О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Велико Търново,
№ 55
19.02.2021 година
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря ……………….., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело №633 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищцата А.Н.Л. – Х. ***, чрез *** Ц.Д. от ВТАК, е предявила
иск срещу ответника НОИ – София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и размер
на претенцията от 450 лв., от които 365 лв. главница и 85 лв. лихва.
С разпореждане по хода от 28.01.2021 година, постановено в
изпълнение на съдържащи се мотиви в определение №729 от 20.01.2021 година на
ВАС на ищцата е указано да отстрани нередовностите на исковата си молба, като
са указани и последиците при неотстраняването им.
Това разпореждане е връчено на процесуалния представител
на ищцата на 02.02.2021 година, като и до този момент тези нередовности не са
отстранени. Предвид нормата на чл.129, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, следва
исковата молба да бъде върната, а производството по делото да се прекрати.
Извън горното, дори и да се приеме, че не са налице
нередовности на исковата молба предвид параметрите на описаните в нея
обстоятелства и направеното искане, то искът е недопустима с оглед принципа на
ефективност, който в конкретният случай
намира законодателно решение в нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.
Всъщност, така или иначе, в първоначалната искова молба се
поддържа искането за присъждане на обезщетение, което представлява
възстановяването на недължимо платена от ищцата на НОИ сума, произтичаща от
разпореждане РО-5-04-*********/8.11.2019 година на ръководителя на контрола по
разходите при ТП на НОИ – В.Търново, потвърдено с решение №1012-04-121#1 от 16.12.2019 година на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, отменено от съда с решение №148/10.7.2020 година по описа на АСВТ.
Настоящата инстанция констатира, че ищцата е поискала същата сума, твърдяна
като внесена на отпаднало основание /вж. лист 53 от делото/, която понастоящем
претендира като обезщетение по реда на чл.115, ал.2, изречение второ от КСО, предявявайки в съответствие с принципа на
ефективност материалното право на
възстановяването и. Тази и молба е отхвърлена с разпореждане №Ц1019-04-1026#2/10.09.2020 година на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – Велико Търново по процесуалния ред, предвиден
в разпоредбата на чл.115, ал.2, изречение второ от КСО /като за яснота следва
да се подчертае, че този ред е идентичен с реда, разписан разпоредбата на
чл.128 от ДОПК/. Съответно, отново в съответствие с принципа на ефективност,
намиращ в случая конкретно изражение в нормите на чл.117, ал.1, т.2, буква д, вр. с ал.2 от КСО, ищцата е обжалвала това
разпореждане, като е издадено решение №Ц1012-04-113#1/23.12.2020
година на директора на ТП на НОИ – В.Търново, с което е отхвърлена жалбата. И
от неговото съдържание се установява, че се е претендирала както сумата от 450
лв. /която сума е и цената на иска/, така и мораторната лихва върху нея. По
този начин настоящата ищца в съответствие с принципа на ефективност по
надлежния процесуален ред на КСО е предявила същото право, което се претендира
като обезщетение по исковата молба. При това положение, след като е предявено
ефективно материално правото по предвиден в съответствие с принципите на
ефективност и процесуална икономия процесуален ред, предвиден в КСО, то именно
в съответствие с тези принципи и предвид уредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ искът
би бил недопустим при условие, че се приеме, че исковата молба не е страдала от
изначални и неотстранени нередовности. В този смисъл следва съдът /включително
и ВАС, който следи за еднаквото прилагане на закона/ да обърне внимание и на
съдебната практика по прилагането на аналогичния на института на чл.115, ал.2
от КСО институт на чл.128 и следващите от ДОПК, отразена например в решение
№2561 от 18.02.2020 година, определение №3328 от 20.03.2017 година и много
други, които не е необходимо да се изброяват.
Следва да се посочи и, че няма как в такъв случай да се
приложи института на спирането по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не се
касае до преюдициалност на друг спор, а до абсолютно идентично спорно
материално право, ефективният процесуален ред за реализирането на който
изключва друг такъв процесуален ред.
Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново,
шести състав
О П Р Е Д Е Л И:
Връща исковата молба на А.Н.Л. - Х. ***, с която се
претендира да бъде осъден ответника по иска Национален Осигурителен Институт –
София, да заплати на ищцата обезщетение в общ размер от 450 лв., от които 365
лв. главница и 85 лв. лихва, както и законната лихва върху тези суми до
окончателното им заплащане и прекратява производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: