№ 9723
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110171055 по описа за 2021 година
[ЮЛ] е предявило срещу ИР. М. Т. установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните че ответницата
дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.дело № 52520/2021 г. по описа
на СРС, 174 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на [ЮЛ] услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставял за периода от 15.03.2012 г. до 08.05.2021 г. на ответника
[ЮЛ] услуги в имот с адрес [адрес], като ответницата на е заплатила
дължимата цена в размер на 7845.89 лв., както и обезщетение за забава в
размер на 3358,33 лв. за периода от 15.04.2012 г. до 08.05.2021 г.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който я оспорва по основание и размер. Възразява,
че не е в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Поддържа, че
процесната сума не е реално доставена вода. Прави възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже съществуване на облигационно отношение
между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на
водоснабдителна услуга в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза в размер на претендираните суми.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /[ЮЛ]/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на [ЮЛ]- услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
[ЮЛ] услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция-
попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че
потребители на [ЮЛ] услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
2
/собствениците/ на [ЮЛ] системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
Спори се между страните в производството дали за исковия период са
обвързани от облигационна връзка и съответно дали жалбоподателят е
собственик на процесния имот.
За установяване на това обстоятелството е приета по делото справка за
декларирано имущество, издадена от [ЮЛ], от която се установява, че
ответницата е декларирана като собственик на процесния имот с декларация
по чл. 14 ЗМДТ № [номер] г. Действително представената справка не
съставлява титул за собственост. Това обаче не я лишава от доказателствена
стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на
всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на
страните, както и направените от тях оспорвания. В случая приетата справка е
оспорена бланкетно от ответницата в открито съдебно заседание, без да са
ангажирани, каквито и да било доказателства от нейна страна, нито да са
направени доказателствени искания. Доколкото ответницата не е оспорила и
доказала, че подписът на декларация по чл. 14 ЗМДТ № [номер] г. не е неин и
по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или
разколебаят верността на декларираните обстоятелства, включително относно
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния
имот, същата представлява една индиция, че имотът е придобит от
ответницата преди 22.06.1998 г., преди исковия период.
По делото е прието като писмено доказателство писмо, изхождащо от
ответницата, адресирано до ищцовото дружество (л. 6 по делото), което не е
оспорено от ответницата. Видно от писмото същата оспорва начинът на
начисляване на дължимата от нея сума и прави възражение за давност. Съдът
намира, че писмото съдържа извънсъдебно признание от ответницата, че
същата е в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Ето защо съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
обосновава извода, че ответникът има качестовото на потребител на [ЮЛ]-
услуги. По изложените съображения се налага изводът, че страните в
производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия
период, по силата на която ищцовото дружество е предоставяло [ЮЛ] услуги
3
в процесния имот през исковия период, заплащането на които се дължи от
ответника.
От приетото по делото заключение по изслушана съдебно-техническа
ескпертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че дружеството е доставяло [ЮЛ] услуги до имота през исковия
период на стойност 14040,22 лв., като стойността е определена в съответствие
с КЕВТР цени. Вещото лице дава заключение, че за процесния период
услугата е начислена на база до 30.07.2020 г., тъй като не е имало водомер.
След тази дата е започнало отчитане с реални отчети по водомер с валидна
метеорологична проверка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави правен извод
за основателност на предявения иск за гланица. С оглед диспозитивното
начало съдът намира искът за основателен за претендирания от ищеца размер
– 7945,89 лв. При формирания извод за основателност на иска, следва да
бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника са
възникнали като срочни. При това положение, погасени по давност ще са
всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от
три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, т. е. три години назад от 09.09.2021 г.
От приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се
4
установява, че дължимата главница за периода от 01.09.2018 г. до 08.05.2021
г. е в размер на 5414,95 лв. С оглед принципа за диспозитивното начало съдът
намира, че следва да уважи искът за непогасения по давност период за
сумата, която е по издадените фактури, а именно – 2361,38 лв., изчислена от
съда въз основа на справката към заключението по СТЕ (л. 52 и 53 по делото).
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в процесното материално
правоотношение се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ОУ, потребителите на [ЮЛ] услуги са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните [ЮЛ] услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на
чл. 84, ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на ОУ без да е било
необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били
срочни. Доколкото част от главницата се явява погасена по давност и на осн.
чл. 119 ЗЗД вземанията за лихва за периода от 15.04.2012 г. до 01.10.2018 г.
също са погасени по давност. Следователно искът по чл. 86 ЗЗД е
основателен за сумата от 1736,50 лв. и до тази сума следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ответникът дължи на ищцовото дружество разноски, съобразно уважената
част от исковете и представените доказателства в размер на 100,08 лв. за
заповедното производсвто и в размер на 226,96 лв. за исковото производство,
съобразно уважената част от исковете. Ищецът дължи на ответника разноски
в размер на 554,62 лв., съобразно отхвърлената част от исковете и
представените доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ИР. М. Т., ЕГН **********
5
дължи на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата от 2361,38 лв., представляваща
сойността на водоснабдителни услуги за периода от 01.09.2018 г. до
08.05.2021 г. в имот с адрес [адрес], ведно със законната лихва от 09.09.2021 г.
до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1736,50 лв.,
представляваща моратонра лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до
08.05.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52520/2021 г. по описа на
СРС, 174 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ЮЛ], ЕИК [номер] срещу ИР. М. Т., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 179, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ИР. М. Т., ЕГН ********** дължи на
[ЮЛ], ЕИК [номер] сумата над 2361,38 лв. до пълния предявен размер,
представляваща сойността на водоснабдителни услуги за периода от
15.03.2012 г. до 08.05.2021 г. в имот с адрес [адрес], както и за законна лихва
за забава за сумата над 1736,50 лв. до пълния предявен размер за периода от
15.04.2012 г. до 08.05.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
52520/2021 г. по описа на СРС, 174 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ИР. М. Т., ЕГН
********** да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 100,08 лв. -
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ИР. М. Т., ЕГН **********
да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 226,96 лв - разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК [ЮЛ], ЕИК [номер] да
заплати на ИР. М. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 554,62 лв. -
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6