РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330105616 по описа за 2022 година
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника
Е. М. Г. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 955,51 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 16.07.2018г. до 14.12.2021г за
обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **,ап.**, както и сумата от 125 лева- мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.09.2018г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
*****. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** по ч. гр. дело № ****** г., по
описа на РС- П., **-ти гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че за периода от 13.05.2016 г.- 06.04.2020 г. ответникът
имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална
вода за притежаван от него обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **,ап.**, като за
потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в
исковата молба. Предвид забава в плащанията, абонатът дължи и мораторна лихва, в която
връзка също били издадени фактури. Ответникът бил наемател на недвижим имот в гр. П.,
„С.“ № ***, ап.** и фигурирал в базата данни на оператора под аб. № ********, като
отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи
1
условия. Ответникът отговарял за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната
от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя количеството
предоставени ВиК услуги било определено по чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия
на ищцовото дружество, действащи за процесния период. Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. дело № ****** г., по
описа на РС- П., ***-ти гр. с-в. Издадена била заповед за изпълнение за процесните суми,
която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед изложеното
е предявен иск за установяване на вземането по заповедта. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не става
ясно как са начислени процесните суми. Сочи се, че не са спазени изискванията за
начисляване на суми при липсващо измервателно устройство в обекта. Възразява се, че
представените с исковата молба карнети не са подписани от потребителя. Сочи се, че
процесните искове са погасени по давност.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Правната квалификация на предявените обективно, кумулативно съединени искове е
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните юридически факти: 1. наличието на действително
правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови нужди при Общи
условия, по силата на което доставчикът се е задължил да достави процесните стоки и
услуги, а потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2) установяване, че
доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в твърдяното количество
на потребителя.
Ищецът не ангажира доказателства за наличието на възникнали между него и
ответника облигационни отношения за процесния период. За да е налице договор за доставка
на битово-комунални услуги за питейна вода и отвеждане на канална вода е необходимо да
се докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък
че между него и ищеца е сключен договор.
Вярно е, че има писмени доказателства, установяващи наемно правоотношение
между ЖИЛФОНД и ответницата/като наемател/ с предмет процесния имот, както и че в ОУ
е предвидена хипотеза - чл. 2, ал. 3, според която - по обща договореност между оператора,
собственика и наемателя, е допустимо последният да придобие качеството потребител. Тази
хипотеза обаче е изпъленена само ако е налице съгласие на наемодателя - дадено лично или
с нотариално заверена декларация. В конкретния случай, такова съгласие не се установи да е
налице, тъй като представената в съдебно заседание декларация, издадена от **** на
2
община П. не касае процесния исков период, за който ищецът твърди да има вземания. По
никакъв начин не се установи собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен
представител да е изразявал съгласие за процесния период пред ищцовото дружество за това
ответникът, като наемател, да фигурира като потребител на услугите и съответно да е
страна по правоотношението.
От всичко гореизложено следва, че ответницата Е. Г. не се установява да е потребител
на ВиК услугите. Освен това не е ясно на какво основание е начислена количеството вода,
тъй като ищцовото дружество едновременно твърди, че количеството на предоставената от
него услуга на ответницата е определена на основание чл. 25, ал. 8 от ОУ т.е.нередовно
измервателно устройство и че в имота изобщо липсва водомер. Други доказателства за
наличието на облигационни отношения между страните по делото не са ангажирани, поради
което и предявените искове подлежат на отхвърляне като недоказани.
Ответникът се представлява от особен представител и няма право на разноски.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Е. М.
Г., ЕГН ********** с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на битово-
комунални услуги в размер на 955,51 лева- главница, представляваща незаплатена стойност
за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 16.07.2018г. до 14.12.2021г за
обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **,ап.**, както и сумата от 125 лева- мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.09.2018г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
*****г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****г. по ч. гр. дело № ****** г., по
описа на РС- П., **-ти гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3