РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Ловеч, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно
дело № 20214300600459 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.341 И СЛ. ОТ НПК
С протоколно определение №333/14.09.2021г.Районен съд-Луковит /РС
Л-т/ по НОХД № 82/2021г. е счел,че на досъдебното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и то се изразява
в това, че е налице противоречие в описаното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в диспозитива на обвинението.
Против посоченото определение от 14.09.2021г. по НОХД № 82/21г. на
Районен съд Луковит, на осн.чл.249, ал.4, т.1, във вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248,
ал.1, т.3 от НПК е постъпил Частен Протест.Посочва се,че същия е против
Определението на PC Луковит по НОХД № 82/21г., с което Съдът е прекратил
съдебното производство и е върнал досъдебно производство № 192/20г., по
описа на РУ гр. Луковит, пр.№ ТОЛ-595/20г., по описа на РП Ловеч - ТО
Луковит, по което е внесен Обвинителен акт, за отстраняване на допуснати на
1
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
Посочва се ,че по горното досъдебното производство, в качеството на
обвиняем е привлечен С. В. ОРЛ., ЕГН **********, за това че:
На 15.05.2020г., вечерта, в с.Беленци, обл. Ловеч, на ул. С.П., чрез нанасяне
на удар с дървен прът причинил на В. ИВ. К., от с.с. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява лъчева кост на типично място, довело до
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за не по-малко от
месец и половина -престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.2-ро, хип.2-ра от
НК.
Прокурора сочи,че според определението на Съда е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила и то се изразява в това, че е
налице противоречие в описаното в обстоятелствената част на обвинителния
акт/OA/ и диспозитива на обвинението. Според съда в обстоятелствената част
на OA подсъдимият заедно с още три лица са нанесли побой, не само на
пострадалия, но и на майка му и баща му. По-надолу в мотивите съдът е
посочил, че от описанието на фактическата обстановка в изпълнителното
деяние са участвали най -малко две лица/подсъдимият и св. А.Д./, и
наказателната отговорност следва да се носи от всички участници.
Подсъдимият според съда е извършил деянието в съучастие, като
съизвършител със св. А.Д., а с диспозитива на OA било повдигнато обвинение
само на подсъдимия. Според съда с това били нарушени правата на
обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да
разбере фактическите рамки на обвинението.
С оглед така приетото от РС- Л-т, прокурора счита, че мотивите на съда
са вътрешно противоречиви и неправилни-първоначално съдът е посочил, че
извършители на деянието са четири лица, а по-надолу в мотивите, че са две
лица. Приема, че повдигнатото обвинение на С. В. ОРЛ. е точно и ясно
формулирано, както и че не е налице противоречие в описаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт/OA/ и диспозитива на
обвинението. Според прокурора, в обстоятелствената част на OA подробно са
описани действията на подсъдимия, довели до причиняването на
2
съставомерния престъпен резултат - причиняване на средна телесна повреда
на св. К., за което му е повдигнато и съответното обвинение за извършено от
него престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.2-ро, хип.2-ра от НК.Сочи се
също така от прокурора,че в обвинителният акт е описано времето, мястото и
начинът на извършване на деянието от подсъдимия О., а в заключителната
част на OA е посочена правната квалификация на деянието. Акцентира се от
страна на прокурора,че само в правомощията на прокурора е да прецени на
кое лице и какво обвинение да повдига. Съдът не може и не следва да дава
указания колко лица и за какви престъпления да бъдат привлечени към
наказателна отговорност.Позовава се на разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от
НПК,в която според прокурора, е посочено кое нарушение, допуснато на
досъдебното производство е съществено и отстранимо, когато са нарушени
правата на обвиняемия, а именно: „да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по
обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи
писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4, когато не
владее български език". В настоящия случай,прокурора приема,че не е
налице никоя от предвидените хипотези, поради което счита, че на са налице
предвидените в закона основания за връщане на делото на прокурора.
Въззивната инстанция,като взе предвид възраженията в
протеста,събраните по делото доказателства,приема,че протеста е подаден в
законно установения срок,процесуално допустим е ,но разгледан по същество
е неоснователен, и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
ПО ФАКТИТЕ
Прието е от Районен съд-Луковит, че съгласно описаната фактическа
обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдимият
заедно с още три други лица – Д.В.О.., А.С.Д. и А.С.Д., всеки от тях въоръжен
с различни предмети - първите трима с дървен прът /кривак/, а последният с
верига от моторна резачка, заедно са нанесли побой не само на пострадалия, а
и на майка му и баща му. Повдигнатото обвинение на подсъдимия е за
3
причинена средна телесна повреда на пострадалия В.И. К.. В
обстоятелствената част е описано, че свидетелят А.Д. е нанесъл удар с
веригата в главата на пострадалия, който вдигнал инстинктивно лявата си
ръка, и в този момент подсъдимият му нанесъл удар с дървения прът по
същата ръка. От този удар пострадалият залитнал, паднал на земята,
причерняло му, изпитал много силна болка в лявата ръка, от главата му
потекла кръв. Описано е, че от съдебно-медицинската експертиза се е
установило, че на пострадалия е причинено счупване на лява лъчева кост на
типично място, получено в резултат на падане на длан на пострадалия, при
изпъната в лакътната става ръка, което довело до трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за не по-малко от месец и половина, т.е.
средна телесна повреда, както и че му е причинена разкъсно-контузна рана,
която е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е.
лека телесна повреда. От описанието на фактическата обстановка, според РС
Л-т излиза, че в изпълнителното деяние са участвали най-малко две лица
/подсъдимият и св. А.Д./. При причиняването на телесни повреди
отговорността е за настъпилия най-тежък общ краен резултат, в случая,
средна телесна повреда, независимо, че на пострадалия е причинена и лека
телесна повреда, /в резултат на удара, нанесен от св. А.Д. с верига за моторна
резачка в главата на пострадалия/, и наказателната отговорност би следвало
да се носи от всички участници в изпълнителното деяние, независимо кой от
тях лично с какви по сила, насоченост и брой удари върху жертвата е
допринесъл за настъпването на съставомерния резултат и колко броя удари е
нанесъл върху жертвата. Всеки с действията си е допринесъл до настъпване
на съставомерния резултат.
РС Л-т е приел, че от описаната фактическа обстановка в обстоятелствената
част следва, че подсъдимият е действал заедно с поне още едно лице, т.е.
извършил е деянието в съучастие като съизвършител, а с диспозитива на
обвинителния акт е повдигнато обвинение, съгласно което подсъдимият сам е
причинил телесната повреда на пострадалия. Първостепенния съд е приел,че
с това са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество, да разбере фактическите рамки на обвинението, а
и за съда е неясно кои факти следва да установява в процеса. При тези
съображения и на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.
4
248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът прекратил съдебното производство по НОХД №
82/ 2021 г. по описа на Районен съд Луковит, и върнал делото на Районна
прокуратура Ловеч, ТО Луковит за отстраняване на посочените в мотивната
част на определението допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
ПО ПРАВОТО
Въззивната инстанция приема,че е обоснован извода на РС Л-т,че в
настоящия казус са нарушени правата на подсъдимия С. В. ОРЛ.,макар и не
по посочените съображения в обстоятелствената част на определението на
РС-Луковит.
По-конкретно,както е посочил и РС Л-т в обстоятелствената част на
обвинителния акт е прието,че подсъдимият заедно с още три други лица –
Д.В.О.., А.С.Д. и А.С.Д., всеки от тях въоръжен с различни предмети -
първите трима с дървен прът /кривак/, а последният с верига от моторна
резачка, заедно са нанесли побой не само на пострадалия, а и на майка му и
баща му. Повдигнатото обвинение на подсъдимия е за причинена средна
телесна повреда на пострадалия В.И. К.. В обстоятелствената част е описано,
че свидетелят А.Д. е нанесъл удар с веригата в главата на пострадалия, който
вдигнал инстинктивно лявата си ръка, и в този момент подсъдимият му
нанесъл удар с дървения прът по същата ръка. От този удар пострадалият
залитнал, паднал на земята, причерняло му, изпитал много силна болка в
лявата ръка, от главата му потекла кръв.
По-корнкретно в настоящия казус е налице противоречие между
обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитив на предявеното
обвинение. По-точно ,в обстоятелствената част на обвиниелния акт /ОА/
прокурора приема, че според заключението на назначената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза на свидетеля К. било
причинено счупване на лява лъчева кост на типично място, получено в
резултат на падане на длан на К. при изпъната в лакътната става ръка. За
5
посоченото счупване прокурора сочи на следващия ред, че същото счупване е
довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за не
по-малко от месец и половина при нормално протичане на оздравителния
процес. Тоест в обстоятелствената част на обвинителният акт по отношение
на телесните увреждания причинени на постарадалия прокурорът приема, че
увреждането е причинено, и е в резултат на падане на длан на К. при изпъната
в лакътната става ръка. В диспозитив на обвинението прокурорът приема че е
на 15.5.2020. вечерта в село Б.област Ловеч, улица .......... номер 12,чрез
нанасяне на удар с дървен прът подсъдимия С.О. е причинил на В.К. средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на лява лъчева кост на Типично
място.
По този начин реално прокурора в обстятелствената част на
обвинителния акт приема един механизъм на причиняване на телесна
повреда,а в диспозитива на обвинителния акт приема друг механизъм на
получаване на телесната повреда, а именно приемайки че същата е получена
чрез нанасяне на удар с дървен прът. Това противоречие е съществено тъй
като определено ограничава правото на защита на подсъдимия и пречи той да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Също така
определено обвинението не съответства, така както е прието в диспозитива
на ОА със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
доктор Пламен Доровски, който при отговор на въпрос номер едно в
експертизата е посочил, че счупването на лява лъчева кост на типично място
е резултат на падането на длан на пострадалия при изпъната в лакътната става
ръка.
Нещо повече, на лист пет от обвинителния акт прокурорът е посочил, че
от субективна страна деянието е извършено при условията на евентуален
умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 предложение 2 от НК. Приел е, че
обвиняемият е предвиждал вероятното настъпване на конкретните
общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, като е допускал настъпването на съставомерния резултат, на
причиняването на средната телесна повреда на свидетеля К.. Определено
бланкетно прокурора е посочил субективната страна на предявеното
престъпление по чл. 129 1 от НК, тъй като, така посочена субективната страна
на деянието определено не става ясно кои общественоопасни последици
6
вероятно е предвиждал подсъдимия С.О., дали тези свързани с нанасянето от
негова страна на удар с дървен прът по лявата ръка на пострадалия К.,или
тези свързани с падането на същия на длан при изпъната в лакътната става
ръка и полученото счупване на лява лъчева кост на типично място. Тоест така
описано предявеното обвинение от субективна страна определено е бланкетно
и ограничава правото на защита на подсъдимия О., при фактическите данни
приети в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Колкото до възражението на прокурора относно приетото от страна на
Районен съд Луковит, че поначало към нанесената телесна повреда има
причинителска дейност и от друго лице, възражението е основателно, тъй
като действително съгласно разпоредбата на чл.46,ал.1 от НПК право
единствено и само на прокурора е да повдига и поддържа обвинение за
престъпление от общ характер. Въпреки, че самият прокурор в
обстоятелствената част на ОА е внесъл данни, които са навели
първоинстанционния съд до този извод. По-конкретно в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът е приел, че свидетелят А.С.Д. замахнал
с кривака и ударил свидетелката Г по гърба, като свидетелят В.К. хванал за
реверите свидетеля А.Д за да не удря повече майка му.В същото време
самият той е получил удар в главата от С. А.Д. който го ударил с
веригата.Инстинктивно свидетеля В.К. си вдигнал лявата ръка като в този
момент обвиняемият С.О. го ударил с дървен прът по същата ръка. Тоест, до
колко прокурорът е съобразил действията на свидетеля А.Д. респективно
същите в каква причинно-следствена връзка са с настъпилия вредоносен
резултат, в крайна сметка касаят вътрешната убеденост на прокурора и съдът
няма процесуална компетентност да дава указания кое лице да бъде
привлечено към наказателна отговорност.Все пак, следва да бъде отбелязано,
че съгласно практиката на ВКС, когато се засяга с едно деяние едно и също
обществено отношение, като се нанасят на едно лице увреждания, които
могат да се оценят едновременно като лека, средна и тежка телесна повреда,
ще е налице привидна идеална съвкупност от престъпления,изразена чрез
поглъщане и ще се носи наказателна отговорност само за най-тежкото
увреждане. В този смисъл е и решение 311-72- първо наказателно отделение
на ВС. Поначало последните бележки въззивната инстанция прави,
единствено и само за процесуална чистота, но под условието, че така или
7
иначе право единствено и само на прокурора е да повдига и поддържа
обвинение за престъпление от общ характер.
С оглед на посочените съображения въззивната инстанция приема за
обоснован извода на Районен съд – Луковит, че съдебното производство по
делото следва да бъде прекратено поради допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия С.О. да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество, делото бъде върнато на териториално отделение
Луковит при Районна прокуратура Ловеч за отстраняване на допуснатите
нарушения,подобно посочени в обстоятелствената част на решението,а
протеста бъде оставен без уважение като неоснователен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.345,ал.1 от НПК,съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение протеста на прокурор Атанаска Маринова при ТО
Луковит при Районна прокуратура -Ловеч,като неоснователен и
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 333 от 14.09.2021 r.на
РАЙОНЕН СЪД-ЛУКОВИТ,в частта,в която е прекратил съдебното
производство по наказателно общ характер дело № 20214320200082 по описа
за 2021 година и разпоредил делото да бъде върнато на РП - Ловеч - ТО –
Луковит,като бъдат отстранени нарушенията довели до ограничаване на
правото на защита на подсъдимия С. В. ОРЛ., посочени в обстоятелствената
част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8