№ 224
гр. Ихтиман, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241840200296 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, представлявано от управителя *,
ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗП
на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗП на жалбоподателя е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно
изложени съображения.
Процесуалният представител на АНО (АПИ) оспорва жалбата, като
неоснователна.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП и срещу акт,
подлежащ на съдебно обжалване. Подадена от процесуално легитимирано
лице.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е приел от фактическа страна, че на
10.01.2022 г. в 14.34 часа, е установено нарушение с пътно превозно средство
влекач марка „Рено“, модел „Премиум Ландер“ с рег. № *, с обща техническа
допустима максимална маса 2600, брой оси 3, екологична категория ППС:
евро 5, в общ. Ихтиман, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 24+288 с
1
посока на движение намаляващ километър, като не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.
Нарушението е установено с устройство № 20022, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 24+288, което е
създало електронен доклад и снимка.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства извлечение за
регистрирани нарушения, 2 броя снимки, доклад за нарушение, справка
собственост на МПС, таблица с данни за движение на ППС, разпечатка от
технически лог на бордовото усторйство, представен от „Интелигентни
трафик системи“, тристранен договор и приложенията към него
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от
приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с
ИД № 20022 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.
Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя
ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.
От Писмо с вх. № 1546/27.03.2023 г. от служител при Национално тол
управление на АПИ се установява, че дължимата пътна такса за сегмента,
където е установено нарушението, е в размер на 1,25 лв.
Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е
собственик процесното пътно превозно средство.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по
делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че
деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на тяхната
2
компетентност.
Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като
с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали
времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
По делото безспорно се установява, че на 10.01.2022 г. в 14.34 часа по А-
1 (автомагистрала „Тракия“), км. 24+288 с посока на движение намаляващ
километър, с контролно устройство № 20022 (АПИ) е установено, че пътно
превозно средство влекач марка „Рено“, модел „Премиум Ландер“ с рег. № *,
за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното средство.
Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.
10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП
се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.
От справката на АПИ, а и не е спорно, че въззивникът е собственик на
процесното ППС.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално
признаците от обективна страна на състав на административно нарушение,
установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗП
на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2
500 лв. е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието имуществена санкция в
абсолютен размер (в случая 2500 лв.) без възможност да се вземат предвид
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа
на пропорционалност.
С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“) Съдът на Европейския съюз е постановил,
че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
3
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Горното решение е продължение на константа практика на СЕС по
приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Така например по
съединени дела C-497/15 и C-498/15) е даден отговор, че: 1) Член 9а от
Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62,
изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда
обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на
санкцията.
Въззивният състав не счита, че е необходимо да пресъздава части от
цитираното съдебно решение в настоящия съдебен акт. Достатъчно е да се
отбележи, че предвидената санкция чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно
определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на
конкретните факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се
диференцира наказанието спрямо размера на дължимата пътна такса или да се
съобразява налице ли е липса на плащане или има такова, но то е за различен
маршрут и това е станало поради грешка, дали деянието е умишлено или по
непредпазливост и прочие.. Наказанието, предвидено в чл. 179, ал. 3а ЗДвП е в
изпълнение на задължението на Република България за транспониране на
Директива 1999/62 в националното право. Изложеното сочи, че фактите по
настоящото дело, следва да се разглеждат като идентични с тези по C-497/15 и
С-498/15, както и че предвиденото в този фиксиран размер наказание
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на
изискването за пропорционалност.
Това сочи, че настоящият състав следва да приложи пряко чл. 9а от
Директива 1999/62, като остави без приложение противоречащата му
национална уредба, което от своя страна налага отмяна на електронния фиш.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 550 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д,
т. 4 ЗАНН,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК *, адрес:
гр. София 1606, бул. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя *, ЕГН **********, сумата от 550
лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5