Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шести
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1362 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Б.А.М. срещу „ЗД З.Р.“
ЕАД за осъждането му да заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - ексцес от претърпяното на 06.10.2014 г. ПТП, изразяващ се
в оперативни интервенции по отстраняване на металните остеосинтези за лечение
на фрактури на долни крайници и медиално стеснена ставна междина в дясно коляно
и 2 455.15 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение, ведно със законните лихви от 21.12.2018 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.10.2014 г. пострадал при ПТП,
вследствие на което получил политравматични увреждания, сред които фрактури на
двете подбедрици. През януари 2018 г. постъпил в УМБАЛ „Пирогов“ за премахване
на металните остеосинтези, поставени на долните крайници за лечение на
фрактурите. На 26.09.2018 г. М. постъпил в УМБАЛ „Св. Анна“ с оплаквания за
оток, болки и затруднени движения в долен десен крайник. Установила се медиално
стеснена ставна междина, наложила нова оперативна интервенция. В периода януари
2018 г. – септември 2018 г. ищецът търпял изключителни болки и страдания,
представляващи непредвидими и необезщетени от ответника усложнения от получени
при процесното ПТП увреждания, поради което моли исковете да бъдат уважени.
От ответника е постъпил отговор, в който се излагат
доводи за неоснователност на исковете. При условията на евентуалност са наведени
възражения за прекомерност на претендираните обезщетения и за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид §
22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Хюндай“,
модел „ИХ 35“ с ДК № ******и „ХДИ Застраховане“ АД (с променено наименование на
„ЗД З.Р.“ ЕАД), с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
С решение №
94 от 23.10.2019 г. по гр.д. № 2711/2018 г. по описа на ВКС „ЗД З.Р.“ ЕАД е отменил
решение №1372 от 01.06.2018г. по гр.д. № 4841/2017 г. на САС в частта, с която
е частично отменено решение № 5024 от 07.07.2017 г.
по гр.д. № 14555/2015 г. на СГС е отхвърлен предявеният от Б.М. срещу „ЗД З.Р.“
ЕАД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие ПТП от 06.10.2014 г. за разликата над 50 000
лева до 98 000 лева и е осъдил ответника да заплати на ищеца допълнително
сумата 48 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на пътно–транспортно произшествие от 06.10.2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2014г. до
окончателното плащане.
По делото е
допусната съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която в
сравнение с описания статус на Б.М. в решение на ТЕЛК от 09.03.2016 г. е налице
подобрение по отношение на локалния статус на двете коленни стави, като обемът
на движение е възстановен. Оперативната интервенция по премахване на остеосинтезния
материал представлявало част от цялостния процес на лечение на счупванията на
двете подбедрици.
Що се отнася до проведената на 27.09.2018 г. операция, в
съдебното заседание на 06.03.2020 г. вещото лице д-р С. е пояснил, че М. е имал
болки, тъй като е настъпила промяна във формата на костта, съпроводено с функционални
смущения и затруднения при придвижването. Ексцесивна
кост е била в зоната на сухожилието, в горната част на тибията на големия пищял.
Костта се появила като реакция на организма, която не е обичайна и предвидима.
Костта се натрупала в отвора на вкарване на пирона. След като той е премахнат,
на мястото е натрупана повече кост и това е наложило оперативна интервенция.
Според
показанията на свидетеля К.М., майка на ищеца, преди изрязване на костта синът
й Б.М. изпитвал силни болки от оток в коляното.
В т. 10 от
ППВС № 4/30.10.1975 г. са дадени указания за условията и предпоставките, при
които е допустимо пострадалият да получи допълнително обезщетение. Такова се дължи
при доказано влошаване на здравословното състояние на увреденото лице в
сравнение със състоянието, при което е присъдено първоначалното обезщетение,
ако влошаването се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на
други фактори и причини.
При така
даденото заключение и при съобразяване на показанията на разпитания по делото
свидетел, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за търпени болки и страдания от оперативни интервенции по
отстраняване на металните остеосинтези през януари 2018 г. Присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 98 000 лева с влязло в сила
съдебно решение е основано на даденото от вещото лице д-р Д. К.заключение на
съдебно-медицинската експертиза, в което е посочено, че Б.М. ще следва да
изтърпи нова операция по премахване на имплантите в тибиите,
свързано с болки за период от две седмици. В този смисъл операциите по
премахване на металните остеосинтези не представлява усложнение (влошаване) на
здравословното състояние, което е било непредвидимо. Обстоятелството, че ще се
наложат операции, е отчетено при присъждане на обезщетението от 98 000
лева.
Основателна
се явява претенцията на ищеца за присъждане на допълнително обезщетение от
влошаване на здравословното му състояние поради настъпило необичайно и
непредвидимо натрупване на костно вещество в областта на входа на пирона,
поставен за лечение на фрактура на тибията на долен десен крайник. Стеснената
ставна междина е довела до оток в коляното, болезненост и затруднения в
придвижването. Тя се е появила като реакция на организма в резултат на
отстранен остеосинтезен материал и в този смисъл усложнението се намира в
причинно-следствена връзка с получената при ПТП на 06.10.2014 г. фрактура на
дясна подбедрица.
Размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост. Предвид установените в
съдебно-медицинската експертиза обстоятелства и съобразно показанията на
свидетеля М., съдът приема, че настъпилите травматични усложнения в
здравословното състояние на ищеца е довело до нови, качествено различни болки и
страдания. Същевременно обемът на движение в двете коленни стави е възстановен,
а опасност от нова поява на допълнителна кост не съществува.
Появили са
се качествено нови, макар и временни, негативни здравословни изменения в
здравословното състояние на М., за които не е получил от отговорния за
заплащането му застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Предявеният
от ищеца иск за обезщетяване на неимуществените вреди съдът намира за
основателен до сумата от 10 000 лева, а до пълния предявен размер от 30 000
лева искът подлежи на отхвърляне.
Що се
отнася до съдебно предявената претенция за обезщетяване на имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разходи за лечение, съобразно заключението на вещото
лице, съдът намира искът за основателен за сумата от 481.15 лева. Сумите за
избор на екип и за ползване на болнична стая не подлежат на обезщетяване, тъй
като представляват разходи за подобряване на битовите условия по лично
предпочитание на ищеца.
При
определяне на окончателния размер на обезщетенията съдът следва да зачете
направеното в срока за отговор възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. В тази част решението от 23.10.2019 г. по
гр.д. № 2711/2018 г. на ВКС, І т.о. има обвързваща съда сила, доколкото този
въпрос е изследван и е установен принос на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат в размер на 30%. При отчитане на степента на съпричиняване,
окончателните размери на дължимите обезщетения възлизат съответно на 7 000
лева и 336.81 лева.
На ищеца е
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., поради
което на адв. А. А. са дължи адвокатско възнаграждение в размер на 466.56 лева.
Право на разноски има и ответникът.
Съгласно
чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 350 лева. От
общия размер на разноските 550 лева, на ответника се дължат 374.83 лева.
Б.М. е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което „ЗД З.Р.“ ЕАД
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 293.47 лева държавна такса и 63.70
лева депозит за експертиза по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), „Застрахователно
дружество З.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „******да заплати на Б.А.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 7 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на
здравословното състояние на ищеца след ПТП на 06.10.2014 г., изразяващо се в медиално
стеснена ставна междина в дясна колянна става и сумата от 336.81 лева
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със
законните лихви върху главниците от 21.12.2018 г. до окончателното изплащане като
отхвърля исковете за горниците до 30 000 лева и 2 455.15 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., „Застрахователно дружество З.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „******да заплати на адвокат А. И.А., с
адрес ***, офис 9 сумата от 466.56 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.А.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Застрахователно дружество З.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******сумата от 374.83 лева разноски
за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Застрахователно
дружество З.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „******да заплати по сметка на СГС сумата от 293.47 лева държавна такса и
63.70 лева депозит за експертиза по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: