Р Е
Ш Е Н
И Е
1482/18.7.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.07.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2444 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.И.М. ЕГН ********** против Наказателно постановление
№ 436а-45/23.04.2019г. на Началник на 2 РУ при ОД на МВР, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. на основание чл. 218б вр.
чл.194, ал.3 от НК.
С жалбата не се оспорват констатациите в
НП, а се изтъкват аргументи за психичното състояние на въззивиника към момента
на извършване на деянието.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява представлява се от процесуален представител, който моли
процесното НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не
ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
РП – Варна
извършила проверка по преписка № 3875/2019г.,
касаеща деяние съставомерно по чл. 194 ал.3 от НК. В хода на проверката било
установено, че деянието е осъществено от възз.М.. С
постановление от 12.04.2019г. прокурор при РП Варна е постановил отказ да се
образува досъдебно производство и изпратил преписката на началника на 2 РПУ
Варна за приложение на чл. 218б от НК спрямо М..
След влизане
в сила на прокурорския акт и на осн.чл.218б НК прокурорът изпратил делото на
административно наказващ орган за съставяне на НП с изрични задължителни
указания относно прилагането на закона.
В изпълнение на дадените
указания, срещу въззивниикът било съставено обжалваното НП.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства- писмените материали - преписката по АНП, постановление на ВРП,
материалите по ДП №525/2017г . по описа на Първо РУ-Варна, показанията на
свидетелите, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна – ФЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган НП съгласно чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр.чл.424, ал.4 от НК. То е издадено от Началник 2 РУ при ОД на МВР,
който е оправомощен съгласно Заповед №Із-1767/2012 година на Министъра на
вътрешните работи, приложена към преписката. АУАН също е издаден от компетентен
орган, съобразно същата заповед.
При издаването на НП е спазен предвиденият от разпоредбата на ал.3 на
чл.34 от ЗАНН срок.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав, прави следните правни изводи:
При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя –
имена, адрес, ЕГН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение чл.207, ал.1 от НК вр.
чл.218б от НК.
Съгласно изричната разпоредба на чл.424, ал.1
от НК за деянията по чл.218б от НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН.
Разпоредбата на чл.424, ал.5 от НК не установява специален ред, изключващ
приложението на ЗАНН, а единствено в съответствие с чл.47 от ЗАНН определя
компетентния в случая административно-наказващ орган. От препращането към ЗАНН
се налага единствено правилният извод, че и образуването на
административнонаказателно производство следва да се извършва при спазване
разпоредбите на този закон. Съгласно принципа, установен в чл.36, ал.1 от ЗАНН,
това производство се образува със съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение. Без такъв АУАН производството за административно
наказание не може да се започне. В този смисъл е разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Акт не се съставя само в случаите, когато производството е прекратено от
Съда или от Прокурора и делото е препратено на административно-наказващите
органи. Това предполага да било налице образувано и водено ДП за същото деяние,
за което е съставено и НП. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като с Постановлението на Районна прокуратура – Варна
отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, а в НП е
посочено, но не е бил съставен АУАН
срещу въззивника.
В
хода на съдебното разглеждане на делото бе назначена съдебно психиатрична
експертиза със задачи да се установи страда ли
въззивника от заболяване упоменато в разпоредбите на чл.146 т.1 и 2 от
33 и от какво именно. Към датата на нарушението-25.02.2019год могъл ли е да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си".
Вещото лице е изготвило така назначената експертиза като дава
заключение,, че М.
страда от Ф-07.0-Органично разстройство на личността с травмена генеза.
Състояние след двустранна торакална симпатекотомия по повод двустранна
ангионевроза на горните крайници. С-е след ЧМТ. Постравматична енцефалопатия
Лек дискординационен синдром. Посттравматична епилепсия с редки ГКТГ с
интервали от месеци. Болест на Райно.
Мозъчната увреда на въззивника е с начало още през
1989год. Тогава са диагностицирани промени в мозъка и ГКТГ. ЧМТ и ГТКТ са
причина за диагностицираните при освидетелствани неврологични и психични
симптоми. Вещото лице излага извод, че към момента на извършване на деянието М. е бил в състояние на Остра стресова
реакция-43.0. и всичко това е довело до състояние когато не е бил в
психично състояние правилно да преценява, запаметява и възпроизвежда факти и
събития от момента на деянието. И към настоящия момент М. не разбира свойството и значението
на извършеното и неможе да ръководи постъпките си.
Невменяемостта води до невъзможност да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на едно лице за извършено от него
деяние, поради това, че деецът не е
осъществил елемент от субективната страна на състава на
административното нарушение, именно поради неспособността му да формира
субективно отношение към осъщественото от него, тоест вина.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН
административнонаказателната отговорност е лична. Според чл.26, ал.1 от същия
закон административнонаказателно отговорни са пълнолетни лица, навършили 18
години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост
поради това и съдът приема, че административно наказателната отговорност на М.
е ангажирана незаконосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 436а-45/23.04.2019г. на Началник на 2 РУ при ОД на
МВР, с което на Н.И.М. ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание
чл. 218б вр. чл.194, ал.3 от НК.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ: