Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.
24.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и
първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело
№ 7539 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Т.С.” ЕАД с искове с правно
основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.415, във вр. с
чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени
срещу К.С.К.. Ищецът поддържа, че по гр. дело № 19733/2012 г. на СРС, 87 състав, по заявление
от 27.09.2012 г., му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл.410 от ГПК, като в срока по чл.414
от ГПК последният
депозирал възражение. Твърди, че К. се явява собственик
на топлоснабден имот - апартамент
№ 68, находящ се в гр. С., ж.к. „*******, и потребител на топлинна енергия за битови нужди за същия, и е следвало да заплаща в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който те се отнасят, месечните
дължими суми за топлинна енергия. На основание чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите
за топлинна енергия за процесния период били начислявани от „Т.С.” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната
енергия в сградата – „Т.с.” ЕООД. Тъй като ответникът не изпълнявал
задълженията си за плащане, ищцовото дружество
претендира признаването за установено, че К.К. му дължи следните
суми: 1 593.36 лв. - незаплатена топлинна енергия за периода м. декември 2007 г. - м. април
2012 г., както и 382.94 лв. - обезщетение за забава на главницата за периода 31.01.2008 г. – 28.08.2012 г., със
законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2012 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по основание и размер
с отговора на исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.” ЕООД, не оспорва исковете.
СРС е отхвърлил исковете, като е приел, че по делото не се
установява какво количество и на каква стойност топлинна енергия е доставил
ищецът на ответника през процесния период, като в тази връзка е посочил, че по
делото не са представени описаните в извлечението от сметки фактури. СРС не е
кредитирал приетите от него заключения на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, като изготвени на базата на оспорени в процеса документи,
както и на база документи, които не са приети като доказателства по делото.
Срещу първоинстанционното
решение е подадена въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят сочи, че
ответникът не е оспорил доказателствата по делото относно тяхното авторство, а
по съдържание, като излага, че вещите лица са извършили проверка дали
оспорените документи отговарят на действителното фактическо положение. Твърди,
че съдебно-техническата експертиза е
констатирала, че сумите за топлинна енергия са били начислени по действителен
разход. Навежда доводи за липса на данни за извършена рекламация от страна на
потребителя по изготвените от третото лице помагач изравнителни сметки.
Ответникът, чрез особения му
представител, счита въззивната жалба за неоснователна.
Третото лице помагач не взема
становище пред СГС.
Пред СГС не са събрани нови
доказателства.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По делото се
установява от договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.04.1986 г.,
удостоверение за наследници № 000280/8.04.2004 г. и писмо на СО-район „Надежда“
изх.№ КО-7000-121/1/10.08.2012 г., преценени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, че К.С.К. се явява собственик на процесния имот през процесния
период. От събраните доказателства е видно и че имотът е топлоснабден. Налице е
формирана трайна практика на съдилищата,
че по силата на закона (чл.150 от ЗЕ и чл.106а от отм. ЗЕЕЕ)
собственикът се намира в облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
сключването на изричен писмен договор. Пред СРС е прието извлечение от
сметки относно задълженията на К.К. за
доставена топлинна енергия за имота. Приети са
документи за извършени от третото лице помагач главни отчети на уредите
за дялово разпределение на отоплителните тела в имота, с положени върху тях
подписи на потребителя, както и документи за извършено дялово разпределение.
Въпросните писмени доказателства не са оспорени от ответната страна.
По делото не
се твърдят и не се доказват извършени плащания на К.К. към „Т.С.“ ЕАД.
Въз основа
на така изложеното, въззивният съд приема, че исковете са доказани по
основание, доколкото по делото се установява облигационна връзка между страните
във връзка с доставката на топлинна енергия за апартамент № 68, находящ се в
гр. С., ж.к. „*******, както и реално доставена такава енергия през процесния
период.
При това
положение приложение намира разпоредбата на чл.162 от ГПК, като съдът следва да
установи размера на дължимите се от ответника суми.
Относно
задълженията на ответника за доставена му топлинна енергия съдът изцяло
кредитира заключението от съдебно-техническата експертиза по делото, като
обективно, компетентно и изготвено въз основа на всички относими документи.
Обстоятелството, че вещото лице е работило и по документи, които не са били
представени и приети по делото, не опорочава заключението и не го прави негодно
доказателствено средство. От заключението се установява, че топлинната енергия
за процесния апартамент е била начислявана след извършен отчет на уредите и
водомерите за топла вода в имота, както и в останалите обекти на етажната
собственост, като определените и фактурирани суми за реално потребеното
количество топлоенергия за исковия период възлизат общо на 1 146.07 лв.
Вещото лице е категорично, че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна база. Същото е констатирало и че общият топломер в
абонатната станция е преминал изискуемите се по закон метрологични проверки,
които са установили изправността му.
Предвид така изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че за периода м. декември 2007 г. - м. април 2012 г. К.К. е консумирал топлинна
енергия за апартамент № 68, възлизаща на 1 146.07 лв.
Същевременно съдът намира за основателно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност за всички вземания,
предхождащи с повече от три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационното дружество се погасяват с
кратката погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. При това положение и
доколкото по силата на ОУ потребителят е следвало да заплаща месечните суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който те се
отнасят, погасени по давност са
вземанията за периода м. декември 2007 г. – м. юли 2009 г., като в тази част
искът за главницата и акцесорният му по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени.
За периода
м. август 2009 г. – м. април 2012 г. дължимата се главница, определена от
въззивния съд по заключението от съдебно- техническата експертиза, след вземане
предвид на изравнителните сметки за съответните отоплителни периоди, възлиза на
864.28 лв. Обезщетението за забава на тази главница за периода 1.10.2009 г. –
28.08.2012 г., изчислено от съда, възлиза на 148.45 лв. Именно за така
посочените суми и периоди исковете следва да бъдат уважени от въззивния съд,
като последният присъди и разноски на „Т.С.“ ЕАД по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК за заповедното производство и за исковото производство пред СРС. За
въззивната инстанция дружеството не е поискало присъждане на разноски, поради
което и съдът не следва да му присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 13.10.2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 123 състав, постановено по
гр. дело № 231 по описа за 2013 г., в частта, в която искът за главницата е отхвърлен за периода м. август 2009 г. – м.
април 2012 г. в размер на 864.28 лв., а този по чл.86 от ЗЗД – за периода 1.10.2009
г. – 28.08.2012 г. в размер на 148.45 лв., И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „Т.С.” ЕАД, ***, срещу К.С.К., ЕГН **********,***, че К.С.К. дължи на „Т.С.” ЕАД, във връзка с топлоснабден имот - апартамент № 68, находящ се в гр. С., ж.к. „*******, сумата от 864.28 лв. (осемстотин шестдесет и четири лева и 28 ст.), представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. август 2009 г. – м. април 2012 г., ведно със законната лихва от 27.09.2012 г. до изплащането, както и обезщетение за забава на главницата за периода 1.10.2009 г. – 28.08.2012 г. в размер на 148.45 лв. (сто четиридесет и осем лева и 45 ст.).
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА К.С.К. да заплати на „Т.С.”
ЕАД разноски за СРС, включително юрисконсултско възнаграждение, в размер на 536.87
лв., както и разноски за заповедното производство в размер на 71.51 лв.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД – трето лице помагач на „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.