№ 25
гр. Враца, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420201078 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба
на ************ против НП №06-2100009/28.10.2021 г. на Директора на
Дирекция “ИТ”-Враца, с което на дружеството жалбоподател, в качеството
му работодател за извършено нарушение по чл.63, ал.2 КТ и на основание
чл.414, ал.4 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000.00 лв. В
жалбата и в с.з. се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния
закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
наказателното постановление, с молба за потвърждаването му.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните
съображения:
1
На 07.10.2021 г. около 07.10 ч., служители на Дирекция ”Инспекция по
Труда”-Враца между които и св.С.Ц., извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект –кравеферма, намираща се до селски
комплекс ****** стопанисван от дружеството-настоящ жалбоподател. При
проверката е констатирано, че лицето Г.Д.М. се намира в стопанския двор.
Същият писмено декларирал, че е нает от фирмата да работи в обекта от
05.10.2021г. на длъжност „дояч”, има установено работно място, работно
време от 07.00 ч. до 08.30 ч. и от 19.00 ч. до 20.30 ч. и уговорено трудово
възнаграждение дневно в размер на 20 лв., но не е получил копие от писмения
трудов договор подписан от двете страни и копие от заверено уведомление по
чл.62, ал.3 КТ до ТД на НАП. За извършената проверка бил съставен
констативен протокол от проверяващите, препис от който, със съответни
предписания бил връчен на управителя на обекта.
На 12.10.21 г., дружеството жалбоподател представило в Д”ИТ”-Враца
екземпляр от сключения с работника Г.М. трудов договор №041/05.10.21 г.,
както и справка за регистрация на договора в ТД на НАП, според която
уведомлението е било направено на 07.10.21 г. в 15.37 ч., т.е. около осем часа
след проверката в обекта.
При тези данни, срещу дружеството жалбоподател е съставен
АУАН№06-2100009/12.10.21 г. за нарушение по чл.63 ал.2 КТ, връчен и
подписан от представител на дружеството без възражения. Такива са били
подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, но са счетени за неоснователни.
Последвало издаването на обжалваното НП, с което за извършеното
нарушение, което се оказало повторно /извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на друго НП срещу дружеството за същото нарушение
/НП№06-001068/25.01.21 г., влязло в сила на 02.02.21 г./ и на основание
чл.414, ал.4 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000.00 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се установява еднопосочно и
безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства-
св.показания на актосъставителя С.Ц., цитираните декларация на работника,
констативен протокол от проверка, копие от сключения трудов договор,
справка от НАП за регистрацията му, влязлото в сила предходно НП и др.
Фактите относно нарушението принципно не се оспорват и от страна на
жалбоподателя.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
При извършената служебно проверка, съдът не констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на
АУАН и издаването на обжалваното НП, представляващи основания за
отмяната му: АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените заповеди №186/13.06.08 г. и №ЧР-1326/29.06.12 г. Същите
съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. ясно
и недвусмислено описание на нарушението със съответните съставомерни
елементи и нарушената законова норма.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че считано
от 05.10.21 г. и към момента на проверката на 12.10.21 г., лицето Г.М. е
работело като дояч въз основа на сключен на 05.10.21 г. трудов договор, но
дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател не е изпълнило
задължението си преди да допусне до работа работника, да му представи
копие от сключения трудов договор, както и копие от заверено уведомление
до ТД на НАП по чл.62, ал.3 КТ. Същите са връчени на работника едва след
проверката. Безспорно се установи и че настоящето нарушение се явява
повторно доколкото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
друго НП за същото нарушение. За това си поведение жалбоподателят следва
да понесе административно-наказателна отговорност на основание чл.414,
ал.4, вр.чл.63, ал.2 КТ.
Съдът не възприема изложените в жалбата и в с.з. доводи на
процесуалния представител на жалбоподателя за неправилна правна
квалификация на нарушението и несъставомерност на последното.
Действително наличието на сключен трудов договор в писмена форма е
предпоставка за осъществяване на нарушение по чл.63, ал.2, вр.ал.1 КТ и ако
такъв изначално няма сключен се осъществява състав на друг вид нарушение.
Цитираната и приложена съдебна практика от страна на дружеството-
жалбоподател е именно в този смисъл и се споделя от настоящия съдебен
състав, като същата е напълно относима и към настоящето дело: в случая е
имало сключен писмен договор между работника и работодателя на 05.10.21
г., но копие от същия, както и от уведомлението до НАП са били връчени на
работника след допускането му до работа и след проверката на ДИТ на
3
07.10.21 г.
При определяне размера на имуществената санкция, която следва да се
наложи за извършеното нарушение и при отчитане на всички релевантни
обстоятелства по чл.27 ЗАНН, а именно, че нарушението е повторно и
незабавно отстранено, то и наложеното от наказващия орган наказание –
имуществена санкция в минимално предвидения в чл.414, ал.4 КТ законов
размер от 15 000.00 лв. се явява справедлива и адекватна на целите на чл.12
ЗАНН.
При този изход на делото, дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Предвид на всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 06-2100009/28.10.21 г. на
Директора на Д”ИТ”-Враца,с което на ******** в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000.00 лв. на
основание чл.414, ал.4 КТ за извършено нарушение по чл.63, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА ******** ДА ЗАПЛАТИ на Д”ИТ”-Враца разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в
14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4