Номер 305329.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502376 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. М. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул.
„Момина сълза“ 4А, срещу Определение № 8086/29.06.2020 г. по гр.д. № 18682 по описа за
2019 г. на ВРС, 25-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
възстановяване на срока за депозиране на насрещен иск за развод по горецитираното дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че обажалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че отговор на искова молба и насрещен иск не са депозирани
своевременно, поради грешка в уведомяването на жалбоподателя относно връчването на
съдебните книжа. Сочи се, че книжата са получени от брата на жалбоподателя – Иван, на
06.12.2019 г., но синът на същия и племенник на Д.Я. е предал устно на последния, че
съобщението е било връчено на 10.12.2019 г. Твърди се, че жалбоподателят е бил в
Германия и в невъзможност да се върне в страната, но е предприел всички необходими
действия – ангажирал е изготвяне на отговор на искова молба и насрещен иск, които са му
били изпратени на електронна поща, били са разпечатани и подписани от него в Германия,
след което изпратени по бус, като жалбоподателят изрично указал на племенника си същите
да бъдат входирани в деловодството на съда на 09.12.2020 г. с цел спазване на
законоустановения срок според предадената му информация.
Настоява за отмяна на обжалваното определение. Претендира разноски.
Писмен отговор от Тодорка Янкова – ищца по гр.д. № 18682 по описа за 2019 г. на
ВРС, 25-ти състав, не е депозиран.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
1
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от Т. М.
Я. , ЕГН **********, против Д. М. Я. , ЕГН **********, с правно основание чл. 49, ал. 1
СК.
Видно от доказателствата по делото, с разпореждане № 51079/15.11.2019 г. препис от
исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника на основание чл. 131
ГПК. Съобщението е връчено на 06.12.2019 г. по реда на чл. 46 от ГПК на И.М. – брат на
Д.Я..
На 09.01.2020 г. са депозирани отговор на искова молба с вх. № 1764, както и
насрещен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК с вх. № 1765 от Д.Я..
С Определение № 985/16.01.2020 г. първоинстанционният съд е констатирал, че
депозираните от Д.Я. отговор и насрещен иск са извън предвидения в чл. 131 ГПК
едномесечен срок, поради същото с цитираното определение съдът не е приел за
разглеждане подадения насрещен иск.
С молба вх. № 10878/07.02.2020 г. Д.Я. е отправил искане за възстановяване на срок
за депозиране на отговор на искова молба и насрещен иск. В същата молителят излага, че от
средата на октомври 2019 г. до края на януари 2020 г. бил на работа в град Аугсбург –
Германия. На 8.11.2019 г. катастрофирал на път за работа с личния си автомобил. Той бил
откаран в болница, а колата - репатрирана и оставена на паркинг, фактурата за което била на
сума над 1000 евро. За да може да я изплати, след излизането от болницата той бил принуден
отново да си търси работа. Излага, че за връчването на съдебните книжа е узнал в телефонен
разговор от племенника си, като последният го е информирал, че книжата са получени на
10.12.2019 г. Към молбата е представено копие от съобщение, с което е връчена
депозираната искова молба и приложенията към нея - на същото не е отразена дата на
получаване. Видно от заверен превод от копие на фактура № 1130807/16.12.2019 на пътно-
аварийна служба АУГЕ ГмбХ за превозване на кола след пътен инцидент, почистване на
платформа, почистване на място за паркиране, извозване на отпадъци след инцидента, както
и такси за паркиране на МПС на свободен терен от 08.11.2019 г. до 17.12.2019 г. – лек
автомобил „Нисан“, собственост на Д.Я., е претърпял пътен инцидент на 08.11.2019 г., като
място на акцията е отбелязана магистрала А3, км 279 в посока Нюрнберг. Видно от заверен
превод от копие на Потвърждение за адресна регистрация, издадено на 27.01.2020 г. от
гражданска служба Кригсхабер, гр. Аугсбург, Д.Я. е бил регистриран в самостоятелно
жилище с адрес: гр. Аугсбург, ул. „Рьоследщрасе“ 17, с дата на нанасяне - 01.12.2019 г.,
фактическа регистрация - 03.12.2019 г., дата на напускане и фактическо отписване -
27.01.2020 г.
С определение 8086/29.06.2020 г. молбата на Д.Я., в която е обектиривано искане за
2
възстановяване на срок за депозиране на отговор на искова молба и насрещен иск, е оставена
без уважение.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява основателна и обжалваният
съдебен акт следва да бъде отменен по следните съображения:
Според нормата на чл. 46, ал. 4 ГПК, с получаването на съобщението от другото лице
се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на
срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.
Срокът по чл. 64, ал. 2 ГПК започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае
за връчването. От представените по делото доказателства се установява, че към момента на
връчването на съдебните книжа на 6.12.2019 г. на брата на Д.Я., жалбоподателят е бил в
Германия, като същият се е завърнал в България след изтичане на срока за подаване на
отговор на исковата молба. Условието за възстановяване в настоящия случай е отсъствието
на ответника от адреса по времето, когато е връчено съобщението при условията на чл. 46
ГПК, и през времето, докато е текъл срокът.
Сълласно чл. 64, ал. 2 ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее. Според наложеното разбиране в съдебната практика „особено непредвидено
обстоятелство“ представлява обстоятелство, което обективно е попречило на страната да
реализира свое процесуално право или да изпълни свое задължение в определения от закона
или от съда срок. Според настоящия състав, когато пропускането на срока се дължи на
обективна невъзможност на страната да узнае за връчването на книжата поради това, че
същата е била в друга държава от преди предявяването на иска срещу нея, последното се
явява обстоятелство /препятствие/, което страната не е могла да преодолее.
В хипотезата на чл. 46, ал. 4 ГПК законодателят приравнява на особено непредвидено
обстоятелство непредаването на съобщението от лицето, на което е връчено със задължение
за предаване.
В чл. 46, ал. 2 ГПК изрично е посочено чрез кои "други лица" може да се извърши
валидно връчване. Жалбоподателят посочва, че брат му живее на същия по делото адрес.
Съобщението за връчване е подписано от И.М. – брат на Д.Я.. Полагането на подпис от
страна на И.М. е достатъчно да се приеме, че последният е дал съгласие за приемането на
книжата и е запознат със задължението да предаде същите на адресата. Според изложеното
от жалбоподателя, последният е узнал от племенника си, че връчването на съдебните книжа
е станало на 10.12.2019 г. - вмененото законово задължение по чл. 46, ал. 2 ГПК не е
извършено от получателя на съобщението, същото не е извършено точно, доколкото е
предадена дата, различна от действителната дата на връчване.
При неизпълнено задължение за предаване на книжата на адресата, същият разполага
3
с процесуалната възможност да иска възстановяване на срок, каквото искане е направено в
настоящия случай.
С определение № 985/16.01.2020 г., връчено на 04.02.2020 г. на Д.Я., последният е
узнал, че е подаденият от него отговор и насрещен иск на 9.01.2020 г. не са депозирани в
законоустановения едномесечен срок. Искането за възстановяването на посочения срок е
направено на 7.02.2020 г. – в едноседмичен срок от узнаването за пропускането на срока.
С оглед изложените съображения, съдът намира подадената жалба за основателна, а
обжалваното определение следва да бъде отменено.
По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски, съдът намира, че
такива не следва да бъдат присъждани, доколкото настоящото определение няма характер на
прекратително определение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 8086/29.06.2020 г. по гр.д. № 18682 по описа за 2019 г. на
ВРС, 25-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на Д. М. Я. , ЕГН **********, с
адрес: гр. Белослав, ул. „Момина сълза“ 4А, за възстановяване на срока за депозиране на
насрещен иск за развод по горецитираното дело.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 64, ал. 2, вр. чл. 46, ал. 4, изр. второ ГПК срока за
подаване на отговор на исковата молба, депозирана от Т. М. Я. , ЕГН **********, по която е
образувано гр. д. № 18682 по описа за 2019 г. на РС - Варна, 25-ти състав и подаване на
насрещен иск.
ВРЪЩА на РС – Варна, гр.д. № 18682/2019 г. по описа на РС - Варна, 25-ти състав,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4