МОТИВИ
към Присъда № 30 на Самоковския районен
съд от 13.06.2022 г.
по НЧХД № 462/2020 г. по описа на същия съд
Р. А. З. и И. К. К., двамата с
адрес в гр. С., са подали до Самоковския районен съд тъжба срещу Д. Г. Н., с
адрес в гр. С. за следното:
- за това, че на 30.05.2020
г. около 15,30 ч. в гр. С. в двора на къща на ул. „П.“ № 46 Д. Г. Н. се е
заканил на Р.А. З. и на И. К. К. с престъпление, като е казал думите „ще ви
гръмна и ще ви изнеса в чували“ и това заканване би могло да възбуди у тях
основателен страх за осъществяването му
и
- за това, че на 30.05.2020
г. около 15,00 ч. в гр. С. в двора на къща на ул. „П.“ № 46 Д. Г. Н. публично е
нарекъл Р. А. З. и И. К. К. „боклуци“ в тяхно присъствие;
С оглед изложените в тъжбата
фактически твърдения, по реда на чл. 252, ал. 4 от НПК е насрочено разглеждане
на тъжбата в съдебно заседание по обвинението на тъжителите Р. А. З. и И. К. К.
за извършено от подсъдимия Д. Г. Н. престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и по
обвинението на същите тъжители за извършено от същия подсъдим престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание на 26.04.2021
г. в наказателното производство са приети за разглеждане следните граждански
искове :
- иск на Р. А. З. срещу Д. Г. Н. за
заплащане на сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от описаното в тъжбата престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2020 г. до
окончателното й изплащане;
- иск на Р. А. З. срещу Д. Г. Н.
за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от описаното в тъжбата престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.05.2020 г. до окончателното й изплащане;
- иск на И. К. К. срещу Д. Г. Н. за заплащане
на сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й от описаното в тъжбата престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2020 г. до окончателното
й изплащане;
- иск на И. К. К. срещу Д. Г. Н.
за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й от описаното в тъжбата престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.05.2020 г. до окончателното й изплащане;
В хода на съдебните прения адв. Е.
А. – повереник на тъжителите, изтъква, че обвиненията са доказани по
категоричен начин от събраните по делото доказателства и обосновава становището
си, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия Д. Н., както и
показанията на съпругата му П. Н.. Счита, че подсъдимият от обективна и от
субективна страна е осъществил състава на престъпленията, в които е обвинен.
Отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията,
описани в тъжбата и да му бъдат наложени съответните предвидени в закона
наказания, а гражданските искове – да бъдат уважени в пълните им предявени размери.
Пред съда адв. М. И. – защитник на
подсъдимия, сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява
описаната в тъжбата фактическа обстановка поради противоречия между показанията
на водените от тъжителите свидетели К. К. и А. К., както и поради съществени
разминавания между показанията на тези свидетели и събраните писмени
доказателства. Счита, че не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е
изрекъл инкриминираните в тъжбата думи и изрази, като евентуално – в случай, че
съдът приеме за доказано подсъдимият да е изрекъл думата „боклуци“ – изтъква
неустановеност на обстоятелството към кого е била адресирана тази дума – дали
към тъжителите или към горепосочените свидетели. Отправя искане подсъдимият да
бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за обида и поддържа искането
си, отправено и аргументирано в открито съдебно заседание на 21.06.2021 г., за
прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК на наказателното
производство срещу подсъдимия за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Алтернативно
– ако съдът намери основания да се произнесе по същество по това обвинение –
изтъква трайно лошите отношения между семействата на тъжителите и на
подсъдимия, както и провокативното поведение на тъжителите в тези отношения
като обстоятелства, при чието наличие твърдяните в тъжбата заканителни думи на
подсъдимия не биха могли да възбудят основателен страх у тъжителите за
осъществяване на заканата. Поради това счита, че подсъдимият следва да бъде
признат за невинен и оправдан и по това обвинение, а всички предявени срещу
него граждански искове следва да бъдат отхвърлени.
В хода на съдебните прения
подсъдимият се солидаризира с речта на защитника си.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият заявява, че се счита за невинен и вярва, че истината
ще възтържествува.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
Към месец май 2020 г. тъжителите
Р. А. З. и И. К. К. съжителствали на съпружески начала и били съсобственици на
първия жилищен етаж и на югоизточния гараж, разположени в двуетажна жилищна
сграда, находяща се на адрес гр. С., ул. „П.“ № .., а подсъдимият Д. Г. Н. бил
собственик на втория жилищен етаж в същата сграда. Тъжителите живеели на
собствения им етаж в този имот, а подсъдимият и св. П.Н. (негова съпруга)
живеели в гр. С. и посещавали своя етаж от къщата предимно в почивните дни. Отношенията
между тъжителите и подсъдимия били влошени поради битови неразбирателства,
както и във връзка с ползването на дворното място, в което е построена къщата. Оградата
на двора от към улицата не била плътна. Родителите на тъжителката И. К. –
свидетелите А. К. и К. К. – живеели недалеч в гр. С. на ул. „А. В.“.
На 30.05.2020 г. след обяд
тъжителите били в дома си на адрес гр. С., ул. „П.“ № .., заедно с 8-месечното
им бебе. Тъжителката И. К. видяла, че в имота пристигат подсъдимият и съпругата
му, а тъжителят Р. З. бил на терасата на етажа и боядисвал оградните й
парапети. Тъжителката И. К. се притеснявала от възможни конфликтни ситуации и,
както и в предходни подобни случаи, помолила по телефона майка си (св. А. К.) да
дойде до тях. След като била повикана, св. А. К. незабавно дошла в дома на
дъщеря си и на стълбите, при отварянето на входната врата на жилището на първия
етаж, тя забелязала по външната повърхност на вратата капки, които оприличила
на храчки, както и мазни следи от пръсти. Свидетелката К. влязла в жилището и
там дъщеря й я помолила да вземе със себе си детето и да го изведе навън.
Около 15,00 ч. тъжителката И. К.
и св. А. К. заедно с детето в бебешка количка излезли от жилището и отпред в
двора пред къщата видели св. П. Н. да бере цветя, които били засадени в
тревната площ. Там тъжителката И. К. направила на св. Н. забележка за начина,
по който бере цветята, а последната се изправила и започнала да я нарича с обидни
думи. Тъжителят Р. З. бил на терасата на първия етаж и оттам започнал да вика
на св. П. Н. да спре да обижда И. К., а така също заплашвал, че ще ги пребие и
ще ги запали. Тогава от друга част на двора към предната му част, в която се
намирали трите жени и детето и недалеч от терасата, на която се намирал Р. З.,
се приближил подсъдимият Д. Н., който започнал да вика „какво става тука“, „боклуци“
и „ще ви гръмна, ще ви изнеса в чували“, като приканил тъжителя Р. З. да слезе
на двора, за да се разправят. В това време тъжителката И. К. останала в двора,
а св. А. К. излязла с количката с детето на улицата и повикала по телефона
съпруга си (св. К. К.) да дойде на мястото, тъй като била притеснена от
случващото се. От своя страна тъжителят Р. З. не могъл да премине от терасата
през жилището към двора, защото вратата й била заключена отвътре, нито могъл да
прескочи през терасата в двора, защото първият етаж бил на голяма височина от
терена, а няколко месеца по-рано претърпял травма на крака си при
пътнотранспортно произшествие. Тогава той последователно хвърлил две саксии към
подсъдимия Н., който вдигнал лявата си ръка, за да предпази себе си и съпругата
си и едната саксия го ударила по тази ръка, а другата саксия – в областта на
корема. По телефона подсъдимият Н. повикал полиция. В това време, повикан от
съпругата си, на място пристигнал с мотоциклет свидетелят К. К., служител на ТП
„ДГС – С.“, който този ден не бил на работа. В двора на къщата разправията
продължавала – св. Н. отправяла обидни думи към тъжителката И. К. и св. К.
застанал между тях двете, за да предпази дъщеря си. Подсъдимият Д. Н. продължавал
да повтаря „боклуци“ и „ще ви гръмна и ще ви изнеса в чували от тука“,
обръщайки се към тъжителя З., който продължавал да стои на терасата.
Скоро след подаването на сигнала
до РУ – С. на място пристигнали полицейски служители – свидетелите П. М. и В. Б..
Те поканили участниците в скандала да ги придружат до сградата на РУ – С.. Там
отишли тъжителят Р. З., подсъдимият Д. Н. и св. П. Н., където от тях били снети
сведения и им били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР. Тъжителката И.
К. отказала да посети сградата на РУ – С. и от нея в този ден не било снето
сведение и не й бил съставен такъв протокол за предупреждение.
В първата половина на м. юни 2020
г. свидетелката Р. В. посетила дома на тъжителите и й направило впечатление, че
тъжителката И. К. силно трепери. Тогава тъжителката споделила с нея за случая
от 30.05.2020 г., както и че поради силния стрес приема по лекарско предписание
медикаменти за понижаване на инсулина. В този период тъжителката К. нощувала
заедно с детето си в дома на родителите й, за да не остава сама с детето,
когато тъжителят З. бил на работа.
Според приетото заключение на д-р
Ц. П. по назначената съдебно-психиатрична експертиза, във връзка с преживените
два травмени епизода при тъжителката И. К. е настъпило разстройство в
адаптацията, което болестно затруднява социалната й реинтеграция, клинично
изразено като смесена тревожно-депресивна реакция. След острата реакция тъжителката
е имала протрахирана хипохондрично-страхова реакция, която е продължила около
два месеца поради наслагване на стресогенните събития – отначало само като
битови скандали, впоследствие със заплахи и обиди на 30.05.2020 г. пред
родителите й. Приложеното спрямо тъжителката медикаментозно лечение е
адекватно, приложено е симптоматично, предимно за световъртежа и инсулиновата
резистентност, като поради това, че отглежда бебе, към процесния период не е
разгърнато лечение с антидепресанти и антитревожни медикаменти. Според
заключението установеното от експертизата състояние на тъжителката е в пряка
връзка с предхождащите психотравмени събития от 2019 г., които на 30.05.2020 г.
са задълбочили битовия конфликт и са се задълбочили и симптомите. Последните са
били клинично значими в острата фаза до около 30 дни, с протрахирани единични
симптоми до три месеца, а ако са продължили и след това, то те са само на
когнитивно ниво и не би трябвало да повлияват поведението й. Към момента на
експертното изследване тъжителката няма оплаквания, възстановила е съня и е
възвърнала предишните килограми. Няма данни за нови конфликти, което е
благоприятно за преминаване на хипохондрично-страховите изживявания. Описаното
разстройство при тъжителката по своята същност представлява неадаптивен отговор
на тежък или продължителен стрес и е пречка на механизмите на справяне на
индивида като нарушават неговото качество на живот и социално функциониране.
Стресовата реакция е преходно разстройство със значителна тежест в отговор на
значим за индивида стрес, какъвто несъмнено е загубата на социален статус и
престиж, обида и закани. Развитието и тежестта й зависят от индивидуалната
уязвимост и възможностите за справяне със стрес. Отношението на тъжителката
спрямо инцидентите към датата на експертното изследване вече не притежава
болестно качество. То е неприятен нормал-психологически спомен за
застрашаващата и увреждаща ситуация, която К. свързва с появата на нови
конфликтни неприятни изживявания, но няма нови конфликтни ситуации със същите
хора и тъжителката няма оплаквания към момента на прегледа.
В устните разяснения на вещото
лице д-р П., дадени в открито съдебно заседание на 14.02.2022 г. при защитата
на заключението, вещото лице уточнява, че самата остра фаза на стресовата
реакция при тъжителката К. се дължи на събитията от 30.05.2020 г. и трае около
7 дни, а ако дотогава не е преминала, след това настъпват симптоми, каквито се
констатират при нея – световъртеж, безсъние, страхови изживявания. Също така
вещото лице сочи, че в заключението си възприема събитията от 30.05.2020 г. за
един инцидент, поради което не може да отграничи поотделно влиянието на
обидните думи, отправяни към тъжителката от различни участници в него.
По жалби на подсъдимия Д. Н. и на тъжителя Р.
З. била образувана прокурорска преписка № ../2020 г. по описа на РП – С.. С
постановление от 08.07.2020 г. прокурорът отказал да образува наказателно
производство за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК и за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В мотивите на постановлението
прокурорът е приел, че на 30.05.2020 г. в гр. С. в двора на къща на ул. „П.“ № ..
Д. Н. започнал да се заканва на Р. З., И. К. и А. К., че ще ги гръмне и изнесе
в чували, но че от данните по преписката не се установява да са отправени закани
за убийство, които биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването
им, както и че З. и Н. взаимно са отправяли закани един към друг.
Постановлението е надлежно връчено на Р. З. и на Д. Н. и не е обжалвано по
надлежния към датата на постановяването му процесуален ред.
Подсъдимият Д.Г. Н., ЕГН .., е
роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен адрес ***.. и с
настоящ адрес гр. С., ж. к. „Д.“, бл. .., вх. .., ет. ., ап. ., женен,
неосъждан, със средно образование, работи като шофьор в „Х.“ ЕООД, гр. С..
Същият е с добри характеристични данни.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства:
показания на свидетелите П. М., В. Б. и Р. В., показания на свидетелката А. К.
(частично), показания на свидетеля К. К. (частично), показания на свидетелката
П. Н. (частично), обяснения на подсъдимия Д. Н. (частично); от експертното заключение на д-р Ц. П. по
съдебно-психиатричната експертиза, прочетено и прието в с. з. на 14.02.2022 г.,
ведно с разясненията на вещото лице при защитата на заключението му в това
съдебно заседание, от писмените
доказателства, прочетени в съдебното производство по реда на чл. 283 от НПК
– амбулаторен лист № 466/04.06.2020 г. и медицинско свидетелство за пред съда
от 04.06.2020 г., издадени от д-р Б. П.; нотариален акт № .. г. на нотариус С..
., с район на действие съдебния район на РС – С.; прокурорска преписка № ../2020
г. по описа на РП – С., приключила с постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 08.07.2020 г.; писмо изх. № ../2020 г. от
19.04.2022 г. от РП – С. до РС – С. относно връчването на горното постановление
на Д. Н. и на Р. З., с приложено към него заверено копие от опис за изпратени и
доставени пратки от „Български пощи“; писмо изх. № .. г. от Директора на
Териториално поделение „Държавно горско стопанство – С.“ до РС – С.;
амбулаторен лист и болничен лист, издадени на Р. З. на 06.03.2020 г., както и
резултати от образно изследване от 04.05.2020 г. по отношение на същия; справка
за съдимост на подсъдимия; характеристична справка на подсъдимия.
Относно инцидента, който се е случил
на 30.05.2020 г. в гр. С. в двора на къщата на ул. „П.“ № .. и конкретното участието
на страните по делото в него отчетливо се оформят две групи гласни
доказателствени средства: от една страна – показанията на свидетелите А. К. и К.
К. и от друга страна – показанията на свидетелката П. Н. и обясненията на
подсъдимия Д. Н.. Предвид родствените и съпружески връзки между посочените
свидетели и страните (свидетелите А. К. и К. К. са родители на тъжителката И. К.,
съжителстваща на съпружески начала с тъжителя Р. З., а св. П. Н. е съпруга на
подсъдимия Д. Н.) техните показания са силно емоционално натоварени, което е
обективен белег за възможна заинтересуваност на тези показания в полза на
съответните страни в процеса, респективно – във вреда на насрещните страни. Към
това следва да се допълни и установеното в хода на съдебното следствие
обстоятелство, че св. П. Н. е подсъдима в друго наказателно производство – по
НЧХД № ../2020 г. по описа на РС – С., образувано по тъжба на настоящата
тъжителка И. К. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, с твърдения да е извършено по същото време и на същото място. От служебна
проверка по посоченото НЧХД № ../2020 г. се установява, че на 28.09.2021 г. по
него настоящият подсъдим Д. Н. е дал показания като свидетел. Поради това
интензитетът на възможна заинтересуваност на показанията на св. Н. е естествено
завишен – същата не само е заинтересувана в полза на подсъдимия Д. Н., а и е
разбираем стремежът й да избягва да изнася данни за свое противоправно
поведение в хронологията на инцидента, ако и то да е предмет на друго
наказателно производство.
При тези обстоятелства
достоверността на двете групи гласни доказателства следва да се преценява при
детайлна и съвкупна преценка помежду им, както и при съпоставката им с други
безспорни доказателства.
Показанията на свидетелката А. К.
са логични и последователни за обстоятелствата, че на 30.05.2020 г. около 15,00
ч. в двора на къщата, находяща се на адрес гр. С., ул. „П.“ № .., възникнало
спречкване между тъжителката И. К. и св. П. Н. относно късани от последната
цветя от двора; че при това спречкване св. Н. започнала да нарича тъжителката с
обидни думи; че тъжителят Р. З. се намесил в спора като предупредил Н. да не
обижда И. К. и че подсъдимият пристигнал от друга част на двора до предната му
част и започнал да вика „какво става тука“, „ боклуци“ и „ще ви гръмна, ще ви
изнеса в чували“, като приканил тъжителя Р. З. да слезе на двора, за да се
разправят. Свидетелката А. К. не сочи пред съда тъжителят Р. З. да е отправял и
заплахи към Н., че ще ги пребие и ще ги запали, но това се установява от
показанията на св. Н. и от обясненията на подс. Н., на които съдът не намира
причина да не вярва за това обстоятелство. За него показанията на св. Н. и
обясненията на подсъдимия косвено се потвърждават от други части от показанията
на св. А. К. – тя чула, че подсъдимият казал на тъжителя З. „слез оттам, бе,
ела, нали си мъж“, а е нелогично такова предизвикателно подканване да е
провокирано единствено от призива на тъжителя З. към св. Н. да не обижда тъжителката
И. К..
Непосредствено след това св. А. К.
се притеснила от случващото се и предпочела да излезе от двора на къщата на
улицата с бебето на дъщеря си и по телефона да повика съпруга си да дойде на
мястото. Такива нейни действия, установени от показанията й, са напълно
житейски логични и адекватни на ситуацията. Затова е фактически и
доказателствено обосновано тя да не е възприела действията на тъжителя З. по
замерване на подсъдимия Н. със саксии, още повече, че никъде в показанията си
тя не сочи да е възприела саксии по земята в двора. Такива са възприети от св.
К. К. при пристигането му на мястото на инцидента, което, съпоставено с
уврежданията на подс. Н., отразени в издаденото му съдебномедицинско
удостоверение, потвърждава показанията на св. Н. и обясненията на подс. Н. за
такива действия на З.. Това пък, че св. А. К. не сочи да е видяла саксии на
терена в двора след пристигането на съпруга си св. К. К., не е от естество да
дискредитира изцяло показанията й за хронологията на инцидента и за действията
на участниците в него. Първо, по това време св. А. К. вече е била предимно на
улицата пред къщата, а не в двора и второ, тогава тя е била заета основно с
грижата за повереното й бебе, поради което е логично вниманието й да не е било
достатъчно ангажирано с наличието на такива предмети на терена вътре в двора.
Впрочем, именно с оглед оценката на показанията на св. А. К. в тяхната цялост,
е напълно логично тя да няма възприятия за това, че тъжителят З. е замервал и
уцелил подс. Н. с две саксии, нито за последващото наличие на такива предмети
по терена на двора и това е още един аргумент в подкрепа на извода, че
показанията й са като цяло достоверни (с изключение на обстоятелството дали
тъжителят Р. З. е отправял заплахи към подс. Д. Н. и към св. П. Н., че ще ги
пребие и ще ги запали). Съвсем отделен, но не маловажен е въпросът, че тъжителят
З. е замервал и уцелил подсъдимия Н. със саксии след като Н. първоначално е изрекъл думите „боклуци“ и „ще ви
гръмна, ще ви изнеса в чували“ и като отговор на поканата на подс. Н. към него
да слезе да се разправят, което З. бил обективно възпрепятстван да стори.
От своя страна св. К. К. сочи, че
след като пристигнал в двора на къщата, в която живеели дъщеря му И. К. и зет
му Р. З., той чул, че подсъдимият Н. се обръща към тъжителя З. с думи в
множествено число – „боклуци“ и „ще ви изнеса в чували от тука“; че З. стои на
терасата; че св. Н. нарича тъжителката И. К. „свиня мръсна“, „мърло“ и
„бунище“. Неоснователен е упрекът на защитата на подсъдимия срещу
достоверността на тези показания, аргументиран с отсъствието на св. К. в
първоначалния момент, когато св. А. К. сочи такива думи да са изречени от подс.
Н., съответно от св. Н.. За разлика от телодвиженията, които са до голяма
степен уникални за определена по място и време ситуация и трудно могат да се
повторят по идентичен начин в друга, макар и скоро следваща ситуация, човешките
думи и изрази могат да бъдат многократно повтаряни дори по идентичен начин, а
именно стереотипно – като многократен израз на определен мисловен процес и
позиция в конфликт като конкретния. Именно затова не е житейски необичайно или
нелогично и подс. Н., и св. Н., да са продължили да говорят едни и същи неща
вече и в присъствието на новопристигналия свидетел К. К., който е възприел
думите им. Косвена подкрепа на този извод се намира в показанията на св. В. Б.,
която сочи, че при пристигането си на място заедно със св. П. М. (двамата
служители на РУ – Самоков) и двете страни в спора се били „разгорещили“.
Съдът не кредитира показанията на
св. К. К. в частта им, в която същият сочи, че след като полицейските служители
си тръгнали от мястото, подсъдимият Н. викал „ще ви пречукам, ще ви очистя и ще
ви изнеса в чували“. Категорично се установява както от докладна записка от св.
П. М., съдържаща се в материалите по пр. пр. № ../2020 г. по описа на РП – С.,
така и от показанията на свидетелите В. Б. и П. Н., а също и от обясненията на
подс. Н., че от мястото на инцидента полицейските служители не са си тръгнали
сами, а с тях до сградата на РУ – С. са отишли тъжителят Р. З., подс. Н. и св.
Н., където те дали сведения и срещу тях били съставени протоколи за
предупреждение по ЗМВР. Вярно е, че е логично след като спрямо тях са извършени
тези полицейски действия, те да са се прибрали в къщата на ул. „П.“ № .., но
няма никакви данни, дори в показанията на св. К. К., тогава той да е бил в тази
къща или около нея, за да възприеме тогава такива думи на подсъдимия. Съдът
отдава показанията на св. К. в тази им част, която не кредитира, на повтарянето
на подобни думи със същия смисъл от страна на подс. Н. до пристигането на
служителите на РУ – С. и на това, че самият свидетел в същия ден не е повикал
полиция, нито е посещавал сградата на РУ – С.. В тяхната житейска съвкупност
тези обстоятелства са създали в съзнанието на св. К. впечатление за странично и
второстепенно значение на полицейската намеса (по повод действията на полицаите
свидетелят заявява „Дръпнаха ги, писаха нещо.“) спрямо значимостта на
възприетото от него поведение на подс. Н. – до степен, че възприятията му за
хронологичната съпоставка на това поведение спрямо пристигането на полицаите се
размиват с оглед изминалото време (от инкриминираната дата до разпита на
свидетеля е изминала повече от една година). Освен това, по тези именно причини
недостоверността на показанията на св. К. в обсъжданата им част по никакъв
начин не се отразява на достоверността на показанията му в останалите им,
кредитирани от съда части и не може да послужи за оценката им като цялостно
недостоверни.
В обобщение, емоционалната натовареност
на показанията на свидетелите А. К. и К. К. неминуемо се отразява на тяхната
словесна и хронологична подреденост, но това изобщо не може да бъде повод съдът
да не им даде вяра за фактите, подлежащи на установяване в настоящото
производство, независимо от съображенията за наличие на основания да не ги
кредитира отчасти – за определени обстоятелства. Тези свидетели непосредствено
са възприели различни времеви епизоди от инцидента на инкриминираните дата и
място и по различен начин са били ангажирани с инцидента, поради което
показанията им само привидно не кореспондират едни с други, а в действителност
взаимно се допълват, без да си противоречат и с оглед вътрешната им логика и
последователност съдът им дава вяра за изложените по-горе обстоятелства от
предмета на доказване по делото.
В противовес, показанията на св.
П. Н. и обясненията на подсъдимия Д. Н. са във висока степен взаимно
координирани за липсата на съдържащи се в тях факти относно техни обидни думи,
отправени към тъжителите или към св. А. К.. Изолираният им прочит оставя
впечатление, че хвърлянето на саксии от страна на тъжителя З. към подс. Н., по
който повод на място са пристигнали полицейски служители, не е било провокирано
от никакви обидни и заплашителни думи на П. Н. и на Д. Н., но това е нелогично
и противоречи на две групи доказателства. Първо – на фактите, установени от
показанията на свидетелката А. К., които показания (както вече се отбеляза)
съдът кредитира в горепосочените техни части. Вярно е, че св. К. пропуска
заплахите, отправени от тъжителя З. към Н., но именно тези заплахи, установени
от други доказателствени източници, са били причината подс. Н. да се приближи
непосредствено до мястото на скандала, изричайки думите „боклуци“ и „ще ви
гръмна, ще ви изнеса в чували“ и призовавайки конкретно тъжителя З. за слезе на
двора, за да се разправят. И второ – безспорно е, че св. А.К. е повикала за
съдействие съпруга си, т. е. същата е имала основателно притеснение за
ескалация на скандала, включително и поради поведението на Н., чиито думи не са
били елемент от нормален разговор. В обобщение, липсата на каквито и да било
данни в показанията на св. П. Н. и в обясненията на подс. Д. Н. за техни обидни
и заплашителни думи към тъжителите, сочи че тази липса е резултат на
преднамерена координация между тези гласни доказателствени средства, за да
обслужат защитната позиция на подсъдимия в настоящото производство. Така поради
противоречието им с други кредитирани гласни доказателствени средства, съдът не
им дава вяра за липса на такива думи и изрази, казани от подс. Н..
Доказателствените средства за
показанията на свидетелите А. К. и К. К., дадени в друго наказателно
производство (по НЧХД № ../2020 г. по описа на РС – С.) не представляват
надлежно събрани в настоящото производство свидетелски показания, поради което
настоящият състав изобщо не ги взема предвид при оценката на гласните
доказателствени средства и на противоречията между тях. Обективното наличие на
такива доказателствени средства (протоколи от съдебни заседания) не е било и
основание за допускане на допълнителен или повторен разпит на свидетелите А. К.
и К. К. в настоящото производство.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с тъжба от Р. А.
З. и И. К. К., в която са описани фактически обстоятелства за следните престъпления
в хронологическата им последователност:
- престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия Д. Г. Н. на 30.05.2020
г. около 15,00 ч. в гр. С.. в двора на къща на ул. „П.“ № ..
и
- престъпление по чл. 144, ал. 1
от НК, извършено от подсъдимия Д. Г. Н. на 30.05.2020 г. около 15,30 ч. на
същото място.
Тъжбата е подадена в 6-месечния
преклузивен срок съгласно чл. 81, ал. 3 от НПК.
По обвинението срещу
подсъдимия Д. Н. за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК:
Преди всичко следва да се отбележи,
че не следва да се отрече принципната възможност лице, спрямо което е отправена
закана с престъпление, да я възприеме като закана с престъпление против
неговата телесна неприкосновеност, а не като закана с убийство, независимо от
твърдяните заканителни думи и действия. По смисъла на чл. 144 от НК заканата с
престъпление не е формално престъпление, т. е. на просто извършване, а е
престъпление със специфичен съставомерен противоправен резултат – възможност за
възбуждане на основателен страх у адресата на заканването за неговото
осъществяване. Поради това съдът е надлежно сезиран за престъпление по чл. 144,
ал. 1 от НК, което съгласно чл. 161, ал. 1 от НК се преследва по тъжба на
пострадалия. Едва ако в хода на съдебното следствие се установи, че инкриминираната
с тъжбата закана представлява закана с убийство, т. е. престъпление от общ
характер, съдът би следвало на основание чл. 287, ал. 7 от НПК да прекрати съдебното производство за това
престъпление и да изпрати материалите по делото, касаещи това престъпление на
прокурора.
В конкретния случай обаче е
налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за прекратяване на наказателното производство за
инкриминираното с тъжбата престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. За същите факти, въведени с тъжбата, а именно за
това на 30.05.2020 г. в гр. С. в двора на къща на ул. „П.“ № .. подсъдимият Д.
Г. Н. да се е заканил на Р. А. З. и на И.К. К., че ще ги гръмне и изнесе в
чували, е налице влязло в сила постановление на РП – С., с което на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК прокурорът е отказал да образува наказателно
производство за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. По
фактическите си признаци това е същото престъпление, каквото е едно от описаните
в тъжбата престъпления – независимо от различната им правна квалификация,
предложена в постановлението и в тъжбата. За идентитета на престъплението се
съди по фактите, в които то се изразява, а не по правната им квалификация. От
друга страна, за наличие на основанието за прекратяване на наказателното
производство по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, постановлението на прокурора, с
което той отказва да образува наказателно производство има същите последици
каквито има постановлението, с което прокурорът прекратява образувано
наказателно производство, като разликите между тези актове (различен ред за
обжалването им и др.) са странични и не влияят на приложението на принципа non bis in idem и в двата случая.
Затова на основание чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК съдът прекрати наказателното производство, образувано по тъжбата
на Р. З. и И. К. срещу Д. Н. за престъпление с претендираната от тъжителите
правна квалификация по чл. 144, ал. 1 от НК, изразяващо се в това на 30.05.2020
г. около 15,30 ч. в гр. С., в двора на къща на ул. „П.“ № .. Д. Г. Н. да се е
заканил на Р. А. З. и на И. К. К. с престъпления против тяхната личност, като е
казал думите „ще ви гръмна и ще ви изнеса в чували“ и това заканване да би
могло да възбуди у последните основателен страх за осъществяването му. Според
настоящия състав не съществува процесуална пречка за инкорпориране на
определението за прекратяването на наказателното производство за това
престъпление в произнесената по делото присъда.
По обвинението срещу
подсъдимия Д.Н. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК:
От обективна страна на 30.05.2020
г. около 15,00 ч. в гр. С. в двора на къща на ул. „П.“ № .. подсъдимият Д. Г. Н.
е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р. А. З. и на И. К. К. в
тяхно присъствие, като ги е нарекъл „боклуци“. Когато е адресирана към лице,
каквато е конкретната житейска речева ситуация, думата „боклук“ представлява
лаконичен синтез в унизителна форма, от гледище на установените в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, на крайно отрицателна оценка на
дееца за личностните качества на адресата. Конкретната употреба от страна на
подсъдимия на тази дума в множествено число – „боклуци“ – не може да обоснове
извод, че тя е била неопределено адресирана и че не е съдържала негова оценка
за личностните качества конкретно на тъжителите Р. З. и И. К.. Напротив, непосредствено
преди подсъдимият да изрече тази дума, тъжителят З. е заплашвал него и
съпругата му П. Н., че ще ги пребие и запали, а от друга страна между
тъжителката И. К. и св. П. Н. протичала разправия. Именно тези обстоятелства е
възприел подсъдимият Н. и те са го провокирали да изрече тази дума като
обръщение именно към тъжителите, за да изрази отрицателната си оценка за
личността на всеки от тях. Това, че подс. Н. е бил словесно провокиран да
изрече думата „боклуци“ по адрес на тъжителите, не води до изключване на
наказателната му отговорност за обида, нито представлява лично основание за
освобождаване от наказание (реторсия между заплахи и обида не е предвидена в
чл. 146, ал. 2 от НК), а може да бъде ценено единствено при индивидуализацията
на отговорността му.
Дори и с оглед установените лоши
отношения между двете семейства да се приеме, че обръщението „боклуци“ е било
адресирано и към св. А. К., това не изключва тъжителите от кръга на адресатите
на това обръщение. Напротив, с оглед относително пасивното поведение на св. К.
в развитието на самия скандал (от определен момент нататък същата е била
ангажирана основно с грижата за бебето на дъщеря си), както и предвид
обстоятелството, че тъжителите, а не св. К., са обитавали къщата и подсъдимият
е имал конфликти главно с тях, се налага еднозначният извод, че основен и
конкретен адресат на обръщението на подсъдимия „боклуци“ са били именно
тъжителите. Те са чули това обръщение, с което е настъпил и съставомерният
противоправен резултат на деянието на подсъдимия – засягане на достойнството и
честта на тъжителите, разбирани съответно като оценка на всеки от тях за
собствената му личност и като оценка на мястото на личността му в обществото.
Нещо повече, подсъдимият неколкократно е
изричал същата дума и след пристигането на св. К. К., поради което изричането й
в присъствието на поне още три лица - св. П. Н., св. К. К. и св. А. К.
осъществява квалифицирания състав на обида, нанесена публично. За наличието на
този квалифициращ обидата признак не е необходимо мястото, на което тя е
нанесена, да е публично, а е достатъчно тези лица да са я възприели, както се
установява по делото.
От субективна страна подсъдимият
Н. е извършил деянието при пряк умисъл. Същият владее български език и не се
констатират отклонения в умственото му развитие, поради което той е съзнавал
унизителното значение на думата „боклуци“, съзнавал е, че изрича тази дума в
присъствието на тъжителите по техен адрес публично и е искал настъпването на
противоправния резултат – тъжителите да възприемат отрицателната му оценка за
личността на всеки от тях и така да засегне тяхното достойнство и чест.
Ето защо съдът намира, че
подсъдимият е извършил престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 от НК, за което е обвинен с тъжбата.
Налице са всички законоустановени
предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК и липсват визираните в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за това
престъпление.
Подсъдимият е пълнолетен.
За престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК са предвидени наказанията „глоба“ от 500 лв.
до 10000 лв. и „обществено порицание“.
Подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.
С престъплението не са причинени
имуществени вреди, посочени в тъжбата, поради което не следва да се обсъжда
въпросът за възстановяването им.
С оглед освобождаването на
подсъдимия от наказателна отговорност, съдът му наложи глоба в пределите на
това административно наказание, установени в чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретния
размер на административното наказание глоба съдът взе предвид характера и броя
на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – невисоката степен
на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия като извършител на престъпление, както и обстоятелството, че същият
е бил улеснен в извършването на инкриминираното деяние от заканителни думи на
тъжителя Р. З.. По тези съображения съдът наложи на подсъдимия глоба в размер
1000 лв. – в минималния, предвиден в закона съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК, като
намери, че така наложеното административно наказание е справедливо и е от
естество да постигне целите на административното наказване, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
По приетите за
разглеждане в наказателното производство граждански искове:
Относно гражданските искове на Р.
З. и на И.К. срещу Д. Н. за обезщетения за неимуществени вреди от престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК съдът намира следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). По
смисъла на посочената законова разпоредба справедливостта не е абстрактно
понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно съществуващи
обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на
обезщетението.
По настоящото дело съдът отчита
претърпяните от тъжителите страдания, причинени им от подсъдимия с извършеното
от него престъпление, както и обстоятелството, че той им е нанесъл обидата
публично.
От друга страна, независимо от
заключението по съдебно-психиатричната експертиза, следва да се има предвид, че
от останалите събрани по делото доказателства се установява, че към
инкриминираната дата 30.05.2020 г. отношенията между тъжителите и подсъдимия са
били трайно влошени и деянието на подсъдимия не е било внезапна, неочаквана
проява на негативното му отношение към тъжителите, а е било своеобразна
ескалация на предходни епизоди в тези отношения и това обективно снижава
интензитета и продължителността на негативното въздействие на изречената от
него обида спрямо честта и достойнството на тъжителите.
Поради това съдът счита, че един
размер на обезщетения от по 400 лв., платими от подсъдимия на всеки от
тъжителите поотделно, е справедлив паричен еквивалент на неимуществените вреди,
причинени от страданията, претърпени от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Върху тази сума на обезщетението за неимуществени
вреди подсъдимият дължи лихва за забава, считано от датата на извършване на
деянието (30.05.2020 г.) до окончателното изплащане на всяка от присъдените
суми. За разликата от по 400 лв. до пълните предявени размери от по 1000 лв.
гражданските искове на Р. З. и на И. К. срещу подсъдимия за обезщетение за
неимуществени вреди от това престъпление следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Относно гражданските искове на Р. З. и на И. К.
срещу Д. Н. за обезщетения за неимуществени вреди от престъпление по чл. 144,
ал. 1 от НК съдът намира следното:
Основен елемент в основанието на
гражданския иск, приет за разглеждане в наказателното производство, е деяние,
съставомерно като престъпление по НК. След като за деянието, в което е обвинен
подс. Н. и което е квалифицирано с тъжбата като престъпление по чл. 144, ал. 1
от НК, е налице влязло в сила постановление на прокурора за отказ да се образува
наказателно производство поради това, че то не съставлява престъпление и с
оглед това постановление настоящото наказателното производство относно това
деяние подлежи на прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК (защото
изобщо не е следвало да бъде образувано), то е процесуално недопустимо в
наказателното производство да се разглеждат гражданско-правните последици от
такова деяние. Ако то представлява непозволено увреждане, но не и престъпление,
претенциите на тъжителите за обезщетения за неимуществени вреди следва да се
предявят по общия исков ред, установен в ГПК.
Именно поради недопустимостта на
разглеждането в наказателното производство на гражданските искове за
обезщетения за неимуществени вреди от деяние, което не е престъпление, но и за да
не прегради възможността пред тъжителите да упражнят, ако желаят, свои
граждански субективни права за обезщетение от непозволено увреждане, съдът
прекрати производството по гражданските искове с правно основание чл. 45, вр.
чл. 52 от ЗЗД, предявени от Р. З. и от И. К. срещу Д. Н. за заплащане на по
2500 лв. на всеки от ищците, претендирани като обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени от престъпление с посочена в тъжбата правна квалификация по
чл. 144, ал. 1 от НК, за което наказателното производство е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, ведно със законната лихва върху всяка от
тези суми, считано от 30.05.2020 г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
С тъжбата е отправено искане за
присъждане на разноски на тъжителите. Същите са направили разноски по делото в
общ размер 998 лв., от който 48 лв. са за внесени държавни такси за разглеждане
на тъжбата, 250 лв. са за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по
назначената съдебно-психиатрична експертиза и 700 лв. са за платено адвокатско
възнаграждение на повереника им съгласно представения договор за правна защита
и съдействие. С оглед обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и
наказателното производство е прекратено за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, на основание чл. 189, ал. 3 и 4 от НПК съдът осъди подсъдимия да плати на
тъжителите само разноските, направени по обвинението, по което е признат за
виновен. Дължимата държавна такса по тъжбата, в частта й, в която са
инкорпорирани обвиненията на две различни лица за престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК е 24 лв. В представения договор за правна
защита и съдействие адвокатското възнаграждение не е уговорено поотделно по
двете обвинения, поради което съдът намира, че подсъдимият следва да заплати на
тъжителите половината от него, а именно 350 лв. Сторените от тъжителите
разноски за внесен депозит за възнаграждение на експерт по
съдебно-психиатричната експертиза са относими към всички обвинения, поради
което съдът намери, че и от тези разноски подсъдимият следва да заплати на
тъжителите половината, а именно 125 лв. Ето защо съдът осъди подсъдимия да
плати на тъжителите сумата 499 лв.
В хода на съдебните прения защитникът
на подсъдимия е отправил искане за присъждане на подсъдимия на сторените от
последния разноски. Общият размер на тези разноски се изразява в заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер 2000 лв. съгласно представения договор за
правна защита и съдействие и разписка. Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК
подсъдимият има право на разноски по обвинението, по което наказателното
производство е прекратено. В представения договор за правна защита и съдействие
адвокатското възнаграждение не е уговорено поотделно по двете обвинения, поради
съдът намира, че тъжителите следва да заплатят на подсъдимия половината от
него, а именно 1000 лв. Затова и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди
тъжителите да заплатят на подсъдимия разноски в този размер.
Съгласно чл. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавната такса върху
уважените два граждански иска е 100 лв. (по 50 лв. по всеки от тях). С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати дължимата държавна такса по гражданските искове по сметка на
Самоковския районен съд.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: