Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 39 31.03.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 26 по
описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Областта дирекция на МВР –
Разград, срещу решение № 365 от 04.12.2020 год., постановено по АНД № 677/2020
год. по описа на Районен съд Разград. С него съдът е отменил НП № 1873-04-551 от 19.09.2019 год.
на началника на РУ МВР- Разград, с което
на ответника по касационната жалба – А. Ю. С., е наложена глоба от 500 лв. на
основание чл. 34, ал. 1 от Закона за
защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от същия
закон. Излагат се доводи, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение
на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, както и че в мотивите като санкционна норма е посочен чл. 34а, ал.
1 от НК. Посочването като приложима
санкционна норма на чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС в диспозитива на НП е резултат от
техническа грешка. От съда се иска да
отмени въззивното решение и да постанови ново, с което да потвърди
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – А. Ю. С., в
писмено становище и чрез адв. Д. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Наред
с изложените във въззивното решение мотиви за незаконосъобразност, се твърди,
че НП е незаконосъобразно, тъй като с него е наложено наказание за
допустителство, без такова да е предвидено
в специалния закон, като се позовава на чл. 10 от ЗАНН. От съда се иска
да потвърди решението на районния съд, както и да присъди направените по делото
разноски
Прокурорът от Окръжна прокуратура -Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд- Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови
решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че НП е издадено въз
основа на АУАН №1873-04-551 от 19.08.2019 г. съставен на ответника по касацията
от старши полицай в РУ на МВР. В акта и НП от фактическа страна е посочено, че
на 19.08.2019 г., около 23:30 ч., в гр.Разград, на път III- 204, в развлекателен
плувен комплекс „Път Консулт“, ресторант „Брезите“, С. в качеството си на
салонен управител на ресторант „Брезите“, находящ се в зона и територия,
предназначена за жилищно строителство, допуска озвучаване на обекта за времето
от 23:00 ч. до 08;00 ч. В НП е посочено, че заведението попада в хипотезата на
защитните норми на Закона за защита от шума в околната среда. Било установено
безспорно, че от ресторант „Брезите“ на горепосочения адрес в 23:30 ч. на
19.08.2019 г. е имало озвучаване и се е чувала музика към момента на проверката
от полицейските служители. Поради това органите на МВР приели, че е извършено
нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Пред РРС като свидетел е разпитан полицейският
служител, който е съставил АУАН, но той не помни конкретния случай. Обяснил е,
че често за този обект са съставяни актове по сигнали на граждани за
констатиран силен шум. В приложената докладна записка също не били описани
фактически обстоятелства. Районният съд приел, че липсват доказателства, които
безспорно потвърждават констатациите в акта и
в НП относно конкретния случай.
При
тези факти районният съд приел от правна страна, че вмененото на жалбоподателя от фактическа страна деяние не е доказано. На
следващо място съдът е приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като при
съставянето му е нарушен материалният закон. АНО е приел, че жалбоподателят е
нарушил чл.16а, ал.2 от Закона, но е наказан на основание чл.34, ал.1 от
Закона, който текст санкционира нарушения, свързани с превишаване на граничните
стойности на шум. В конкретния случай обаче не е констатирано превишаване на
граничните стойности на шума, а изобщо наличие на шум в места, за които това е
забранено в определени часове. Според РС приложимата в случая санкционна норма
е тази по чл.34а, ал. 1 от ЗЗШОС, който
е действал към момента на твърдяното нарушение,
Разградският административен съд намира, решението на
районния съд за правилно. Изводите на районния съд, че вмененото във вина на
наказаното лице нарушение не е доказано от фактическа страна и че неправилно е
приложена санкционната норма са
правилни.
Съгласно разпоредбата на ч. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в действащата към датата на нарушението
редакция, забранява се озвучаването от обекти по ал.
1 /обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на
услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение,както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със
смесено предназначение/ и на открити площи в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с
изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи
за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. От редакцията на
разпоредбата е видно, че съществен елемент от обективния състав на нарушението
е характерът на зоните и територията, на която е разположен озвученият обект. В АУАН е посочено , че обектът се намира в
зона и територия, предназначена за жилищно строителство, но по делото не са
представени доказателства в тази насока. Напротив с жалбата са представени
доказателства, които оборват посочения в АУАН факт, че територията, в която се
намира обектът , е за жилищно строителство.
На следващо място по делото няма доказателства, установяващи, че наказаното
лице е на длъжност салонен
управител. За да е налице хипотезата на специалната отговорност
по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН – на ръководител на учреждение или предприятие
за извършени от работници и служители нарушения, при осъществяване на дейността на предприятието, е необходимо да бъдат
посочени и доказани длъжността на съответния ръководител, фактът, че той знае за извършваното от
конкретен работник нарушение, задължението му да контролира този работник и
бездействието му, поради което нарушението е извършено. В конкретния случай от
фактическа страна в АУАН и в НП освен
длъжността на наказаното лице, факт
който не е доказан по безспорен начин, не е посочен нито един от горепосочените
елементи, за да се приеме, че С. следва да носи отговорност в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не споделя становището на ответника
по касацията, че допустителството е наказуемо само ако в специалния закон е
предвидено наказание за него с оглед разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН е специална по отношение на чл. 10 от ЗАНН и е относима за субекти на административно нарушение със специални
качества - ръководителите на предприятия, учреждения и
организации, които контролират дейността на работниците и служителите им.
Районният съд правилно е приел, че АНО не е приложил правилната санкционна норма. С разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС е предвидена санкция за
нарушения, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, а
такова деяние не е описано в обжалваното НП.
Действително в мотивите на НП АНО е обсъждал
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС и прилагането и по отношение на
описаното в НП нарушение, но неизвестно защо в диспозитива изрично е посочил,
че налага санкцията на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС. В крайна сметка не става
ясно каква е волята на АНО за приложимата санкционна норма. В административнонаказателния процес, за
разлика от административния процес не е предвидена правната фигура „техническа грешка”. Всяко неправилно прилагане
на санкционната норма води до незаконосъобразност на издаденото НП.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Ответникът по касационната жалба претендира разноски
по делото, като искането е своевременно направено, но по делото липсват
доказателства, такива да са сторени в касационната инстанция, поради което
следва да се отхвърли.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 365 от 04.12.2020 год.,
постановено по АНД № 677/2020 год. по описа на районен съд Разград.
ОТХВЪРЛЯ искането на А. Ю. С. от гр. Р. за присъждане
на разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/