РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Разград, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело №
20223300900018 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Едноличен търговец „***” град Разград против
Едноличен търговец „***” град Разград.
Ищецът твърди, че на 04.06.2013 г. с преводно нареждане от банковата сметка на
представлявания от него търговец, разкрита в „***”, IBAN ***, превел по банкова сметка
IBAN *** с титуляр Едноличен търговец „АДИКА-А. Ч.” град Разград, сумата от 100 500.00
/сто хиляди и петстотин/ лева. Тази сума е предоставена на ответника в заем, без да е
договаряна лихва и без изрично уговорен срок за връщане. Преведената сума била
използвана от ответника на 05. 06. 2013 г. за покупка на недвижим имот от П. И. П. и М. Г.
П.а, съставляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.504.3184.2.25/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и
четири, точка, три хиляди сто осемдесет и четири, точка, две, точка, двадесет и пет/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/ на град Разград, одобрени със Заповед
№РД-18- 37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГК-София, с адрес на имота: град
Разград, ***, с предназначение на обекта: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1
/едно/, със застроена площ от 67.03кв.м./шестдесет и седем цяло и три стотни квадратни
метра/, ведно с 1.98%/едно цяло и деветдесет и осем стотни процента/ идеални части от
общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху
мястото.
С Нотариална покана рег.№2171, том 1, акт 70 от 04.03.20222г. на нотариус Роска
И.а-рег.№378 на НК град София, район на действие-Р.С.Разград, на основание чл.240, ал.4
от ЗЗД, ищецът поканил ответника да върне заемната сума в срок до един месец от
получаване на поканата. Последната била връчена на 12.04.2022 г. срещу разписка,
подписана лично от собственика на ЕТ „***” град Разград - А. Ч.. В срока за връщане и до
настоящият момент заемната сума не била върната на ищеца от ответника. Ищецът моли
съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати исковата сума в размер на 100
500.00/сто хиляди и петстотин/ лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане
на пари по договор за паричен заем от 04.06.2013 г. , предоставен на ответния търговец чрез
преводно нареждане от банкова сметка разкрита в „***” IBAN ***, с титуляр ЕТ „***” ЕИК
1
***, по банкова сметка разкрита в „***” АД IBAN ***, с титуляр едноличен търговец „***”,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на завеждане на делото в съда, до
окончателното й изплащане.
По предявената искова молба е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва иска
като неоснователен и недоказан. Оспорва истинността на представеното писмено
доказателство - „кредитен превод“ от 04.06.2013 г. Твърди, че никога не е имал сметка в
банка *** /видно от посочения IBAN - UBBS на сметката в исковата молба и в „кредитния
превод“ сметката е в банка ***/ и моли да се открие производство по оспорване на
истинността на документа и ищеца да докаже автентичността му и изобщо в цялост
извършването на въпросния банков трансфер. Ако действително се установи, че по банкова
сметка на *** - А. Ч.“ е постъпила въпросната сума, твърди, че посочената сума не е
получавана от тях като заем, нито на каквото и да било друго правно основание различно от
това посочено в основанието на превода, а именно „Възстановяване на заем“ . Оспорва
твърдението на ищеца, че сумата е използвана за покупка на имот в гр. Разград. Имотът бил
придобит от ответника през 1997 г. На 17. 04. 2013 г. временно бил прехвърлен на лицата П.
И. П. и М. Г. П.а, като последните върнали имота на ответника със сделката, посочена от
ищеца на 05. 06. 2013 г. Твърди се, че заемната сума не е отразявана в счетоводството на
двамата търговци. Прави възражение за изтекла погасителна давност и недължимост на
това основание на цялата сума – предмет на иска, тъй като началото на давностния срок за
почва да тече от деня на възникване на задължението, а искът е предявен близо девет години
след това.
Подадени са допълнителна искова молба и респ. допълнителен писмен отговор.
С допълнителната искова молба ищецът твърди, че оспорването е неоснователно.
Оспорването е по същество, а не по реда на чл. 193 от ГПК. Заявява, че ще се ползва от
документа и същият представлява истински документ. Представя преписа в оригинал,
заверен от „***“ АД. Оспорва твърдението на ответника, че не е получавал исковата сума
чрез банков превод на 04. 06. 2013 г. Оспорва твърдението на ответника, че вписаното в
основание на превода „възстановяване на заем” е действителното основание на превода.
Оспорва истинността на документа в тази му част, но тъй като същия не е официален
документ го оспорва по същество, а не по реда на чл.193 от ГПК. Твърди, че не е вземал
паричен заем от ответника, който да трябва да възстановява. Съпругът на собственика на
ищцовия ЕТ П. К. и съпругът на ответния собственик на ЕТ Д. Д. Ч. били в близки
приятелски отношения до смъртта на последния през 2020 г. Ч. бил пълномощник на ищеца,
упълномощен с Пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег.
№228/12.01.2006г. на нотариус Бойчо Костов-рег.№282 на НК град София, район на
действие-Р.С.Разград, с права да представлява търговеца пред държавните,
административните и данъчните органи, както и с права да подписва, внася и получава
документи, такси, справки, протоколи, държавни такси и данъци при спазване на
изискванията на Закона за хазарта. На практика Д. Д. Ч. ръководел дейността двамата ЕТ,
като изготвял счетоводни отчети, подавал данъчни декларации и др. На 10.03.2009 г. с Д. Ч.
подписали Допълнително споразумение към Трудов договор №*** г., по силата на който
2
било увеличено основното месечно възнаграждение за заеманата от него длъжност
„управител зала игрални автомати”. Всички платежни нареждания се изготвяли или от Д. Ч.,
или с негово знание, и той е този, който е посочил основанието за плащане в платежното
нареждане от 04.06.2013 г. По възражението за изтекла давност за вземането по предявения
иск заявява становище, че е неоснователно. През 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г.
2019 г. и в началото на 2020 година били провеждани разговори между Д. Д. Ч. и П. К., като
се уговаряли дължимата сума да бъде върната на ищеца през следващата година, а ищеца
бил сигурен, че ще бъде върната, пор*** изключително близките отношения между двете
семейства. Налице е признание на дълга по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, пор*** което
погасителната давност за вземането не е изтекла, както и пор*** обстоятелството, че
вземането не е било изискуемо и ликвидно, тъй като поканата за плащането му е изпратена
на ответния търговец едва на 12.04.2022 г. когато е връчена изпратената от ищеца
нотариална покана в този смисъл.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа доводите и съображенията си.
Никога и по никакъв начин *** - А. Ч.“ и единственото лице, което може да задължава
търговеца - А. Г.а Ч. не е извършвала признание на дълг към ищеца ЕТ „***“ по отношение
на въпросната сума. Такова задължение към ищеца не съществува по всички изложени
съображения. Д. Ч. не е можел да задължава който и да било от двамата търговци, още
повече да прави признания по търговски сделки. Същият видно от представеното по делото
писмено доказателство - допълнително споразумение към трудов договор от 2009 г. е бил
само и единствено - управител на игрална зала към ищеца.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства: 1.Кредитен
превод на „***” АД реф.№*** от 04.06.2013 г. 2.НА за покупко-продажба на недвижим имот
№83, том 2, рег.№1675, дело №201 от 05.06.2013 г. на нотариус Росица Кирилова-рег.№380
на НК град София, район на действие-Р.С.Разград, вписан в СВ вх.рег.№2706/05.06.2013 г.,
акт №107, том 9, дело №1718/2013 г., партида 26487. З.Нотариална покана рег.№2171, том 1,
акт 70 от 04.03.2022 г. на нотариус Роска И.а-рег.№378 на НК град София, район на
действие-Р.С.Разград, ведно с Разписка за връчване.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е представил по делото Кредитен превод на „***” АД реф.№*** от
04.06.2013 г., според който като получател е посочен *** – А. Ч.“, а наредител е ЕТ „***“.
Преведена е сумата 100 500 лева по сметката на получателя в *** *** с посочено основание
„Възстановяване на заем“. Ищецът ЕТ „***“ твърди, че преведената сума с този Кредитен
превод е получена от ответника *** – А. Ч.“ в заем, без да е договаряна лихва, нито срок за
връщане на заемната сума.
Като свидетел е разпитан П. Т. К. – съпруг на Н. К., която е собственик на ЕТ „***“.
Свидетелят дава показания, че със съпруга на А. Ч. – Ч., имали общ бизнес с игрални зали,
общи фирми, били и приятели. Ч. като счетоводител водел сметките на две от игралните
зали, а на другите – четири заложни къщи, сметките се водели от счетоводител М. Х.. През
3
2013 г. Комисията по хазарта въвела изискване да се представи документ за купени машини,
сгр*** за 100 500 лева и Ч. помолил свидетеля да му даде пари, за да купи сграда. Поискал
му на заем 100 000 лева и свидетелят преценил, че Ч. няма достатъчно пари и се съгласил.
Извикал жена си в офиса, поръчал й да отидат заедно с Ч. и от нейната сметка в *** да
преведе на съпругата на Ч. парите. Ч. и М., която била чиновничка в банката в пристъвието
на съпругата на свидетеля – Н. К., попълнили платежното за превод на 100 500 лева. Н. К.
подписала платежното нареждане. Тогава Ч. купил офиса на бул. „***“ от П., управител на
клона на „***“ АД. След това свидетелят постоянно давал “зор за парите“ на Ч.. Последният
внезапно починал и свидетелят потърсил съпругата му А. Ч., за да си оправят сметките, но
тя му казала да изчакат да се върнат дъщерите й. Когато се върнали в Разград дъщерите на
Ч.и, свидетелят ги поканил да разговарят и да уредят взаимоотношенията си. Обещали му,
че когато се върнат след 20 дни, ще му дадат парите в брой. Върнали се, но не му се об***ли.
Свидетелят ги търсил няколко пъти, след това те отново му обещали да му дадат парите, но
повече не ги намерил. Свидетелят твърди, че винаги е имал повече пари от Ч. и не е вземал
пари на заем от фирмата на А. Ч.. От 2020 г., след смъртта на Ч., имал пълномощно от *** –
А. Ч.“ за всички дейности, включително да се разпорежда с парите на търговеца, но не бил
правил плащания. Отрича да е носил пари в брой на А. Ч. в с. О. след смъртта на Ч..
Св. Д. Ч. е дъщеря на собственика на *** – А. Ч.“ А. Ч.. Дава показания, че двете
семейства не са били в приятелски отношения, П. К. и баща й имали само бизнес –
отношения, относно игрални зали за хазартни игри, не били в приятелски отношения.
Съпругите им също не били приятелки, не се били виждали от повече от 10 години преди
смъртта на баща й. Не й е известно фирмата на Н. К. да е предоставяла за ем на нейната
майка, нито през 2013 г. майка й да е давала пари в заем на фирмата на Н. К.. Имотът, който
бил прехвърлен на други лица през 2013 г., от 1997 г. бил на майка й, но го прехвърлила за
40 000 лева, а след това го купила обратно за 100 500 лева на реалната му цена, за да докаже
инвестиции. Сделката била фиктивна. След смъртта на баща й, през м. септември и
декември 2020 г. П. К. дал на два пъти на нея и на майка й пари от печалбата на общата им
дейност с баща й. На нея дал 8 000 лева, а на майка й 4 000 лева, без да каже, че ***“ дължи
пари на ЕТ „***“ или че прави прихващане.
Св. А. Х. И. е била счетоводител, а после комисионер в заложната къща на ЕТ „***.“,
собственост на П. К. до 2021 г. ЕТ „***“ и ***“ имали общ бизнес с игрални зали.К. и Ч.
имали бизнес отношения, на свидетелката не й е известно дали са били в приятелски
отношения. Не била чувала и не е запозната ЕТ „***“ да е предавала на А. Ч. в заем
сумата 100 500 лева, както и обратното. През 2020 г. след смъртта на Ч., била закрита
игралната зала, която двете фирми управлявали и К. със свидетелката И. отишли в с. О. в
дома на А.. К. предал на Ч. около 4 000 лева, които били от печалбата на игралната
зала.Тогава не е ставало въпрос и не са разговаряли, че ***“ дължи някакви пари на ЕТ
„***“.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че при
проверка в счетоводството на двете страни по делото не са били предоставени счетоводни
4
документи, удостоверяващи отпуснат или получен заем от ЕТ „***“ в полза на ЕТ „*** – Н.
К.“ към 04. 06. 2013 г. Експертизата е установила, че при нотариус Росица Кирилова не се
пазят документи, съпровождащи сделката, изповядана с НА № 83, т. 2, рег. № 1675, дело №
201/ 05. 06. 2013 г. От банкова сметка на ЕТ „***” в „***“ София, IBAN***, по банкова
сметка IBAN***, с титуляр Едноличен търговец „***” град Разград, ЕИК ***, е извършен
паричен превод в размер на 100 500.00 /сто хиляди и петстотин/ лева на 04.06.2013 г.,
/вътрешнобанков превод, вальорът е същия ден/. Преводът е придружен от Декларация за
произход на парични средства по чл. 4, ал.7 и чл. 6, ал.5 от ЗМИП . В ГДД на ***- А. Ч.” за
2013 г. вх. № 17-327142/30.04.2014 г., в приложение „Справка за изплатени доходи на
физически лица" декларирана пред НАП под №004/29.04.2014 г. от са посочени изплатени
на П. И. П., ЕГН ********** суми в размер на 100 500 /сто хиляди и петстотин/ лева.
Според допълнителното заключение на експертизата, сметка с IBAN: ***, която е била
открита в „***" ЕАД на името на *** - А. Ч." е трансформирана в сметка с IBAN *** в
обединената банка „***" АД. Смяната на IBAN номерата е техническа и не променя
параметрите на свързаните с тях сметки.
Ответникът е представил Договор за продажба по реда на чл. 35-чл. 41 от ЗППДОбП,
с който е купил от Община Разград обект магазин за резервни части с адм. адрес гр. Разград,
бул. „***“ ***“. С нот. акт № 175, т. 1, рег. № 1204, дело № 121/ 17. 04. 2013 г. ответникът
ЕТ „***“ – гр. Разград продава същият недвижим имот на П. И. П. за сумата 45 000 лева.
Според нот. акт № 83, т. 2, рег. № 1675, дело № 201/ 05. 06. 2013 г. , П. И. П. и съпругата му
М. Г. П.а продават на ответника ЕТ „***“ – гр. Разград същия имот за сумата 100 500 лева.
В нотариалния акт е посочено, че е представен Кредитен превод от 04. 06. 2013 г. на „***“
ЕАД – клон Разград.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният от Едноличен търговец „***” град Разград против Едноличен търговец
„*** ” гр. Разград иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД е процесуално
допустим, а разгледан по същество е неоснователен.
Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за
връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на
договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с
произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. В случая е безспорно
установено предаването на процесната сума от 100 500 лева от ищеца на ответника с
Кредитен превод на „***” АД реф.№*** от 04.06.2013 г. За да бъде уважен иска, следва да
бъде доказано, че плащането е извършено на основание сключен договор за заем между
страните. Съдът приема, че по делото не са събрани нито писмени, нито гласни
доказателства да е сключен договор за заем за сумата 100 500 лева , което да е било
основание за извършения превод от ищеца по сметка на ответника. В кредитния превод като
основание за плащане е посочено „възстановяване на заем“. Единствено показанията на
свидетеля П. К. сочат на уговорка процесната сума да бъде предадена в заем на ответника.
5
С оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, показанията на св. К. не могат да бъдат ценени като
доказателство по делото, относно основанието за предаване на парите, тъй като е съпруг на
Н. К. – собственик на ищеца едноличен търговец и е заинтересован да установи наличието
на дълга на ответника. Показанията му са изолирани с оглед събрания доказателствен
материал по делото. Не се подкрепят от другите гласни и писмени доказателства.
Разпитаната по делото свидетелка И. не установява да има впечатления от формирана между
страните воля за сключване на договор за заем. Липсва и счетоводно отражение на такава
уговорка за предаване на сумата. Не са предадени от страните на вещото лице по
назначената ССЕ счетоводни документи, удостоверяващи отпуснат или получен заем от ЕТ
„***“ в полза на ЕТ „*** – Н. К.“ към 04. 06. 2013 г. Обстоятелството, че за покупката на
недвижимия имот, предмет на нот. акт № 83, т. 2, рег. № 1675, дело № 201/ 05. 06. 2013 г. с
Кредитен превод от 04. 06. 2013 г. на „***“ ЕАД – клон Разград е платена сумата от 100 500
лева, съдът приема като доказателство, сочещо че предоставената от ищеца на ответника с
Кредитен превод на „***” АД реф.№*** от 04.06.2013 г. сума в размер на 100 500 лева е
изразходвана във връзка с покупката на имота. Но от този факт не може да се направи извод
за волята на страните, че е получена в заем от ответника, предвид установеното по делото, за
което страните не спорят, че към този момент са имали обща, съвместна търговска дейност.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск е неоснователен и недоказан.
Основателен е изложения довод от ответника, че иска е погасен по давност. Дори и
да се приеме, че е налице сключен договор за заем между страните, липсва уговорка за
падежа на задължението. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, в този случай заемодателят може да
иска връщане на заема веднага, а съгласно чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, заемателят трябва да върне
заетите пари или вещи в течение на 1 месец от поканата. Началният момент на
изискуемостта на вземането не променя момента, от който започва да тече погасителната
давност за изпълнение на задължението за връщане на заема, за който не е уговорен срок -
този момент е определен изрично в специалната норма на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД. Срокът за
погасителна давност за изпълнение на задължение, което става изискуемо след покана
(какъвто е и настоящия случай), започва да тече не от поканата, а от деня на възникване на
задължението. В случая, задължението за връщане на предоставената сума следва да се
счита, че е възникнало на 04. 06. 2013 г., а иска е предявен на 23. 05. 2022 г. , тоест след
изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Не са налице
доказателства, според твърденията на ищеца за прекъсване на давностния срок по смисъла
на чл. 116, б.“а“ от ЗЗД с признаване на вземането от длъжника. По изложените
съображения иска е неоснователен и на това основание – погасяването му по давност.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноските по делото в размер на 3 500 лв., платени за адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът на осн. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен Едноличен търговец „***” град Разград, бул „***“ ***,
ЕИК ***, представляван от собственик Н. К. К.а против Едноличен търговец „***” град
Разград, бул. „***“ ***, ЕИК **********, представляван от собственик А. Г.а Ч. на осн. чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 100 500 /сто хиляди и
петстотин/ лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане на пари по договор за
паричен заем от 04.06.2013 г. , предоставен на ответния търговец чрез преводно нареждане /
Кредитен превод на „***” АД реф.№*** от 04.06.2013 г./ от банкова сметка разкрита в „***”
IBAN ***, с титуляр ЕТ „***” ЕИК ***, по банкова сметка разкрита в „***” АД IBAN ***, с
титуляр едноличен търговец „***”, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „***” град Разград, бул „***“ ***, ЕИК ***, представляван от
собственик Н. К. К.а да заплати на ЕТ„***” град Разград, бул. „***“ ***, ЕИК **********,
представляван от собственик А. Г.а Ч. сумата 3 500 лева на осн. чл. 78 от ГПК,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
7