Решение по дело №490/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 463
Дата: 9 август 2022 г.
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20221200500490
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Благоевград, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова

Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500490 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба
подадена от Т. К. ХР., с ЕГН **********, с адрес Б., ж.к.“Е.“ *, ет.*, ап.*, чрез адв. С.А., АК
Благоевград, със служебен адрес Б., ул.“П.“ № * срещу Решение № 85/24.02.2022г.,
постановено по гражданско дело № 2263/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е
отхвърлен изцяло предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл.439 от ГПК,
като неоснователен.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон. Поддържа се, че единствения мотив на РС Благоевград
да приеме депозирания иск за неоснователен е възприетото становище, че съгласно ТР №
2/26.06.2015г. по т.д.№ 3 на ОСГТК на ВКС до 26.06.2015г., давност по изпълнителното
дело не е текла и давностния срок за погасяване на задължението по изпълнителното дело не
е изтекъл. Посочва се, че този извод на съда е неправилен. Заявено е, че в исковата молба
подробно са описани извършваните в изпълнителното производство действия от ЧСИ С.,
като районния съд е възприел същите изцяло и въпреки това е направил погрешни правни
изводи. Твърди се, че последното валидно изпълнително действие е извършено на
27.01.2012г. / с депозиране на молба за запор върху трудовото възнаграждение/, като след
тази дата други действия не са извършвани. Заявено е, че от момента на извършване на това
действие взискателя не е проявил повече никаква активност по изпълнителното дело, при
което производството е било прекратено по силата на закона на 27.01.2014г., като без
правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
производството и кога. Твърди се, че новата петгодишна давност е започнала да тече от
предприемане на последното изпълнително действие – 27.01.2012г., като давността за
вземанията е изтекла на 27.01.2017г. Поддържа се в жалбата, че новото изпълнително
действие е образувано въз основа на молба на взискателя от 15.06.2017г. след изтичане на
1
петгодишния срок, съгласно който правото на принудително изпълнение на задълженията
на Х. е погасено по давност. Излага се, че към датата на постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е било перемирано, т.е
прекратено по силата на закона. Навежда се, че цитираното ТР има обратно действие, като в
тази връзка се посочва съдебна практика. Дори да се приеме обратното становище, се
поддържа, че изпълнителния процес е прекратен по силата на закона и съответно срокът на
погасителната давност се счита прекъснат с последно предприетото валидно изпълнително
действие, като давността е изтекла.
Предвид изложеното в жалбата, е направено искане решението на първата инстанция да
бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново такова, с което предявените
искове за бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „Е. М.“
ЕООД, чрез адв. П.В.. В същия се излага становище, че доводите в жалбата са
неоснователни. Посочва се, че в хода на съдебното производство пред РС Благоевград са
събрани достатъчно доказателства, като съдът правилно е приел, че вземането на
дружеството не е погасено по давност. Твърди се, че изпълнително дело № 380/20.04.2010г.
по описа на ЧСИ Г. С. е образувано преди датата на приемане на ТР № 2/2013г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК – 26.06.2015г., поради което за образуваното
изпълнително производство се прилагат правилата на Постановление № 3/1980г. на Пленума
на Върховния съд. Сочи се, че ако се придаде обратна сила на посоченото ТР, това би
довело до положение, при което давността за вземанията по висящи към датата на
приемането му дела би изтекла със задна дата, като кредиторите по тези дела няма да могат
да предприемат действия по тях, с които да избегнат погасяването на възможността за
принудително събиране на вземанията си. Такова тълкуване се излага, че е в противоречие и
с изискването на чл.6 ЕКЗПЧОС. Заявено е, че в случая давността е спряла да тече с
образуването на изпълнителното дело, а новата погасителна давност е започнала да тече на
26.05.2015г. с приемането на ТР № 2/2013г., тъй като ТР е отменило постановлението на ВС
занапред. Навежда се, че давностният срок е бил прекъснат на 15.06.2017г. с образуване на
новото изпълнително дело № 398/2017г. при ЧСИ Г. С., тъй като с молбата за образуване
взискателят е поискал да се извърши конкретен изпълнителен способ, като по образуваното
през 2017г. ИД редовно са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността,
както правилно е приела първата инстанция, като последното е от 22.06.2021г. – наложен
запор върху притежавани от ищеца банкови сметки. Иска се да бъде отхвърлена изцяло
въззивната жалба като неоснователна и да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената въззивна жалба.
Ответникът по жалбата не изпраща представител.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда
на чл.267, ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решенето не води до
различен от направения в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен
акт на първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на
спора по наведените в жалбата доводи приема следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба подадена от Т. К. ХР., с
ЕГН **********; с адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“ *, ет.*, ап.*, с която против „Е. М.” ЕООД, с ЕИК
*, с адрес на управление: гр. С. 1766, район В., кв. М.д., ул. „Р. П. К.“ № *, сграда М. Т., ет.*,
представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В. - управители, е предявен отрицателен
установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи
следните суми, обективирани в издаденият изпълнителен листо по ч.гр. дело № 651 по
описа на Районен съд Благоевград за 2010г., а именно: 9707, 18 лв., главница по договор за
потребителски кредит № * от 18.02.2009г.; сумата от 829,06 лв. - договорна лихва за периода
2
от 25.09.2009г. до 08.03.2010г.; сумата от 4,64 лв. - наказателна лихва за периода от
25.09.2009г. до 08.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и
сумите от 210, 82 лв. - внесена държавна такса и 552,98 лв., адвокатски хонорар, за които
суми са образувани изп. дела №380/2010г. и 398/2017г. по описа на ЧСИ Г. С., като погасени
по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.02.2009г. ищцата е сключила договор за
потребителски кредит №* с „О.” АД, С., ЕИК *, като дълго време е изпълнявала
договорените условия по кредита, но впоследствие изпаднала в невъзможност за
изпълнение. Поради неплащане на дължимите към съответните падежни дати суми за
погасяване на кредита, „О.” АД е депозирало Заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 651 по описа
на Районен съд Благоевград за 2010г. Твърди се, че срещу издадената Заповед за изпълнение
по ч.гр.дело 651/2010г. на Районен съд Благоевград не е депозирано възражение по чл. 414
ГПК, тъй като ищцата не била уведомена за производството, като по делото е издаден
Изпълнителен лист за претендираните суми, въз основа на който “О.” АД, като взискател, е
образувало изпълнително дело № 380/2010 при ЧСИ Г. С., гр. Благоевград, като същото на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено на 13.01.2017г. Твърди се, че е образувано
ново изпълнително дело с № 398/2017 по описа на ЧСИ Г. С. на 15.06.2017г., като
взискателят е поискал да се извършат определени изпълнителни действия. Твърди се, че
покана за доброволно изпълнение не е връчвана на ищеца. Сочи се, че след образуване на
второто изпълнително производство, и на основание на молбата на взискателя, ЧСИ Г. С. е
извършила справки, касаещи имущественото състояние на ищцата, която в течение на
изпълнителното производство по сметката на съдебния изпълнител е внасяла различни
суми, съобразно възможностите. Сочи се, че на 23.08.2018г. като взискател в
изпълнителното производство е конституиран „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, като Договорът за
цесия между „О.“ АД и Е. М.” ЕООД е сключен на 31.02.2018г. Сочи се, че на 11.09.2018г.
от взискателя е поискано извършване на справки, касаещи имуществото, но не е поискано
извършване на изпълнителни действия, на 21.06.2019г. е подадена молба от взискателя за
извършване на запор на банковите сметки на ищцата в банка ДСК, на 13.05.2021г.
взискателят е депозирал молба за проучване и налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение, на 22.06.2021г. ЧСИ Г. С. е запорирала притежавани от ищцата банкови
сметки в Алианц Банка България АД, Първа Инвестиционна банка АД и Уникредит Булбанк
АД, както и е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Твърди се от
ищеца, че за образуването на първото изпълнително дело № 380/2010 при ЧСИ Г. С. не е
уведомявана, а при опит да се запознае с него, й било отказано, но същото е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпване на перемпция на производството на
08.10.2012г. Поради това се сочи, че от „О.” АД последно най-късно на 07.10.2010г. е
поискал извършване на изпълнителни действия от ЧСИ Г. С., и тъй като съдебният
изпълнител е преценил, че е изтекъл срокът по чл. 433, ал.1, т.8, той е прекратил
изпълнителното дело. Твърди се, че в петгодишният срок, взискателят е поискал образуване
на ново изпълнително дело. На основание гореизложеното, ищецът обосновава правен
интерес от депозиране на иска, тъй като се оспорва от ищеца, че дължи претендираните
суми, предмет на издадените по ч.гр. дело №651/2010 на Районен съд Благоевград
изпълнителни листове, поради настъпила погасителна давност за задължението. Сочи се, че
на 08.10.2012г. ЧСИ Г. С. е прекратила изпълнителното производство, а на 15.06.2017г. е
образувано ново изпълнително дело. Посочва се, че на 15.06.2017г. е депозирана молба
/освен за образуване на изпълнително дело/ за насочване на принудително изпълнение
срещу движими вещи и насрочване на опис, на 21.06.2019г. е депозирана молба за налагане
на запор върху банковите сметки на ищеца в банка ДСК ЕАД, на 13.05.2021г. отново е
депозирана молба за предприемане на действия по налагане на запор на банковите ми
сметки и трудовото възнаграждение, като на 22.06.2021г., ЧСИ Г. С. е запорирала
притежавана от ищеца банкови сметки и трудовото възнаграждение. Поддържа се
твърдението, че по изпълнително дело 380 от 2010 г. на ЧСИ Г. С. е настъпила перемпция по
смисъла на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК и делото е прекратено на това основание. Твърди се, че
настъпилата перемпция на изпълнителното дело има отношение към настоящия иск
дотолкова, доколкото има отношение към изтичането на давността за принудително
3
събиране на сумите, предмет на издаденият изпълнителен лист по ч.гр. дело № 651/2010г.
на PC Благоевград. При това положение, с оглед, че по изпълнително дело № 398/2017 год.
по описа на ЧСИ Г. С. не са извършвани валидни изпълнителни действия след
07.10.2010г.,то се твърди, че давността не е прекъсвана, изтекъл е петгодишния давностен
срок, и към 07.10.2015 год. е погасено правото на ответника да търси принудително
изпълнение на присъденото му вземане по издаденият изпълнителен лист. При поддържане
на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявяване и
поддържане на отрицателния установителен иск срещу ответника, като взискател по
изпълнително производство, чието вземане ищецът твърди, че е погасено по давност.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е подаден писмен отговор.
Предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Твърди се, че на 23.08.2018г., като
взискател по делото е конституирано дружество „Е. М.“ ЕООД, като по делото периодично
са извършвани изпълнителни действия. Сочи се, че в случая вземането е установено с влязла
в сила заповед за изпълнение /приравнена по своя ефект на съдебно решение/, поради което
според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. След като издадената заповед за
изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като новата
давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че
вземането съществува - в случая Заповедта за изпълнение. Твърди се, че няма данни ищецът
да е упражнил правата си на възражения по изискуемостта и ликвидността на вземането в
заповедното производство. Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането е погасено по
давност, като подробно се излагат доводи в тази насока. Сочи се, че давността се прекъсва с
извършването на всеки следващ изпълнителен способ. Посочва се още, че към момента на
образуване на изпълнително и.д. № 380/2010г. по описа на ЧСИ Г. С. е било в сила ПП на
ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Изтъква се,
че се прилага от датата на постановяването му занапред, като Решението е обявено на
26.06.2015г. Твърди се, че в случая, докато е траел изпълнителния процес, давността е
спряла да тече по изпълнително дело № 380/2010г. Нов давностен срок е започнал да тече
след прекратяване на изпълнителното дело, считано от 08.10.2012г. От този момент за
напред е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, като в този срок е
образувано и.д. № 398/2017г. по описа на ЧСИ Г. С., а именно на 15.06.2017г. С образуване
на новото изпълнително дело, давността периодично е прекъсвана с предприемане на
изпълнителни действия. В тази връзка в исковата молба е посочено, че след образуване на
новото изпълнително дело, взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия на
21.06.2019г. и 13.05.21г. Съгласно трайната практика на ВКС, с постановяване на решение
№ 37/24.02.2021г. на ВКС, VI ГО по гр.д. № 1747/2020г., се дава отговор на повдигнати
въпроси поради факта, че в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпроса, при
какви условия и кога настъпва перемпцията. Видно от същото решение: „Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не
е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Твърди се, че дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело
няма значение за прекъсването на давността.“ По изложеното искът се оспорва като
неоснователен.Сочи се, че от образуването на изпълнителното дело до сега, са извършвани
изпълнителни действия прекъсващи давността.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства, въззивния съд намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщените материали по заповедното производство по ч.гр.д.№ 651/2010г. по
описа на БРС е че производството е образувано по заявление от О. АД, с искане за издаване
на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и ИЛ срещу Т.
4
К. Х.. Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК № 1779 от 10.03.2010г., с която е разпоредено на
длъжника Т. К. Х., ЕГН: **********, адрес: гр.Б., община Б., област Б., ул. Ч., № *, ет.* ап.*
да заплати на кредитора Обединена Българска Банка АД, ЕИК *, сумата от 10 540,88 лв.
(десет хиляди петстотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки) – общ дълг, от
които: -главница – 9 707,18 лева; -договорна лихва – 829,06 лева за периода от 25.09.2009
година до 08.03.2010 година; -наказателна лихва – 4,64 лева за просрочени главници от
25.09.2009 г. до 08.03.2010 г.; както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 09.03.2010 година, до
окончателното изплащане на вземането, внесената по делото държавна такса от 210,82 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 552,98 лв. Въз основа на заповедта за изпълнение е
издаден и Изпълнителен лист от 10.03.2020г.
Въз основа на този изпълнителен лист на 20.04.2010г. заявителят – О. АД е подал молба с
вх.№ 01758 и образувал изпълнително дело № 380/2010г. по описа на ЧСИ Г. С.. Видно от
запорно съобщение от 08.06.2010г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
С молба от 27.01.2012г. взискателя е направил искане да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, респективно да бъде изпратено напомнително
писмо по отношение на вече наложения запор.
Молба със същото съдържание е депозирана от взискателя пред съдебния изпълнител и на
02.08.2012г.
Съдебния изпълнител е изпратил на длъжника показана за доброволно изпълнение, която е
връчена на 08.10.2012г. на С. Я. – майка.
На 13.01.2017г. с Постановление, на основание чл. 433,ал.1, т.8 ГПК, поради непоискване
от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две години ЧСИ Г.
С. е прекратила изп.д.№ 380/2010г. по описа й.
С молба с вх.№ 03281/15.06.2017г. от О. АД е образувано ново изпълнително дело под №
398/2017г. по описа на ЧСИ Г.С.. С молбата взискателя е поискал извършване и на
конкретен изпълнителен способ – опис на секвестируеми вещи на длъжника. По това
изпълнително производство на 23.08.2018г. като взискател в изпълнителното производство е
конституиран ищецът „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, като е представен Договорът за цесия,
сключен между „О.“ АД и Е. М.” ЕООД на 31.02.2018г.
На 21.06.2019г. е подадена молба от взискателя за извършване на запор на банковите
сметки на ищеца Банка ДСК, като със запорно съобщение от 03.07.2019г. е наложен запор
върху всички вземания на длъжника Т.Х. от банката на договорно и извън договорно
основание, в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера
на дълга. Със съобщение вх.№06512/16.07.2019г. е уведомен съдебния изпълнител, че в
резултат на извършената проверка в базата данни на Банка ДСК ЕАД не е установено
наличие на банкови сметки подлежащи на запориране на името на Х..
На 13.05.2021г. взискателят е депозирал молба за проучване и налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца. На 22.06.2021г. ЧСИ Г. С. е запорирала притежавани
от ищеца банкови сметки в Алианц Банк България АД, Първа Инвестиционна банка АД и
Уникредит Булбанк АД, както и е наложила запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца. На 07.06.2021г. е депозирана нова молба за налагане на запор на сметките на
длъжника в конкретно посочена банка. С молба от 08.07.2021г. взискателя Е. М. е направил
искане да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в други две банки, като
искането е уважено и такъв е наложен, видно от представеното запорно съобщение и
съобщение от Алианц Банк България. С постановление от 20.07.2021г. е прекратено
изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на така възприетите и от първоинстанционния съд факти е постановено и
обжалваното пред БОС решение, с което искът е отхвърлен.
В рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящата инстанция приема, че
атакуваното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно по
5
следните съображения:
Твърденията на ищеца - въззивник са, че последното валидно изпълнително действие било
извършено на 27.01.2012 г. с депозиране на молба за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, като след тази дата нямало извършени изпълнителни
действия, поради което и към 27.01.2017 г. вземането било погасено от законовата
петгодишна давност.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, е дадено разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност-за разлика от ППВС № 3/18.11.1980 г. на Върховния съд, в което е било
постановено, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно
вземането във връзка, с което е образувано изпълнителното дело. Поради тези причини и
ППВС № 3/18.11.1980 г. е обявено за изгубило значение. Но от друга страна до 26.05.2015 г.,
т.е. до изричната му отмяна, се е прилагало ППВС № 3/18.11.1980 г., т.е. давност не е текла,
а такава е започнала да тече от 26.06.2015 г. Вярно е, че по въпроса от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, е образувано висящо
тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, като понастоящем по делото не е
постановено тълкувателно решение, но настоящия състав на БлОС напълно споделя
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на
ВКС, Четвърто ГО, Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто
ГО, Решение №252/ 17.02.2020 г. по гр. дело № 1609/2019 г. на ВКС, Трето ГО, която е в
смисъл, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления,
те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната
норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в
тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при
постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на
същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно
решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в
който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и
предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от
значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им
тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За
заварените, като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва
да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на
образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
Ето защо, погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист не е започнала да
тече от 27.01.2012 г., както счита въззивникът Т.Х., а от 26.06.2015 г.
Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи.
С оглед изложеното съдът намира, че давност не е текла до 26.06.2015 г. по изложените по-
6
горе съображения. Но и след тази дата, общата 5-годишна погасителна давност не е изтекла,
тъй като през това време са били извършвани изпълнителни действия - налагане на запори
върху получавано от въззивника трудово възнаграждение и върху банкови сметки в
различни банки по молба на кредитора. Съдът установи, че в периода от 26.06.2015 г. до
26.06.2020 г., са извършвани и други изпълнителни действия, които бяха изрично посочени
по-горе, които са прекъсвали давността.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и при приемане, че между някои от
изпълнителните действия е изтекъл двугодишния срок за перемпция на изпълнителното
дело, следва да се сподели приетото в мотивите на решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС, ГК, че „Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила
по воденото на изпълнителните дела“, вкл. и това, че „дори изпълнителното дело да е било
перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването
на давността, а перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.“
Следователно, общата петгодишна погасителна давност не е изтекла относно вземанията
на банката спрямо Т.Х. нито преди 26.06.2015 г., нито след тази дата - до предявяване
исковата претенция в РС Благоевград. Ето защо, като краен извод, първоинстанционното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззиваемото дружество не е заявило претенции за разноските пред настоящата инстанция,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85/24.02.2022г. постановено по гр.д. № 2263/2021г. по описа
на РС Благоевград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7