№ 168
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000189 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Инициирано е по въззивна жалба на Х.
А. М. от *****, чрез пълномощника адв.Н. Д. срещу решение №12/30.01.2025г., постановено
по ГД №100/2024г. по описа на ОС – Разград, в частта, в която е била отхвърлена исковата
претенция на въззивницата за разликата над 53 000 лева до 100 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от нея в резултат на ПТП, настъпило на 01.11.2023г.,
виновно причинено от водача на л.а.БМВ 530Д с ДК№*****, на територията на летище
с.Острово, стопанисвано от ДЛС“Воден Ири Хисар“, при което произшествие ищцата
пострадала като пътник в автомобила, ведно със законните лихви от уведомяване на
застрахователя на 14.12.23г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, в противоречие със съдебната практика и за необосновано, поради което
претендира отмяната му в обжалваната част и вместо това присъждане допълнително на
въззивницата/ищца/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 47 000 лева до
претендираните 100 000 лева както и допълнително 3 900 лева, обезщетение за търпените
имуществени вреди от същото събитие, представляващи направени разходи за лечение,
ведно със законната лихва за забава от момента на уведомяването на застрахователя от
увреденото лице на 14.12.23г. до изплащане на задължението. Претендират се сторените по
делото разноски за адв.възнаграждение на адв.Н. Д., определени съгласно чл.38 от ЗАдв.
По същество в жалбата си въззивникът излага, че обжалва решението поради
необоснованите мотиви на съда по отношение на определеното обезщетение за
неимуществени вреди и неговото съответствие с материалната норма на чл.52 ЗЗД както и
по приетото съпричиняване на вредите. Въззивникът счита, че определеният от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лева не отговаря на принципа за
справедливо репариране на търпените от ищцата вреди. Макар да е цитирал относимото
1
ППВС 4/1968г., съдът не бил изследвал задълбочено установените по делото факти, които
имат съществено значение за определяне размера на обезвредата, като в резултат бил
занижил обезщетението необосновано. С жалбата се акцентира на младата възраст на
пострадалата, на неприключило лечение и възстановяване на същата – поради това се
твърдят продължаващи страдания, свързани с поставена фиксация в тялото й,
съотв.продължаващо проявление на вредите. Посочва се, че ищцата е търпяла
продължително лечение, съпроводено с оперативна намеса, последвано от домашно лечение,
съотв. нужда от допълнителна рехабилитация. Подчертава установеното от
психологическата експертиза посттравматично стресово разстройство и тежка депресия,
които са белязали ищцата поради получените увреждания. Въззивникът счита, че съдът не е
преценил обективно тези обстоятелства, а те завишават интензитета на търпените вреди.
Отделно от изложеното, въззивникът счита, че съдът не е отчел и действащите към датата на
ПТП лимити на застрахователна отговорност, социалните и икономически условия в
страната. Въвежда довод, че доколкото ищцата е претендирала обезщетяване на всички
неимуществени вреди от събитието, то съдът е длъжен да съобрази и тези, настъпили до
приключване на устните състезания техни последици, съответно да съобрази и
инфлационните индекси към този по-късен момент. /цит. съдебна практика на ВКС/
На самостоятелно основание въззивникът поддържа, че съдът неправилно е уважил
възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите като е определил приноса на
пострадалата на 1/3. Счита, че искането на ответното дружество за поставяне на експертна
задача на вещо лице е било преклудирано и съдът неправилно го е допуснал и коментирал в
решението си. На следващо място сочи, че становището на вещото лице било за
предполагаем принос към вредите поради липса на предпазен колан, а съгласно постоянната
практика на съдилищата, приносът изисква главно и пълно доказване, т.е. пострадалият
обективно да е допринесъл за вредите. /цит. относима съдебна практика на ВКС/ Счита, че
застрахователят не е доказал възражението си за съпричиняване, поради което същото е
неоснователно. Сочи, че вещото лице е посочило ефективност на коланите при скорост от 60
км/ч, а автомобилът, в който е пътувала ищцата, се е движел със скорост от поне 133 км/ч.
Съдът не е отчел съотношението в приноса за ПТП на двете лица – водача и пътника.
В срока по чл.263 ГПК застрахователят чрез адв.М. Г. оспорва основателността на
жалбата. Поддържа, че съдът е съобразил всички факти и обстоятелства, релевантни към
процесното произшествие и определяне размера на обезщетението, вкл. застрахователните
лимити и инфлационния индекс към датата на произшествието. Съдът е съобразил
решението си с установената фактическа обстановка, а именно, че ищцата е напълно
възстановена от получените травми както че не се установяват сериозни и трайни
психологически последици, които да са пряка причинно-следствена връзка с получените
телесни повреди. Страната коментира изслушаната комплексна САТМЕ и становищата на
вещите лица като установяващи принос на пострадалата поради липсата на предпазен колан,
като изразява съгласие с определения процент на съпричиняване от ищцата. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за производството.
Във въззивното производство страните, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. Депозирани са писмени становища от процесуалните представители, с които
всяка страна поддържа процесуалната си позиция.
За да се произнесе по жалбата настоящият състав установи, че производството е било
образувано по искова молба на Х. А. М., представлявана от адв.Н. Д. и адв.Ж.Т., с искане за
осъждане на застрахователя ЗД Бул Инс АД да заплати на ищцата обезщетения за понесени
от нея неимуществени и имуществени вреди, резултат на участието й като пътник в ПТП на
01.11.2023г., настъпило по вида на водача на л.а.БМВ 530 Д с рег.№*****, когато,
управлявайки автомобила с несъобразена скорост водачът загубил контрол над него и
самокатастрофирал в територията след края на самолетната писта. При това произшествие
2
пострадала и пътничката в автомобила Х. М., която непосредствено след ПТП била откарана
по спешност в МБАЛ Разград, където било установено счупване на 10-ти гръден прешлен и
лява ключица. По-късно ищцата била транспортирана в МБАЛ Св.Анна -Варна АД, в
клиниката по неврохирургия с болки в гърба и лявото рамо, вертебрален симптом в поясната
област. На 03.11.23г. била извършена операция под обща анестезия за достъп до прешлени
Тн8, Тн9, Тн10, Тн11 и Тн12 двустранно; луксация на фасетни стави Тн10 и Тн11.
Осъществена е фиксация на Тн8, Тн9, Тн11 и Тн12 както и ламинектомия на Тн10.
Поставена била ортеза тип осморка за имобилизация за период от 4 седмици. Ищцата е била
изписана на 08.11.2023г. с препоръка за постелен режим, прием на обезболяващи и
медикаменти. Същата направила разходи за закупуване на медицинско изделие в размер на
11 800 лева. Към датата на завеждане на иска – март 2024г. ищцата твърди, че продължава да
изпитва болки в травмираната област, не се чувства възстановена и се налага близките й да
полагат грижи за нея. Твърди, че възстановяването й не е приключило и ще продължи
неопределено време. Твърди, че това състояние обуславя промяна в начина й на живот, а
това е променило и личността й. След катастрофата се определя като тревожна и
депресирана, безпомощна и несигурна за бъдещето си. Твърди че не може да води
обичайния за млад човек живот, да се забавлява и да излиза с приятели. За продължителен
период не можела да посещава училище, да бъде в нормалната си среда на общуване, не
можела да се концентрира върху образованието си и да се подготвя за предстоящите матури.
/пострадалата е в 12 клас към датата на завеждане на иска/
От друга страна се твърди, че спрямо автомобила, с който е настъпило ПТП на
01.11.23г. е била налична валидна застраховка на Гражданската отговорност на
автомобилистите /ГОА/, поради което ищцата е предявила пред застрахователя претенция за
обезвреда на понесените неимуществени и имуществени вреди, на 14.12.2023г., по която
била образувана щета №********** при ответното дружество. Твърди, че ответникът е
изисквал писмени доказателства, които са били представени от ищцата, но независимо от
това не й било определено обезщетение. Ищцата счита, че ответникът следва да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер от поне 100 000 лева както и възстановяване
на сторените разходи за лечение в размер на 11 800 лева. Претендират се и законните лихви
от датата на уведомяване на застрахователя 14.12.2023г. до изплащане на задължението по
чл.432 КЗ.
С отговор на исковата молба ответното дружество ЗД Бул Инс АД, застрахователят
оспорва механизма на настъпване на ПТП както и вината на водача А.К.. Оспорва се
настъпването на вредите – неимуществени и имуществени от процесното събитие,
съответно причинно-следствената им връзка със събитието. Оспорва размера на
предявените претенции като завишен и несъответен на претърпените вреди и сторените
разходи за лечение. Твърди съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като същата
пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан, а освен това се е качила в
автомобил, управляван от лице употребило алкохол. Оспорва се и иска за началния срок на
обезщетението за забавено плащане на застрахователя като се твърди, че кредиторът е бил в
забава да посочи и представи всички необходими писмени доказателства, вкл. да посочи
банкова сметка. Направено е искане за привличане на наследниците на водача на автомобила
А.Л.К. като трети лица-помагачи на застрахователя с оглед възможността за предявяване на
обратен иск по чл.500 КЗ.
Конституирано е било трето лице помагач наследникът на починалата при ПТП А.К. –
Д. Д. С. /син на починалата/, представляван от своя баща Д. С. Х., който не изразява
становище по спора както в първоинстанционното, така и във въззивното производство.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните и
ценени в съвкупност доказателства, в рамките на сезирането, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
3
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 и чл. 263, ал. 2 ГПК, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Решението е
произнесено при участие и на трето лице -помагач, което е конституирано и участвало и във
въззивното производство.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото
определение №215/16.04.2025г. по въззивното дело.
Предмет на въззивното производство е част от постановеното от ОС-Разград решение
съобразно очертания с въззивната жалба интерес в отхвърлената част от исковете, а именно
за разликата над 53 000 лева до претендираните 100 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди както и за разликата над 7 900 лева до претендираните 11 800 лева,
имуществени вреди. В останалата част решението е влязло в сила поради липса на
обжалване.
В жалбата не се правят нови доказателствени искания както и липсват твърдения за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Съдът прецени, че не са налице
основания за служебно събиране на доказателства и даване указания на страните да
предприемат доказателствена инициатива във връзка с приложение на императивна правна
норма.
Съобразно предмета на обжалване, въззивният съд дължи самостоятелна преценка на
събраните доказателства и правни изводи по определяне справедлив размер на обезщетение
по чл.52 ЗЗД на търпените от ищцата неимуществени вреди както и относно наличието и
размера на съпричиняване на същите от пострадалата съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.
Не е предмет на спора началната дата на присъденото обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, считано от уведомяването на застрахователя съгласно
чл.429, ал.3 и ал.2 вр.чл.497 КЗ.
Доколкото решението не се обжалва от страна на застрахователя, обхванатите от
влязлата в сила част, обстоятелства, следва да бъдат зачетени от състава без излагане на
допълнителни аргументи. Поради това съдът препраща към мотивите на първата инстанция
относно предпоставките за ангажиране функционално обусловената от деликта отговорност
на застрахователя на ГОА: наличието на деликт, настъпилите за ищцата вреди и тяхната
причинна връзка с произшествието, вината на деликвента /която се предполага/, починал
при ПТП. Образуваното досъдебно производство на РУ на МВР -Кубрат е било прекратено
поради смъртта на деликвента А.К., с постановление на ОП -Разград от 15.05.2024г./л.192/
Съдът намира за неоснователно оплакването за преклудиране на доказателственото
искане на застрахователя за ангажиране на експертиза по възражението за съпричиняване на
вредите, доколкото същото е своевременно направено в първото открито заседание по
делото. В този смисъл и оплакването за обсъждане на заключението също се явява
неоснователно.
На 01.11.2023г., в 1.00 часа след полунощ, край с.Острово, на територията на летище
Острово, стопанисвано от ДЛС Воден Ири Хисар, водачът А. Л.К. причинява ПТП като в
резултат от същото водачката почива, а останалите пътници в автомобила претърпяват
различни по вид и степен увреждания. Пътувалата на задна седалка ищца Х. М. претърпява
счупване на лява ключица – лява клавикула в средна трета, без дислокация на фрагменти
4
както и многофрагментна фрактура на Тн10 и фрактура на вентралната част на
корпуса на Тн11 и на спинозния му израстък. Съгласно епикриза на МБАЛ Св.Анна -
Варна АД /л.51/, основната диагноза е счупване на гръбначен прешлен закрито и счупване
на ключица. /две средни телесни повреди/ Извършена е операция под анестезия за фиксация
на счупването в гръбначния стълб, която е протекла без усложнения и след седем дни
ищцата е била изписана. Видно от талон за мед.изделие и приложените към него платежни
документи, ищцата е извършила разход за закупуването на такива до размера от 11 800 лева.
/л.53 и сл./ На л.78 е приложена и фактура №3758/02.11.23г. за три броя мед.изделия, на
обща стойност от 11 800 лева. /същите са били включени и в застрахователната претенция/
От изслушаната и кредитирана психологическа експертиза /л.225 и сл./ се установява,
че в резултат на ПТП при ищцата са налице симптоми, покриващи критериите за
посттравматично стресово разстройство /ПТСР/, което представлява по-късна реакция на
стресогенното събитие. Характеризира се с повтарящо се преживяване на травмата,
емоционална лабилност, чувство на страх, ограничаване на контактите, вегетативна
лабилност, тревожност, потиснатост. Вещото лице е отчело депресивни симптоми, страхови
преживявания, реминисценции на инцидента, нарушение в социалното функциониране и
промяна в цялостното световъзприятие на пострадалата. Независимо, че ищцата се е
върнала към обичайните си занимания и ежедневие, е налице промяна в поведението,
изразяваща се в моменти на изолация, плач, тъга, свързана и със загубата на значимо
приятелство. Негативното събитие съвпада, според експерта, с период на т.н. жизнена криза
на личността /по време на порастването, след 18 години/ и допълнително затруднява
адаптационните механизми на лицето. В този момент то не разполага с достатъчен ресурс да
се справи самостоятелно със ситуацията, поради което е препоръчителна външна помощ.
Към момента на проведеното интервю ищцата е споделила, че се чувства значително по-
добре здравословно и емоционално, макар да няма все още увереност за независим начин на
живот. Според вещото лице, характерните депресивни периоди в началото са били по-
изразени, с постепенно затишие като справянето с тях зависи от личностните особености на
ищцата и помощта на близките й. Вещото лице отбелязва, че към датата на прегледа са все
още актуални симптомите на установената активна психотравма.
От СМЕ и КСАТМЕ се установяват получените от ищцата травми: многофрагментно
счупване на тялото на десети гръден прешлен със стесняване на гръбначно-мозъчния канал,
наложило вертебропластика и фиксация, вкл. на съседни прешлени; счупване на бодилестия
израстък на единадесети гръден прешлен и счупване на лява ключица. Безспорно се
установява причинната обусловеност на травмите от произшествието на 01.11.23г., при което
ищцата е пострадала като пътник в автомобила, стоящ на задна дясна седалка. /в този
смисъл е уточнението от процесуалния представител в хода на производството/ При
настъпилото обръщане на автомобила, ищцата не е изпаднала от него като в резултат на
сблъсъка с различни твърди елементи и детайли във вътрешността на купето е получила
описаните по-горе фрактури. /вж.л.272 и сл. по делото, СМЕ/ Получените травми са
обусловили затруднение в движението на снагата за период от повече от 30 дни. В този
период ищцата е била оперирана, било е приложено стационарно и домашно лечение, вкл.
наложила се оперативна интервенция и имобилизация на ръката; съпътстваща
медикаментозна терапия. Ортезата на лявата ръка /рамо/ е била премахната след 4 седмици.
При оперативната интервенция на торакалния прешлен са били използвани стабилизатор с 8
винта и 2 бр. хемопач, за които изделия са направени имуществените разходи, установени с
неоспорени писмени доказателства. Не са налице данни за получени други наранявания,
изискващи хирургична намеса въпреки свидетелските показания за рани по главата. Не са
налице данни за остатъчни белези по тялото на ищцата. Същата не е приемала
продължително време медикаменти за обезболяване, а по време на домашното лечение, този
прием е бил ограничен до седем дни след изписването. Вещото лице посочва, че обичайният
възстановителен период на гръбначната травма е в интервала от 6 до 12 месеца, а по
5
отношение на счупената ключица – около 2 месеца. Според вещото лице, поради липса на
други данни приема, че ищцата се е възстановила към датата на изготвяне на заключението.
Вещото лице не може да отговори дали е необходима бъдеща интервенция за премахване на
фиксаторите и провеждане на допълнителна физиотерапия. Заключението на експерта е в
съгласие с дадените показания на близките на ищцата, че същата е спазвала постелен режим
в период от 2 месеца и половина; че през м.02.2024г. се е върнала на училище, явила се е на
матури и е била на абитуриентския си бал. В постоперативния период ищцата е следвало да
спазва специален режим при ходене, въздържане от вдигане на тежести, извъртане на торса
и навеждане за период от поне три месеца. След този период постепенно е започнало
раздвижване и възстановяване до възвръщане на пълната двигателна способност. В началото
на този период са характерни силни и интензивни болки в снагата, които постепенно след
извършената интервенция, бавно отшумяват. Вещото лице не изключва усещане за болка и в
бъдеще при промяна в атмосферните условия или физическа преумора. Посочва още, че
направените разходи за мед.изделия са били наложителни като свързани с получената гръдна
травма и закупените консумативи.
По делото е приобщена и Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза /л.328 и сл./, от която се установява, че ищцата е стояла на задна дясна седалка,
непосредствено до детето на починалата водачка – Д. С., който е стоял в средата на същата
седалка. Тя не е изхвърчала от колата при неколкократното й преобръщане като най-силно е
понесен удара от стоящите вляво водач на л.а. и пътника зад него – Д.С.. Двамата са
намерени извън автомобила. Не са установени обективни данни за коланите в автомобила по
време на произшествието. Автомобилът е намерен със силно деформирана челна и лява
част, с отворена задна лява врата, деформиран таван на купето /най-вече вляво/ и задна
дясна врата, предните седалки са усукани назад, липсвали са стъклата на прозорците. От
анализа, извършен от вещото лице по САТЕ /л.339/ е видно, че дори при поставен предпазен
колан от ищцата, в резултат действието на инерционните сили и преобръщането на
автомобила, същата би претърпяла травматични удари най-вече по главата и крайниците,
които са могли да се движат свободно. При липса на поставен предпазен колан, тялото на
пътника би се движело свободно и контактувало с различни детайли от купето, вкл. с тялото
на съседно стоящ пътник. Нараняванията са били много по-възможни в областта на гръдния
кош при свободно движение на тялото, отколкото ако ищцата е била с поставен колан.
Съобразно описания от вещите лица механизъм на ПТП, в купето са действали
различни по посока инерционни сили, тъй като автомобилът първоначално е заорал в
купчина пръст в края на самолетната писта, след което се е преобърнал по диагонал
надлъжно и се приплъзнал странично, а след това се е обърнал отново напречно и застанал
на четирите си колела. Липсват данни за други външни наранявания на ищцата, които да
бъдат отнесени към контакт с определени детайли от купето, откъдето да се направи извод за
ползване на колана или не. Вещото лице е анализирало описаните движения на автомобила
при удара ведно с нараняванията на Х. М. и заключава, че не са налице медицински данни за
предизвикани от колана увреждания. /т.нар. коланна травма/ Вещото лице посочва като най-
възможен първи вариант механизъм на увреждането – чрез удар в горната част на гърба при
действащи нагоре инерционни сили, при което се получава хиперфлексия на гръбначния
стълб. Тази травма, според него, ще се получи както при поставен колан, така и при липса на
такъв. Едва при втория посочен вариант от значение би се явило поставянето на предпазен
колан– при удар на седалището на ищцата в седалката, след отхвърляне на тялото нагоре под
въздействието на инерционните сили. В този случай отново се стига до аксиално
натоварване на гръбнака – отдолу -нагоре, за разлика от първия вариант, който е с обратна
дирекция. Не са налице категорични данни нито за първия, нито за втория вариант на
увреждането. Счупването на ключицата също не може да бъде свързано с ползване или не
на предпазен колан – с оглед посоката му и мястото, на което е стояла ищцата. /вж.т.4.6 от
КСАТМЕ/ Дори да е била с колан /триточков инерционен диагонално-поясен за задържане
6
пътника на дясна задна седалка с поставяне отдясно наляво/, то отново коланът не би
препятствал контакт на лявото рамо на ищцата, което е било свободно. Този извод съдът
прави, независимо от посоченото в заключението, че при поставен предпазен колан,
уврежданията на Х. М. щяха да са различни по вид и тежест. Вещите лица не са посочили
дали биха били по-тежки или по-леки. Независимо от това, не е налице становище, че
уврежданията не биха настъпили ако ищцата бе ползвала предпазен колан.
В устните си обяснения вещото лице от комплексната експертиза /л.368/ подчертава,
че макар да имитира фрактура на Ченс /от предпазен колан/, получената от ищцата
категорично не е предизвикана от компресия на колан. /липсват данни за увреждане на меките
тъкани и вътрешни органи/ Описват фрактурата на гръдния прешлен като взривна фрактура.
И двете вещи лица при устното изслушване посочват като най-възможен вариант за
увреждането на гръдния прешлен описания първи вариант по заключението. /при контакт на
тялото с тавана на купето, при който е без значение ползването на колан/ Следва да се отчете
обстоятелството, че при настъпване на ПТП автомобилът е бил със силно завишена скорост
от поне 134 км/ч., а вещите лица посочват, че принципно коланите са ефективни при челни
удари /подобен на процесния – кос челен удар/, но при скорост много по-ниска от
установената. Високата скорост обаче е благоприятствала силата на инициалния удар.
Същевременно, съдът съобразява изслушаната съдебно-химическа експертиза, от която
се установява, че към момента на настъпване на ПТП не е установено наличие на етилов
алкохол в кръвта на водача А.К., починала при произшествието. Поради това възражението
за съпричиняване, че ищцата се е качила в автомобила при знание, че водачът е употребил
алкохол, е неоснователно.
С оглед на коментираните по-горе медицинска и комплексна експертизи, настоящият
състав намира, че съобразно механизма на удара, инициалният удар и неговата сила,
многократната промяна на действащите инерционни сили и не на последно място скоростта
на движение на автомобила /приблизително 140 км/ч към момента на удара/, обуславят
извод за съпричиняване на вредите от ищцата поради липса на поставен предпазен колан.
Ищцата не е излетяла от автомобила при преобръщането му в земеделска нива извън
самолетната писта на с.Острово. Останала е в автомобила като безспорно получените
увреждания са от контактуване на тялото й с детайли от купето и/или съседно стоящ пътник.
Съдът не е длъжен да възприеме безрезервно заключението на АТМЕ, която изразява
колебания относно ползването на колан и отражението му върху получените увреждания от
ищцата. Съдът кредитира заключението, че не са налице медицински данни за наличие на
ползван от ищцата предпазен колан. Не са налице и технически данни за използването на
такива. /вж. заключение на л.344 по делото, т.4 от КАТМЕ/ Същевременно, в т.6 от същото,
вещите лица посочват, че при правилно поставен предпазен колан биха се получили
различни по вид и тежест увреждания.
За да възприеме извод за наличие основание за принос на пострадалата към
настъпилите вреди, съдът се базира на заключението на комплексната експертиза и устното
изслушване на вещите лица. Експертите излагат два варианта за възможен механизъм на
ПТП и отражението му върху ищцата: 1) удар в горната част на гърба при действащи нагоре
инерционни сили (автомобилът отскача преди да се обърне на лявата си страна или при
обръщането му в обичайно положение на колелата, след като се е бил преобърнал), при
което посоката на действащите сили е по хода на гръбначния стълб отгоре – надолу. При
този удар гръбначният стълб се огъва напред – осъществява се хиперфлексия; 2) удар със
седалище в седалката, след като тялото е било отхвърлено нагоре под действието на
инерционните сили и преустановяване на тяхното действие - посоката на действащите сили
е по хода на гръбначния стълб, но отдолу – нагоре. При това удряне на седалището в
седалката гръбначният стълб се огъва напред – също се осъществява хиперфлексия. Вещите
лица приемат за най-вероятен първия описан вариант, защото действащите инерционни сили
7
са били значително по-големи при инициалния удар. При този вариант увреждането може да
бъде осъществено както при правилно поставен обезопасителен колан, така и при липса на
такъв. Същевременно, съдът отчита даденото от експертите становище в т.4.3 от
заключението /на л.339/, според което при този именно удар, при липса на поставен
правилно предпазен колан, тялото на ищцата се придвижва първоначално напред-вляво и
нагоре по посока облегалката на предната седалка и тавана, а при последващо завъртане и
обръщане на автомобила, към вътрешната дясна част – задна дясна врата, задна седалка
и облегалка, към пода на автомобила. При поставен колан, тялото би останало пристегнато
към седалката и по-трудно би контактувало с детайли от автомобила, а в случая вещите лица
посочват, че таванът на купето е засегнат предимно в лявата част. /ищцата е в дясната му
част/ При липса на колан обаче, тялото на пътника извършва свободно инерционно
движение в купето, при което контактува с части от вътрешния интериор – предни седалки
/усукани назад/, таван, под, задна дясна врата и др., вкл. пътници. В заключението си вещите
лица изрично посочват и установените увреждания по автомобила като отбелязват, че
задната и дясна странична част са почти без деформации. Основно ударите са понесени от
предна, и лява, ляво-странична част от лекия автомобил, съответно и пътуващите на тези
места са били най-потърпевши. /вж. и устни обяснения на вещите лица на л.368 и сл. по
делото/ Поради липсата на съдебномедицинско освидетелстване на пострадалата ищца,
заключението не може да даде категорични данни за получените от нея външни наранявания
/извън процесните фрактури/ и да ги отнесе към евентуално съпричиняване на вредите
поради липсата на поставен предпазен колан. Независимо от това съдът наемира, че от
описания от вещото лице Р. на л.369 механизъм следва да се заключи, че ищцата е била без
поставен колан. При началното обръщане на автомобила /с огромна скорост/ по надлъжната
ос, тялото на ищцата е полетяло напред и към тавана, вкл. към тавана в предна дясна част.
Следва да се отчете и силното усукване на предните седалки назад. Поради свободното
движение на тялото, то е осъществило контакт с детайли от автомобила и се е увредило в
област, в която при наличие на ползван предпазен колан не би следвало да е налице
фрактура /освен според посочения от вещите лица механизъм на индиректен удар с тавана
или седалката/. Съществено е при тази преценка на съда, че липсват характерните травми,
които се получават при ползването на предпазното средство – няма мекотъканни
наранявания и отразени охлузвания, а такива би следвало да има с оглед високата скорост, с
която е катастрофирал автомобилът.
По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице постоянна практика на ВС и ВКС,
обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и постановените по реда на чл.290 ГПК
решение № 21/03.02.2017г. по т. д. № 437/2016г. на ВКС, II т. о., решение № 169/28.02.2012г.
по т. д. № 762/2010г. на ВКС, II т. о., решение №54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011г. на ВКС,
II т. о., решение № 198/03.02.2017г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о. и други, по
смисъла на които принос е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен
за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало
до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в както точно
действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на
увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване спрямо
участието на деликвента в причинната зависимост. Изводът за наличие на съпричиняване
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване.
Съдебната практика неотклонно следва принципа, че не всяко нарушение на ЗДвП и
Правилника му води до съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е необходимо
8
установяване по реда на главното и пълно доказване от заинтересованата страна –
застрахователя, че е налице причинно-следствена връзка между поведението /действие или
бездействие/ на пострадалия и настъпилите вреди. /в този смисъл решение № 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В.А./ Само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без да ползва
предпазен колан /в нарушение на чл.137а ЗДвП/, не е достатъчно за прилагане разпоредбата
на чл.51, ал.2 ЗЗД. Намаляване на обезщетението за вреди ще е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Доказателствената тежест за това е на страната, която е направила възражението за
съпричиняване.
Въз основана изложеното съдът намира възражението за доказано и основателно. От
една страна съдът намира, че пътничката М. е била без поставен предпазен колан, доколкото
категорично се установява, че данни за наличие на коланна травма не са налице, а при
описаната скорост на движение на автомобила към момента на удара, такива би следвало да
са налице. Не са налице обективни данни за ползването на колан и в досъдебното
производство, материали от което са приложени по настоящото дело, вкл. протокола за ПТП.
Не са налице и такива твърдения от страна на ищцата.
От друга страна, описаният по-горе механизъм на произшествието ясно и
недвусмислено сочи, че поради липсата на предпазен колан тялото на ищцата се е движело
свободно в купето на автомобила, в резултат на което същата е допринесла с поведението си
за конкретните вреди по торса си – гръден прешлен и ключица. Признаване на определен
принос на пострадалата за търпените вреди отговаря и на принципите на опитните правила
и логиката, т.е. на очакваната грижа за собственото здраве и сигурност. При знание, че
водачката А.К. е запален шофьор и отива на самолетната писта, за да управлява автомобила
си с изключително завишена скорост /според състоянието на пистата и обстановката/,
пострадалата е могла да положи минимална грижа за самосъхранението си като ползва
предпазния колан, наличен в автомобила. С проявеното от нея бездействие, същата се е
злепоставила като е допринесла за вредите и техния размер. Съставът намира, че съдът не е
длъжен да възприеме безкритично даденото от вещите лица заключение, а да извърши въз
основа на същото дължимата аналитична и правоприлагаща дейност.
Същевременно, при отчитане съотношението в приноса на водача /починал/ и
пътничката в автомобила за настъпилите вреди, съдът намира, че безспорно по-
същественият принос е на водача, който е шофирал с крайно несъобразена с обстановката
превишена скорост /между 139 -160 км/ч/, в тъмната част на денонощието /след полунощ/,
на нерегулирано място, неосветено, при лоша видимост и лоша настилка на самолетната
писта, с което същият е допуснал множество нарушения на ЗДвП и инициирал цялата
последваща причинно-следствена верига. Поради това, съдът намира, че приносът на
ищцата, която се е возела необезопасена на задна дясна седалка е до размера от 20%, с който
следва да бъде редуцирано обезщетението по чл.432 КЗ.
Настоящият състав споделя, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата от 80 000 лева, отговаря на принципа на
справедливост, заложен в материалната норма на чл.52 ЗЗД. Този размер съдът намира, че е
справедлив и съответства на вида, броя, интензитета и продължителността на получените
увреждания, а така също и на икономическите условия на живот към този момент. Налице са
две средни телесни повреди, едната от които е белязала живота на пострадалата за
продължителен период от време – между шест месеца и година. През този интервал от време
ищцата е изпитвала в началото изключително силни и интензивни болки и страдания, до по-
умерени и спорадични в следващ период и понастоящем. Около два месеца и половина е
била обездвижена, което е налагало непрекъсната грижа от страна на близките й, а това е
9
предизвикало у нея емоционални и психологически неудобства - чувство на срам,
безпомощност, потиснатост, тревожност и изолация. Това състояние е било съпроводено с
намаляване на контактите с обичаен приятелски кръг, вкл. с откъсване на ищцата от учебния
процес. През този период тя не е могла да води нормалния за 18 годишен човек живот както
и да запази ежедневието си. Контактувала е единствено с близките си – майка и братя.
Животът й се променил драстично за период от поне шест месеца. Уврежданията са налагали
както спазването на строг постелен режим, така и загуба на самостоятелност и личен живот,
а така и ограничения в двигателната активност за последващ неопределен период от време.
Майката на ищцата – св.Н.И. /л.247/, сочи че дъщеря й променила значително темперамента
си след инцидента – преди злополуката била весела, излизала с приятелки, спортувала, а
сега била по-затворена, не обичала да излиза, не била така жизнерадостна, не можела да се
наспива, останал у нея някакъв страх. За да обсъди всички обстоятелства от значение за
преживяната неимуществена вреда, съдът отчита и това, че при ПТП ищцата е загубила най-
скъп приятел, което допълнително е засилило депресивните й нагласи. Смъртта на А. е била
огромен шок за нея. След отшумяване на първоначалната остра реакция, експертизата счита,
че са налице все още актуални данни за симптоми, покриващи критериите за
Посттравматично стресово разстройство. Това състояние възниква като закъснял или
протрахиран отговор на стресогенното събитие. При ищцата са констатирани продължаващи
във времето тревожно -депресивни симптоми, страхови изживявания, реминисценции от
преживения инцидент, нарушен сън, които са в причинно-следствена връзка с преживяното
ПТП. Съдът отчита, че травмиращото събитие не е толкова отдалечено във времето, а
съгласно психологическата експертиза, към датата на проведеното интервю ищцата споделя,
че се чувства по-добре физически и емоционално, макар да не е преодоляла травмата. ПТСР
няма характеристика на патологичност, на болестно състояние, но е с изразен емоционален
оттенък. Независимо от това, тъй като ищцата е млада и жизнена, заобиколена от приятели и
подкрепяща семейна среда, това състояние и е с добра прогноза за превъзмогване.
Останалите описани от същата експертиза особености на личността не могат да бъдат
свързани с произшествието – такива са свързаните с невъзможността за професионална
реализация и раздялата с дългогодишния приятел. В известен смисъл е налице съвпадение
на преживяното стресогенно събитие с периода на личностно утвърждаване, което забавя
процеса на възстановяване от психологическата травма. Не са установени обективни пречки,
обусловени от търпените вреди, които да препятстват справяне на ищцата в
професионалната и социална сфера както и в личен план. Ищцата е възстановена от
физическите увреждания и липсват данни за неблагоприятни последици върху здравето й
занапред. Не са налице данни за загрозяващи физически белези, нужда от продължаващо
лечение и физиотерапия. В процес на възстановяване е и психическото й и емоционално
равновесие. Последвалите негативни тревожно-депресивни чувства способстват за
затруднение в социалното функциониране, промяна в цялостното световъзприемане и
оформяне на лабилни и тревожни черти в характера. Към настоящия момент ищцата се е
върнала към обичайните си дейности от преди събитието, макар с данни за налични
емоционални затруднения и промяна в поведението /моментни прояви на изолация, плач,
тъга, самотност, загуба на значими приятелства, довели до суицидни действия/.
Същевременно, при прочита на психологическата експертиза съдът отчита, че определени
нагласи на личността са били налични преди инцидента като не могат да бъдат свързани
безусловно с предизвиканите от последния негативни мисли и чувства. Те се отнасят до
личността на ищцата и потенциала й да преживява негативни ситуации. /вж.заключение на
л.232, СПхЕ/ Съдът намира, че се установява превъзмогване на депресията и добра прогноза
за справяне с ПТСР, макар вещото лице -психолог посочва, че е препоръчителна терапия или
консултация със специалист с оглед актуалната все още психотравма и персистиращата
симптоматика на ПТСР, но за да компенсира по-скоро липсата на отработени адаптационни
механизми на личността. /поради преходния период в тази млада възраст/ Налице са добри
10
ресурси за справяне с последиците от стресогенното събитие.
Според възприетите в практиката на ВКС разрешения, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгл. чл. 52 ЗЗД, като при
прилагане на този принцип съдът се ръководи от критериите, указани в т.11 от ППВС
№4/1968г. Възприятието за справедливост е различно на всеки етап от развитие на
обществото, поради което при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчитат и обществено - икономическите условия в
страната към момента на проявление на вредите. Когато претенцията за обезщетение на
неимуществени вреди е основана на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната
служат действащите към момента на настъпване на вредите нива на застрахователно
покритие, които към 2024г. бележат промяна в посока увеличаване до общ размер от 6 450
000 евро, а преди изменението с ДВ, бр.70/2024г. - 10 420 000 лева. /чл.492 КЗ/ При това
положение, и като отчита социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите и тяхното проявление, обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 64 000 лева, след редуциране с приноса от 20%. /80
000 лева х 20%/ В полза на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително 11 000 лева,
явяващи се разликата между определените 64 000 лева и присъдените от първата инстанция
53 000 лева, обезщетение по чл.52 ЗЗД.
Поради намаляване на приноса на ищцата за настъпилите вреди, в полза на същата се
следва и доплащане на част от сторените разходи за лечение в общ размер от 11 800 лева, а
именно сумата над присъдените 7 900 лева, до размера от 9 440 лева, или допълнително още
1540 лева, обезщетение за имуществени вреди.
Поради частично различни правни изводи по спора /по възражението за
съпричиняване/, решението в обжалваната част следва да бъде отменено в съответните
отхвърлителни части и в полза на ищеца да се присъдят допълнително обезщетение за
неимуществени и за имуществени вреди от събитието съобразно мотивите. В останалата
обжалвана част решението на съда, поради съвпадане на правните изводи, следва да бъде
потвърдено.
Съответно на този резултат, в полза на ищеца се следват и законните лихви върху
новоприсъдените главници, считано от уведомяване на застрахователя на 14.12.2023г. /която
начална дата не е спорна/ до пълното изпълнение на задължението по чл.432 КЗ.
При този резултат от въззивното производство, разноски се следват и на двете страни
съобразно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Не е въведено възражение от въззивника за прекомерност
на адв.възнаграждение на насрещната страна съгласно чл.78, ал.5 ГПК, а ищецът претендира
определяне на такова за пълномощника му адв.Н. Д., осъществил безплатна правна помощ
по делото, на основание чл.38 ЗАдв.
Поради освобождаване на ищцата от такси и разноски за производството /определение
№145/15.03.2024г. по гр.дело №100/2024г./, на основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите
държавни такси за въззивното производство следва да бъдат възложени върху осъдената
страна застраховател в размери, както следва: въззиваемата страна следва да заплати
държавна такса за въззивна инстанция по иска за неимуществени вреди в размер на 220 лева
по сметка на АС както и още 30.80 лева по иска за имуществени вреди; съответно за
първоинстанционното производство застрахователят следва да заплати допълнително такси
по сметка на ОС – Разград в размер по двата иска на: 440 лева – по иска за неимуществени
вреди и 61.60 лева – по иска за имуществени вреди, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
В полза на въззиваемата страна ЗД Бул Инс АД се следват разноски за въззивното
производство в размер на 2 080 лева, съответни на отхвърлената част от въззивната жалба,
платими от въззивника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, при липса на възражение за
прекомерност.
11
В полза на въззивника се дължат сторените разноски, съответно на уважената част от
жалбата, които се изразяват в дължимо адв.възнаграждение за оказана от адв.Н. Д. на тази
страна безплатна правна помощ съгласно чл.38 ЗАдв. В този случай съдът определя
възнаграждението на пълномощника съгласно чл.36, ал.2 ЗАдв. съобразно критериите в
пар.1а от ДР на Наредбата за възнагражденията за адв.работа. След постановяване на
решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С -438/2022г., е формирана многобройна
практика на ВКС, съобразно която предвидените в Наредба №1/2004г. минимални размери
на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
приложение разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА и при произнасяне по възражение по чл.78, ал. 5
ГПК. Тези размери подлежат на преценка от съда като от значение са фактическата и правна
сложност на делото, видът на спора, интересът и видът както и количеството на уговорената
и извършена работа. При преценка частичното обжалване, формираната сила на пресъдено
нещо относно релевантни факти, обжалваемия интерес, липсата на правна и фактическа
сложност на спора и извършените от пълномощника процесуални действия във въззивното
производство, съдът намира за адекватно адв. възнаграждение в размер на 1 000 лева, на
основание чл.36, ал.2 ЗАдв. В практиката по приложение на чл.38 ЗАдв. се подчертава, че
предвидените минимални размери на възнагражденията по Наредбата не са приложими и не
следва да са водещи за съда, който е длъжен да определи адв.възнаграждение за безплатна
правна помощ на страна, съобразно чл.36, ал.2 ЗАдв., като прецени най-вече правната и
фактическа сложност на спора и извършените от пълномощника процесуални действия по
делото. При защита срещу жалба с обжалваем интерес общо 50 900 лева, уважена
приблизително за ¼ - за сумата от общо 12 540 лева, обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, при липса на осъществена различна защита и липса на нови
доказателства, съдът намира определеното възнаграждение за адекватно и обосновано.
Изчислено в съотношението на уважената част и съобразно минималните размери по цит.
Наредба, същото възлиза на сумата от 1395 лева /с ДДС/.
Воден от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №12/30.01.2025г., постановено по гр.дело №100 по описа за 2024г.
на Окръжен съд -Разград, в обжалваната част, в която са отхвърлени исковете на Х. А. М.
срещу ЗД БУЛ ИНС АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 01.11.2023г. в с.Острово, виновно причинено от
водача на л.а. БМВ 530Д с рег.№***** -А.К. /починала при ПТП/, единствено за разликата
над присъдените 53 000 лева до сумата от 64 000 лева, както и в частта по отхвърлената
претенция за имуществени вреди, за сумата над 7 900 лева до 9 440, като вместо ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати на Х. А. М., ЕГН
**********, *****, обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата в резултат на
травматични увреди, получени при ПТП на 01.11.2023г. в с.Острово, виновно причинено от
водача на л.а. БМВ 530Д с рег.№***** -А.К. /починала при ПТП/, в размер на допълнително
сумата от 11 000 лева, явяваща се разлика над присъдените 53 000 лева до сумата от 64 000
лева, както и допълнително сумата от 1 540 лева, явяваща се разлика над присъденото
обезщетение за имуществени вреди, свързани със същото събитие, а именно разликата над
присъдените от първата инстанция 7 900 лева до 9 440 лева, ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от уведомяване на застрахователя на 14.12.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.423 вр.чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №12/30.01.2025г., постановено по гр.дело №100 по описа за
2024г. на Окръжен съд -Разград, в останалата обжалваната част, в която са били отхвърлени
12
исковете на Х. А. М., ЕГН ********** срещу ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********, София, за
разликата над присъдените общо 64 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
на 01.11.2023г. в с.Острово, до претендираните общо 100 000 лева както и за разликата над
9 440 лева – обезщетение за имуществени вреди до общо претендираните 11 800 лева.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********, София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд -Варна държавни такси в размер на 220
лева /по иска за неимуществени вреди/ и 30.80 лева /по иска за имуществени вреди/, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********, София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -Разград държавни такси съобразно
допълнително присъдени обезщетения в размер на 440 лева /по иска за неимуществени
вреди/ и 61.60 лева /по иска за имуществени вреди/, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Х. А. М., ЕГН **********, *****, да заплати на ЗД Бул Инс АД, ЕИК
*********, София, сторените разноски за адв.възнаграждение съобразно отхвърлената част
от жалбата, в размер на сумата от 2 080 лева за адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********, София да заплати на адв.Н. Н. Д. от АК-
Шумен, *****, адв.възнаграждение за оказана на Х. А. М. безплатна правна помощ във
въззивното производство, в размер на 1 000 лева, на основание чл.38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице -помагач на страната на
застрахователя – наследник на починалия деликвент, Д. Д. С., представляван от своя законен
представител Д. С. Х..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13