Р Е Ш Е Н И Е № 64
гр. Габрово, 07.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО............... в открито
съдебно заседание на двадесет и трети септември........ през две хиляди и
двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Е.КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря …..РАДОСЛАВА
КЪНЕВА.... и в присъствието на прокурора …….ЛЮДМИЛА РАЧЕВА …..... като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД№60 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по
жалба на “******”ООД Севлиево, представлявано от Управител против Решение №33 от 28.05.2020 година на Районен съд
Севлиево, постановено по НАХД № 471 по описа за 2020 година. С посоченото Решение РС Севлиево е потвърдил Наказателно
постановление № 07-001105 от 08.01.2020 година на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” Габрово.
В жалбата се твърди, че постановеното Решение на СРС било
незаконосъобразно. Неправилно съдът бил приел в Решението си, че задължението
за плащане на трудово възнаграждение било носимо, а не търсимо. Твърди се, че
така както работодателят бил търсил работника да му връчи заповедта за
уволнение, така го бил търсил и за да му плати възнаграждението. Последният не
бил представил нито банкова сметка, ***, на който може да бъде открит. Съгласно
разпоредбите на КТ мястото на изпълннение на задължението за плащане на
трудовото възнаграждение било предприятието. В този смисъл липсвало каквото и
да е съдействие от страна на длъжника и било налице безвиновно поведение от
страна на кредитора.
Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно Решение,
като бъде отменено и НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явава. Представлява се от процесуален представител, който
заявява че поддържа жалбата и заявените с нея искания по същество.
Ответната страна Дирекция
“Инспекция по труда” Габрово, редовно призовани, се представлява в открито
съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. Същият
взема становище по жалбата и заявените в нея искания. Счита същата за
неоснователна, поради което Решението на СРС следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава заключение за основателност на жалбата и неправилност
на Решението на районния съд, поради което последното следва да бъде отменено и
да бъде отменено обжалваното НП.
Пред
настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.
Касационната жалба е допустима като
подадена в срок от процесуално легитимирано лице- Дружество представлявано от
Управител, който е упълномощил по надлежния ред процесуален представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното Решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя за неправилност на оспореното Решение. Санкцията на
Дружеството е наложена поради това че, при извършена проверка на място и по
документи е констатирано, че „******“ООД гр. Севлиево в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено
задължително за изпълнение предписание №2 от Протокол за извършена проверка на
Дружеството от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово
№ПР1932776/10.10.2019г. задължаващо го в срок до 25.10.2019г. да изплати
дължимото и начислено в съответната ведомост за заплати за м. август 2019г.
трудово възнаграждение на Иван Петров Петров ЕГН**********. Посочено е че
нарушението е извършено на 28.10.2019г. и е установено към момента на
извършване на проверката по документи в Дирекция Инспекция по труда гр. Габрово
18.11.2019г. Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Безспорно установено
по делото е, че *** ЕГН********** е бил в трудовоправни отношения, като е
работил в обект, стопанисван в „******“ООД гр. Севлиево. В този смисъл
Дружеството е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на
КТ. На „******“ООД гр. Севлиево в качеството на работодател по смисъла на §1,
т. 1 от ДР на КТ е дадено задължително за изпълнение предписание- №4 от
Протокол за извършена проверка на Дружеството от Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Габрово №ПР1932776/10.10.2019г. задължаващо го в срок до 25.10.2019г. да
изплати дължимото и начислено в съответната ведомост за заплати за м. август
2019г. трудово възнаграждение на Иван Петров Петров ЕГН**********. Не се спори
и факта, че към момента на проверката Дружеството не е изпълнило даденото му
задължително предписание, посочено в Протокол за извършена проверка на
Дружеството от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово
№ПР1932776/10.10.2019г. задължаващо го в срок до 25.10.2019г. да изплати
дължимото и начислено в съответната ведомост за заплати за м. август 2019г.
трудово възнаграждение на *** ЕГН**********. Няма данни същото да обжалвано от
Дружеството, като по този начин същото е станало задължително за изпълнение.
Същото подлежи на съдебен контрол по различен ред, в отделно съдеблно
производство от която възможност не се е възползвал жалбоподателя. Споделят се
изводите на първоинстанционния съд за това, че представените товарителници от
ЕКОНТ не свидетелстват за това, че *** е бил търсен именно за това да получи
трудовото си възнаграждение от Дружеството. Липсват други доказателства в тази
насока.
Съгласно разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от КТ Който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв..
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява извършителството
на нарушението. Несъстоятелни са доводите в жалбата за допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство пред РС Севлиево, както и такива в
хода на проведеното администртивно наказателно производство. НП е връчено на
представляващ Дружеството съгласно представено пълномощно, но дори и да се
приеме противното, то това не е ограничило правото на защита на санкционирания
субект, тъй като същия своевременно е депозирал пред АНО жалба до съда.
Законодателят е предвидил безусловно задължение за работодателя за изплащане на
дължимото уговорено трудово възнаграждение за извършената работа, като не е
обвързал това негово задължение с други факти. Дадените от контролните органи
предписания по КТ са задължителни за техните адресати, какъвто в случая е
посоченото в НП Дружество. Няма данни така даденото предписание обективирано
в Протокол за извършена проверка на
Дружеството от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово
№ПР1932776/10.10.2019г. да е изпълнено.
Не следва да се
приеме, че е налице хипотезата на маловажен случай. В тази насока
първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви защо приема че не са налице
основания да се приеме, че конкретния случай е маловажен, като преценката е
извършена както досежно приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, уреждащ
привилигирован състав на нарушение, така и по отношение на чл. 28 от ЗАНН,
изключващ наказателната отговорност. Така изложените мотиви на РС Севлиево се
споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, като се възприема и крайния
извод на първоинстанционния съд, а именно че настоящия случай не следва да се
квалифицира като маловажен. Изтъкнатото обстоятелство, че работника е търсен от
Дружеството работодател за да му бъде изплатено трудовото възнаграждение не се
доказва от санкционирания. Факт е, че даденото задължително предписание не е
изпълнено, а поради какви причини същото не е сторено е ирелевантен. При
положение че Дружеството има доводи въз основа на които твърди че съществува
обективна навъзможност да изпълни даденото му предписание, то същото е следвало
да оспори предписанието на контролните органи като при това да изложи своите
съждения досежно основателността за изпълнение на предписанието.
Пред настоящата
съдебна инстанция не са представени писмени доказателства, които да изменят
установената от административния орган и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и които да водят до нови крайни изводи от правна страна, различни от
тези на СРС. Не са представени доказателства пред настоящата съдебна инстанция,
които да изменят фактическата обстановка по случая или да навеждат до нови и
различни крайни изводи от тези, до които е достигнал АНО и РС Севлиево.
Неоснователни са и изложените доводи за противоречие на обжалваното Решение с процесуалния
и материалния закон. В Решението си състава на РС Севлиево е констатирал, че
при постановяване на обжалваното НП не са установени нарушения на ЗАНН.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав счита, че Решението на СРС е правилно
и законосъобразно. Доводите на процесуалният представител на жалбоподателя са
несъстоятелни, като въпросите които се третират в жалбата пред АС Габрово са
обсъдени от първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав споделя изцяло
изводите на РС Севлиево по изложените по- горе съображения. Правилно е преценен
размера на наложената санкция, като настоящата съдебна инстанция споделя
изводите на РС Севлиево в тази насока.
При проверка пред настоящата съдебна инстанция съдът не
констатира пороци в Решението, които да водят до неговата отмяна, като
съдебният акт съответства изцяло на материалния закон. Решение №33/28.05.2020г.
по НАХД№47/2020г. на СРС като правилно, законосъобразно и обосновано следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото, а именно отхвърляне на
оспорването и потвърждаване на Решението на РС Севлиево основателно се явява и
искането на пр. представител на ответника за присъждане на разноски. В случая ответникът черпи права от
ал. 3, на чл. 63 от ЗАНН според която в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Член 143, ал. 4 от АПК, предвижда жалбоподателя да заплати всички
разноски сторени от другата страна при отхвърляне на оспорването. Вън от
всякакво съмнение е, че ответникът покрива понятието “другата страна”
използвано от посочената правна новела. Текстът на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е категорично
ясен – В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПрП. Съобразявайки се фактите и
правните норми посочени по-горе, настоящият състав намира че искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение основателно и следва да бъде
уважено в размер на 80.- лева което е равно на минималния размер по чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона
за правната помощ. По тази причина разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ответника в посочения по- горе размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №33/28.05.2020г. по НАХД№47 по описа на
Районен съд Севлиево за 2020г. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „******“ООД гр. Севлиево ЕИК107553296 да заплати на ИА
Главна инспекция по труда София сума в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща направени разноски по делото-възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :