Р Е
Ш Е Н
И Е № 260526
Номер 11.12.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 11.12.2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 2499 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 265951/20.10.2020 г. по описа на ПОС /вх. № 4677/02.02.2017 г. по описа на ЧСИ/, подадена от И.П.К.,
в качеството му на длъжник, чрез пълномощника адв.И.Ч. ***, срещу действия на ЧСИ **********на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20168210400458, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа, че
произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за
прекратяване на образуваното изпълнително дело, доколкото
в продължение на повече от две години по него
не са извършвани изпълнителни действия. Излага подробни съображения. С оглед на това, моли съда да отмени постановения отказ.
Взискателят по изпълнителното дело
– Държавна комисия
по стоковите борси и тържищата, гр.София, в
законоустановения срок по чл.
436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не е подал възражение
срещу жалбата.
По делото са представени мотиви на
ЧСИ Илиев по чл.
436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на
жалбата.
Приложено е и копие от
изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените
с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изпълнителното дело е
било образувано на 09.02.2012 г. по молба от Държавна комисия по стоковите
борси и тържищата, гр.София за събиране
на публични вземания въз основа на влязло в сила НП № 01889/07.06.2010 г.,
издадено срещу И.П.К. за сумата от 800 лв.- наложена имуществена санкция /
глоба/ по ЗСБТ. Събирането на вземането е било
възложено на ЧСИ Н**********с район на действие СГС на основание чл.2, ал.3 от ЗЧСИ , по образуваното изп.д.№ 20128410401083. В хода на същото са извършени изпълнителни
действия по реда на ДОПК- налагане на запор върху банкови сметки на длъжника с
Постановление от 17.01.2013 г., опис на движими вещи, насрочен за 05.03.2013 г.
Впоследствие, по молба на взискателя и съгласно Разпореждане от 24.06.2015 г.
на ЧСИ ******, делото е препратено на ЧСИ ********* с район на действие ПОС,
продължено под№ 20168210400458. По последното също са предприети изпълнителни
действия- насрочен опис на движими вещи на осн.чл.233, ал.1 ДОПК на 01.03.2017
г.
Следващите действия по
принудително изпълнение са извършвани по реда на ГПК, след като със ЗИД на ГПК
/ обн.ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г. / е приета нова разпоредба в ДОПК / чл.163,
ал.4 /, съгласно която в случаите, когато публичните вземания са възложени за
събиране на частен съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на
ГПК. Така по този ред са извършени следните изпълнители действия: с
Разпореждане от 30.10.2019 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в
Юробанк България АД ; насрочен е опис на движим вещи на 29.11.2019 г./ съгласно
ППИ от 30.10.2019 г./, наложен запор на МПС през м.09.2020 г.
С молба вх. № 30086/26.09.2016 г. длъжникът е направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство поради изтичане на абсолютната
изпълнителна давност по смисъла на чл.82, ал.3 ЗАНН.
С обжалвания отказ,
постановен на 10.10.2016 г. съдебният изпълнител е отказал
да прекрати изпълнителното производство.
Липсват данни по
изпълнителното дело отказът да е съобщен на длъжник.
Въз основа на така установеното,
съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо
на обжалване действие по чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Приема се, че жалбата е
подадена в законоустановения срок за обжалване предвид липсата на данни за
датата, на която отказът е съобщен на
длъжника.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна, поради следното:
Предмет на принудително
изпълнение по изпълнителното дело е публично вземане / глоба/, наложена с
наказателно постановление от държавен орган. Законът е предоставил възможност събирането на публични
вземания да се възложи на частен съдебен
изпълнител, като и в този случай принудителното изпълнение се осъществява по
реда на ДОПК. Едва с приетия ЗИД на ГПК / ДВ бр.86 от 27.10.2017 г./ е
предвидена нова разпоредба в ДОПК / чл.163, ал.4 /, която постановява
приложението на ГПК при принудително изпълнение на публични вземания, възложени
за събиране на частен съдебен изпълнител. Следователно, от момента на
образуване на изпълнителното дело- 07.02.2012 г. до датата на посоченото
законодателно изменение, приложими са били правилата за принудителното
изпълнение, уредени в Глава Двадесет и пета на ДОПК. Основанията на
прекратяване на производството по принудително изпълнение са уредени в чл.225,
ал.1, т.1-7 ДОПК ,измежду които не е нито изтичане на погасителната давност ,
нито бездействие на взискателя. Затова и отказът на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело, постановен по молбата на длъжника от 26.09.2016 г., е
законосъобразен.
Въпросът за настъпило по силата
на закона прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК би могъл да се обсъжда след въвеждането на правилото по чл.163, ал.4 ДОПК
за приложението на ГПК. Видно от изложеното по-горе, не се установява поддържаното от жалбоподателя
основание за прекратяване на изпълнителното производство. В случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който
взискателят е трябвало да поиска осъществяване на ново изпълнително действие
започва да тече от 30.10.2017 г. – датата на влизане в сила на разпоредбата на
чл.163, ал.4 ДОПК . Този
двугодишен срок изтича на 30.10.2019 г. От материалите по изпълнителното дело се установява, че
в последния ден на
двугодишния срок - на 30.10.2019 г., е наложен
запор на банкови сметки на длъжника в Юробанк България АД , поради което и не са осъществени тези
факти, при които в правната норма е предвидено, че
изпълнителното производство ще се прекратява по силата на закона.
Изтичането на погасителната давност
не е предвидено като основание за прекратяване на изпълнителното дело както в
ДОПК, така и в ГПК, и не би могло да се разглежда в рамките на настоящото
производство.
Изложеното означава, че не са налице твърдените от
длъжника основания за прекратяване на и. д. № 20168210400458 по описа на ЧСИ *********,
поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да
прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и подадената жалба трябва
да се остави без уважение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. № 265951/20.10.2020 г. по
описа на ПОС /вх. № 4677/02.02.2017 г. по описа на ЧСИ/, подадена от И.П.К.,
в качеството му на длъжник, чрез пълномощника адв.И.Ч. ***, срещу действия на ЧСИ *********, рег. № *******
на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20168210400458, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се
изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ:
1.................. 2...................