Р Е Ш Е Н И Е №260099/16.11.2020г.
гр.Ямбол, 16.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря М. М., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 21 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М.Т.М., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление № *** г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Б. в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на основание
чл.80б, ал.1 от ЗДДФЛ на жалбоподателя е наложена административна санкция глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ във връзка с чл.10, ал.1, т.3. В жалбата
се сочи, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални
нарушения на процесуалните и материалните правни норми по съображения, изложени
в жалбата му. Твърди се, че при издаването на наказателното
постановление наказващият орган не е съобразил налице ли са предпоставките на
чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си
представител – ст. юриск. Е. изразява становище, че
събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното
нарушение и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
05.05.2019 г. служители на ЦУ на НАП извършили
проверка на търговски обект - ****, находяща се в
гр.Я., на територията на О***пазар, стопанисвана от жалбоподателят М.. В хода на същата се извършила
контролна покупка на ***** на стойност 0,70 лв., заплатена в брой от контролния
орган на жалбоподателят. След получаването на паричните средства, същият не
издал счетоводен документ за придобит приход, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1
от Закона за счетоводството. За констатираното нарушение на жалбоподателят бил
съставен АУАН, в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.9, ал.2
от ЗДДФЛ във връзка с чл.10, ал.1, т.3. В въз основа на АУАН при идентично
фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Ж. и на свид. Н., дадени в съдебно
заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите като конкретни,
логични и кореспондиращи с отразеното в протокола за извършена проверка от 05.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано
лице.
Разгледана
по същество същата се явява частично основателна
по следните съображения:
От процесуална страна съдът счита,
че не са
налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на административна санкция на
жалбоподателя. АУАН е съставен
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита
на жалбоподателя и да ограничава правото
му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне
на акта да
направи и писмени възражения по него.
Наказателното
постановление съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не е налице и твърдяното
от жалбоподателя основание за отмяна
– съществено нарушение на процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието,
изразяващо се в това, че чрез
изписването в последните редове от обстоятелствената
част на НП на т.3 и т.4 от чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ, в случая липсва конкретизация относно източниците на доходи, за
които следва да се издаде
документа. Това е така, защото видно
от съдържанието на акта и на
НП, актосъставителят и АНО ясно са
посочили, че се касае за
доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, като са квалифицирали нарушението по чл.9, ал.2 вр. чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ.
От материалноправна страна съдът също не намери
основание за отмяна на НП. От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е нарушил чл.9, ал.2 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица, който гласи,
че ДЗЛ, които не са длъжни
да издават касова бележка от фискално устройство
или от интегрирана
автоматична система за управление на
търговската дейност, следва да издават
документ за придобитите от тях доходи от
източници по чл.10, ал.1,
т.3, т.е. от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1 от Закона за
счетоводството. Съвкупният анализ на събрания по делото
доказателствен материал безпротиворечиво
сочи, че жалбоподателят, като ***, не е
изпълнил това си задължение, тъй като на
05.05.2019 г. в гр.
Я.на ****, находяща се на
****, при
извършена продажба на ****не е издал документ
за придобития от продажбата доход.
Затова и подлежи на санкциониране с налагане на глоба
от 100 до 500 лева, в хипотезата на чл.80б, ал.1 от ЗДДФЛ. При индивидуализацията на
наказанието неправилно обаче наказващия орган е определил глобата в максимално
предвидения в закона размер. Според съда
при липса на други нарушения на данъчно задълженото лице и незначителния размер на сумата, която не е била отчетена
като приход е следвало да се наложи
глоба в минимален размер от 100 лв.
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да се измени, като на жалбоподателят следва да се наложи глоба в
минимален размер от 100 лв.
Съдът не намери
основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват
обстоятелства, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Касае се за нарушение
със завишена динамика на извършване,
а ниската стойност на предмета на
продажбата сама по себе си
не може да
обоснове прилагането на чл.28 от ЗАНН, доклкото се касае
за продажба на селскостопанска продукция на общински
пазар от земеделски производител, в които случаи значителна
част от продажбите
са именно на такава стойност.
При това положение,
след като по изложените по-горе
съображения е налице основание за изменяне
на наказателното постановление чрез намаляне размера на глобата, направеното
от жалбоподателят оспорване законосъобразността на наказателното постановление се явява основателно. И тъй като
съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез препращане от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски се дължат от
оспорващия само при отхвърляне на оспорването, искането на представителя
на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва
да се остави
без уважение.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № **** г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Б. в Централно управление
на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.80б, ал.1 от ЗДДФЛ на М.Т.М., ЕГН **********,
адрес: ***, е наложена административна санкция глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на
чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ във връзка с чл.10, ал.1, т.3, като намаля размера на административната санкция глоба на
100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: