Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр.
Велико Търново, 15.07.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми юни
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А.разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 97/2022г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 8, ал. 3 от ЗЗНН във връзка с чл. 226 от АПК.
Същото е образувано след като с
Решение № 1950/01.03.2022г. на Върховен административен съд по адм.д. №
10158/2021г. е отменено Решение № 249/19.07.2021г. по адм.д. №334/2021г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, с което решение е отхвърлена
жалбата на „Розахим“ АД – Горна Оряховица, ЕИК ********* против разпореждане за
създаване на запаси за извънредни ситуации №Р-12-166/29.04.2021 година на
заместник председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, съобразно
указанията, дадени от ВАС в мотивите на решението.
В първоначалната жалба до съда
дружеството „Розахим“ АД – Горна Оряховица, чрез адв. К.П., излага твърдения,
че през 2020 година е внесло един единствен вид нефтопродукт – ксилол, което се
установява от декларацията за допускането до свободно обращение. Други
нефтопродукти през 2020 година дружеството не е получавало. Според оплакването
в жалбата ксилолът /диметилбензин/ е всеки един от три изомера на диметилбензин
или комбинация от тях, като се произвежда от нефт и се ползва за разтворител,
за производство на каучук и прочие.
Автомобилният бензин пък е съставен от различни съставки, предимно
въглеводороди, получени при преработката на суров петрол и се употребява за
двигателите с вътрешно горене. При така изложеното жалбоподателят счита, че не
е задължено лице по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗЗНН. Според него, за да
намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗЗНН, то задълженото лице трябва да
е внесло определено количество от съответния нефтен продукт, предмет на
разпореждането и именно като се вземат предвид тези количества и общият нетен
внос на същия продукт, да се изчисли задължението на съответното лице за същия
продукт при спазване на Методиката за определяне на нивата на запаси за
извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти. По изложените съображения, моли за
отмяна на разпореждането и за присъждането на разноски.
В съдебно заседание по настоящото
дело, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа
жалбата. Посочва, че от допълнително събраните в хода на настоящото
производство доказателства и от изслушаната по делото експертиза по безспорен
начин са изяснени двата спорни въпроса, поставени на ВАС. Посочва, че по
отношение на химическите характеристики на спорния продукт, от страна на вещото
лице е даден регламентиран и ясен отговор.
Що се отнася до основната предпоставка, която ВАС задължи да бъде
изследвана, а именно дали е изпълнена положителната материалноправна предпоставка,
а именно процесният продукт да е произведен в нефтопреработвателен завод
посочва, че е даден ясен, категоричен, несъмнен и недвусмислен отговор, че
продуктът е произведен в завод „Версалис“ и второ, че заводът – производител не
е нефтопреработвателен завод – рафинерия, а е химически завод, който работи с
петролни деривати, тоест производни вещества на суровия петрол. С оглед на това
счита, че дадените ясни отговори на тези два въпроса водят до еднозначния
извод, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като не са налице визираните
в закона и регламента основна материалноправна предпоставка - произхода на
производство на процесния продукт. Моли съда да постанови решение в този
смисъл. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък. Представя
писмена защита вх. №3663/04.07.2022г., в която доразвива доводите си за
незаконосъобразност на оспореното разпореждане.
Ответната
страна – заместник председателят на ДА ДРВВЗ, чрез процесуалния си представител
главен ***Д., заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
разпореждането е правилно и законосъобразно с оглед на предоставените документи
на дружеството, че те са внесли именно продукт „ксилол“ и са декларирали пред
митниците, че именно такъв продукт са внесли. В случай, че съдът не уважи
аргумента, че продуктът трябва да бъде отнесен към код 2707 - смазочни
материали, то счита, че разпореждането следва да бъде променено и да бъде
определен запас от котелно гориво в смазочни масла и като цяло дружеството,
дори и неправилно посочени вида на внесения продукт, не е освободено от
отговорност за създаване на съответния запас. В писмена защита вх. №
3666/04.07.2022г., доразвива доводите си за законосъобразност на обжалваното
разпореждане. Моли за присъждане на направените разноски по делото.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на оспорване е Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации
№Р-12-166/29.04.2021 година на заместник председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“.
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че със
заповед №РД-10-56 от 6.4.2021 година директорът на ТД „Държавен резерв“ –
Велико Търново към ДА ДРВВЗ е определил комисия, която в периода 6-9 април на
2021 година да извърши проверка на жалбоподателя за осъществяване и изчисляване
на среднодневния нетен внос и вътреобщности пристигания и среднодневното
потребление на нефтопродукти в страната през предходната календарна година с
оглед установяване на точния внос на ароматни съединения от жалбоподателя.
От
приложения констативен протокол №40-07-1203/07.04.2021г. на тази комисия се
установява, че на служители на ДАДРВВЗ са представени митнически документи и
справка за осъществения от жалбоподателя внос на ароматни съединения. Изпратена
е оборотна ведомост, установяваща счетоводните данни за началното и крайно
салдо на нефтопродукта „ароматни съединения“ към 01.01.2020 и към 31.12.2020
година. Констатирано е, че към началото на 2020 година е налице количество от
19,713 тона от такива съединения, придобити чрез ВОП /вътреобщностно пристигане/
през предходната година, като към края на периода е налице количество от 7,021
тона от тези съединения, което количество е от внос/ВОП.
При
проверката на ПАД, фактурите и товарителниците,
представени от дружеството е констатирано, че през 2020 година са
внесени общо 24 тона ароматни съединения, като те са с код на тарифно класиране
27073000 – ксилол. За тези количества не
била подадена декларация по чл.4, ал.2 от ЗЗНН. Констатациите в протокола са
доведени до знанието на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател,
видно от положения подпис. Приобщените към протокола доказателства установяват
посочените в него обстоятелства.
От
преписката се установява, че със заповед №РД.10-214 от 4.08.2020 година на
председателя на ДАДРВВЗ на основание чл.
8, ал. 2, т.1-3 във връзка с чл.7, ал. 1, т. 7, 7а и 8 и чл.12-15 от ЗЗНН е
утвърдена Методика за определяне на запаси за извънредни ситуации от нефт и
нефтопродукти по чл.2, ал.1 от закона въз основа на нетния внос и
вътреобщностните пристигания на територията на страната на енергийните продукти
по приложение А, глава 3,4 от регламент /ЕО/ №1099/2008 и на тежките горива, в
равностойност на нефт и Методика за определяне на запаси за извънредни ситуации
от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал.1 от закона и нивата на целевите запаси от
нефтопродукти по чл. 2, ал.2 от закона въз основа на потреблението на
територията на страната в равностойност на нефт, като е приложена първата
методика.
Според представената по преписката докладна записка
от 27.04.2021 година на главен директор в ГД ДРВВЗ, Агенцията е изпълнила
разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ЗЗНН, като са изчислени и определени нивата на
запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти, които страната трябва да
поддържа за периода 1.7.2021 – 30.06.2022 година, като е разгледана и
анализирана информацията по чл. 4, ал. 2
и ал. 3 от закона, констативните протоколи, информацията от НСИ и
прочие. Посочено е, че среднодневният нетен внос и придобиване чрез ВОП на нефт
и нефтопродукти е от 11 670 тона, а годишния такъв е от 4 271 355
тона, като освен това изчисленото потребление по видове нефтопродукти в
равностойност на нефт, като сума от агрегиран показател „брутни вътрешни
доставки“, определен в Регламент /ЕО/ №1099/2008 в обем от 2 805 454
тона, като среднодневното потребление е от 9 198 тона.
Констатирано
е, че общите количества на запасите за извънредни ситуации /ЗИС/, изчислени въз
основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП е 1 050 33 тона, а общото
количество ЗИС, изчислено въз основа на 61 дни среднодневно потребление е от
561 091 тона. Посочено е, че в изпълнение на чл.12, ал. 2 във връзка с
§19а от ПЗР на ЗИДЗДРВВЗ се предлага утвърждаване на общо разпореждане за
създаване на запасите за извънредни ситуации за ЗЛ и за ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021
година -30.06.2022 година. Посочено е най – сетне, че съгласно т. 4 от
Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и
нефтопродукти по чл.2, ал.1 от закона, въз основа на нетния внос и ВОП на
територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3,4 от
посочения по-горе Регламент и на тежките горива, в равностойност на нефт, за
изчисляване на количествата крайни нефтопродукти, които ще обезпечават определеното ниво на ЗИС, се използва
процентното съотношение между представеното по реда на чл. 4, ал. 5, т. 2, буква
„в“ от ЗЗНН годишно потребление по видове нефтопродукти спрямо общото
потребление на всички нефтопродукти. Посочено е, че сумата от получените
количества нефтопродукти трябва да е равна на съответното количество ЗИС, което
те обезпечават. В табличен вид са посочени нивата на ЗИС за коментирания
период, като е предложено издаването на общо разпореждане за създаване на нива
на ЗИС за задължените лица и ДАДРВВЗ за периода според приложение, като е
приложен и проект за заповед за вписване в регистъра на задължените лица за
този период на физически и юридически лица, които през 2020 година са внасяли и
реализирали ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3,4 от Регламент
/ЕО/ №1099/2008.
Със
заповед №РЗЛ-4 от 27.04.2021 година на председателя на ДАДРВВЗ е разпоредено в
регистъра на задължените лица за периода 01.07.2021г.-30.06.2022г. да се впишат
изчерпателно посочени дружества, сред които е и жалбоподателят.
Съответно,
издадено е общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни
ситуации за задължените лица и ДА „ДРВВЗ“ за периода 1.7.2021 – 30.06.2022 г.,
определен въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти,
съгласно чл.12 от ЗЗНН, като под № 166 в разпореждането е вписан жалбоподателя
и определения му ЗИС от 6,312 тона бензин.
Въз
основа на общото разпореждане, от заместник-председателя на ДА ДАДРВВЗ е
издадено Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации
№Р-12-166/29.04.2021 година, с което на „Розахим“ АД е определено ниво на
запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 – 30.06.2022 г. 6 312
тона автомобилни бензини, разпоредено е до 01.07.2021 г. да създаде и вложи
определеното количество нефтопродукти при спазване на условията на чл. 30, ал.
1 от ЗЗНН и да го съхранява в срок до 30.06.2022 г.
Разпореждането
е връчено на 05.05.2021г. Недоволно от така разпореденото, дружеството го е
оспорило с жалба, подадена до АСВТ чрез административния орган на 19.05.2021г.,
като въз основа на същата е образувано адм.д. № 334/2021г. по описа на съда.
С
Решение № 249/19.07.2021г. по адм.д. №334/2021г. по описа на ВТАдмС жалбата на
„Розахим“ АД против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации
№Р-12-166/29.04.2021 година е отхвърлена и дружеството е осъдено да заплати на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ разноски в размер на
100 лв.
Съдът
при първото разглеждане на делото е приел, че разпореждането е издадено от
компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Намерил е, че
разпореждането е съответно и на материалния закон. В тази
връзка е посочил, че след като жалбоподателят
е осъществил внос от Турция през 2019 и 2020 година на ксилол, който продукт се
включва в категорията по т.3.4.24 „други продукти“ от Приложение А на РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 1099/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТАот 22 октомври 2008 година
относно статистиката за енергийния сектор (Регламента за лаконичност), то е
безспорно, че за дружеството е съществувало задължение да подаде справка
декларация по реда и при условията на чл. 4, ал. 2 от закона, като едновременно
с това дружеството се явява икономически оператор по смисъла на §1, т. 10 от ДР
на закона, тъй като е задължено да изпълнява функции по ЗЗНН. Посочено е, че
задължението му произтича от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от закона, според
която „Всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава
3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна
година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои
средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество,
пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица,
в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната
през предходната календарна година.“. Изтъкнато е, че именно тази норма вменява
задължение на дружеството да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации,
с оглед на осъществения от него внос на ксилол в предходната 2020 година.
С
Решение № 1950/01.03.2022г. на Върховен административен съд по адм. дело №
10158/2021г. е отменено Решение № 249/19.07.2021г. по адм.д. №334/2021г. по
описа на ВТАдмС и делото е върнато на друг състав от същия съд за ново
разглеждане. Мотивите на ВАС, за да достигне до този правен резултат са, че
решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, водещи до неговата необоснованост. Посочено е, че след като дружеството не е подало справка –
декларация по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН за осъществените от него дейности през 2020 г.,
относно енергийни продукти по смисъла на чл. 2 ЗЗНН, за да се установят
действителните количества внос на енергийния продукт ксилол и неговите
характеристики, и дали те отговарят на предвиденото в Регламент (О) №
1099/2008, включително и на изискването да са произвеждани в
нефтопреработвателните заводи, съдът е следвало да допусне по негов почин
съдебно-техническа експертиза. Посредством експертизата и в съответствие с чл.
171, ал. 2, изречение второ АПК е следвало да изясни дали ароматното съединение
– ксилол по смисъла на ЗЗНН е едно и също с ксилена (ВТХ), посочен в Регламент
(ЕО) № 1099/2008, т.е. дали естеството на внасяния от дружеството продукт
отговаря на вида енергиен продукт по регламента и къде е произвеждан, по
отношение на който следва да се създадат запасите, за да се постигне и
законовата цел – чл. 1, ал. 2 ЗЗНН. Изтъкнато е че предвид липсата на
съдебно-техническа експертиза, констатациите на АСВТ не могат да бъдат
проверени от касационната инстанция, която също не притежава специални знания
по отношение на химическия състав и характеристика на процесното ароматно
съединение. Това от своя страна, предвид забраната за нови фактически
установявания в касационното производство по чл. 220 от АПК, е наложило отмяна
на решението на АСВТ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
АСВТ. Във връзка с отменителното решение на ВАС е образувано настоящото производство.
В
хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на спора е
представена и приобщена по делото преписката по съставяне на оспорения акт.
В
хода на настоящото производство с оглед указанията на ВАС е допусната и приета
без оспорване от страните съдебно – техническа експертиза. Съгласно
заключението на същата наименованието на процесния продукт съгласно
номенклатурата на IUPAC е Диметилбензен. Другите химически
имена на същия продукт (често срещаните/обичайни/тривиални/търговски имена) са
Ксилен и Ксилол, които са синоними на систематичното от органичната
номенклатура. Всички те се отнасят за едно единствено органично съединение с
молекулна формула С8Н10 и една единствена молекулна структура на съединение от
хомоложния ред на еднопръстенните ароматни въглеводороди. Ароматното съединение
- ксилол по смисъла на Закон за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е едно
и също с ксилола (от абревиатурата ВТХ), посочен в Регламент (ЕО) № 1099/2008.
Вещото лице изрично посочва, че „Ксилол" и „Ксилен" е един и същ
продукт, като разликата е в наименованието съгласно систематичната номенклатура
на IUPAC и
установените в миналото често срещани/обичайни/тривиални/търговски химически
имена на един и същ продукт. Посочва също, че в приложената към материалите по
делото „Инфо карта на веществото Ксилен", освен посочените по-горе
наименования на ксилена, са дадени и някои други - метил толуен, виолетово 3,
тиран лак и др.
Вещото
лице посочва също, че според приложения към материалите по делото Сертификат за
качество № ********* от 30.06.2020 г., внесеният от фирма „Розахим" АД
продукт съдържа трите изомера на ксилена в количества: m-ксилен
- 48,08%, о-ксилен - 19,04% и р-ксилен - 19,02% (общо 86,14%), както и около
14% бензен, етилбензен, толуен и други онечиствания. Посочените химични
съединения са определени при изпитване на продукта по метод ASTM D2360-00
- Стандартен метод за изпитване за следи от примеси в моноциклични ароматни
въглеводороди чрез газова хроматография. Температурата на начало и край на
кипене на продукта съответства на тази на смес от трите изомера на ксилена. Посочва също,
че вземайки предвид физико-химичните характеристики внесеният от
„Розахим" АД ксилен може единствено да бъде отнесен в позиция 2707 Масла и
други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени
катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно
по отношение на неароматните - подпозиция в 2707 30 00 Ксилол (ксилени).
Посочва, че към тази подпозиция принадлежи само ксилолът (ксилените) с чистота,
по-ниска от 95 % тегловно (орто-, мета- или пара-изомери, разделени или в
смес), като този процент е определен чрез газова хроматография. С оглед на това
изтъква, че за внесения от фирма „Розахим" АД продукт (в Справка за
получени количества на нефтени продукти 2000 г. и в Декларация за допускане за
свободно обръщение и специален режим - употреба за специфични цели - Декларация
за специфична употреба) логично е посочен код по КН 2707 3000, а именно за
Ксилол (ксилени), получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени
катрани. Този факт съответства и на продуктите и материалите, употребявани при
Основната дейност по НКИД и Предмета на дейност на „Розахим" АД (съгласно
Справката от търговския регистър относно актуалното правно състояние на
фирмата). Предвид изложеното дава заключение, че по своите характеристики
внасяният от дружеството „Розахим" АД продукт не отговаря на вида енергиен
продукт съгласно Регламента (ЕО) № 1099/2008 и Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти.
Що
се отнася до мястото на производство на този продукт посочва, че според
наличната информация от митническите документи към материалите по делото,
продуктът ксилен (Xylene) е доставен от компания Ак-таш Диш
Тиджарет А.С. АД (Ak-tas Dis Ticaret A.S.)
на „Розахим" АД въз основа фактура № АК22020000000188/9072020, произхожда
от Италия и е бил придобит директно от производителя, а именно - италианската
химическа компания „Версалис" АД (Versalis S.p.A.). С това е потвърдено, че производственият завод на
италианската компания „Версалис", където ксиленът е произведен, не
представлява „нефтопреработвателен завод" (рафинерия), а е
„химически" тип завод.
Разпитано
в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че в практиката се използват двата
вида наименования – ксилен и ксилол, като в научните публикации следва да се
придържаме към ксилен. Съгласно това наименование и свойствата на химическото
съединение, се класира дадено химическото съединение по комбинираната
номенклатура на ЕС в съответните глави и подглава. В случая попада в подглава
„Въглени продукти“, 2707 са каменовъглени катрани, 270730 е „ксилен“. Именно с
този код продуктът е внесен от Агенция „Митници“, като кодът съгласно комбинираната
номенклатура на ЕС е съобразен с химичния състав на химическо съединение.
Посочва
също, че когато ксилените са нефтопроизводство, се влагат като компоненти на
стоковите бензини. Не отрича, че бензол/бензен/, тулуол/толуен/,
ксилол/ксилени/ и нафтален се получават и от суровите бензинови фракции, било
от първична дестилация или от дълбочинно преработване, но тъй като те имат
много високо октаново число – над 90, те се влагат в стоковите бензини. Посочва
обаче, че съгласно анализното свидетелство, процентното съдържание в ксилола е
86,14, като това процентно съдържание на ксилените не може да ги отнесе към
глава 29, където са химически чисти изомери на ксилена. Там трябва да са над 90
%. Не могат да бъдат отнесени и в други подглави на 2710, където са нефтените
масла. Никъде няма код, който да се свърза с бензол/бензен/, тулуол/толуен/,
ксилол/ксилени/ и нафтален. На базата на съдържанието те могат да бъдат
отнесени към глава 270730, тоест масла, получени при дестилацията на
високотемпературни каменовъглени катрани. Сочи, че не е налице информация от
къде ползва суровини италианския завод, но е категорично, че по анализното
свидетелство продуктът отговаря на 270730.
Материалите,
съдържащи се в адм.дело № 334/2021 г. по описа на ВТАдмС, както и тези по повод
развилото се касационно обжалване пред ВАС по адм. дело № 10158/2021г., са
приобщени към доказателствения материал при новото разглеждане на спора, чрез
прилагане на гореописаните дела в цялост. Приобщени като доказателства са и
заверено копие от инфокарта за вещество „Ксилен“ и заверено копие от извадка на
официален вестник на ЕС за обща митническа номенклатура от регламент №
1099/2008 на Европейския парламент и на съвета от 22.10.2008 относно статистика
на енергийния сектор и кодове по видове продукти с наименования, както и
представената от процесуалния представител на ответника разпечатка от интернет
с наименование Енциклопедия – Petrochemical.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване
административен акт, от лице с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съобразно
задължението на съда по чл.168, ал.1 от АПК, настоящият състав счита, че следва
да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган – заместник-председателя на Държавна агенция
"Държавен резерв и военновременни запаси" – гр. София, на когото със
Заповед № РД-10-150/29.05.2017г. е делегирано правомощието за определяне на
индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки
период на съхраняване по чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН, което е упражнено с
издаване на обжалваното разпореждане.
Съдът
намира и, че оспореното разпореждане е формално законосъобразно. Същото е в
писмена форма, съдържа ясна разпоредителна част, като са посочени релевантните
факти и обстоятелства и съобразимите според ответника правни норми,
проявлението на които обосновава разпоредените от него правни последици.
Досежно фактическите обстоятелства разпореждането препраща и към вече
цитираната докладна записка, както и към общото разпореждане за създаване на
нива на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДАДРВВЗ за
периода 1.07.21-30.06.22 година, в които са описани детайлизирано
констатираните и релевантни за случая факти и обстоятелства и са направени
съответните фактически изводи.
Не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
проявлението на които да е попречило на адресата на акта да се запознае с
релевантните за случая обстоятелства и да представи доказателства или
проявлението на които да е компрометирало осигуряването на проявлението на
принципа на истинност /чл.7 от АПК/. Всъщност следва да се маркира, че
процесуалния инструментариум, по който се провеждат проверките за спазването на
институтите на ЗЗНН е уреден чрез разпоредбите на НАРЕДБА № 1 от 28.07.2014 г. за проверките, извършвани от Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" по Закона за запасите от
нефт и нефтопродукти /Наредбата/. С оглед коментираните доказателства, съдът
счита, че са изпълнени както общите изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 2,
ал. 4 и 5 и чл. 4 от Наредбата, така и правилата, разписани в чл. 24 – 26 от
тази Наредба.
Съдът
намира обаче, че при издаване на акта неправилно е приложен материалният закон,
при следните съображения:
За
да попадне даден вносител в хипотезата на задължено лице по ЗЗНН, следва да
бъде установено внасянето в предходната година на продукти, които попадат в
обхвата на Приложение А, т.3.4 от Регламент № 1099/2008.
Съгласно
чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по
приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ 1099/2008 и тежки горива през
предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, да обновява и
възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в
количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички
задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщоностни пристигания на
територията на страната през предходната календарна година, респ. да е
задължено лице по закона и съответно адресат на разпореждането.
Спорът
в процесния случай се свежда до това дали внесеният безспорно от дружеството
продукт „ароматно съединение-ксилол" е един и същи с „ксилена (ВТХ),
посочен в приложение А, глава 3.4.24 – „Други продукти“ на Регламент №
1099/2008, в частност попада ли в приложение А, глава 3.4.24 – „Други
продукти“, предвид характера на продукта.
Не
е спорно, че същият е внесен и деклариран, съгласно комбинираната номенклатура
на ЕС /Приложение І към Регламент /ЕИ0/ № 2658/87 на Съвета относно Тарифната и
статистическа номенклатура и Общата Митническа тарифа/ в подпозиция с тарифен
№2707 30 00, която обхваща „Ксилоли (ксилени)".
Спорно
на първо място е обстоятелството дали продуктите, попадащи в цитираната
подпозиция са идентични с продуктите, посочени в т. 3.4.24 „Други
продукти“ (ксилен - ВТХ) от Приложение А
от Регламент № 1099/2008. В тази връзка от изслушаната и неоспорена
съдебно-техническа експертиза, която съдът приема за обективна, всестранна и
компетентна, се установява, че правилата за съставяне на наименованията на
веществата според съвременната химична номенклатура се основават на състава и
строежа на веществата, като тези правила са международни и са създадени от
Международния съюз за чиста и приложна химия – IUPAC.
Съгласно
органичната номенклатура на IUPAC наименованието на процесния продукт е Диметилбензен, като
другите химически имена на същия продукт (често
срещаните/обичайни/тривиални/търговски имена) са Ксилен и Ксилол, които са
синоними на систематичното от органичната номенклатура. Вещото лице посочва в
този смисъл, че всички те се отнасят за едно единствено органично съединение с
молекулна формула С8Н10 и една единствена молекулна структура на съединение от
хомоложния ред на еднопръстенните ароматни въглеводороди. Обобщава, че ароматното
съединение – ксилол, е идентично с
ксилена (от абревиатурата ВТХ), посочен в Регламент (ЕО) № 1099/2008, като
разликата е в наименованието съгласно систематичната номенклатура на IUPAC и
установените в миналото често срещани/обичайни/тривиални/търговски химически
имена на един и същ продукт.
От
така изложеното се налага изводът, че внесеният от жалбоподателя продукт е
идентичен с този, посочен в Регламент (ЕО) № 1099/2008. Въпреки това обаче, от
заключението на съдебната експертиза се установява, че внесеният от фирма
„Розахим" АД продукт не отговаря на вида енергиен продукт съгласно
Регламент (ЕО) № 1099/2008 и Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. В тази
връзка, вещото лице посочва, че според приложения към материалите по делото
Сертификат за качество № ********* от 30.06.2020 г., внесеният от фирма
„Розахим" АД продукт съдържа трите изомера на ксилена в количества: m-ксилен - 48,08%, о-ксилен - 19,04% и р-ксилен - 19,02%
(общо 86,14%), както и около 14% бензен, етилбензен, толуен и други онечиствания.
Посочва, че вземайки предвид физико-химичните характеристики внесеният от
„Розахим" АД ксилен не може да бъде отнесен към ГЛАВА 29 – ОРГАНИЧНИ
ХИМИЧНИ ПРОДУКТИ в подпозиции 2902 41 00 до 2902 44 00, тъй като в тези
подпозиции се отнася ксилолът (ксилените) с чистота, равна или по-висока от 95
% тегловно, като не може да бъде отнесен и в ГЛАВА 27 - позиция 2710 Нефтени
масла или масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати,
нито включени другаде препарати, съдържащи тегловно 70 % или повече нефтени
масла или масла от битуминозни минерали, които масла са основен компонент на
тези препарати; отпадъчни масла.
Вещото
лице поддържа, че внесеният продукт може единствено да бъде отнесен в позиция
2707 Масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни
каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки
преобладават тегловно по отношение на неароматните - подпозиция в 2707 30 00
„Ксилол (ксилени)“. Изтъква, че към тази подпозиция принадлежи само ксилолът
(ксилените) с чистота, по-ниска от 95 % тегловно (орто-, мета- или
пара-изомери, разделени или в смес), какъвто е и внесеният от жалбоподателя
продукт (с чистота от 86,14 %), като този процент е определен чрез газова
хроматография.
Анализирайки
методите за получаване на „ксилол/ксилен“ – от нефтен произход и от
каменовъглен произход, вещото лице
уточнява, че внесеният от жалбоподателя продукт е от каменовъглен
произход, а не е получен в нефтопреработвателни производства (рафинерии), тъй
като ксилол с такава чистота се получава при коксуване, което представлява
комплексен метод за химическа преработка. Всъщност това обстоятелство се
потвърждава и от приложеното от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя уведомително писмо от компания Ак-таш Диш Тиджарет А.С. АД /л.84
и л.85/, в което изрично е отбелязано, че доставеният на жалбоподателя продукт
(ксилен) произхожда от Италия и е придобит директно от производителя, а именно
– италианската химическа компания Версалис АД, който не представлява
„нефтопреработвателен завод“ (рафинерия), а „химически“ тип завод.
Предвид
това обстоятелство и доколкото в глава 3.4.24. „Други продукти“ се включват
единствено ароматни съединения, произвеждани в нефтените рафинерии, се налага изводът, че внесеният от
жалбоподателя продукт не може да бъде отнесен към изброените в т. 3.4.24 от
Приложение А на Регламент /ЕО/ 199/2008 продукти.
Не
се споделят изводите на процесуалния представител на ответника в тази насока,
че декларирането с код по КН 27 07 30 00 „Ксилол (Ксилен)“ автоматично
приравнява продукта на такъв по регламента, Приложение А, т. 3.4.24, а именно –
други продукти. Напротив, видно от заключението на СТЕ, което както се посочи
по-горе съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, е, че към
подпозиция 2707 30 00 „Ксилол (Ксилен)“ се отнася само ксилолът (ксилените) с
чистота, по-ниска от 95 % тегловно (орто-, мета- или пара-изомери, разделени
или в смес), който се получава при високотемпературна преработка на твърдите
горива – коксуване, което представлява комплексен метод за химическа
преработка. Ксилолът (ксилените) с чистота, равна или по-висока от 95 %
тегловно, принадлежи към подпозиции 2902 41 00 до 2902 44 00 и той се получава
при пиролиза на бензин, каталитичен или термичен риформинг на бензинови
фракции, отделяни непосредствено при атмосферната дестилация на нефта, както и
от бензиновите фракции от вторични процеси (при дълбочинното преработване на
тежки нефтени фракции предимно с помощта на катализатори).
От
така изложеното съдът приема, че са налице две подпозиции, в които може да бъде
отнесен ксилолът спрямо чистотата му. Същите са ясно разграничени – с чистота
по-ниска от 95 % тегловно (в която именно попада процесния продукт) и с
чистота, равна или по-висока от 95 % тегловно. В този смисъл, съдът приема, че
за всеки конкретен продукт следва да бъде изследвано от страна на органа в коя
подпозиция попада и съответно дали попада в Приложение А от Регламента. В
случая органът не е сторил това, а механично е приел, че продуктът следва да
попада там, поради подпозицията, по която е деклариран в КН – „Ксилол
(Ксилен)“, което съдът не споделя. Напротив, от данните по делото се
установява, че продуктът не попада във визираната точка 3.4.24 от Приложение А
на Регламента и съответно не го прави продукт по смисъла на чл. 12, ал. 6 - ал.
13 от ЗЗНН.
Последното
води до извод, че дружеството, като вносител на продукт „ароматно
съединение-ксилол" не е задължено лице по ЗЗНН и органът неправилно му е
възложил да създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за
своя сметка запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ от нефт и нефтопродукти като
част от общото количество ЗИС за страната.
Икономически
оператор, съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН е само лицето, което осъществява
икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от
Регламента, а процесният продукт, по изложените по-горе съображения, съдът
приема, че не отговаря на тази дефиниция.
По
изложените съображения, съдът приема жалбата за основателна и като такава счита,
че следва да я уважи.
При
този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски. Претендираните от него разноски в списък с разноските
/л. 154 от делото/ са в размер на 600,00 лв., които представляват заплатен
адвокатски хонорар и които видно от приложените по делото фактура
№**********/24.06.2022г. и платежно нареждане от 27.06.2022г. /л.155 и л.156 от
делото/ са действително извършени. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящата
инстанция следва да се произнесе и по разноските на делото във Върховния
административен съд. При първото разглеждане на делото от страна на
жалбоподателя са направени разноски 50лв. за държавна такса и 774.50лв. за
адвокатски хонорара (фактура на л. 115 от адм. дело № 334/2021г.), а по КАД №
10158/21 на ВАС разноски в размер на 370лв. за държавна такса и 600лв. за
адвокатски хонорар (фактура на л. 29-30 от КАД № 10158/21 на ВАС). С това
размерът на направените от жалбоподателя разноски възлиза общо на
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети
състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „РОЗАХИМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ №57, Разпореждане за
създаване на запаси за извънредни ситуации №Р-12-166/29.04.2021 година на
заместник председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ да заплати на „Розахим“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ №57 направените
разноски в размер на 2394,50 лв. (две хиляди триста деветдесет и четири лева и
петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: