№ 876
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500545 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от П. Н. Ж., ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. А.Д. А., ВАК срещу решение № 261819/30.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 14372/2019г. на ВРС, с което отхвърлен, предявеният от въззивника иск с
правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за дарение,
сключен между П. Н. Ж. и А.Ш., обективиран в нотариален акт № 168/04.10.1993 г., том XLV, н.
д. № 11104/1993г. на нотариус Д. С., в частта, с която П.Ж. чрез пълномощника си адв. Ж.М. е
дарил ответника с 1/6 ид. ч. от жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре-салон, стая с
кухненска ниша, избено антре и две изби, барака в двора, заедно с 49% ид. ч. от правото на строеж
върху държавно дворно място, цялото от 180 кв. м., представляващо парцел IX-39 в кв. 3 по плана
на 16 подрайон на гр. Варна, ул. „Хр. Гайдаров“ № 3, заедно с подобрения и насаждения при
граници: улица и парцели: X-40; XI-41, XIV-44, VIII-38, поради липса на представителна власт,
учредена от ищеца в полза на пълномощника адв. Ж.М. и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. Н.
Ж. е осъден да заплати на А. П. Ш., 430.00 лева, представляващи сторени по делото съдебно-
деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съдът е тълкувал превратно
събраните по делото гласни доказателства и не ги е обсъдил в пълнота и взаимната им връзка.
Според жалбоподателя от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват
твърденията в исковата молба за нищожност на договора за дарение, обективиран в НА №
168/04.10.1993 г., поради липса на представителна власт на адв. М..Претендира се отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който
последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира разноски.
За да се произнесе ВОС, взе предвид следното:
1
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство,
съобразно нормата на чл.269 ГПК, съдът не констатира пороци, водещи до неговата нищожност
или недопустимост.
Относно предмета на предявеният иск се излагат следните твърдения от страните:
Производството е образувано по искова молба от П. Н. Ж., с която е предявен иск с правно
основание чл.42, ал.2 ЗЗД, за прогласяване за недействителен на договор за дарение сключен
между ищеца и ответника А. П. Ш., обективиран в НА № № 168/04.10.1993 г., том XLV, н. д. №
11104/1993г. на нотариус Д. С., в частта, в която е дарена от ищеца, чрез пълномощник адв. Ж.М.
1/6 ид. Част от жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.»Хр.Гайдаров» №3, поради липса на
представителна власт на пълномощника на дарителя. В исковата молба ищецът твърди, че въз
основа на наследяване е придобил собственост върху 1/6 ид. Част от имот, представляващ
жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.»Христо Гайдаров» №3. Посоченият имот бил
възложен в дял и изключителна собственост на родителите на ищеца- Н.Ж.М. и И.П.М., по силата
на одобрен от съда спогодителен протокол по гр.д. № 2753/1990г. По описа на ВРС, вписан с
№158-2, рег.№ 5723/041993г. В АВп Варна,. Бащата на ищеца Н.Ж.М. е починал на 22.06.1993г. и
оставил за свои наследници: И.П.М.-съпруга и двете си деца, едно от които е ищеца. През м.
август 2017г. ищецът узнал, че на 04.10.1993г. е бил изготвен и сключен договор за дарение,
обективиран в НА № 168/04.10.1993г. на нотариус Д. С., с който ищецът, чрез пълномощник адв.
Ж.М. е дарил в полза на А. П. Ш. собственото си 1/6 ид.ч. от имота. Твърди, че не познава лице с
имената Ж.М. и не е подписвал пълномощно, с което Ж.М. да го представлява пред някого,
включително и за разпореждане със собствеността му върху сградата. Посоченото в НА №
168/04.10.1993г. пълномощно №20676/1993г. не е подписано от ищеца. Ето защо извършеното от
пълномощника в случая разпореждане с описания имот е без представителна власт, поради което
претендира договорът за дарение да бъде прогласен за нищожен на това основание.
Ответникът оспорва иска, както и изложените в исковата молба твърдения. Твъди, че има
годен титул за собственост на сградата и терена, върху който е изградена. Навежда и твърдения, че
е придобил собствеността върху имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
Твърди, че след като по отношение на представеното пълномощно при изповядване на сделката,
нотариусът е извършил проверка и е вписал същото в НА за дарение от 04.03.1993г., същото е
валидно и е породило законовия ефект. Оспорва твърденията на ищеца, че приживе,
наследодателят е разпределил ползването на имота между двете си деца, като от тогава ищецът е
живял в имота и е ползвал частите, които наследодателят е определил, като твърди, че ищецът е
живял в чужбина. Счита, че житейски е нелогично, ищецът да е узнал за дарението 25 години по-
късно, при изложените в исковата молба твърдения. Моли, поради всичко изложено за
постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав на съда, счита, че фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд. Не се спори между страните по делото и от представените писмени
доказателства се установява, че със спогодителен протокол, съставен по гр.д. № 2753/1990г. по
описа на ВРС, вписан в СВ Варна в дял и собственост на Н.Ж.М. и И.П.М. е поставена жилищна
сграда, състояща се от покрит вход, антре-салон, стая с кухненска ниша, избено антре и две изби,
барака в двора, заедно с 49%ид.ч. от правото на строеж върху държавно място, цялото с площ от
180 кв.м., представляващо парцел V-Б, в кв.1172, по плана на 16-ти подрайон на гр.Варна,
ул.“Хр.Гайдаров“ № 3, заедно с подобренията и насажденията.
Видно от представеното по делото удостоверение рег.№ АУ098915 ВН/07.10.2019г.,
издадено от Община Варна Н.Ж.М. и И.П.М. имат сключен граждански брак, за който е съставен
акт №33/18.11.1945г. в с.Добротич, Община Вълчи дол, обл. Варна. Съгласно представеното
удостоверение към момента на придобиване на имота родителите на ищеца Н.М. и И.М. са били в
брак.
Съгласно удостоверение за наследници, издадено от Община Варна от 01.10.1019г.,
Н.Ж.М. е починал на 22.06.1993г., като е оставил за свои наследници И.П.М. – съпруга, Й.Н.П.-
дъщеря и П. Н. Ж. – син.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
2
обективиран в НА № 169/04.10.1993г. на нотариус Д. С., И.П.М. е прехвърлила на внука си А. П.
Ш., ответник в настоящото производство, 4/6 ид. части от жилищна сграда, състояща се от покрит
вход, антре-салон, стая с кухненска ниша, избено антре, две изби, барака в двора, заедно с 49%
ид.ч. от правото на строеж върху държавно място, представляващо парцел IХ-39 в кв.3 по плана на
16 подрайон на гр.Варна, ул.“Хр.Гайдаров“ №3, заедно с подобренията и насажденията, срещу
задължението на А.Ш. да гледа и издържа прехвърлителката до края на живота й, при запазване на
правото на ползване върху имота в полза на И.М..
С НА № 168/04.10.1993г. на Нотариус Д.С. – нотариус при РС Варна Й.П. и П.Ж., действащ
чрез пълномощник адв. Ж.М., даряват на А.Ш. собствените си по 1/6 ид.ч., получени по
наследство от покойния си баща, от жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре-салон,
стая с кухненска ниша, избено антре, две изби, барака в двора, заедно с 49% ид.ч. от правото на
строеж върху даржавно място, представляващо парцел IХ-39 в кв.3 по плана на 16 подрайон на
гр.Варна, ул.“Хр.Гайдаров“ №3, заедно с подобренията и насажденията. В НА е посочено, че при
изповядване на сделката е представено пълномощно № 20676/1993г.
Съгласно представеното по делото писмо от СВ Варна, нотариално дело № 11104/1993г.,
изготвено при съставяне на НА № 168 е унищожено и не се съхранява в СВ Варна.
От писмо от ВАдв.С се установява, че към 05.10.2020г. в регистъра на Българска
Адвокатура, не се установява вписване на адвокат с имена Ж.М.. Съгласно писмо на председателя
на Съвета на АК Варна, Ж.М. е била вписана като адвокат в АК Варна за периода 24.07.1972г. –
04.07.2004г.
По делото са представени удостоверения от ОД на МВР Варна, ГД „Гранична полиция“ и
Община Варна, от които се установява, че ищецът е с регистрина постоянен адрес в гр.Варна,
ул.“Копнеж“ №3, както и, че в периода 2010г. – 2020г. многократно, по два-три пъти всяка година
се е връщал в страната.
В обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК, ищецът заявява, че последно се е срещал с
ответника през 2017г., когато са водили разговор в процесното място да се посторои кооперация и
да си разделят обектите от построеното. Ищецът живее и в Словакия и в България, често се
прибира в България, като отсяда на адрес гр.Варна, ул.“Копнеж“ №3, който е негов постоянен
адрес.
Разпитаният пред първоинстанционният съд свидетел – К.Д. /съсед на ищеца/ заявява, че от
дълги години, от 1980г., ищецът живее и работи в чужбина. Според свидетеля ищецът и
ответникът са били в близки и добри отношения. Свидетелят е чувал, че приживе наследодателят
на ищеца е казал, че две от стаите в къщата ще се ползват от ищеца, но не знае как и дали това
положение е уредено документално. През 2017г. свидетелят е присъставал на среща между
ответника и ищеца, на която те водили разговор да строят в имота. След това разбрал от ищеца, че
ответникът не го допуска в имота.
В показанията си свидетелката Д. С. – нотариусът, изповядал сделката по процесния НА е
заявила, че пълномощникът задължително се легитимира, за да се изповяда сделката от името и за
сметка на упълномощителя. Нотариусът удостоверява учредената представителна власт и
личността на упълномощеното лице преди да удостовери разпореждането. Извэършва се и
проверка на спазването на формата на пълномощното. Адв. Ж.М. често се е явявала в Нотариата в
качеството си на пълномощник и по други сделки. Свидетелката посочва, че пълномощното
подлежи на вписване в деловодството в „голямата тетрадка“ и след удостоверяване на подписа на
упълномощителя от нотариуса, технически вписването на упълномощителната сделка се извършва
в деловодството от деловодителя. При изповядването на разпоредителна сделка, било достатъчно в
нотариалния акт да се впише номерът и дата на пълномощното, а вписването може да е в титулната
част на акта или в приложната.
От показанията на свид. Й.П./ сестра на ищеца и майка на ответника/ се установява, че след
смъртта на Н.М. през м. септември 1993г., свидетелката, ищецът и тяхната майка посетили
кантората на адв. Ж.М., която изготвила документите за договора за дарение. Свидетелката не
помни какви документи е подписала и не е присъствала на изготвянето на упълномощителната
3
сделка, защото трябвало да отиде на работа. Ищецът и мака им останали в кантората за подготовка
на документите за дарението. При изповядването на самата сдалка в съда, пред държавен
нотариус, адв. М. представила пълномощно, въз основа на което е представлявала ищеца. П.Ж. е
трябвало да замине за Гърция, във връзка с работата си и и затова е упълномощил адв.М..
В показанията си свид .Н. Ш./ племенник на ищеца и брат на ответника/ заявява, че от
дълги години ищецът живее и работи в чужбина. През годините, страните са били в добри
отношения. Когато е идвал в България, ищецът е отсядал в процесния имот
Предявеният иск е с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД., Ищецът иска да се установи
недействителността на договора за дарение, сключен от негово име, без представителна власт на
лицето, легитимирало се пред нотариуса за негов пълномощник. Съгласно разпоредбата на чл.44,
вр. чл.26, ал.2 ЗЗДД упълномощаването е направено при липса на воля, когато волеизявлението е
изтръгнато чрез насилие или е направено без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега
или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини недължащи се на
слабоумие или душевна болест, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се
обвърже от сделката.
За разлика от хипотезата на нищожност на упълномощаването, сключено при липса на
воля, договорът сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а
относително недействителен – правните действия от лице без представителна власт не са
нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания или налице е висяща
недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, поради
което и правната квалификация на иска за недействителност на сделка поради липса на
представителна власт е по чл.42, ал.2 ЗЗД.
Предявения в горния смисъл иск се основава на твърдения, че не е учредявана
представителна власт за лицето, действало като пълномощник на ищеца при сключване на
договора за дарение от 04.10.1993г. Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
твърденията си , че упълномощителната сделка страда от порок, водещ до липса на представителна
власт у пълномощника да сключи от негово име/ от името на Петка Николов Ж./ процесния
договор за дарение. Тези твърдения не се установяват от събраните по делото доказателства.
Невъзможността процесното пълномощно да бъде приобщено към делото, поради липсата му, не е
пречка за оспорване на представителната власт на пълномощника. Пълномощното, представено
пре сключването на договора за дарение е вписано в приложната частна НА № 168/1993г. Видно
от представените по делото писмени доказателства, лице с имената Ж.М. е упражнявало
адвокатска професия в периода от 1972г. до 2004г., в който период попада и датата на сключване
на сделката. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателства. От
доказателствата по делото се установява също, че страните са в роднинска връзка и до 2017г. са
имали добри отношения. Ищецът от около 40 години живее и работи извън страната. В дадените
пред съда обяснения по реда на чл.176 ГПК Петка Ж. е заявил, че се прибира често в България,
отсяда на адреса, на който е процесния имот, където е регистриран и постоянния му адрес. През м.
септември 1993г. ищецът, заедно с майка си и сестра си е посетил кантората на адв. М. във връзка
с подготовка на документи за разпоредителна сделка. Поради това, че се е налагало да отсъства от
страната, ищецът е упълномощил адв. М. да го представлява във връзка с тази сделка.
Пълномощното е представено от адвоката-пълномощник пред нотариуса при изповядване на
сделката. Нотариусът, който е разпитан като свидетел по делото е потвърдил самоличността на
упълномощеното лице и е удостоверил учредената в негова полза представителна власт.
От ангажираните от ищеца доказателства не се установява, че липсва упълномощителна
сделка, при която валидно е учредена представителна власт за адв. М., която да представлява
ищеца при сключването на договора за дарение.
Следва да се отбележи, че за съда съществува и задължението по чл.179, ал.1 ГПК да се
съобрази с нотариалния акт за дарение, в който е отбелязано, че дарителят е действал чрез
пълномощник, легитимирал се с пълномощно № 20676/93г. В кръга на службата на нотариуса и
като част от реда за издаване на нотариален акт за сделка с предмет недвижим имот е проверката
на представителната власт на явилите се пред него лица, което означава, че поне от външна страна
нотариусът не е имал съмнение в истинността на представеното пълномощно.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не установява при условията на пълно и главно
доказване, че процесния договор за дарение е сключен от лице, без учредена от ищеца
представителна власт.
В заключение, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД е
неоснователен.
Водим от горното и поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на ВРС, следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски се
явява основателно, като въззивнкът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 500лв.,
представляваща направените разноски за заплащане на адвокатска възнаграждение във въззивното
производство, съобразно представен списък по чл.80 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261819/30.12.2020г., постановено по гр.д. № 14372/2019г. на
ВРС.
ОСЪЖДА П. Н. Ж., ЕГН ********** да заплати на А. П. Ш., ЕГН ********** сумата от
500лв., представляваща разноски за въззивната инстанция на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5