Р Е Ш Е Н И Е
№ 1572
гр. Пловдив, 18 юли 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети
юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д.. Караиванова, като разгледа административно дело №3894 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Н.П.Т., ЕГН **********, и Л.Д.Т., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, представлявани и двамата от адвокат Н.А.- пълномощник, обжалват Заповед №1266 от 23.11.2018г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “сграда от допълващо застрояване- стопанска постройка за инвентар 3”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІ-886, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87, по плана на с. Цалапица, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. Цалапица, ул. ****.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- кмет на община Родопи, чрез юрисконсулт Д.. А. С.-Д.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересуваното лице- С.Д.Т.-К., чрез адвокат З.Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото разноски.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 42-43) е изпратена до жалбоподателите като приложение към писмо с Изх.№9423-433#62 от 30.11.2018г. (листи 40-41) по пощата, като пощенската пратка, съдържаща посоченото писмо, е получена от жалбоподателя Л.Т. на 27.12.2018г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 38); а пощенската пратка, съдържаща посоченото писмо, е получена от жалбоподателката Н. Т. на 11.12.2018г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 39). От своя страна, жалбата (листи 2-3) постъпва в съда на 21.12.2018г. или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
В случая, заповедта е издадена именно от кмета на община Родопи.
Освен това, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване “сграда от допълващо застрояване- стопанска постройка за инвентар 3” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и сградата е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Разпореденият за премахване строеж е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1), доколкото същият представлява “сграда от допълващо застрояване”.
Посочените обстоятелства се подкрепят и от заключенията на вещите лица В.А.Г. (листи 166-175) и Я.Н.Р. (листи 198-204) по назначените два броя съдебно-технически експертизи (СТЕ), приети неоспорени от страните и които настоящият състав на съда кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвени.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На 17.07.2018г. работна група от длъжностни лица при община Родопи, в състав: инж. Р.И.Н.- началник на Отдел “КУТ и С” (контрол по устройство на територията и строителство), Р.Х.- младши експерт “КС” (контрол по строителството) в Отдел “КУТ и С”, извършва проверка на място, на строеж “сграда от допълващо застрояване – стопанска постройка 3”, находящ се в УПИ ХІІ-886, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87 по регулационния план на с. Цалапица, одобрен със Заповед №70 от 08.02.1990г. (лист 136), във връзка с преписка №9423-433/2015г.
За резултатите от проверката се съставя Констативен протокол от 17.07.2018г. (лист 70). Според посочения протокол, на проверката присъстват Н.П.Т. и Л.Д.Т.- собственици на УПИ ХІІ-886; както и Й. Георгиева М. и Е.Г.М.- собственици на УПИ ХІІІ-885, кв.87, с. Цалапица. Комисията констатира изпълнението на 4 броя постройки от допълващото застрояване в УПИ ХІІ-886, кв.87, между които и “Стопанска постройка 3”, разположена в югозападната част на имота, на странична регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87. Размерите в план на сградата са 5,00м./10,00м., ЗП (застроена площ) = 50,00 кв.м. и височина спрямо прилежащия терен- 2,40м. Сградата е изградена от кирпичена зидария, двускатен покрив с наклон и към съседния имот, изпълнен с дървена конструкция, покритие от керемиди и вълнообразна ламарина, има монтирани олуци. Вероятно като приложение към констативния протокол от 17.07.2018г. са изготвени извадки от действащия регулационен план на с. Цалапица (лист 71, 72, 135, 207), от обезсилен план от 1963г. (лист 73), утвърден със Заповед №397 от 13.06.1963г. (лист 140), както и от обезсилен план от 1935г. (лист 74), одобрен със Заповед №1595 и Заповед №1956 от 25.06.1935г. (лист 137, 138). Според нарочно удостоверение с №240 от 18.03.2019г. (лист 141), УПИ ХІІ-886, кв.87 по действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №70 от 1990г., съответства на УПИ ХІІІ-920 от кв.68 по обезсилен план на с. Цалапица от 1963г.; УПИ ІХА-695 от кв.94 по изменението на обезсиления план от 1935г. попада в УПИ ХІІ-886 от кв.87 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Цалапица.
Отново в рамките на извършената на 17.07.2018г. проверка е прието за установено, че УПИ ХІІ-886 е собственост на Н.П.Т., С.Д.Т.-К. (дъщеря) и Л.Д.Т. (син), съгласно нотариален акт, вписан под №158, том 128, дело №29503/2006г. (лист 6, 111), и Удостоверение за наследници №144766 от 23.09.2016г. (лист 67). Прието е за установено, че строежът е собственост на Н.П.Т., С.Д.Т.-К. и Л.Д.Т.. Прието е за установено, че строежът е изпълнен от починалия П. Д. М., който е негов възложител и строител. За строежа не се изисква строителен надзор. За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа и документи, в това число- становище на инженер-конструктор за изпълнението на строежа; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на строителна линия и ниво; заповедна книга. Прието е за установено, че строежът е изпълнен в УПИ ХІІ-886 по плана на с. Цалапица (кадастрален, застроителен и регулационен план (КЗРП), съгласно Заповед №70 от 08.02.1990г.). “Сградата от допълващо застрояване- стопанска постройка 3” е разположена в югозападната част на имота, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ885, кв.87. Размерите в план на сградата са 5,00м./10,00м., ЗП = 50,00кв.м. и височина спрямо прилежащия терен от 2,40м. Сградата е изградена от кирпичена зидария, двускатен покрив с наклон и към съседния имот, изпълнен с дървена конструкция, покритие от керемиди и вълнообразна ламарина, има монтирани олуци. Прието е за установено, че обектът (стопанска постройка 3) е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е VІ-та категория, съгласно чл.12 от Наредба №1 и чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.
За установеното в рамките на проверката се съставя Констативен акт №36 от 16.08.2018г. (листи 47-49), според който акт, процесната сграда е построена без становище на инженер-конструктор за изпълнение, без издадено разрешение за строеж и без декларация за съгласие от собствениците на УПИ (ХІІ)-885, кв.87, и без калканна стена, с което са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1, чл.147,ал.2, чл.42, ал.2 и чл.21, ал.5 от ЗУТ и чл.82, ал.1 от Наредба №7/2003г. (Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7)).
Според проверяващите органи по преписката е налична друга документация, както следва: нотариален акт от 11.12.1996г., с №121, том 59, Н.дело №17837/96г. (лист 110); Скица №1040 от 09.09.2009г. (лист 113); Удостоверение с Изх.№11-236 от 29.03.2010г. (листи 106-107); Декларация №192 от 27.05.2015г. (листи 79-80) от Г.С.К., ЕГН **********, от Я.И.Д., ЕГН **********, и от Б.Г.В., ЕГН **********, с която тримата декларатори декларират, че строежите в УПИ ХІІ-886, кв.87 по плана на с. Цалапица, са построени от П. Д. М., ЕГН **********, както следва- къща- 1945г., лятна кухня (до УПИ ХІ-887)- 1979г., навес (процесната постройка)- 1946г., гараж- 1980г., пилишарник и кочина- 1950г.; Декларация №220 от 15.06.2015г. (лист 124) от Г.Д., ЕГН **********, с която деклараторката декларира, че не възразява срещу изпълненото строителство на лятна кухня и спомагателна постройка, разположена на вътрешната регулационна граница между УПИ ХІ-887, кв.87 и УПИ ХІІ-886, кв.87 по плана на с. Цалапица.
Предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е съставен на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконното строителство. От съдържанието на констативния акт не може да се направи категоричен извод дали проверката на 17.07.2018г. е извършена в присъствието на двамата жалбоподатели.
С писмо Изх.№9423-433#49 от 17.08.2018г. (листи 64-65) на изпълняващия длъжността (и.д.) кмета на община Родопи се поканват жалбоподателите и заинтересуваното лице С.Т.-К., в 7-дневен срок от получаване на писмото, да се явяват в община Родопи, за да им бъде връчен Констативен акт №36 от 16.08.2018г. Според приетите по делото заварени копия на известия за доставяне, посоченото писмо е получено от Н.Т. на 21.08.2018г. (лист 63) и от Л.Т. на 11.09.2018г. (лист 62).
Според нарочно отбелязване върху констативния акт (лист 49), същият е получен “на ръка” на 20.09.2018г. от Л.Т. лично, както и в качеството му на пълномощник на Н.Т., за което по делото е прието заверено копие на нотариално заверено пълномощно №425 от 03.09.2018г. (лист 58).
Против Констативен акт №36 от 16.08.2018г. постъпва възражение с Вх.№ 9423-433#57 от 27.09.2018г. (листи 45-46) от двамата жалбоподатели.
Като приложение към писмо с Изх.№9423-433#61 от 29.10.2018г. (лист 44) на началника на Отдел “КУТ и С” при община Родопи цялата преписка се изпраща до Отдел “Правен” при община Родопи за съгласуване на заповеди по реда на чл.225а (от ЗУТ) за премахване на общо 4 строежа, между които и процесната постройка.
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която преписката постъпва при кмета на община Родопи, след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Също така, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
Изслушан като свидетел по делото, Б.Г.В., 76-годишен, обяснява следното (лист 153а): “Живея в с. Цалапица, оттам съм и родом. Познавам имота на Н. Т., защото минавам оттам, ходил съм там. Постройките са стари, аз съм на 76 години и откак се помня, че съм станал човек, те съществуват. Бащата на Н. ги е правил тези постройки. Постройките се намират отляво на вратата (която е на северната страна), т.е. отляво спрямо входа на мястото. Там са доста постройки - 3 и повече. За мен най-новата постройка е гаражът. Той е в началото, от най-външната страна е разположен гаражът, до улицата. Гаражът през 1979 – 1980г. е правен, а другите са по-стари, както казах, откакто се помня, че съм станал човек, оттогава съществуват. Не са правени ремонтни работи по тях, поне аз не знам. Знам, че съществуват поне от 50 години. На гърба на постройките е имотът на съседа. Този имот го знам и знам кои са до тях, това са М.. До съседния имот на М. не знам дали има разположени постройки... Изградени са от дървен материал и кирпич. Покривите са с керемиди. Покривът е двускатен, но специално покривът не ми е направил впечатление”.
Изслушан като свидетел по делото, П.И.Д., 60-годишен, обяснява следното (листи 153а-154): “Живея в с. Цалапица- там съм се родил и там живея. Имотът на Т. го познавам отвън и само един път съм влизал в него. Като се застане срещу тях, от лявата страна по посока на оградата имат гараж и малки постройки и по-голяма постройка – сайвант. Вътре какво има не знам. В М. ходя по няколко пъти в месеца. По оградата откъм М. няма нищо построено. Дуварът - отначало е строен с кирпич, частично е паднал в момента и се виждат нови стени от тухли. Това го виждам от страна на М., дуварът е паднал и кирпичът е в техния двор. Вижда се стената, която частично е паднала, кирпичът е паднал и новите стени се виждат. Откакто се запознах с тези хора, от 10-12г. ги има тези постройки. В селото постоянно виждам такива постройки, всеки си прави – за кози, за магарета. От преди 10-12 години имаше стена, дувар. С тези хора не съм общувал от малък, говоря само за последните 10-15 години, оттогава се виждам с тях и откак го знам този имот има такива постройки. Вижда се от вътрешната стена откъм М., че Н. Т. е строила стена от тухли. Покривът е с плоскости от етернит и ламарини. Наклонът на покрива е към М.. Дели ги една стена, съседи са. Имотът на М. е от лявата страна. В обобщение мога да кажа, че често посещавам имота на М.. Оградата представлява кирпичен зид. От преди 2-3 години стената падна и се появи друга стена зад нея и така стои. Стената падна към М. и в момента е там. На мястото на падналата стена е направена друга стена, предполагам, че собственикът е направил стената, но не съм видял точно кой я е правил. Стената е от тухли, бели и червени. Всички са ориентирани към нея. Когато има друга постройка, наполовина и към нея е наклона. Билото на покривната конструкция е към М.. По-голямата постройка има било. Покривът е двускатен. Покрит е с етернит и ламарина профилна. Сайвантът представлява навес, покрито пространство, но не е отвсякъде с ограждащи покрити стени. Сега е затворено и отпред. Иначе от трите стени беше покрит”.
Изслушана като свидетел по делото, Е.Г.М., 55-годишна, обяснява следното (лист 154): “В с. Цалапица съм се родила, живея там и сега, в същия дом. Ние се намираме от западната страна (граница) на имота на Н. Т.. От страната на Т. на западната граница има гараж откъм пътя. След него има навес, след него има по-висока голяма сграда, дълга около 10 метра, сайвант. След тази по-голяма сграда има още една по-малка сграда– за пилета и прасета. Сайванта от кирпич е строен, предполагам от баща й от преди 18-19 години. Другите, по-малките сгради, са правени от нея и брат й. Гаражът е правен от брат й. Наклонът на тези всички сгради е към нас, покривът им е с наклон към нас, към нашия имот. На сайванта покривът е към нас и е направен от нашата страна е с ламарина, а от нейната страна е с керемиди направен. През 2014г. Н. Т. свали покрива на сайванта и от вътрешната страна на стената изгради нова стена с тухли и бетон. Покривът е новонаправен, сложиха нови дървени бичмета. В стената се вижда на две места П-образен винкел. Тогава Т. сложи ламарина на покрива откъм нас. Дотогава беше с керемиди. Покривът е сложен върху новия зид и старият зид стои във въздуха върху кирпича. След година и половина, през лятото, след силен дъжд, видяхме, че кирпичената стена е паднала в нашия имот. Там имаше лозе, дървета и засадени домати, всичко беше затрупано и потрошено от кирпича. Дърветата изсъхнаха, лозето се потроши. Обадихме се в кметството в с. Цалапица още същия ден, че е паднала стената. Пуснахме молба и в община Родопи Т. да си изчисти кирпичите. Кирпичите стояха цялото лято и през пролетта на другата година аз ги прочистих кирпича, като го изхвърлих в единия ъгъл към новата изградена стена, за да можем да си засадим нещо. Има част от кирпича в единия ъгъл на метър от земята, нагоре е на нула и тухлата и бетонът се виждат. Никога не е имало постройки в нашия имот, които да са долепени на запад към стената и сега няма постройки. С Т. не сме водили дела за тези постройки. След като падна кирпичената стена и след нашата подадена молба в кметството, Н. Т. е пуснала молба в полицията, че сме съборили стената й. Майка ми е на 83 години и Т. заяви, че сме съборили стената с майка ми с бастуна й. Най-високата постройка, сайвантът, съществува от 18-19 години може би, но точно годината не си спомням”.
Изслушана като свидетел по делото, С.А.Х., 74-годишна, обяснява следното (лист 214): “Живея в с. Цалапица от 1945г., откакто съм се родила. Знам имота на Н.Т., знам и постройките от западната страна, там сме играли. За най-голямата постройка мога да кажа, че когато съм била 10-годишна, чичо П., бащата на Н. беше майстор зидар и я правеше тогава тази постройка. Това беше през 1955г. Даже темелите правеше, когато бях и по-малка. Тази постройка в течение на годините претърпя промени. Бутнаха първо дувара, граничещ с комшиите, керемидите изпотрошиха. Затова чичо П. тури ламарина, за да не се чупят керемидите. Чичо П. изгради стария дувар от бетонни тухли от вътрешната страна на навеса. Тогавашните дувари бяха много дебели, от кирпич. Направи дувара, остана на бетон дуварът. Н. сложи ламарина на покрива, за да не се чупят керемидите, защото имаха проблеми със съседите. Н. е правила само покрива. Докато беше жив чичо П., съседите не са правили проблеми, след смъртта му започнаха да правят проблеми. Тази постройка съществува и сега на това място, благодарение на това че направиха покрив. Тази постройка се използва като стопанска постройка, предназначена е за съхранение на сено, бидони, каци със зеле и други... Няма (постройки в съседния имот на М. (УПИ ХІІІ-885), залепени на имотната граница с УПИ ХІІ-885). Къщата е близо до техния имот. Къщата граничи с границата на имота, няма и метър до границата”.
Според приетите по делото доказателства, представляващи извадки от различните ПУП на с. Цалапица, както и заключението на вещото лице Г., в УПИ ХІІІ-920, кв.68 по плана на селото, утвърден със Заповед №397 от 13.06.1963г., са заснети 2 броя сгради (ПС и ПЖ), както и навес, който навес съответства на разпоредената за премахване “стопанска постройка за инвентар 3” по местоположение и размери. Съответно, разпоредената за премахване постройка е заснета в действащия ПУП (КЗРП, одобрен със Заповед №70 от 08.02.1990г.) със сигнатура ПС (паянтова постройка).
Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена на място преди 13.06.1963г., на която дата е утвърдена уличната и дворищна регулация на с. Цалапица със Заповед №397.
Разбира се, доказателствата по делото (обясненията на свидетелите, констативен протокол №94-23-291 от 21.10.2012г. (лист 180), писмо с Изх.№94-23-291 от 14.09.2012г. на заместник-кмет на община Родопи (лист 181), заключението на вещото лице Р.), предпоставят извод, че след първоначалното изграждане на постройката (преди 13.06.1963г.) в същата са извършвани строителни и ремонтни работи, като подмяна на части от покривната конструкция и покривното покритие, замяна на части от ограждащите зидове от кирпич с бетонови елементи (фундамент и тухли) и др.
Според разпоредбата на чл.66д от действащия през 1963г. Закон за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ, отм.), в страната могат да се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни лица само ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите действуващи разпоредби. Според разпоредбите на чл.66е, от ЗПИНМ, отм., 1) строежи, извършвани без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа или действуващите разпоредби, се спират; 2) строежи, извършени без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа, се събарят, ако са недопустими по действуващите разпоредби; 3) строежи, извършени с недоброкачествени или неподходящи материали или противно на техническите правила и изисквания, се събарят, ако представляват опасност за експлоатация и не могат да се заздравят.
Според разпоредбата на §187, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ, отм.), строително разрешение се изисква за строежи на жилищностроителни кооперации и на частни лица, представляващи направа, пристрояване, надстрояване, преустройство и възстановяване на сгради и постройки.
Според разпоредбите на §62 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места (СПНИНМ, отм.), обнародвани в “Известия на Президиума на Народното събрание”, понастоящем “Държавен вестник” (ДВ), бр.75 от 18.09.1959г., 1) Второстепенните селскостопански постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда и най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите; 2) Обори, свинарници, кокошарници и други, които увреждат санитарно-хигиенната обстановка, трябва да отстоят най-малко на 8 м от жилищната сграда в самия парцел, както и от жилищните сгради в съседните парцели; 3) Второстепенните селскостопански постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на съществуващата постройка от същия вид или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно; 4) Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел.
На следващо място, според §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г. (какъвто е настоящият случай), за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., обнародван ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Според разпоредбите на чл.42 от ЗУТ, 1) Постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен имот; 2) Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на УПИ, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ, или плътни огради.
Според разпоредбите на чл.44 от ЗУТ, 1) В селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид; 3) Стопанските постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни се изграждат с височина до 5,5м. над прилежащия терен и до 8,5м. до най-високата част на покрива. В рамките на тези височини се допуска обособяването на второ ниво за складови нужди.
Според разпоредбите на чл.46 от ЗУТ, 1) Второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в УПИ за ниско жилищно или за вилно застрояване; 2) Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5м. над прилежащия терен и до 3м. до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на УПИ, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6м.
В случая, разпоредената за премахване постройка представлява второстепенна постройка от допълващото застрояване в УПИ ХІІ-886, кв.87 по действащия ПУП (КЗРП) на с. Цалапица.
Постройката (в частност западната ограждаща стена) е изпълнена по регулационната линия между УПИ ХІІ-886 и УПИ ХІІІ-885 (на вътрешната граница на двата УПИ), според графичното заснемане на постройката в ПУП, както и изцяло в УПИ ХІІ-886, според приетото по делото геодезическо заснемане (листи 81-88, 133, 134).
Според заключението на експерта Р., разпоредената за премахване постройка е със ЗП от 49,44 кв.м., височината на постройката е 2,30м., а височината до билото е 3,90м.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена като местоположение в съответствие с нормата на чл.42, ал.2, пр.2 от ЗУТ, тъй като западната ограждаща стена на постройката покрива плътната кирпичена ограда между двата УПИ, в участъците, където кирпичената ограда е все още съществуваща на място. Също така, разпоредената за премахване постройка е в съответствие с изискването на чл.46, ал.2 от ЗУТ, тъй като височината на постройката е от 2,30м., според експерта Р., както и от 2,40м., според оспорената заповед, или по-малка от 2,5м. и в двата случая. Най-сетне, разпоредената за премахване постройка е изпълнена и в съответствие с нормата на чл.44, ал.3 от ЗУТ, допускаща изпълнение на постройки от допълващо застрояване, макар и за отглеждане на домашни животни, с височина до 8,5м. до най-високата част на покрива, тъй като най-високата част на покрива на процесната постройка е 3,90м.
Съответно, разпореденият за премахване строеж се явява изпълнен в съответствие с правилата и нормативите съгласно ЗУТ и същият представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, противно на изразеното от страна на главния архитект на община Родопи Становище с Изх.№9423-433#74 от 25.01.2019г. (листи 119-120).
Следователно, като разпорежда премахването на търпим строеж, кметът на община Родопи постановява оспорената по делото заповед в противоречие с относимата материалноправна норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
От своя страна, противоречието с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед, поради което същата следва да бъде отменена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено. Искането за присъждане на разноски в полза на заинтересуваното лице С.Т.-К. също е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателите следва общо да бъдат присъдени разноски, до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 210). Такива в случая се констатират в общ размер от 642,00 лв., от които общо 20,00 лв.- внесени държавни такси за образуваното съдебно производство (лист 14), общо 322,00 лв.- внесен депозит за вещо лице и за свидетеля при режим на призоваване Б.Г.В. (лист 147), общо 300,00 лв.- адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.04.2019г. (лист 182). За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Родопи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1266 от 23.11.2018г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “сграда от допълващо застрояване- стопанска постройка за инвентар 3”, находящ се в УПИ ХІІ-886, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87, по плана на с. Цалапица, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. Цалапица, ул. ****.
ОСЪЖДА
община Родопи, ЕИК *********, да заплати общо на Н.П.Т., ЕГН **********,
и Л.Д.Т., ЕГН **********, сумата от 642,00 лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм.
съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/