕНЯ Заповед №
18-10285/03.10.2019 г. на Началника на СГКК гр. Варна, с която е приет
представен проект за изменение на ПНИ на с.о. „Ментеше“ КР 501, землище кв.
„Владислав Варненчик“, община Варна в частта на имот № 535 по заявление рег.№
АУ 018396 ВЛ_006ВН/30.05.2019 г. от М.П.Я. и в ПНИ за НИ 535 по ПНИ с площ от
600 кв.м. с идентификатор 10135.4501.535 с площ от 599 по КККР в регистъра на
собствеността са записани наследници на Ц. Г. Г. за 6 кв.м. ид.части от 600
кв.м. с документ за собственост уд.1304, ПМС 76, оценителен протокол №
426/29.07.1996 г., б. борд 2172/1/30.07.1996 ; 2183/1/30.07.1996;
2176/1/30.07.1996 и неустановен собственик за 594 кв.м. ид. части от 600 кв.м.
ОСЪЖДА СГКК Варна да
заплати на Я.Ц.М. ЕГН **********, сума в размер на 310 (триста и десет) лева,
представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА СГКК Варна да
заплати на Г.Ц.Г. ЕГН **********, сума в размер на 310 (триста и десет) лева,
представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА СГКК Варна да
заплати на Л.К.Г. ЕГН **********, сума в размер на 310 (триста и десет) лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: