Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 289

17.12..2021 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №917 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата, гр.София,  представлявана от Министъра В. М., подадена чрез пълномощник ст.юрисконсулт Ц. Ш., срещу Решение №3/26.07.2021 г., постановено по АНД №20 по описа на Ивайловградския районен съд за 2021 година.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона и е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2, предл.първо от НПК.  

Излагат се доводи, че Районен съд – Ивайловград неправилно приел, че Наказателното постановление следвало да се издаде против Исторически музей – Ивайловград и че на Историческия музей следвало да бъде вменено извършването на двете административни нарушения. За да достигне до този неправилен извод съдът не бил съобразил подробно изложените в жалбата фактически и правни основания, послужили за издаване на Наказателното постановление против Община Ивайловград. Сочи се, че имотът Римска вила „Армира“, представляващ археологически обект – недвижима културна ценност, публична държавна собственост, бил предаден от Министерство на културата на Община Ивайловград с предавателно-приемателен протокол по чл.12, ал.7 от ЗКН с вх.№94-00-107/16.01.2020 г., а на 29.05.2020 г. между Община Ивайловград и Исторически музей – Ивайловград бил сключен договор с правно основание чл.12, ал.7 от ЗКН. Твърди се, че недвижимата културна ценност Римска вила „Армира“ се управлявала от Община Ивайловград, на която било възложено управлението по специалния ред, въведен в чл.12, ал.4, т.1 от ЗКН, вр. чл.31 от ЗДС, тъй като на общината било предоставено управлението по смисъла на чл.14, ал.3 от ЗДС и чл.12, ал.1 от ППЗДС от Министерски съвет. Дейностите, които местните музеи извършвали съгласно чл.12, ал.6 от ЗКН, не били дейности по управление, ползване или владение на културните ценности. Такива дейности не били вменени на Исторически музей – Ивайловград нито с правопораждащия акт РМС №625/28.10.2019 г., нито с друг документ. Също така по силата на чл.12, ал.10 от ЗКН, приходите от културните ценности постъпвали по бюджета на съответната община, а по делото не били представени данни, че приходите от извършения сватбен ритуал са постъпили по бюджета на музея. Не били представени и документи недвижимата културна ценност да е вписана по баланса на Исторически музей – Ивайловград, а музеят извършвал единствено и само дейности по опазването на ценността, както и дейности с образователен, научен и туристически характер, но не упражнявал спрямо нея вещно право на ползване по смисъла на чл.56 от ЗДС. Твърди се, че и АУАН и Наказателното постановление били съставени правилно против Община Ивайловград, в качеството й на юридическо лице, на което са предоставени права на управление върху недвижима археологическа ценност – публична държавна собственост. По този начин правилно била ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическото лице, което по силата на правни разпоредби управлява недвижимата културна ценност и следва да я представя по начин, който не я поставя под заплаха при спазване на разпоредбите на чл.180, ал.2 от ЗКН и на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности, издадена от Министъра на културата. Не можело да бъде приет и довода, че в Наказателното постановление липсват обстоятелствата, при които е извършено нарушението по чл.180, ал.2 от ЗКН, а именно – представяне на културната ценност по начин, който я поставя в риск. Изрично и в АУАН и в НП било посочено, че нарушението е извършено чрез провеждането на сватбен ритуал, при който гостите са стъпвали по мозайките, а не по поставените за целта стъклени пътеки. По този начин били изпълнени изискванията, регламентирани в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а отмененото с него Наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.

Ответникът, Община Ивайловград, чрез пълномощника си в съдебно заседание  и в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че с отмененото Наказателното постановление неправилно е бил определен субектът на вмененото нарушение, и като е констатирал това, Районен съд – Ивайловград е постановил законосъобразен и обоснован акт, който следва да бъде оставен в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Ивайловградският районен съд е отменил изцяло обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №НП-3 от 10.05.2021 г.,   издадено от Заместник – министъра на културата, с което на Община Ивайловград са наложени следните административни санкции:

по т.1 от НП – имуществена санкция по чл.228в от Закона за културното наследство (ЗКН) в размер на 1 000 лева, за извършено административно нарушение на чл.180, ал.2 от ЗКН – за това, че на 31.10.2020 г. от 16.00 часа, чрез провеждане на сватбен ритуал извън сградата на общината е извършила представяне на НКЦ с категория „национално значение“ Римска вила „Армира“ при условия и по начин, които поставят под заплаха физическата цялост и състоянието на културната ценност и я застрашават от посегателства;

по т.2 от НП – имуществена санкция по чл.228в от ЗКН в размер на 1 000 лв., за извършено административно нарушение на чл.33, ал.1, т.1 от Наредба на министъра на културата №Н-4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности – за това, че на 31.10.2020 г. от 16.00 часа, чрез провеждане на сватбен ритуал извън сградата на общината е осъществила достъп до НКЦ с категория „национално значение“ Римска вила „Армира“ с цел нейно кратковременно ползване извън предназначението й, без да са спазени предписанията за опазване и условията по чл.33, ал.1, т.1 от Наредба на министъра на културата №Н-4 от 08.10.2013 г., с което е нарушена цитираната нормативна разпоредба.

За да отмени НП в частта му по т.1, районният съд е цитирал посочената като нарушена разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗКН, и от съдържанието й е извел извод, че нарушителят може да бъде лице, което представя културните ценности и негово е задължението да ги представя по такъв начин, че да не допуска заплаха за тяхната физическа цялост и състояние, както и застрашаването им от посегателства. Посочил е, че от сключения между Министерство на културата и Община Ивайловград Договор №РД 11-00-324/28.11.2019 г., с който имотът е предоставен на Общината за безвъзмездно управление, ставало ясно, че Община Ивайловград се задължава да ползва предоставените й имоти в съответствие с предназначението им и само за осъществяване на целите на договора, т.е. за осъществяване на дейности, свързани с опазването и представянето на недвижимите културни ценности, но в съответствие с разпоредбата на чл.12, ал.4, т.1 и ал.6 от ЗКН, Общината е сключила Договор с ОИМ – Ивайловград, съгласно който ОИМ се задължава да ползва имотите, в съответствие с предназначението им с грижата на добър стопанин и в съответствие с разпоредбите на ЗКН и ЗДС и ЗОС и останалите нормативни актове. Цитирал е разпоредбата на чл.12, ал.6 от ЗКН и е посочил, че Общинският исторически музей е длъжен да опазва НКЦ и той на практика представя недвижимата културна ценност, осъществявайки научни, културни и образователни дейности в съответствие с изискванията на ЗКН. Съдът е приел, че не Община Ивайловград осъществява дейност по представянето на културната ценност, а на основание договор и ЗКН е предоставила дейностите по представянето на ОИМ – Ивайловград, който бил самостоятелно юридическо лице. Направил е извод, че общината не е субектът, който може да носи административнонаказателна отговорност в случая. На следващо място е приел, че нито в АУАН, нито в НП били описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – от какво е настъпила заплахата за физическата цялост и състоянието на културната ценност, т.е. по какъв механизъм би могла да бъде нарушена физическата й цялост, което съществено нарушавало правото на защита на наказаното лице.

По отношение т.2 от НП районният съд е установил, че под вх.№94-00-2144/26.10.2020 г. в Община Ивайловград било входирано Заявление от физически лица, че желаят да сключат граждански брак на 31.10.2020 г., като са поискали ритуал извън кметството – Армира и са заплатили съответната такса за административната услуга. Заявлението е било изпратено за информация по компетентност на директора на ОИМ – Ивайловград и върху писмото на Общината до директора имало поставена резолюция „Да“ от екскурзовод в музея Д.. Съдът е цитирал разпоредбата на чл.33, ал.1, т.1 от Наредба №Н-4 от 08.10.2013 г. на Министъра на културата и въз основа на неизчерпателно изброените в нея дейности е приел, че провеждането на сватбения ритуал във вила „Армира“ по своето естество представлява кратковременно ползване на националната културна ценност извън предназначението й. Описал е конкретната процедура по даване на разрешение за същата и е приел, че отговорността за липсата на становище от НИНКН и писмено съгласие на собственика, концесионера или ползвателя на НКЦ и на собственика на имота, в който е разположена, следва да се носи не от Община Ивайловград, а от директора на ОИМ, който по длъжностна характеристика има вменено задължение да отговаря за изпълнението на нормативните документи в областта на музейното дело и е разрешил ритуала без да изиска становище от НИНКН и без наличие на необходимите документи.

Въз основа на така изложените съображения съдът е отменил изцяло Наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Настоящият състав на съда намира, че въззивното решение е постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Направените в проверяваното решение правни изводи за отмяна на Наказателното постановление и в двете му части съответстват на установеното от фактическа страна и се споделят от касационната инстанция, при следните допълнителни съображения:

 На първо място следва да бъде посочено, че въпреки подробното излагане на обстоятелства в съставения АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление, липсва яснота относно конкретното изпълнително деяние и по двете вменени на Община Ивайловград административни нарушения, което безспорно накърнява правото на защита на санкционираното лице и подкрепя извода на въззивния съд за неустановеност действителния субект на извършване на нарушенията.

В съставения АУАН №2 от 04.02.2021 г. е описано, общо и за двете нарушения, че повод за извършване на проверката са постъпили сигнали относно проведен сватбен ритуал в Римска вила „Армира“ в гр.Ивайловград, при който посетители стъпват по античните мозайки, след проверка е установено, че Римска вила „Армира“ притежава статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“, същата е публична държавна собственост, имотът е предоставен за управление на Министерство на културата, а по силата на Решение на МС №625/28.10.2019 г. е предоставен безвъзмездно за управление за срок от 10 години на Община Ивайловград, с Договор от 29.05.2020 г. Община Ивайловград е възложила на Общински исторически музей – Ивайловград да извършва дейностите, свързани с опазване на недвижимите културни ценности, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности за имота. В АУАН е вписано също, че за осигуряване на достъпа до културните ценности и организиране на движението на посетителите в НКЦ „Римска вила „Армира“ са изградени специални пътеки от закалено стъкло, разположени частично над античните мозайки, съгласно одобрения и съгласуван с МК проект за Консервация, реставрация и експониране на вилата. Като дата и място на извършване на нарушенията е вписано, че на 31.10.2020 г. в „Римска вила „Армира“ е проведен ритуал „Сватба“ – административна услуга, предоставяна от ГРАО, община Ивайловград, ритуалът е поискан от К. И. Й.и Г. П.Ч.със Заявление с вх.№94-00-2144/26.10.2020 г. до Кмета на Община Ивайловград, заявлението е изпратено за информация по компетентност до директора на Общински исторически музей – Ивайловград, който е разпоредил присъствието на двама служители, които да следят за реда във вила „Армира“. Установено е от направен в деня на ритуала снимков материал, че част от гостите на тържеството се разхождат върху античните мозайки, вместо върху поставените специално за това стъклени пътеки. Самият ритуал се е провел на разрешено за достъп място и е изпълнен от кмета на Община Ивайловград като длъжностно лице по гражданско състояние. Участниците в тържеството са стъпвали върху мозайките, за да си направят снимки за спомен.

Фактическата обстановка е възпроизведена по идентичен начин и в издаденото въз основа на този АУАН Наказателно постановление.

В случая обаче нито в АУАН, нито в НП е направено надлежно по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН описание на нарушенията и обстоятелствата, при които те са били извършени. При даденото фактическо описание категорично липсва обективирано изпълнително деяние (било под формата на действие, или на бездействие), вменено на Община Ивайловград, съответстващо на визираните в хипотезите на чл.180, ал.2 от ЗКН и чл.33, ал.1, т.1 от Наредба №Н-4 от 08.10.2013 г., годно да бъде предмет на доказване.

В разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗКН представянето на културните ценности е дефинирано като дейност по разкриване и популяризиране на културната и научната им стойност пред обществото. В следващите разпоредби от Глава десета „Представяне и документиране на културни ценности“ от същия закон (чл.181 – чл.184), са посочени конкретни дейности, които могат да се подведат под понятието представяне на културни ценности, както и са изброени отделните субекти, в чиято отговорност е изпълнението на тези дейности – съответно държавата, собствениците на недвижими културни ценности, музеите, а също физически и юридически лица, собственици на регистрирани движими културни ценности. На основание чл.185 от ЗКН, предвиждащ, че условията и редът за представяне на културните ценности се определят с наредба на министъра на културата, е издадена Наредба №Н-4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности, в чл.2, ал.1 от която е регламентирано, че представянето на културните ценности се осъществява чрез експониране, обозначаване, осигуряване на достъп и популяризиране с използване на съпътстващи дейности, материали и други средства. Според чл.4, т.2 от Наредба №Н-4 от 08.10.2013 г. дейностите по представянето на недвижимите културни ценности се осъществяват от музея, собственика, концесионера или ползвателя в съответствие с предписанията за тяхното опазване и се включват в плановете за опазване и управление.

При така разгледаната нормативна уредба, настоящият съдебен състав споделя заключението на въззивния съд за допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН и НП, изразяващо се в неспазване на изискванията, регламентирани по отношение на формата им в чл.42, съответно в чл.57 от ЗАНН.

Посочването в АУАН и НП, че чрез провеждане на сватбен ритуал извън сградата на общината Община Ивайловград е извършила представяне на НКЦ по посочения в т.1 от НП начин, не е достатъчно да покрие изискването на ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено. От фактическа страна не е посочено какво конкретно е извършило санкционираното лице, за да бъде деянието му квалифицирано като „представяне на национална културна ценност“ по смисъла на закона. Административното нарушение следва да бъде изяснено чрез описание на конкретните действия и/или бездействия на субекта, с оглед възможността от една страна да се установи дали същите представляват запретено от закона поведение, а от друга – да се докаже дали действително са извършени от този субект и кога. Актосъставителят е длъжен да направи описание на нарушението, достатъчно не само административно-наказващият орган, но на първо място обвиненият като нарушител, а впоследствие и проверяващият съд да разберат какво деяние е вменено на административнонаказания да е извършил, с оглед доказването му от обективна и субективна страна.

В процесния случай вписаното в АУАН установяване, че на конкретна дата е проведен сватбен ритуал, при който част от гостите са стъпвали по мозайките, вместо по изградените специални пътеки от закалено стъкло, разположени частично над античните мозайки, не внася яснота относно запретеното поведение на административно санкционираното юридическо лице. С други думи не е ясно какво е трябвало да направи общината като юридическо лице, а не го е направила, респ. какво не е трябвало да прави, а го е извършила: дали не е трябвало да разрешава сватбения ритуал, и на какво основание; дали е била длъжна да следи за спазване на организираното движението на посетителите в НКЦ „Римска вила „Армира“ по време на сватбения ритуал; дали и по какъв начин е отговорна за поведението на гостите на същия, от което се твърди да е била застрашавана НКЦ.  Като не е конкретизирал фактическото деяние, АНО сам се поставя в невъзможност да докаже обективното извършване на нарушението. В тази насока твърденията на касатора, че Община Ивайловград има качеството на юридическо лице, на което са предоставени права на управление върху недвижима археологическа ценност – публична държавна собственост, са принципно верни, но не представляват релевантни към законосъобразността на Наказателното постановление и отменящото го съдебно решение възражения.

Единствено обстоятелството, че на основание чл.12, ал.4, т.1 от ЗКН с решение на Министерския съвет недвижимата археологическа културна ценност Римска вила „Армира“ е предоставена безвъзмездно за управление на Община Ивайловград, не прави последната административнонаказателно отговорен субект в случая. Именно защото няма посочено изпълнително деяние на конкретния субект, не може да се установи административното нарушение и крайната преценка на районния съд, че по делото няма събрани категорични доказателства за извършване на нарушението от наказаното лице се явява правилна и в съответствие със събраните гласни и писмени доказателства.

Идентични са съображенията и по отношение на административното нарушение, санкционирано с т.2 от Наказателното постановление. Правилно е заключението на въззивния съд, че провеждането на сватбен ритуал в НКЦ „Римска вила „Армира“ представлява кратковременно ползване на националната културна ценност извън предназначението й, по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-4 от 08.10.2013 г. Санкционираният от административнонаказващия орган достъп да тази НКЦ обаче не е извършен от общината, в качеството й на юридическо лице.

Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура, като установи субекта, отговорен за спазване на условията за достъп, изброени в т.1 на чл.33, ал.1 от Наредбата. Като не е сторил това, АНО не е изяснил административнонаказателната отговорност, и незаконосъобразно е приложил спрямо Община Ивайловград бланкетната санкционна разпоредба на чл.228в от ЗКН, на основание на която се наказват „други нарушения на този закон и на актовете по прилагането му“, т.е. нарушения, различни от изброените в Глава дванадесета на ЗКН. Възраженията в касационната жалба биха били релевантни по отношение на административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности да полагат необходимите грижи за тяхното опазване и съхранение, каквото нито едно от процесните нарушения не е.

Настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, за тази съдебна инстанция, пред която същият е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3/26.07.2021 г., постановено по АНД №20 по описа на Районен съд – Ивайловград за 2021 година.

ОСЪЖДА Министерство на културата, гр.С., бул. *** , да заплати на Община Ивайловград, гр.Ивайловград, ул.***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.  

 

 

                                                                                                  

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

                                     

                                                                             2.