№ 76
гр. Средец, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100137 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766,
район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален
представител адв. В.Г., против Б. СВ. Д., ЕГН **********, с адрес по делото гр.Бургас, ****,
постоянен и настоящ адрес - гр.Средец, ***.
Ищецът твърди, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответника Б. СВ. Д. са
сключени следните договори за предоставяне на мобилни услуги:
- По договор за мобилни услуги от дата 05.09.2014г., ответникът Б. СВ. Д. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер ***078. Отношенията между страните са подновени с
подписването на допълнително споразумение от дата 29.08.2018г., като абонатът избира
ползването на абонаментна програма Тотал 24.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца
до 29.08.2020г.
С оглед сключения договорен абонамент от дата 29.08.2018г., във връзка с мобилен
номер ***078, както и с оглед качеството абонат на дружеството на ответника е
предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел II,т. 1 от договора за мобилни услуги, както следва:
стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 389.90 лв.;цена в брой
или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24.99лв. е 169.99лв.
Твърди се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните
от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер
на абоната № *********.
Твърди се, че за отчетния период на потребление 15.12.2018г. - 14.05.2019г., абонатът
не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни
1
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на 346.45 /Триста четиридесет
и шест лева и 45 ст./лв.За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.12.2018г.
- 14.05.2019г,. Теленор е издал фактура №**********/15.01.2019г. ,фактура
№**********/15.02.2019г. и фактура №**********/15.03.2019г.
При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, се твърди, че
операторът го уведомил по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за
плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане
на дължимата сума, ищецът твърди ,че последователно се ограничават първо изходящите
обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът
неколкокоратно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При
нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният
телефонен номер е двустранно спрян, за което се твърди, че абонатът е уведомен с поредно
смс - известяване.
Твърди се, че с оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесните
фактури за отчетния период на потребление 15.12.2018г. - 14.05.2019г., е ангажирана
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор и Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура
№**********/15.05.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:
-191.24 /Сто деветдесет и един лева и 24 ст./лв. - за дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е процесна в настоящото
производство/;
-346.45 /Триста четиридесет и шест лева и 45 ст./лв. - за незаплатени
далекосъобщителни услуги /която сума не е процесна в настоящото производство/;
Датата на деактивация на процесния абонамент е 01.01.2019г., като същата се твърди
,че се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
-По повод сключен договор за мобилни услуги от дата 14.09.2018г., ответникът Б.
СВ. Д. се твърди, че е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски
номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер ***277 с избрана
абонаментна програма Тотал 24.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 14.09.2020г.
При възползване от преференциални условия на мобилния оператор, се твърди, че
абонатът - ответник е сключил и Договор за лизинг от същата дата- 14.09.2018г., по силата
на който е взел мобилно устройство марка NOKIA 2.1 Dual Blue Copper на изплащане
посредством 23 месечни вноски в размер на 5.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 5.59лв. да придобие собствеността
върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на
дружеството, се твърди, че на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе
мобилно устройство с отстъпка от страндарната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни
услуги, както следва: станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е
319.90 лв.;цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал
24.99лв. е 134.16лв.
Твърди се, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********.
Твърди се, че за отчетния период на потребление 15.12.2018г. - 14.05.2019г. абонатът
не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни
2
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на 96.91 /Деветдесет и тест
лева и 91 ст./лв.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.12.2018г. -
14.05.2019г., Теленор е издал:фактура №**********/20.01.2019г., фактура
№**********/20.02.2019г. , фактура №**********/20.03.2019г.
C оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесните фактури за
отчетния период на потребление 15.12.2018г. - 14.05.2019г., била ангажирана договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, се твърди, че Теленор е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура
№**********/20.05.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:
-174.63 /Сто седемдесет и четири лева и 63 ст./лв. - за дължима договорна неустойка
за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е процесна в настоящото
производство/;
-89.44 /Осемдесет и девет лева и 44 ст./лв. - за незаплатени лизингови вноски /която
сума не е процесна в настоящото производство/;
-96.91 /Деветдесет и шест лева и 91 ст./лв. - за незаплатени далекосъобщителни
услуги /която сума не е процесна в настоящото производство/;
Датата на деактивация на процесния абонамент била 01.01.2019г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Твърди се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99лв. за мобилен номер ***078 до
29.08.2020г., съгласно допълнително споразумение от дата 29.08.2018г., както и не е спазил
крайния срок за ползване на абонаментна Тотал 24.99лв. за мобилен номер ***277 до
14.09.2020г., съгласно договор за мобилни услуги от дата 14.09.2018г.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид неизпълнение на задълженията на ответника е инициирано производство по
чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 611/2020г. по описа на РС-
Средец.
Поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за ищеца е
възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
в общ размер на 365.87 /Триста шестдесет и пет лева и 87 ст./лв., представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от
които:
-191.24 /Сто деветдесет и един лева и 24 ст./лв. за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 29.08.2018г. за мобилен номер ***078.
-174.63 /Сто седемдесет и четири лева и 63 ст./лв. за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 14.09.2018г. за мобилен номер ***277,
за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 260111 от
23.12.2020 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 611/2020 г. по описа на
РС –Средец. Ищецът претендира присъждане на разноските по делото.
3
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която се моли делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, моли съда да уважи
исковите претенции и да присъди сторените от тяхна страна съдебно-деловодни разноски.
Молбата за постановяване на неприсъствено решение е оставена без уважение от съда.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото са приложени договор за мобилни услуги от 05.09.2014 г. за мобилен
номер ***078, както и декларация от родител за съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице от същата дата. Отношенията между страните са подновени с
подписване на допълнително споразумение от 29.08.2018г. , като абонатът е избрал
абонаментна програма Тотал 24.99лв. с уговорен срок за действие 24 месеца до 29.08.2020г.
и във връзка с този договор на абоната е предоставено мобилно устройство HUAWEI Y6
2018 Dual Blue.
Представен е и договор за мобилни услуги от 14.09.2018 г. за мобилен номер ***277,
както и договор за лизинг от същата дата 14.09.2018г., по силата на който е взето мобилно
устройство марка NOKIA 2.1 Dual Blue Copper на изплащане.
Видно от съдържанието на цитираните договори, същите са подписани от страните
по настоящето дело – "Теленор България" ЕАД и ответника Б.Д., поради което съдът
приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, всяко от
които представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на
индивидуални договори за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги.
Приети като доказателства по делото са фактури №**********/15.01.2019г. ,
фактура №**********/15.02.2019г., фактура №**********/15.03.2019г., фактура №
**********/15.05.2019г. като от съдържанието на всички е видно, че първите три са за
дължими от ответника абонаментни такси суми за разговори по договорен абонамент от
29.08.2018г., а последната включва и процесната неустойка от 191,24лв., сумите по които
няма данни да са платени от страна на ответника.
Приети като доказателства по делото са и фактури
№**********/20.01.2019г.,фактура №********** / 20.02.2019г., фактура
№**********/20.03.2019г. И фактура №**********/20.05.2019г., в която са начислени като
от съдържанието на всички е видно, че първите три са за дължими от ответника
абонаментни такси суми за разговори по договорен абонамент от 14.09.2018г., а последната
включва и процесната неустойка от 174,63лв., сумите по които няма данни да са платени от
страна на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
В процесното допълнително споразумение от 29.08.2018г. към договор за мобилни
услуги от 05.09.2014г. Раздел IV, т.3, е предвидено, че в случай на прекратяването му преди
4
изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на
която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски
за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение към неустойката по предходното изречение потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента
на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
В процесния договор от 14.09.2018г. е налична идентична разпоредба на стр.2 от
договора.
Съгласно т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия доставчикът има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по Общите условия.
Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат виновно
неизпълнение от страна на длъжника, като предвид правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД
може да се направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка
за разваляне на договора. Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които
кредиторът търпи от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е
отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението
за заплащане на този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между
страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на
договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, като
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Така законът предвижда, че за да породи своето конститутивно правно действие,
волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде
обективирано в писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя
адресат – длъжника.
Действително разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което
намира приложение само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не
са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните
не са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор.
В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само
прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но не урежда ред за
упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Поради
това несъстоятелни са доводите на ищеца, че предвид забавата на длъжника по отношение
на задълженията по издадените фактури за момент на прекратяването следва да се счита
датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер
***078 на 01.01.2019г., съответно на същата дата за номер ***277. Не се твърди и не се
установява, че преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ищецът е упражнил
надлежно потестативното си право да развали договора чрез отправяне на писмено
уведомление, получено от длъжника.
Следва да се упомене, че нито в индивидуалния договор, сключен между страните
,нито в Общите условия е предвидено по какъв начин може да стане едностранното
5
прекратяване на договора при наличие на предпоставките за това. В този смисъл, доколкото
става дума за писмен договор ,сключен между страните ,то и прекратяването му /дори и
едностранно / предсрочно при наличие на определени предпоставки ,следва да бъде в
същата форма. Съгласно текста на чл.31а от Общите условия мобилният оператор се
задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратно текстово съобщение,писмо с
обр.разписка ,записващ се телефонен разговор,чрез ел.поща и т.н./ да информира абоната, че
ще предприеме действия по извъсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения. Следователно предвидени са и други начини за информирането на абоната ,че
ще се пристъпи към събиране на неплатените сметки, но всички те имат за цел
уведомяването му ,че е неизправен длъжник /че е в забава / и ще бъдат предприети действия
по събиране на дължимите суми. Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се
прилага само при прекратяване на договора –такова е предвидено и в хипотезите по чл. 54
/в случай на постъпване на писмена жалба за извършени неправомерни действия /,чл. 55/
когато с поведението си потребителят застрашава ,или пречи на нормалното ползване на
услуги от страна на други потребители /.Във всички тези случаи не е предвидено
прекратяване на договора с потребителя , което означава ,че спирането на достъпа до
услугите не е развнозначно на прекратяване на договора. В настоящия случай нито чрез
издаване на процесните фактури, нито по друг начин ответникът е бил предизвестен за
едностранно прекратяване на договора ,поради което не са осъществени предпоставките за
плащане на неустойка.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се развали чрез
връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата
молба с приложенията е връчен на ответника -длъжник на 27.07.2021 г., към който момент
вече е бил изтекъл двугодишният срок на договора за мобилни услуги от 05.09.2014 г.,
подновен с допълнително споразумение от 29.08.2018г., както и двугодишният срок на
договора от 14.09.2018г., поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза
хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираната неустойка.
За разноските:
Ищецът е предявил претенция за разноски, но предвид отхвърлянето на исковете,
присъждане на такива не му се следват.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, против Б.
СВ. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, вр чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника , че дължи на ищеца в сума в
общ размер на 365.87 /Триста шестдесет и пет лева и 87 ст./лв., представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които: -191.24
/Сто деветдесет и един лева и 24 ст./лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 29.08.2018г. за мобилен номер ***078 и 174.63 /Сто седемдесет и четири лева и 63
ст./лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.09.2018г. за мобилен
номер ***277, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 260111 от
23.12.2020 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 611/2020 г. по описа на
РС –Средец.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7