Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260036
гр.
Пловдив, 3.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на пети октомври две хиляди и двадесета година в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при секретар М. Апостолова
и с участието на прокурора Марина
Белчева
разгледа ВНОХД № 330 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба на адв. Й.Д. и адв. Е.П. – защитници на
подсъдимия С.О.Й. и жалба на адв. И.Д. – повереник на гражданските ищци и
частни обвинители А.И.И. и М.С.И. срещу Присъда № 51/13.11.2019г. по нохд №
484/19г. на Окръжен съд Пазарджик.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пазарджишкия
окръжен съд признал подсъдимия С.О.Й. за
виновен в това, че на 23 ноември 2017 г. в град *, ул. „*“ № 28, ет. 5, ап. 22,
умишлено е умъртвил малолетния Р.Н.Х., ЕГН **********,***, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив и с особена жестокост, поради което и
на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, изр. 2, т.
6, изр.3, т.
12, изр.1, вр. чл. 115, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК и чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 НК го осъдил на двадесет и пет
години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“а“ и б. „б“ от ЗИНЗС определил на
подсъдимия първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал предварителното „задържане под стража“
считано от 24.11.2017 г. до 13.11.2019 г.
Подсъдимият бил осъден да заплати на М.С.И.
сумата от петнадесет хиляди лева обезщетение за причинени неимуществени вреди,
както и обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва
върху посочената сума, считано от 23.11.2017г. до окончателното изплащане, а в
полза на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса в размер на шестотин лв., като искът до пълния предявен
размер от сто и петдесет хиляди лева бил отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимият бил осъден да заплати на А.И.И. сумата от пет хиляди лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и обезщетение за забавено
парично плащане в размер на законовата лихва върху посочената сума, считано от
23.11.2017г. до окончателното изплащане, а в полза на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса в размер на двеста лв., като искът до пълния предявен
размер от сто и петдесет хиляди лева бил отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът се разпоредил с разноските.
В
жалбите на защитниците на подсъдимия са изразени оплаквания, свързани с
приложението на материалния закон и определяне на наказанието. Предлага се
преквалифициране на деянието в по – леко наказуемо престъпление и намаляване на
размера на определеното наказание.
Гражданските
ищци и частни обвинители обжалват присъдата с оплаквания за явна несправедливост
на определеното на подсъдимия наказание и занижени размери на присъдените
обезщетения по предявените граждански искове. Претенциите им са насочени към
увеличаване на размера на наказанието до максимално предвидения такъв и
уважаване на гражданските искове до пълните им предавени размери.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбите да се оставят без уважение.
Застъпва становището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, правната
квалификация е съобразена със закона и определeното
наказание е справедливо. Прокурорът не намира доказателства деянието да
осъществява съставите на чл.122 или чл.124, ал.1 НК, солидаризира се с изводите
на съда, че деянието е осъществено при евентуален умисъл, а определеното наказание
на подсъдимия и обезщетенията на гражданските ищци приема за справедливи.
Гражданските
ищци и частни обвинители поддържат жалбата си. Според тях правилно съдът е
приел, че доказателствата очертават евентуален, а не пряк умисъл в действията
на подсъдимия. Излагат доводи, че биологичния баща на детето А.И., макар и в
чужбина е подпомагал материално М.И.. Претендират увеличаване на размера на
наложеното на подсъдимия наказание и уважаване на гражданските искове до пълния
предявен размер.
Защитата
на подсъдимия поддържа подадените жалби. Оплакванията за нарушение на
материалния закон са свързани с изводите на съда, че деянието е осъществено с
особена жестокост, както и че деецът е действал умишлено. Според защитата Й.
умишлено е причинил телесни повреди на малолетния пострадал, но отношението му
към смъртта очертава непредпазливост, а доказателства за особена жестокост
липсват. С доводи за оказана помощ на пострадалия и възрастта на подсъдимия се
иска намаляване на размера на наложеното наказание. Защитата намира присъденото
на гражданския ищец А.И. обезщетение за неоснователно, поради дистанцирането му
от детето, а обезщетението на М. А.определя като завишено.
Подсъдимият
изразява съжаление и твърди, че не осъществил деянието умишлено.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
На 31.07.2006г., във *, *, бил
сключен граждански брак между Н.Й.Х. и М.С.Я.. С. приела фамилно име след брака
– Х.. Това се установява от акт за сключен граждански брак № * от 08.08.2006г.
на Община *.
С решение № *от 03.04.2017г. на Община
* е признато чуждестранно удостоверение за развод под № *, постановено от
Окръжен съд *, *, Република *, на 17.10.2007г. Решението за развод е влязло в сила на 14.12.2007г. със
същото е разтрогнат гражданският брак между българската гражданка М.С. Х. и Н.Й.Х..
По делото са приложени Решението на * съд и превод на същото на български език.
В актове за раждане, издадени от Община*,
на Р.Н.Х., роден на ***г., и на А.Н.Х., родена на ***г., за родители са
вписани: баща Н.Й.Х. и майка М.С. Х..
М. Х., чрез адв. И.Д., повереник
на същата и по настоящето дело, подала заявление вх. № *от 19.05.2017г. до Община
„*“, район „*“, с искане да бъде съставянето на акт за раждане на детето А.Н.Х.,
в който да се впише промяна в името на детето. С писмо изх. № *от 31.05.2017г.
молителката била уведомена, че исканата промяна не може да се извърши по
административен, а само по съдебен ред.
М. Х. подала такова искане и за
сина си Р.Х.. С писмо изх. * от 29.05.2017 година на кмета на Район „*“ на
Община *, адв. И.Д., като повереник на М.С., бил уведомен, че не може по
административен ред да бъде преиздаден акт за раждане и извършване на промяна в
имената на малолетния Р.Х..
М.С. Х., в качеството си на майка
и законен представител на малолетните си деца А.Н.Х. и Р.Н.Х., подала искова
молба с посочено правно основание чл. 81а във връзка с чл. 15, 19, 75 и 76 от
Закона за гражданската регистрация против Община*. Иска се постановяване на
съдебно решение, с което да бъде задължена Община* да извърши промяна в
актовете за раждане на децата, чрез заличаване като баща на бившия съпруг на
ищцата, Н. Х., вписване на баща неизвестен и промяна в имената на децата по
правилата на чл. 15 от ЗГР, съобразно личното име на майката. От представения
препис на исковата молба не може да се направи извод кога същата е депозирана в
съда, но с определение от 12.10.2017г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 07.11.2017 година.
На досъдебното проивдоство е
представено писмо от О.В., ръководител на „Общностен център за деца и семейства“
– гр.*. Писмото, ведно с приложения, се намира на лист 88 и следващите от том
първи на досъдебното производство. От същите се установяват следните
обстоятелства:
На 08.11.2017г. А.И.И. посетил
центъра, за да потърси помощ за здравословното състояние на детето си А.Н.Х.. А.И.
заявил, че бил баща на двете деца, А. и Р.Х., и че към момента се водело дело
за припознаването им от него. Твърдял, че майката на децата, М., била напуснала
дома им предишния ден, 07.11.17г., като не се била прибирала след това.
Разказал, че детето им А. била с изгаряния по цялото тяло. По този повод
социален работник направил телефонна справка с личния лекар на детето, д-р П.,
която обяснила, че до този момент майката не била водила никое от двете деца на
детска консултация.
В края на същия работен ден А.И.
отново посетил центъра. Заявявил опасенията си, че М. била заминала доброволно за
*и няма да се прибере. Изразява съмнение дали сам би могъл да поеме грижата за
двете деца.
На 09.11.2017г. А.И. за пореден
път посетил центъра. Пак споделил, че имал колебания, относно отглеждането на
двете деца. Бил получил подкрепата на своите близки за отглеждането на А., но
не и за Р..
Същият ден била проведена среща с
адв. И.Д., който разяснил, че делото, което се водело било за освобождаване на
позицията „баща“ в удостоверенията за раждане на децата, а не за припознаването
им от А.И..
На 16.11.2017г., пред социалните
работници на центъра, А.И. за пръв път споделил, че най-вероятно той не бил
биологичен баща на детето Р.и не желаел да го припознава и да полага грижи за
него.
Видно от удостоверения за раждане
на децата – А. А.И. с дата на издаване 25.10.2018г. и на Р.А.И. с дата на
издаване 17.10.2018г., като родители са вписани: майка – свид. М.С. Х. и баща –
А.И.И.. Тоест удостоврение за раждане на Р.И., в което е посочен като баща А.И.
е издадено единадесет месеца след смъртта на детето.
Подсъдимият С.Й. ***, криминално проявен, осъждан за деяния от общ
характер, изтърпявал ефективно наказание
лишаване от свобода. Има семейство, с две деца, като съпругата му и децата
живеят на ул. „*“ в град *.
През лятото на 2017 година Й. се
запознал във „*“ с М. Х., която имала също две деца. Тя споделила , че не живее
със съпруга си, който бил в Г.и не й изпращал пари.
Подс. Й. ***. Двамата със
свидетелката М. Х. заживели на семейни начала в това жилище.
През деня свид. М. Х.
проституирала на пътя * - *, като детето, малолетния Р., оставяла на А.Н. от
с.*, да се грижи за него срещу заплащане. Вечер вземала детето и се прибирали
заедно с подсъдимия в апартамента на ул. „*“.
За краткото време, през което
живели заедно, М. Х. на няколко пъти напускала подс. Й. и отивала при друг мъж
– А.И. ***. Последният, по твърдения на М. Х., бил биологичен баща на децата й.
При всеки от тези случаи, обаче, се връщала да живее при подсъдимия.
На 19 ноември 2017г. М. Х. се прибрала
за пореден път при Й. и му споделила, че същия ден се била скарала с А.И. и
негови роднини, които я намерили на пътя. А. я бил ударил, като взел със себе
си момиченцето А. /К./, а й оставил момченцето Р.. От този ден, подс. Й. гледал
момченцето Р.през деня, когато майка му отивала да проституира.
В единия от дните, докато
подсъдимият гледал детето, то плакало дълго. За да го спре Й. го ударил по
лицето с шамар. На следващия ден, очите на детето Р.се подули и отокът посинял.
Когато майката, М. Х., видяла това и попитала какво се е случило, подсъдимият й
отговорил, че детето било паднало от леглото.
На следващия ден, когато детето
отново плачело много, подсъдимият го захапал за едната буза, после за другата.
За да престане на плаче детето Й. му нанесъл удари по лицето и тялото.
На 23 ноември 2017 година, М. Х. трябвало да се яви в РУ МВР *. Тя помолила
чичото на подсъдимия, свидетеля Й., да я закара с автомобила си и да я върне.
Същия ден, около 15.00 часа, М. ***
и отново отишла на пътя, за да проституира, а подсъдимият Й. се прибрал с
детето Р.в апартамента на ул. „*“.
Детето отново започнало да плаче.
Подсъдимият опитал неуспешно да го успокои, вземайки го на ръце. Ядосан, ударил
на детето няколко шамара, но то не преставало да плаче. Й. дръпнал силно детето
за едната ръка и то паднало на пода. При това ударило задната част наглавата си
в ръба на спалнята. Й. вдигнал детето и го оставил на спалнята. Детето
продължило да плаче. Подсъдимият отново го дръпнал да падне. При това детето
отново се ударило главата отзад при падането. Й. отново го вдигнал и сложил на
спалнята. Детето не преставало да плаче. Тогава подсъдимият нанесъл пет – шест
юмручни удара по главата, гърба и корема на беззащитното пеленаче. Впоследствие
детето поплакало още малко и заспало.
След около час, Й. забелязал, че
детето диша трудно. Напръскал го с вода и се опитал да го събуди, но не успял.
Тогава подсъдимият позвънил на свид. Х. по телефона, като й казал веднага да се
прибира в къщи. Подс. Й. бил пробвал с
изкуствено дишане да помогне на детето, но то продължавало да спи и да диша
тежко.
Х. се прибрала след около половин
час в апартамента и като видяла, че Р.не се събужда, позвънила на чичото на
подсъдимия да ги закара до болница. Непосредствено след пристигането на свид. Й.
с автомобила, всички се отправили към болницата.
Там, след преглед, била установена смъртта на детето Р..
Било съставено съобщение за смърт № * от 24.11.2017г. На основание съобщението
за смърт бил издаден акт за смърт на Р.Н.Х. - № * от 24.11.2017г. от Община *.
От „Спешна помощ“ бил подаден
сигнал до оперативната дежурна част на РУ МВР *, като на местопроизшествието
пристигнала оперативна от разследващ полицаи и полицейски служители.
Непосредствено след пристигането
им, за времето от 21.40ч. до 22.03ч. бил извършен оглед на кабинет на Спешно
отделение в МБАЛ –*, където се намирал трупа на детето. Бил съставен „Протокол
за оглед на местопроизшествие“ от 23.11.2017г. и фотоалбум. На практика е
извършен оглед на помещението и трупа на пострадалото дете. Било образувано
досъдебно производство .
Оглед бил извършен и при
аутопсията на трупа на детето, за което бил съставен Протокол от 24.11.2017г.,
ведно с фотоалбум.
На 24.11.2017г. бил извършен и
оглед в дома на ул. „*“ № 28, вх. Б, ет. 5, ап. 22, обитаван от Й. и Х.. С
надлежно изготвения протокол било иззето черно полиетиленово топче, за което
подс. Й. лично вписал в огледния протокол: „черното топче което намерихте е
марихуана, мое е, нямам възражения към действията на полицията“.
Назначената химическа експертиза
депозира заключение, че съдържанието на обект №1 е – 5-флуоро-ADB и не представлява наркотично
вещество по смисъла и разпоредбите на ЗКНВП. Идентифицираното вещество, по
своята химическа структура се отнася към синтетичните канабиноиди /така
наречените дизайнерски наркотици/.
Назначената по делото съдебно
медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп депозира заключение, за причината за смъртта,
за вида, характера и механизма на причиняване на травматичните наранявания на
пострадалото дете, а именно:
Тежка закрита черепно мозъчна,
гръдна и коремна травма; субарахноидален кръвоизлив ; тежък мозъчен оток с
малкомозъчно вклиняване; многофрагментно счупване на черепа в тилната област
/кост/; контузия на десния бял дроб; разкъсване на черния дроб; кръвоизливи
около десния бъбрек и ретроперитонеалното пространство; остър венозен застой
във вътрашните органи; множество охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото
и крайниците.
Причината за настъпването на
смъртта на Р.е тежка закрита черепно мозъчна , гръдна и коремна травма, довела
до нарушаване на функцията на жизненоважните мозъчни центрове и спиране на
сърдечната дейност и дишането.
Смъртта е настъпила бавно – за
минути до час, след нанасянето на закритата черепно-мозъчна травма. Тя е настъпила
малко преди детето да е транспортирано до Спешна помощ.
Констатираха се видими
травматични увреждания, които са в резултат от действието на твърд, тъп предмет
с известна сила, нанесени чрез удари с или върху такъв, които да говорят за
насилие върху детето.
Травматичните увреждания
/охлузвания и кръвонасядания/ са нанесени в различно време, от преди около 2-3
дни преди настъпването на смъртта. Поредицата на нанасянето на травматичните
увреждания не може да се определи с точност, но последно е нанасянето на
закритата черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, след което детето е
изпаднало в безсъзнание, нарушили са се дишането и сърдечната дейност и е
потърсена лекарска помощ.
Травмата в тилната област на
главата е нанесена от предмет с ръб, който не е довел до охлузване или
кръвонасядане, поради наличие на коса у
детето. Тази травма не е нанесена с ръка, не е от падане на терена, а детето е
ударено с предмет или върху предмет, с ръб. Детето е понесло травма в областта
на тила на главата и получената закрита черепно – мозъчна травма е от директен
удар, а гръдната и коремната травми са резултат от енерционен механизъм,
получен при горната травма, защото няма външни белези по гръдния кош и корема
от травмиращ агент.
Травматичните увреждания
/охлузвания и кръвонасядания/ по лицето, тялото и крайниците могат да се
получат при удари с ръце.
Окръглените кръвонасядания по
лявата предмишница и лявата подбедрица могат да се получат от хапане с уста от
възрастен човек.
Наличието на кръвонасядания в
областта на дясната плеврална кухина на гръдния кош и контузионното огнище в
десния бял дроб и разкъсването на черния дроб с кръвоизлива около него и десния
бъбрек са прижизнени.
По време на нанасянето на
охлузванията и кръвонасяданията по главата, тялото и крайниците на детето, то е
търпяло болки и страдания със значителен интензитет. След нанасянето на
закритата черепно мозъчна травма , то е изпаднало в безсъзнание и не чувствало
болка.
Не може да се определи точно
броят на множеството удари, нанесени на детето, поради факта, че има
припокриване на травматичните увреждания по лицето на детето.
Видно от заключението на
допълнителна съдебно медицинска експертиза,
при настъпилото ПТП на 30.10.2017г. или друг последващ инцидент, но близо
до тази дата, ако детето Р.е получило спукване на тилната кост, то тя до
настъпването на смъртта на 23.11.2017г. би заздравяла и не би имало подобен
костен дефект, който да доведе до констатираната при аутопсията многофрагментна
фрактура / счупване/ на черепа в областта на тилната кост.
Ако при настъпилото ПТП на
30.10.2017г. се е получило спукване на тилната кост, то детето Р.би имало
съответните оплаквания: гадене, повръщане, неспокойство, би плакало
продължително, отказ от храна и други. Видно от свидетелските показания детето Р.е
било спокойно, напълно здраво, кротко и послушно дете. То е нямало подобни
признаци за повишен вътречерепен натиск /налягане/, за което то би било
заведено на лекар.
Освен черепно-мозъчната травма,
която е пряка причина за настъпването на смъртта , са налице и други телесни
увреждания, като разкъсването на черния дроб, кръвоизливите около десния бъбрек
и ретроперитонеалното пространство, които са довели до масивна вътрешна загуба
на кръв за детския организъм и са могли да причинят смърт самостоятелно.
Назначената по делото комплексна
психологично – психиатрична експертиза, депозира заключение за подс. Й., от
което е видно, че към момента на извършване на инкриминираното деяние същият е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си в съответствие на това разбиране; За Й. липсват характерните
клинични симптоми за наличие на „състояние на силно раздразнение“ или
физиологичен афект; ниската регулация и ограничения контрол над импулсите, за
които има данни от минало време, установените с психологичното изследване
завишени стойности по скалите за агресия установяват предразположеност на
подекспертния към агресивни и антисоциални прояви; Й. може да реагира с агресия на всички
стимули, които предизвикват фрустрация. Подобен стимул е възможно да бъде
продължителен и неутешим детски плач.
Производството в
Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и
седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/.
Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите
по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и
направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното
съгласие на подсъдимия разглеждането на
делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени
в обвинителния акт.
Съдът е
намерил, че описаната по-горе фактическа обстановка се установила по несъмнен и
категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371,
т. 2 НПК, от показанията на свидетелите, от представените по делото заключения
на вещите лица и приложените писмени доказателства.
Така
приетата от първоинстанционният съд и инкорпорирана в настоящите мотиви
фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се
възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата,
релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Й., първата инстанция е
извършила всички необходими процесуално-следствени действия, изясняващи
значимите факти относно настъпилата смърт на малолетния Р.Х..
Правилно
съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите и е намерил тези показания за последователни, ясни, точни и
непротиворечиви и ги кредитирал.
Обосновано
са кредитирани от първата инстанция и
заключенията по назначените експертизи. Те са изготвени компетентно, от
надлежните специалисти и са обосновани и пълни. Поради това включването им в
доказателствения материал е правилно и в съответствие с изискванията на
процесуалните императиви.
Въз
основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е
стигнал до правния извод, че подсъдимият
С.Й. е осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, изр. 2, т. 6, изр.3, т. 12, изр.1, вр.
чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, като на 23 ноември 2017 г. в град * умишлено е умъртвил малолетния Р.Н.Х. с ЕГН **********, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив и с особена жестокост.
По жалбата на подсъдимия за неправилно приложение на
материалния закон.
Неоснователни
са възраженията на защитата, че доказателствата по делото сочат на деяние, осъществено
от подсъдимия при форма на вина непредпазливост и попада в обхвата на
диспозиците на чл.122 и чл.124 НК и първата инстанция като е приела, че то е извършено
умишлено неправилно е приложила материалния закон.
На
базата на описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от
подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК фактология прокурорът е изложил виждането
си, че от субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, защото
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговата
противоправност и евентуална наказателна отговорност, с целени и настъпили
общественоопасни последици, което становище е защитавал и в хода на съдебните
прения пред първата инстанция.
Първата
инстанция, подлагайки на анализ фактите е стигинала до извода, че подсъдимият е
действал умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на действията
и последиците от тях, но умисълът му е евентуален, защото не е целял пряко
настъпването на смъртта на детето, а е допускал настъпването на леталния изход
и отнасяйки се с безразличие, съзнателно се е примирил с него.
Така
стореният от съда извод е правилен и той се споделя изцяло както от настоящия
състав, така и от частните обвинители и от представителя на Апелативна
прокуратура.
Константна
е практиката на ВКС, че субективната страна на деянието е проекция на
обективираните действия на подсъдимия. За да се установи какво е било психическото отношение
на дееца към настъпването
на смъртта като резултат от
неговите действия, а оттам и какво престъпление е извършено, дали умишлено по чл. 115, респ. по чл.116 или такова по непредпазливост по чл.122 или по чл. 124 НК е нужно детайлно да се изследва
обективната страна на поведението, свързана с характера, насоката и силата на
престъпното деяние, със способа на извършването му, използуваните средства, областите от
човешкото тяло, които са засегнати, причинените преки наранявания, както и психофизиологията на самия
деец.
По делото е установено, че подсъдимият Й. на 23.11.17г. се грижил за малолетния Р.в дома си, докато
по същото време майката на детето М.И., тогава с фамилия Х. проституирала на
пътя. Около 15 часа детето започнало да плаче, като подсъдимият опитал
неуспешно да го успокои, вземайки го на ръце. Ядосан, ударил на детето няколко
шамара, но то не преставало да плаче. Й. дръпнал силно детето за едната ръка и
то паднало на пода. При това ударило задната част наглавата си в ръба на
спалнята. Й. вдигнал детето и го оставил на спалнята. Детето продължило да
плаче. Подсъдимият отново го дръпнал да падне. При това детето отново си
ударило главата отзад при падането. Й. отново го вдигнал и сложил на спалнята.
Детето не преставало да плаче. Тогава подсъдимият нанесъл пет – шест юмручни
удара по главата, гърба и корема на беззащитното пеленаче. Впоследствие детето
поплакало още малко и заспало. След около час Й. забелязал, че детето диша
трудно. Напръскал го с вода и се опитал да го събуди, но не успял. Тогава
подсъдимият на св. И. по телефона, като й казал веднага да се прибира в къщи.
Подс. Й. бил пробвал с изкуствено дишане
да помогне на детето, но то продължавало да спи и да диша тежко. Майката се
прибрала след около половин час в апартамента и като видяла, че Р.не се
събужда, позвънила на чичото на подсъдимия да ги закара до болница.
Непосредствено след пристигането на св. Й.
с автомобила, всички се отправили към болницата, където била установена смъртта
на детето.
От
заключението по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че
при тези действия от страна на подсъдимия, на детето са били причинени тежка
закрита черепно мозъчна, гръдна и коремна травма; субарахноидален кръвоизлив;
тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване; многофрагментно счупване на
черепа в тилната област /кост/; контузия на десния бял дроб; разкъсване на
черния дроб; кръвоизливи около десния бъбрек и ретроперитонеалното
пространство; остър венозен застой във вътрашните органи; множество охлузвания
и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Според вещото лице причината
за настъпването на смъртта на Р.е тежка закрита черепномозъчна, гръдна и
коремна травма, довела до нарушаване на функцията на жизненоважните мозъчни
центрове и спиране на сърдечната дейност и дишането.
По отношение на травматичните
увреждания /охлузвания и кръвонасядания/ вещото лице е категорично, че те са
нанесени в различно време, от преди около 2-3 дни преди настъпването на
смъртта, като тяхната поредица не може да се определи с точност, но последно е
нанасянето на закритата черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, след което
детето е изпаднало в безсъзнание, нарушили са се дишането и сърдечната дейност
и е потърсена лекарска помощ.
В заключението са детайлизирани
механизмите на причиняване на травмите. Прието е, че травмата в тилната област
на главата е нанесена от предмет с ръб, който не е довел до охлузване или
кръвонасядане, поради наличие на коса у
детето, като тя не е нанесена с ръка, не е от падане на терена, а детето е
ударено с предмет или върху предмет, с ръб, като ударът е директен. По
отношение на гръдната и коремната травми вещото лице е категорично, че те са
резултат от инерционен механизъм, получен при травмата в тилната област, защото
няма външни белези по гръдния кош и корема от травмиращ агент.
От заключението по назначената назначената
комплексна психологично – психиатрична експертиза се установява, че към момента
на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
съответствие на това разбиране. Ниската регулация и ограничения контрол над
импулсите, за които има данни от минало време, установените с психологичното
изследване завишени стойности по скалите за агресия установяват
предразположеност на Й. към агресивни и антисоциални прояви, като същият може
да реагира с агресия на всички стимули, които предизвикват фрустрация, какъвто
стимул е възможно да бъде продължителен и неутешим детски плач.
Тези обективни данни за личността и поведението на
подсъдимия, посочени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от него по реда на
чл.371, т.2 НПК и доказателствено обезпечени от общата доказателствена
съвкупност дават основание да се заключи, че той е съзнавал неизбежното
настъпване на смъртта на детето, като резултат от неговите действия, но не е желаел пряко, а е допускал
смъртния резултат,
като проявявайки очевидно безразличие към него съзнателно се е примирил с
настъпването му.
Поради това изводът на първата инстанция, че извършеното от подсъдимия съставлява
умишлено убийство
при евентуален умисъл, а не умишлена телесна повреда, вследствие на което
по непредпазливост е причинена смъртта на единадесетмесечното дете е обоснован
и законосъобразен.
Правилна е преценката на съда, а и не се спори от
страните, че възрастта на пострадалия Р.Х. и осъжданията на подсъдимия с
присъди по нохд № 1852/10г. и по нохд № 1558/15г. очертават наличието на
квалифициращите признаци по чл.116, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, пр.1 НК.
Така, като е признал подсъдимия за виновен по тази
правна квалификация първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон. В тази част присъдата се явява обоснована и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена, а исканията на защитата за преквалификация на деянието по
чл.122 или по чл.124 НК следва да се оставят без уважение.
Възраженията на защитата, че подсъдимият не е
осъществил деянието с „особена
жестокост“ са правилни и се споделят от мнозинството на настоящия състав.
Вътрешно противоречиви, а от там и лишени от
състоятелност са съображенията, изложени в атакуваната присъда, че убийството е
извършено с особена жестокост. Очевидно е, че съдът е подходил с прекалена емоционалност, която е замъглила и
значително е попречила на обективната преценка на относимите към този
квалифициращ елемент обстоятелства. Показателен в тази насока е риторичния
въпрос, зададен в мотивите на присъдата: „ Какъв, ако не жесток, трябва да е човек,
за да вдигне дори ръка над
такова същество“. Този
въпрос, който очевидно съдържа в себе си отговора, поставен по този начин с въпросителната си интонация и постройка
на фразите освен, че провокира силно емоционално въздействие, ясно и недвусмислено илюстрира разбираемата от житейска, но недопустима от юридическа гледна точка емоционалност, вложена от съда при
решаване на въпросите по чл.301, ал.1 и ал.2 НПК. Нещо повече, следвайки логиката
на съда, всички родители, които в една или друга степен осъществяват физическа
интервенция върху телесния интегритет над децата си следва да бъдат определяни
като жестоки хора, което категорично не е така.
Това е довело до очевидни противоречия в мотивите,
с които първата инстанция се е опитала да обоснове нанесените на пострадалото
дете увреждания, като такива със силен интензитет и явяващи се последица от
жесток побой. От една страна съдът е посочил /стр.104, последен абзац/, че
ударите с шамари, после изхвърлянето на детето със значителна сила от леглото,
при което главата му се удря в ръба на мебел, после още веднъж хвърлянето на
детето от леглото със сила и последващи удари с юмруци по гърба и корема, сочат
на нанесен жесток побой, резултат от който е закритата черепно – мозъчна,
гръдна и коремна травми.
Непосредствено след това, съдът е приел /л.104 на
гърба, първи абзац/ нещо съвсем различно, а именно, че от заключението по СМЕ е
установено, че „детето е понесло травма в областта на тила на главата и закритата
черепно – мозъчна травма е от директен удар, а гръдната и коремната травма са
резултат от инерционен механизъм, получен при горната травма, защото няма
външни белези по гръдния кош и корема, получени от травмиращ агент“ и това
сочело, че „фаталната черепно – мозъчна травма и вътрешни разкъсвания и
кръвоизливи са причинени с едно действие на подсъдимия, което само по себе си
изключва „жесток побой“, изискващ нанасянето на множество силни удари в един определен
интервал от време.
По – надолу в мотивите си, описвайки в рамките на
повече от една страница вида и характера на кръвонасяданията и охлузванията по
тялото на детето, съдът е посочил, че те / кръвонасяданията и охлузванията/ са
нанесени в различно време, отпреди около 2 – 3 дни от настъпването на смъртта,
но въпреки очевидната липса на пряка причинно – следствена връзка между тях и
настъпилия смъртен резултат, те са експлоатирани като обстоятелства, доказващи
един от обективните елементи на инкриминираното престъпление.
На базата на тези очевидно противоречиви и взаимно
изключващи се съображения първата инстанция е изградила извода си, че
подсъдимият е осъществил деянието си с „особена жестокост“.
Въззивният
състав в своето мнозинство не споделя така сторения от контролирания съд извод
и намира, че установените по делото факти не обосновават наличието на квалифициращия
признак „особена жестокост“.
Както беше посочено по – горе, причината
за настъпването на смъртта на Р.е тежка закрита черепно - мозъчна, гръдна и
коремна травми, довели до нарушаване на функцията на жизненоважните мозъчни
центрове и спиране на сърдечната дейност и дишането.
Травмата в тилната област на
главата е нанесена като детето е ударено с предмет или върху предмет, с ръб,
като ударът е директен. Гръдната и коремната травми са резултат от инерционен
/индиректен/ механизъм, получен при
травмата в тилната област, защото по гръдния кош и корема липсват данни от
травмиращ агент.
Останалите травматични увреждания
/охлузвания и кръвонасядания/ са нанесени в различно време, от преди около 2-3
дни преди настъпването на смъртта.
Така установеният механизъм на причиняването
на телесните увреди,
довели до смъртта на детето сочи на едноактно действие на подсъдимия, което се
е изразило в силно дърпане на детето за едната ръка и последвалото от него падане
на пода, при което падане детето е ударило
главата си отзад в ръба на спалнята, а не на поредица от действия, в каквато
насока са разсъжденията на съда.
Допълнителната деятелност, описана в обвинителния
акт и призната като фактология от самия подсъдим в диференцираната процедура по
глава 27 – ма НПК, свързана с повторно дърпане на детето за ръката от спалнята
и нанасянето на 5-6 удара по главата, по гърба и по корема, както и с
причиняването на охлузвания и кръвонасядания в един предходен момент /около 2-3
дни преди деянието/, макар и относима към разследвания казус, не е в пряка –
причинно следствена връзка с настъпилата смърт, видно от заключението на вещото
лице по СМЕ и не може да послужи за доказателствена обезпеченост на елементите
на инкриминираното деяние.
По делото липсват каквито и да било доказателства,
които да сочат подсъдимият да е действал с особена ярост, свирепост и безчовечност,
надхвърлящи обичайните действия за причиняване на смърт по подобен начин и при сходни
ситуации.
Характерните за личността му
завишени стойности по скалите за агресия,
установяващи предразположеност към агресивни и антисоциални прояви сами
по себе си не могат да го определят като жесток човек, още повече, че по делото
е установено, че когато майката е липсвала от дома /основно за да проституира
на пътя/ той е полагал добри родителски грижи за детето, независимо, че не е
негов биологичен родител. Все в тази
връзка, не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че забелязвайки трудното
дишане на детето, подсъдимият го напръскал с вода, опитал се да го събуди,
започнал да му прави изкуствено дишане и като не успял позвънил на майката -
св. И. по телефона, като й казал веднага да се прибира в къщи, след което
помогнал за транспортирането на детето до болницата.
Всичко това не разкрива нито
престъплението, нито проявата на дееца чрез него, като такива с особена
жестокост и коравосърдечност, поради което настоящият състав в мнозинството си
намира, че присъдата
следва да бъде изменена, като подсъдимият Й. следва да бъде признат за невиновен да е извършил
деянието с „особена жестокост“ и оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.6,
пр. 3-то НК.
По жалбите на подсъдимия и на частните
обвинители за явна несправедливост на
наложеното наказание.
Във връзка с депозираните в жалбите на
подсъдимия и на частните обвинители възражения, касаещи явна несправедливост на
наложеното наказание, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че
индивидуализацията на наказанието е сложна дейност, при която съдът е длъжен да
съобразява и оценява всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигане
на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него
наказание, което по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на
целите визирани в чл.36 НК. Спазването на тези принципни положения повлиява и
на преценката за неговата справедливост. Ерго, за правилното определяне на
съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната
тежест на конкретната проява да бъде разгледана не изолирано, а в съвкупност с
данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или
по-малко интензивно наказателно въздействие, с оглед комплексното реализиране
на целите на специалната и генералната превенция.
Това не е било съобразено от първоинстанционният съд. При определяне на
наказанието на подсъдимия, съдът не е съобразил принципите на индивидуализация
на наказанието, надценил е степента на обществена опасност на деянието и дееца и
вън от вниманието му са останали обстоятелства, имащи съществено значение за
правилното отмерване на санкцията на подсъдимия Й..
Решавайки въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия съдът е следвало да съобрази, че наказанието „доживотен затвор” е свързано с наличието на
извършено изключително тежко престъпление и невъзможността другите по вид
наказания, със специфичния си санкционен характер да превъзпитат подсъдимия,
т.е. то се налага преимуществено за постигане на общата, а не на специалната
превенция и за изолиране на общественоопасната личност от обществото.
Тук е местото
да се отбележи, че по принцип престъплението "убийство" винаги е тежко
престъпление на фона на всички престъпни прояви, регламентирани в наказателния
закон. Изключителната тежест обаче следва да се извежда от конкретиката на
всеки случай и тя трябва да може да се обоснове с особеностите на самото
престъпление, с тези на извършителя и всички други обстоятелства, които правят
обсъжданото деяние "изключително тежко" извън тези характеристики,
които обуславят правната му квалификация. В тази връзка е необходимо да се посочи, че за
съставомерността на престъплението по чл.116, ал.1 НК е достатъчно деецът да е
извършил убийството при наличие най – малко на едно квалифициращо обстоятелство. Всяко
следващо такова, завишава степента на обществена опасност на конкретното
деяние, което не може да не бъде отчетено, но само по себе си не може априори да обоснове
изключителност на казуса.
В настоящия
случай подсъдимият Й. е признат за
виновен в извършването на деянието при два квалифициращи признака, а именно убийство на малолетно дете и при
условията на опасен рецидив. Естеството на тези обстоятелства, имащи отношение към последиците от
деянието от една страна, а от друга - към начина на извършване на
престъплението, също не следва да бъде пренебрегвано при преценката на степента
на обществената опасност на деянието. В случая начинът на осъществяване на убийството не завишава тази степен. И това
е така, тъй като деянието е извършено с един акт на силно издърпване на беззащитното дете за ръката,
довело до падането му от спалнята, при което падане са причинени телесните
увреди, довели до настъпването на смъртта. Тези обстоятелства не могат да
характеризират деянието като брутално и жестоко, още повече, че подсъдимият е
признат за невиновен и оправдан за това да го е осъществил с „особена
жестокост“.
Само
предишните осъждания на подсъдимия и обстоятелството, че същият гравитирал
около криминално проявени лица не може да му придаде вид на лице с такава
висока степен на обществена опасност, че личната превенция да не може да бъде
постигната с наказание „ лишаване от свобода“ и да наложи доживотното му
изолиране в пенитенциарните заведения. С решаващо значение значение са и
отчетените не малко на брой смекчаващи отговорността обстоятелства, правилно
установени и съобразени от първата инстанция. Грижите, които е полагал подсъдимият
за отглеждането на детето и последващите му действия, насочени към оказването на
помощ, които обстоятелства няма как да не бъдат отчетени в негова полза,
допълнително минимизират обществената му опасност като личност.
Всичко това сочи, че в случая неправилно предходният съд е преценил, че предпоставките за налагане на
наказание “доживотен
затвор“ са били налице, тъй като нито в самото деяние, нито в личността на
неговия извършител са установени особености, които да разкриват
"изключителна" тежест на убийството, която да е по-висока от тази,
която самият законодател е имал предвид при уредбата на санкционната част на
това престъпление с предвиждането като най-лека алтернатива на наказанието
"лишаване от свобода".
Въззивната инстанция намира, че в случая наказание
от двадесет години лишаване от свобода би било достатъчно за постигане на
целите на наказанието, както по отношение на самия подсъдим, така и по
отношение на останалите членове на обществото. В тази връзка неоснователни се
явяват претенциите на частните обвинители за налагане на максимално предвидения
за наказанието „лишаване от свобода“ размер от тридесет години и по изложените
по-горе съображения не могат да бъдат уважени.
Всичко това налага изменение на присъдата, като
наказанието на подсъдимия С.Й. бъде намалено от „доживотен затвор“ на двадесет
години лишаване от свобода.
Проведената диференцирана процедура по реда на
чл.371, т.2 НПК налага намаляване с една трета на размера на определеното на
подсъдимия Й. наказание от двадесет години лишаване. Така на практика, след
ползване от подсъдимия на предвидения в разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК законов
„бонус“, същият следва да изтърпи наказание в размер на тринадесет години и
четири месеца лишаване от свобода.
По жалбата подсъдимия и на
гражданските ищци срещу присъдата в гражданско-осъдителната й част.
Настоящият състав не намери, че по
реда на въззивния контрол следва да
се намесва в размерите на обезщетенията по гражданските искове, присъдени в
полза на родителите на починалото дете.
Предявените
от М.И. и А.И. граждански искове са доказани по основание. С деянието си подсъдимият
виновно и противоправно е причинил неимуществени вреди на гражданските ищци,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на детето им. При това положение
и изхождайки от разпоредбата на чл.45 ЗЗД първата инстанция законосъобразно го
е осъдила да заплати обезщетение на гражданските ищци.
За да
уважи частично исковете на М.И. и А.И. първата инстанция е отчела, че родителската връзка между М.И.
и детето е била значително занижена, като майката е демонстрирала трайно
безотговорно родителско отношение и недостатъчна загриженост за детето, което е
видно от приложените доклади на социалните служби, а връзката между биологичния
баща А.И. и починалия му син е била формална, доколкото А.И. не е проявявал
обичайното бащинско поведение спрямо детето си Р.до настъпването на смъртта му,
като дори е изразявал съмнения пред социалните работници, че той е баща на
детето.
При тези обстоятелства правилно
първата инстанция е преценила, че не са доказани болките и страданията в такъв интензитет и обем, че да наложат определяне на
обезщетение в претендирания от всеки един от двамата ищци размер от по 150 000
лв. С тези съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло, сумите от 15 000
лв. за М.И. и 5000 лв. за А.И. се явяват достатъчни за да репарират действително
претърпени вреди от всеки един от тях от смъртта на сина им и искането на
защитата на подсъдимия за допълнително намаляване на размерите на присъдените
обезщетения не може да бъде удовлетворено. Определянето на обезщетение в по-голям
размер, в каквато насока са претенциите на ищците би надскочило изискването за
справедливост, заложено в разпоредбите
на ЗЗД и би влязло в конфликт с практиката на съдилищата, поради което правилно
искът до пълния предявен размер е бил отхвърлен като неоснователен. Така
присъдата в гражданско - осъдителната част се явява законосъобразна и
обоснована и следва да бъде потвърдена, а подадените от подсъдимия и
гражданските ищци жалби оставени без уважение.
На основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на гражданските ищци и частни
обвинители М.И. и А.И. направените от тях разноски в настоящата инстанция в
размер на 2000 лв.
При
извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че съобразно изискванията на закона
съдът е определил първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от
подсъдимия и е възложил направените по делото разноски.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна на атакуваната присъда в
останалата част, съдът намира, че в тази си част тя следва да бъде потвърдена.
Предвид
горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и 338 от НПК, Пловдивският
апелативният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 51/13.11.2019г. по
нохд № 484/19г. на Окръжен съд Пазарджик като:
- ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимият С.О.Й. е признат за виновен и осъден по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 НК
и ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА по
това обвинение.
- НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимия С.О.Й. наказание от ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР на ТРИНАДЕСЕТ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.189,
ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.О.Й. да заплати на М.С.И. с ЕГН ********** и на
А.И.И. с ЕГН ********** сумата от 2000 лв. направени от тях деловодни разноски в настоящата
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.