РЕШЕНИЕ
№ 1179
гр. Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20235300103107 по описа за 2023 година
Ищецът Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр. П. ***, представляван от
пълномощника му адв. М. В. М., твърди, че на **** г., около 22:00 часа, вървейки по
левия тротоар на ул. „Ц.“, в посока бул. „Х. Д.“, на която улица не работело
осветлението, което го поставило в обективна невъзможност да забележи, че в този
участък, без да е обезопасен и сигнализиран по някакакъв начин, се извършвали
строително-монтажни дейности, като част от тротоарната настилка била разкопана, а
върху друга част от нея били струпани бетонни блокчета, предназначени за
завършване на външната част на тротоарни настилки, достигайки до № ***, внезапно
се спънал и паднал на тротоара, като основната сила на удара поели лакътят на лявата
му ръка, левият крак и лявото рамо, в които части усетил много силна болка, най-
интензивна в областта на ръката. Той постепенно се изправил и забелязал
кръвотечение по левия лакът и лявото коляно. Поради засилване на болките в лявата
ръка, подуване, схващане и невъзможност за разтягане, ищецът постъпил в Спешно
отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където при преглед от ортопед-травматолог и
направена рентгенография на лява лакетна става не били установени травматични
промени по видимите части на костите в изследваната област, била му поставена
окончателна диагноза : „контузия на лакътя и контузия на коляното - охлузни рани“ и
той бил изписан същата вечер, без да му бъде предписано лечение.
Тъй като през нощта болките в ръката продължили да се засилват и те били
1
придружени от схващане в лявата предмишница, на следващия ден ищецът посетил
УМБАЛ „Пълмед“ ООД, където след преглед от ортопед-травматолог и направена
втора рентгенография на лява лакетна става с резултат - суспектни данни за фрактура
на главата на лява лъчева кост, му била поставена имобилизация с гипс и дадени
предписания за : контролен преглед след седмица; извършване на скенер и за терапия с
магнезий и „Ендотелон“ за 20 дни, както и „Аналгин“ за обезболяване.
Поради получен в следващата седмица силен обрив по ръката от гипсовата
имобилизация, последната била премахната при контролен преглед и заменена с
ортеза, като при този преглед бил направен и скенер, въз основа на който на ищеца
била поставена окончателна диагноза : счупване на горния край на лъчевата кост, както
и дадени предписания ортезата да не се сваля минимум 35 дни и за контролни
прегледи за проследяване на правилното зарастване и/или евентуалното наличие на
размествания на фрактурата.
При контролен преглед на 26.09.2023 г. била направена компютърна томография,
при която се установило, че няма разместване, но фрактурата все още не е зарастнала,
поради което ортезата следва да се носи още 10 дни, като било издадено и
направление за провеждане на рехабилитация след отстраняването й.
След премахване на ортезата ищецът провел два курса рехабилитационни
процедури, въпреки които и продължителния възстановителен период и към датата на
завеждане на исковата молба в съда – 17.11.2023 г., той не е напълно възстановен - все
още не може да натоварва ръката, чиято функционалната способност отпреди
настъпване на инцидента не е възвърната поради ограничение при извършването на
въртеливи движения; продължава да изпитва болки, дискомфорт и схващане; налице
са лек оток в лакътна става, палпаторна болка по предна и медиална повърхност,
ограничени и болезнени движения, намалена мускулна сила на лява ръка, затруднен
ДЕЖ.
В резултат на настъпилия инцидент и произтеклите от него телесни повреди
ежедневието на ищеца се променило в негативен аспект, което му се отразило
изключително отрицателно не само физически, но и емоционално, и психически. Бил
поставен в обективна невъзможност да организира и изпълнява ежеднедните задачи,
да полага труд и да помага на семейството си – бил препятстван и/или затруднен да
задоволява еждневните си нужди като готвене, почистване на дома, къпане,
подготовка на личен тоалет и др.; не можел да полага грижи за 11-месечното си бебе,
което следвало да се наблюдава денонощно поради установен рефлукс; не можел да
шофира и да носи тежко, да оказва помощ на съпругата си и при по-често налагащите
се медицински прегледи на бебето, извршването на ежедневни покупки за дома, при
поддръжката на домакинството; бил лишен от социални контакти и от динамичното си
ежедневие, с което бил свикнал.
2
Ищецът претърпял и имуществени вреди от получените при падането
увреждания. По време на лечебно-възстановителния период направил разходи за
медицински услуги, медицински материали и медикаменти в общ размер на 307.53 лв.,
в това число : 40.83 лв. за закупуване на таблетки „Ендотелон“; 2.90 лв. за заплащане
на потребителска такса за преглед при д-р Н. И.; 2.90 лв. за заплащане на
потребителска такса за преглед при д-р Г. С.; 2.90 лв. за заплащане на потребителска
такса за преглед при д-р И. Г.; 198 лв. с включен ДДС за закупуване на ортеза и 60 лв.
за заплащане на цената на услуга за освидетелстване с издаване на съдебномедицинско
удостоверение.
Освен това през периода 30.08.2023 г. – 12.10.2023 г. бил лишен и от
възможността да изпълнява трудовите си функции на „Д.и.т.“ и да получава
уговореното по трудовия му договор възнаграждение в пълен размер, като през
посочения времеви отрязък му били изплатени обезщетения за временна
неработоспособност, разликите между които и пълните размери на дължимите му
трудови възнаграждения възлизат на : 267.67 лв. за периода 30.08.2023 г. – 31.08.2023
г.; 7 749.40 лв. за периода 01.09.2023 г. – 30.09.2023 г. и 3 087.97 лв. за периода
01.10.2023 г. – 12.10.2023 г.
Предвид гореизложеното и тъй като инцидентът е настъпил на общински път,
който съгласно чл. 5 Закон за пътищата /ЗП/ във връзка с § 1 от ДР на ЗП включва
както обхвата на пътя /в който се включва и тротоарът/, така и всички пътни
съоръжения и принадлежности, чийто собственик и стопанин е Община Пловдив,
която според чл. 31 от ЗП е длъжна да изгражда, поддържа и ремонтира общинските
пътища в границите на нейната територия, в това число и да извършва, съблюдава и
контролира ремонта на тротоара, обезопасяването на местата, на които се извършват
ремонтни дейности, както и изправността на уличното осветление и тези задължения в
случая не са изпълнени, съответно не е упражнен контрол спрямо наети от Община
Пловдив лица натоварени с горните дейности, ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетения за претърпените от него имуществени вреди в посочените в
предходното изложение размери, а също и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 25 500 лв. ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ответникът Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес – гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, представлявана от к. К. Д., а също и от пълномощника му
главен юрк. И. К., оспорва наведените в исковата молба твърдения и предявените
искове по следните съображения : нито районната, нито общинската администрация на
гр. Пловдив е възлагала и/или разрешавала извършване на СМР на ул. „Ц.“ № *** към
3
**** г.; невярно е твърдението за неработещо улично осветление на ул. „Ц.“;
твърдяното травматично увреждане не се потвърждава от приложените към исковата
молба писмени документи; липсва яснота какво е наложило повторен преглед на
ищеца ден след инцидента, едва седем дни след който е направена втора рентгенова
снимка, на която е установена фрактура в областта на главичката на радуиса на лява
лакетна става; ищецът не се е погрижил за собственото си лечение още от момента на
лекарското предписание на 29.08.2023 г. и това обстоятелство не може да бъде
вменено във вина по описания механизъм на настъпване на инцидента; липсва и
яснота защо едва на 29.08.2023 г. е изразено съмнение за фрактура; в случай, че се
докаже, че описаният в исковата молба инцидент е настъпил на посочените в исковата
молба дата и място, то същият не е резултат от неизпълнение на задължения на
Община Пловдив, респективно на нейни служители; ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат; представените фишове за заплата не доказват
наличие на трудово правоотношение, а размерът на максималния осигурителен доход е
нормативно установен; претендираният размер на обезщетението за неимуществени
вреди не съответства на характера и степента на твърдените увреждания,
възстановителния период и на приноса на ищеца, като същият е необосновано висок и
не съответства на критерия за справедливост; претендираният размер на
неимуществените вреди не представляват пряка и непосредствена последица от
преживения инцидент, като не са ангажирани доказателства, че болките и страданията
са действително настъпили. В подадения отговор на исковата молба е наведено и
правопогасяващо възражение по отношение на вземането за лихва за забава, както и са
направени искане за присъждане на разноски и на възнаграждение за защита на юрк., а
също и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което възражение процесуалният представител на ответника заяви, че
поддържа в хода на устните състезания.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, както и възражението
на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Основен принцип в правото е, че не трябва да се вреди другиму, поради което
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят
само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия и/или
бездействия, а юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание
чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД /Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС/.
Съгласно чл. 49 ЗЗД : „Този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.” Регламентираната в тази материално-правна норма отговорност е
4
гаранционно-обезпечителна, тъй като се ангажира за чужди противоправни действия и
не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, като предпоставките за
реализирането й са следните : вреда, причинена на пострадалия /ищеца/; вредата да е
причинена от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил
работата; вредата да е причинена при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника; работникът/служителят да има вина за причинената вреда
/Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС/.
За установяване на описания в исковата молба инцидент и на произтеклото от
него увреждане, съответно на направените в отговора оспорвания и възражение бяха
разпитани свидетели, както и се приеха четири снимки, на които бе извършен оглед в
открито съдебно заседание на 12.03.2024 г. с участието на св. В. К. - живееща на
семейни начала с ищеца, според чиито показания, както и тези на свидетеля Е. К. –
приятел на ищеца от студентските години :
св. В. К. : „...Случи се на **** г. ... Вечерта между 10 и 11 часа излязохме на
разходка с наша приятелка, която беше на гости. ... След като взехме храна, минахме
по ул. „Ц.“, защото там има и банкомат, за да изтеглим пари на връщане. Малко след
банкомата, там се случи инцидентът, около № *** на „Ц.“. Д. вървеше напред, аз и Е.
малко след него. Видяхме как полита и пада, и изохка. На улицата нямаше осветление.
Има осветление по принцип, но тази вечер не светеше. Единствената светлина от
преминаващите коли идваше, затова ние осветихме да видим какво се случи и да му
помогнем. Беше се спънал в големи бордюрни павета, които бяха на самия тротоар.
Беше паднал на една страна, на лявата си страна. Ние се движихме по тротоара в
посока към бул. „Х. Д.“. На самото място бяха струпани тези бордюрни павета, две от
тях бяха едно върху друго. Той се спъна в тях, те просто бяха струпани на самия
тротоар. Там самият участък е малко по-тесен, тъй като от едната страна има
противопожарен кран. ... Трите снимки – тъмните снимки, направихме същата вечер
след инцидента. На телефон ги направихме, на телефона на приятеля ми. Снимките се
направиха със светкавица, не са много качествени, затова направихме снимка на
следващия ден на светло. Той се спъна в двете бордюрни плочи. Той се беше спънал в
тях и беше политнал напред на самия тротоар и беше паднал на лявата си страна.
Имаше рана на ръката, охлузни рани на коляното. Той беше облечен с тениска и къси
панталони. Беше паднал настрани. На мястото има стесняване поради обстоятелството,
че на самия тротоар има поставено електрическо табло, на тротоара имаше и тези
бордюрни плочи, а отделно от това имаше и вдлъбнатина на тротоара. Има и
противопожарен кран. В момента, преди няколко дни минах оттам, реално няма такава
разлика. ... Разликата е, че част от тях са разчистени. Ленти, обозначаващи ремонт,
нямаше. Нямаше никакви знаци за ремонт. Осветяването на снимките е от
светкавицата на телефона. Не знам точно къде са стълбовете за осветление, но тогава
беше тъмно. По принцип има. Телефонът на моя мъж е марка „Шаоми“, сега е друг. ...
5
Той падна на ръката си, имаше охлузни рани на левия крак, на лявата ръка и лявото
рамо. След падането каза, че има силна болка в ръката, тогава видяхме и тези рани, че
има на крака и на рамото. След това тръгнахме да се прибираме, за да може да
почистим раните и да видим как е, защото нямаше как на място. Прибрахме се вкъщи,
помогнах да почистим раните. Продължи да изпитва доста силна болка най-вече в
ръката. Понеже започна да се подува от лакътя надолу и решихме, че е най-добре да
потърсим лекарска помощ, затова той тръгна към „Свети Георги“, за спешното
отделение. Тръгна пеша, защото то е близо, примерно за около петнадесетина минути
може да се стигне пеш до там от вкъщи. Отиде в спешното. Липсваше около час и
нещо, най-много два часа. Върна се и каза, че са му направили рентгенова снимка, но
като цяло много не са му обърнали внимание. Казали са, че има охлузни рани, не са му
предписали някакво лечение и просто са го пратили вкъщи. През нощта тези болки се
засилиха, подуването беше доста по-голямо. На сутринта вече не можеше да движи
ръката си, не можеше да я разгъва, да я завърта, беше като обездвижена. Преценихме,
че е добре да потърси и на друго място лекарска помощ. Тогава отиде в „Пълмед“. Там
пак беше прегледан от ортопед. Отново беше направена снимка. Тогава вече
прецениха, че има счупване на лъчевата кост в горната част. Бяха му сложили гипс и
бяха казали, че ще има контролен преглед след седмица, за да направят скенер, на
който да потвърдят самото счупване, тъй като мястото на счупване било много трудно
да се прецени. На контролния преглед направиха скенер. Прегледът беше седмица след
поставянето на гипса. До тогава беше с гипс. Беше се появил обрив, доста голям
обрив, зачервяване. Кожата беше поподута там и зачервена. То беше под гипса и
нагоре към рамото се виждаше. Тогава докторът вече потвърди, че има счупване и
прецениха, че е добре да се смени гипсът с ортеза, за да може да се изчисти обривът.
... закупи ортеза. В болницата я поставиха.“
св. Е. К. : „ ... В края на месец август миналата година, мисля че 28 или 29 като
дата, на ул. „Ц.“, в кв. „Х.С.“ бяхме заедно на разходка. Спъна се и падна. Спъна се в
едни бордюрни плочки, тези плочки големите, с които се завършват тротоарите
отстрани. Това е в гр. Пловдив /показанията касаят снимката, приложена на лист 93 от
делото – добавката е на съдията/, на адрес: ул. „Ц.“ №17 и напред се вижда посока бул.
„Х. Д.“. Ние идваме от Хирургиите и се движим в посока бул. „Х. Д.“, по левия
тротоар на булеварда или на улицата, след което достигаме адреса на номер 17, като
бяхме Д., аз и жена му Веси и Д. се движеше на метър преди нас и ние с Веси след
него и като достигнахме това място Д. се спъна в тези бетонни блокчета, като освен
тези бетонни блокчета отстрани имаше и разпръснати някъде около 15 – 20 павета,
които не се виждат на тази снимка и 7-6 плочки. Беше в тъмната част на денонощието,
може би между 22.00 – 23.00 часа. Улично осветление нямаше. Това е състоянието на
улицата така, както се вижда, тогава беше така. Част от снимките Веси и Д. направиха
още същата вечер когато стана. Осветлението на снимката на лист 94 е от светкавицата
6
на телефона и аз светих също с фенерче, тъй като улицата не беше осветена. То
всъщност това беше единият от проблемите, че нямаше улично осветление и затова не
успяхме да видим, че има такова струпване на бордюрни плочки и павета. Отделно от
това нямаше сигнални ленти или знаци, които да укажат, че там се извършва някакъв
ремонт и на практика тук от лявата страна, това ел. табло също пречеше, защото
оставаше разстояние от 50-60 см., където може да се придвижва човек и в тъмното
няма очаквания за разхвърляни неща по тротоара. Видях Д. да пада, защото се
движеше много близо до нас, може би на около метър, падна и изохка. Ние светнахме
с телефоните, за да му помогнем и да видим какво е станало, къде е паднал и видях, че
е паднал на лявата си страна. Като се изправи каза, че лявата ръка доста го боли, тъй
като основно е паднал върху нея и лявото си рамо. Тъй като беше облечен с къси
панталони, видяхме, че има някакви охлузвания и малко кръв по лявото коляно. ... след
като това стана, аз си тръгнах. ... По–късно като се чух с Д. ми каза, че е ходил в
болницата. Въпросната вечер сподели, че нищо му е нямало, като го питах по чата, в
смисъл така са му казали лекарите, но на следващия ден оплакванията са продължили
и е отишъл в друга болница и каза, че има фрактура и оттам нататък доколкото знам
няколко месеца имаше възстановяване и рехабилитация, но не мога с подробности да
кажа. Аз не пия алкохол, на специален хранителен режим съм, а приятелите ми пък не,
защото те имат малко дете и целта на нашето виждане беше да видя бебето, така че не
сме употребявали алкохол.“
В изпълнение на вмененото му по искане на ответника задължение по чл. 192,
ал. 1 ГПК за представяне на намиращи се в него документи от страна на третото
неучастващо в производството по делото лице - УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, бяха
представени и се приеха като доказателства заверени преписи на следните документи
по опис направен в писмо изх. № 1519/28.03.2024 г. на лечебното заведение : Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 087799/28.08.2023 г., Триажен лист №
140291/28.08.2023 г., Резултат от образно-диагностично изследване от отделение по
образна диагностика – рентгенография на лакетна става, страница с регистрация на
пациент Д. П. от Амбулаторен дневник ОСМ – Звено „Ортопедия и травматология“ и
магнитен носител – диск от извършено образно изследване. Освен това като
доказателства се приеха и представени с исковата молба заверени преписи на :
Амбулаторен лист № 358/29.08.2023 г., съставен от д-р Н. И. – л. сп. при УМБАЛ
„ПЪЛМЕД“ ООД; Амбулаторен лист № 262/04.09.2023 г., изготвен от д-р К. С. – л. сп.
при УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД придружен с Рентгеново изследване от същата дата,
Амбулаторен лист № 2325690523AD/13.09.2023 г., издаден от д-р Н. С.-С. – о. л.;
Амбулаторен лист № 23257В042А55/14.09.2023 г. и Рентгеново изследване от
26.09.2023 г., видно от които :
на **** г., в 23:58 ч., по собствена инциатива ищецът е постъпил в
Консултативно-диагностичния блок/спешно отделение при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
7
– гр. Пловдив с обяснението, че е „паднал на улицата“ и в следното обективно
състояние : „охлузна рана в областта на ляв лакът и ляво коляно“, като след
извършени му рентгренография на лакетна става – фас/профил –лява/дясна и
консултативен преглед от специалист му е поставена диагноза : „контузия на
лакътя/контузия на коляното“, прието е че няма необходимост от болнично лечение,
насочен е към личен лекар и му е предписана следната терапия : „покой, студено,
аналгетици, личен лекар“, след което на *** г., в 00:43 ч. е напуснал лечебното
заведение;
на следващия ден в 12:00 ч. П. е посетил д-р Н. И. - л.-сп. в УМБАЛ „ПЪЛМЕД“
ООД – гр. Пловдив, с оплаквания за : „...травма от преди ден, при която паднал върху
лява ръка, усетил силна болка в областта на лакетната става, появил се оток,
движенията се ограничили, съобщава за крампи и тръпнене по хода на
предмишницата.“ и в следното обективно състояние : „Палпаторна и функционална
болка в областта на лява лакетна става, най-изразена по латерална повърхност в
областта на главата на радиуса, болезнена проносупинация, оток в областта на рьо.гр.-
суспектни данни за фрактура на главата на лява лъчева кост.“, като след извършено
рентгеново изследване е установено : „КТ на лява лакетна става : установява се
вътреснтавна фрактура в областта на главичката на радиуса.“, както и са му поставени
диагноза : „Контузия на лакътя“, и имобилизация и е насочен към личен лекар за
издаване на боллничен лист за временна неработоспособност;
6 дена по-късно – на **** г., П. е посетил д-р К. С. - л.-сп. в УМБАЛ
„ПЪЛМЕД“ ООД – гр. Пловдив, с оплаквания за : „...травма от преди седмица, при
която паднал върху лява ръка, усетил силна болка в областта на лакетната става,
появил се оток, движенията се ограничили, съобщава за крампи и тръпнене по хода на
предмишницата.“ и в следното обективно състояние : „Палпаторна и функционална
болка в областта на лява лакетна става, най-изразена по латерална повърхност в
областта на главата на радиуса, болезнена проносупинация, оток в областта на рьо.гр.-
суспектни данни за фрактура на главата на лява лъчева кост, след направен скенер на
лява лакетна става се установи неразместена фрактура на главата на лява лъчева кост“,
като въз основа на резултата от посоченото изследването на ищеца са поставени
диагноза : „Счупване на горния край на лъчевата кост“, и имобилизация с лакетна
ортеза и отново е насочен към личния му лекар за издаване на болничен лист за
временна неработоспособност;
на **** г. на ищеца са извършени контролен преглед и скенер, при което е
потвърдена поставената му диагноза : „Счупване на горния край на лъчевата кост“,
дадена му е препоръка да продължи да носи поставената му лакетна ортеза и е насочен
към лекарска консултативна комисия за продължаване на отпуска му поради временна
неработоспособност до 30 дни.
8
По искане на страните бе допуснато извършване и на съдебно-медицинска
експертиза от доц. д-р С. С., според чието заключение и изявления при приемането му
в открито съдебно заседание на 21.05.2024 г. :
„При инцидента на **** г. ... е причинено неразместено счупване на главичката
на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на лявата ръка и
стъпало“;
„Не само при първоначалния преглед - 28.08., но и на следващия ден – 29.08.,
отново има по повод на болезненост и оток преглед, и пак не е открито. На 04.09. при
посещение в ПЪЛМЕД в ортопедичен кабинет са се усъмнили, че нещо не е както
трябва, защото е минала цяла седмица от травмата, а се влошава състоянието, вместо
да се поправя и поради тази причина са преминали към по-точно изследване
компютърнан томография – скенер на счупването и тогава с неговите диагностични
възможности са доказали това счупване. Не е толкова мястото на счупването, колкото
дискретността на това счупване в тази сложна става, затова не е видяно с рентгеновото
изследване. Това не е уникален слуай, това е банална ортопедична практика и не всеки
път счупването се вижда при първия преглед и в медицината първата диагноза не
винаги е пълна и вярна. Още при първичния преглед е отразен удар в областта на
лакътя и охлузване в областта на коляното, което също е травма, тоест половината
травма ... и вече чак на 04.09. е установено счупването с по-точен метод на
изследване.“ /изявления на д-р С. в открито съдебно заседание на 21.05.2024 г./
Наведените от процесуалния представител на ищеца твърдения по отношение на
приетите в открито съдебно заседание на 12.03.2024 г. като доказателства четири
снимки, а именно, че на тях е заснето мястото на инцидента, като и че трите от тях са
направени непосредствено след него, а четвъртата – на следващия ден, на дневна
светлина, с личния телефон на П., не бяха оспорени от ответника, чийто пълномощник
единствено заяви позиция, че снимките и снимковият материал не са годно
доказателствено средство по Гражданския процесуален кодекс.
В разрез с това виждане в съдебната практика е възприето разбирането, че
снимките са веществени доказателства, след като съдържащите се в тях данни могат
да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания.
Същото е обосновано в решение № 136 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 602 от 2010
г., ІV г. о., в което е посочено, че : процесуалният закон не урежда изрично
веществените доказателства, но по аргумент от чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме,
че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи; вещественото
доказателство съставлява предмет, възпроизвеждащ факт от значение за делото или от
който могат да се направят доказателствени изводи за този факт; всеки предмет може
съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо
него ролята на веществено доказателство.
9
На база на горното схващане решаващият състав приема, че не са налице
процесуали пречки приобщените като доказателства четири снимки да бъдат
използвани за целите на доказване в настоящото гражданско производство, на всяка от
които от различно разстояние е заснет участък от улица в частта й, в която е положена
тротоарна настилка, върху която безразборно са нахвърляни две тротоарни плочи и два
бордюра едни върху други, ограничаващи възможността за придвижване по тротоара
до ширина на по-малко от три тротоарни плочи, а малко след тях по него в безпорядък
са положени и още две тротоарни плочи и множество павета от уличната настилка,
като така съдържащите се данни в снимките са в пълен синхрон и допълват
показанията на свидетелите на ищцовата страна в частта им относно състоянието на
улица „Ц.“ в гр. П. към **** г., в това число и на тротоара в участъка на № ***.
В пълен унисон са и взаимно се надгрждат и показанията на свидетелите на
ищцовата страна, според които на **** г., след 22:00 ч., вървейки по ул. „Ц.“, до №
***, ищецът внезапно се спънал в струпани бетонни блокчета и паднал върху лявата
част на тялото си, вследствие на което усетил силни болки в областта на лакътя на
лявата ръка, левия крак и лявото рамо, както и се появило кръвотечение по левия
лакът и лявото коляно, от една страна, приетите като доказателства медицински
документи в частта им, в която са отразени констатациите на съответните медицински
специалисти относно обективното състояние на ищеца при извършените му прегледи
на **** г,. на **** г., на **** г. и на **** г. и поставените му диагнози, от друга, а
също така и заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-
медицинска експертиза.
Издадените съответно от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 087799/28.08.2023 г., както и от УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД Амбулаторен
лист № 358/29.08.2023 г., Амбулаторен лист № 262/04.09.2023 г., Амбулаторен лист №
2325690523AD/13.09.2023 г. и Амбулаторен лист № 23257В042А55/14.09.2023 г.
съставляват официални свидетелстващи документи, тъй като са съставени от
длъжностни лица, в кръга на службата им и по определени в закона форма и ред :
листът за преглед на пациент е изготвен в съответствие с чл. 20 и Приложение № 2а от
Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ
и домовете за медико-социални грижи, а амбулаторните листове - съобразно чл. 10а от
Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ във връзка св
чл. 33, ал. 1, т. 1 от действащия към 28.08.2023 г. Национален рамков договор № РД-
НС-01-4/23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. /отменен с
Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности
между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 –
2025 г./ и ПРИЛОЖЕНИЕ № 2б към Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от
10
23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна
каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г., съответно чл. 10а от Наредба за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ във връзка с чл. 36, ал. 1, т.
1 Национален рамков договор № РД-НС-01-2/01.09.2023 г. за медицинските дейности
между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 –
2025 г. /в сила от 01.09.2023 г./ и Приложение № Приложение № 2 към него, поради
което на основание чл. 179, ал. 1 ГПК те съставляват доказателства за изявленията
пред лицата, които са ги съставили, съответно за извършените от и пред последните
действия, в това число и за констатациите на лекарите – специалисти относно
обективното състояние на ищеца към датите на съответните прегледи и за поставените
му диагнози.
Така въз основа на тези неоспорени официални документи и на показанията на
свидетелите на ищцовата страна съдът приема за безпротиворечиво установено, че : на
**** г., след 22:00 часа, вървейки по ул. „Ц.“ в гр. П., на която тази вечер не работело
уличното осветление, ищецът се препънал в струпани на тротоара бетонови бордюри и
паднал на земята, като ударът бил поет от лявата част на тялото му – ляво рамо, ляв
лакът и ляв крак, и при извършени му за времето от 23:58 ч. на **** г. до 00:43 ч. на
*** г. преглед и рентгеново изследване в Консултативно-диагностичния блок/спешно
отделение при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив му била поставена диагноза
„контузия на лакътя/контузия на коляното“, а след проведено на *** г. по-точно
изследване – компютюрна томография, поради продължаващо влошаване на
състоянието на предмишницата на лявата ръка, му били поставена окончателна
диагноза : „Счупване на горния край на лъчевата кост“ и дадено предписание за
продължаване на отпуска му за временна неработоспособност до 30 дни. А с оглед на
така установената фактическа обстановка и заключението на д-р С. и изявленията му
при изслушването му, според които при инцидента на П. е причинено : неразместено
счупване на главичката на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии
на лявата ръка и стъпало, а поради дискретността на счупването, не толкова голямата
точност на рентгеновото изследване и продължаващото влошаване в здравословното
му състояние, точната диагноза след падането му на **** г. – неразместено счупване
на главичката на лявата лъчева кост, му е поставена едва след направата на
компютърна томография на 04.09.2023 г., решаващият състав намира, че на **** г. у
ищеца са произтекли следните травматични увреждания : неразместено счупване на
главичката на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на лявата
ръка и стъпало, както и че те са причинени именно при падането му на тротоара на ул.
„Ц.“ № ****, в гр. П. поради препъването му в струпани на него бетонови бордюри.
Съгласно § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ тротоарът е част от пътя. Както се установи вече в предходния абзац
на настоящото изложение горепосочените увреждания са произтекли на тротоара на
11
ул. „Ц.”, която улица е на територията на гр. Пловдив, поради което съобразно § 7, т. 4
Закон за местното самоуправление и местната администрация е собственост на
Община Пловдив. А като собственик на пътя последната по силата на чл. 3, ал. 1 от
същия закон е длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според чл. 167, ал.
1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок.
Наличието на случайно и безразборно струпани на тротоара бетонови бордюри
неминуемо създава опасност за движещите се по него пешеходци, които са участници
в движението по смисъла на § 6, т. 28 ДРЗДвП, поради което съставлява неизправност
на пътя, отстраняването на която е вменено в задължение на общината като собственик
на пътя по силата на закона, поради което без значение е обстоятелството дали в деня
на инцидента трето лице е извършвало ремонтни дейности на този участък от пътя.
Това задължение, обаче, не е било изпълнено към 28.08.2023 г. Общината като
юридическо лице осъществява правни действия/бездействия чрез натоварени от нея
лица, както и отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод
изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили
необходимите действия за привеждане на тротоара в състояние, позволяващо
безпрепятственото му ползване, така че да не са налице предпоставки за увреждане на
телесната неприкосновеност на участниците в движението и от това тяхно бездействие
са настъпили вреди в правната сфера на ищеца. Ето защо и тъй като вината на
натоварените от общината лица се презюмира /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, то налице са
визираните в закона предпоставки за ангажиране на гаранционно обезпечителната
отговорност на възложителя – Община Пловдив, за обезщетяване на вредите, като
предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, уреждаща възможност за намаляване на
обезщетението в случаите, в които увреденият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, то следва да бъде обсъдено и възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният резултат е в причинна
връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените
вреди, така и с действията на самия увреден, като в тези случаи вината на пострадалия
няма отношение при определяне на размера на обезщетението /в този смисъл
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС/.
В отговора на исковата молба е направено абсолютно общо и необосновано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
основаващо се на твърденията, че „…не са налице данни, че инцидентът е станал по
12
описания начин предвид обстоятелството, че не са извършвани никакви строителни
дейности от страна на община П. и районна администрация „З.“, както и че не е
налице твърдяно счупване на ляв лакът вследствие от инцидента на **** г.“ Доколкото
последните не описват конкретни действия на самия ищец, а вече се прие в
настоящите мотиви, че травматичните увреждания, за които се претендира присъждане
на обезщетения, са произтекли именно вследствие на падането на ищеца на тротоара
на ул. „Ц.“ № ***, в гр. П., чийто собственик е ответникът, поради препъването му в
случайно и безразборно струпани на тротоара бетонови бордюри, като без значение е
обстоятелството дали Община Пловдив или администрацията на район „З.“ са
извършвали строителни дейности на тротоара към **** г., то възражението за
съпричиняване като недоказано следва да бъда отхвърлено и да се пристъпи към
изясняване и на последния спорен въпрос по делото – относно размера на претенцията
за неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за тях според закона - чл. 52 ЗЗД, трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост. Съгласно дадените задължителни
разрешения в т. ІІ от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието
„справедливост” не е абстрактно, а като критерий за определяне на паричния
еквИ.лент на моралните вреди се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Според
трайната съдебна практика при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните обществено-икономически
условия към момента на настъпване на произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т.
о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от
25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. №
3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
За установяване на твърдените неимуществени вреди се разпита един от
допуснатите на ищеца свидетели - св. В. К., според чиито показания :
„...Бяха изписали обезболяващо, магнезий и името на друго лекарство не се
сещам. Издаде се рецепта за лекарствата и купи тези лекарства. Едното лекарство пи
20 дни. Обезболяващите ги пи първите десет дни, когато бяха най-силните болки, и
магнезия по-продължително време го пи. След тези 10 дни, след това имаше пак
болки, но малко по-различни, тъй като от обездвижването ръката отичаше и се
схващаше. Просто по-друг тип болки. След инцидента болките отшумяха напълно
след втората рехабилитация, която приключи някъде в началото на ноември месец, но
при силно натоварвания все още има болка в лакътната част към сегашния момент.
13
По-големи натоварвания, имам предвид, имаме бебе, което вече е на годинка и пет
месеца, доста натежава. При по-дълго носене. Наложи се да правим разместване на
мебели вкъщи. При такива тежки неща, които трябва да вдига. След поставянето на
ортезата имаше контролен преглед след около 20 дни. По лекарско предписание я носи
и по тяхно предписание се махна. На този контролен преглед му правиха втори скенер,
за да се види дали има разместване. Нямаше разместване, но ръката беше все още
счупена и удължиха носенето на ортезата с още 10 дни. На 05 октомври свалиха
ортезата. След като свали ортезата, за самото счупване не се държи до пълно
зарастване на счупването, но самата ръка беше схваната и не можеше да прави
въртеливи движения, както и напълно разгъване и сгъване на ръката, беше ограничено
това движение. Назначиха рехабилитация, като препоръчаха след приключване на
рехабилитацията да се направи още един курс на рехабилитация. По една седмица на
всеки курс. Проведе и двете рехабилитации. Първата рехабилитация беше в
поликлиниката до „Каспела“, а втората в „Медикус Алфа“ – Тракия. Самите
рехабилитации приключиха, мисля че имаше амбулаторни листове. За времето, в което
беше в гипс, ортеза, след като се върна от болницата, то изцяло се промени
ежедневието, тъй като имаме динамично ежедневие, при него това, че не можеше да
работи, също така не можеше да ми помага нито в домакинството, нито с бебето. При
нас с бебето той много ми помагаше, тъй като имаше по-изявен рефлукс, плюс тих
рефлукс. Говоря за бебето. Заради този тип рефлукс трябваше да я наблюдаваме 24
часа в денонощието. Трябваше винаги да има буден човек при нея, тъй като при тихия
рефлукс при повръщане не винаги излиза навън каквото и да било. Единственото
нещо, по което може да се разбере, че се е случило нещо е, че не диша, понеже не се
издават никакви звуци, нито мърдане, нищо, само по дишането може да се разбере.
Той много ми помагаше за това, защото аз иначе нямам никаква почивка. Първите дни,
може би от болката и обезпокоителните, той доста спеше. За самото бебе, спеше на
едната или друга страна и ние трябваше през определено време трябваше да я
обръщаме на едната или другата страна. Ако се случи такова повръщане, ние трябваше
да я вдигнем и да се наведе леко с главата надолу и коремчето надолу, за да може да
изтече течността. Така се налагаха доста чести вдигания и обръщания на бебето, което
с една ръка няма как да стане. В този период той не можеше да вдига бебето. С детето
нямаше как да играе, за разходките също. В този период тя вече е доста по-буйна,
повече се движи и трябва освен да се държи и да се придържа, защото много често
прави резки движения и трябва доста стабилно да се държи. На **** г. е родено
детето. По отношение на личната хигиена, там също се нуждаеше от помощ при
къпане. Трябваше да облепяме ръката с ортезата с найлон, за да може доколкото е
възможно да се поизмие. Препоръчаха да не се сваля ортезата, за да не се получат
размествания. Преди инцидента, когато приключи работа, всъщност, бяхме направили
така, когато единият се занимава с детето, другият върши някаква домакинска работа,
14
с пазаруване. Бяхме разпределили да имаме и часове, в които да си починем и да
постим, когато единият наблюдава детето, другият си почИ., а в този период, особено
в първите дни нямаше как. Вечер ставах на всеки тридесет минути да я проверявам, и
нямах почти никаква почивка. В последствие той започна пак да я наблюдава, но
около час, час и нещо пак аз ставах, за да мога да я обърна. Това състояние му се
отрази. Съжаляваше, че няма как да ми помага. Най-малкото аз тогава бях доста
преуморена. Заради това, че аз постоянно носех бебето, получих възпаление на нерв на
ръката. Другото е, че наймалкото е, че не можеше да си прегърне детето в този
период. След свалянето на ортезата започна отново да работи. В началото му беше
доста трудно, защото най-трудно движение в ръката му беше завъртането, понеже
ортезата държи ръката известен период в една позиция, когато работи ръцете са в
друга позиция, има по-голямо натоварване и болки в ръката. Той е шофьор по
принцип. В периода, когото беше с гипс и ортеза, не шофираше. Нямаше реално как да
използва при шофиране ръката си. След първия курс рехабилитация започна отново да
шофира. Във фирмата, в която той работи, той е директор на фирмата. Първите дни
почти нищо не правеше, когато беше с ортезата. Той реално доста спеше тогава. В
последствие вечер започна да ми помага, като я наблюдаваше. На мен през този
период ми беше доста интензивно ежедневието. Докато беше в болнични не работеше.
След приключване на болничния, тогава започна да работи. В това време той гледаше
телевизия, гледаше неща на телефона, четеше. Предимно неща, които може да върши с
една ръка. Аз му приготвях при приготвяне на кафе, на храна.“
Поставиха се и въпроси на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-
медицинска експертиза, съобразно отговорите на които : било е приложено
консервативно лечение след имобилизация на ставата първоначално с гипс, а от
04.09.2023 г. до 03.10.2023 г. чрез обездвижване посредством мека превръзка /ортеза/,
т. е. 30 дни, като са приемани съдоукрепващи и аналгетици; оздравителните процеси
са протекли благоприятно за ищеца – 7 дни с гипс до установяване на счупването, 30
дни с мека превръзка ортеза, раздвижване, ЛФК и рехабилитационни
физиотерапетвтични процедури, в рамките общо на 2 – 3 месеца от момента на
инцидента.
Като доказателства се приеха и заверени преписи на : Болничен лист за
временна неработоспособност – първичен № Е20232583645, издаден на 30.09.2023 г.
от ЕТ „АИППМП д-р Н. С.-С.“; Боличен лист за временна неработоспособност -
продължение № Е20230636529, издаден на 15.09.2023 г. от Обща ЛКК при ДКЦ
“Пловдив“ ЕООД и Амбулаторен лист № 23298D08A8CF/25.10.2023 г., издаден от д-р
И. Г. при ДКЦ „Пловдив“ ЕООД, от които се установява, че :
на 30.08.2023 г. на ищеца е издаден първичен болничен лист за временна
неработоспособност, с който му е разрешен отпуск поради временна
15
неработоспособност за времето от 30.08.2023 г. до 12.09.2023 г., продължен от
лекарска консултативна комисия на 15.09.2023 г. от 13.09.2023 г. до 12.10.2023 г.;
на 25.10.2023 г. на ищеца е извършен вторичен преглед от д-р И. Г. – л.-сп. в
ДКЦ „Пловдив“ ЕООД, при който е снета следната анамнеза от пациента : „На **** г.
след падане контузия лява лакетна става. На **** г. след направен скенер установена
неразместена ф-ра на главата ва лява лъчева кост. Наложена ортеза до 03.10.2023 г.
След контролен скенер на 26.09.23 г. данни за незараснала ф-ра. След физиотерапия с
подобрение.“, както и е констатирано следното негово обективно състояние
:“...Подобрено ...; лява лакетна става – леко ограничени и неболезнени движения с
наличие на лека палпаторна болка латерално. ... Намалена мускулна сила на лява
ръка.“, във връзка с което му е предписана следната терапия : „Физиотерапевтични
процедури от І гр. Общ брой : 20. Извършени ФТ процедури : Лечение със СЧТ – 7 бр.,
Лечение с нискочестотно магнитно поле – 7 бр., Лечение с ултразвук – 6 бр.“
По изложените по-горе съображения относно останалите приети като
доказателства заверени преписи на амбулаторни листвое и този с №
23298D08A8CF/25.10.2023 г., издаден от д-р И. Г. при ДКЦ „Пловдив“ ЕООД,
съставлява официален свидетелстващ документ. Такива са и горецитираните два
болнични лист, тъй като са издадени от длъжностни лица – съответно лекуващия
лекар и членовете на лекарската консултативна комисия, по определени в закона -
Наредба за медицинската експертиза, форма и ред. Същите не бяха оспорени, поради
което въз основа на тях съдът приема за категорично установена описаната в
предходния абзац фактическа обстановка и в частност : че в периода 30.08.2023 г. –
12.10.2023 г. на ищеца е разрешен отпуск поради временна неработоспособност; че
той е провел два курса физиотерапевтични процедури след премахването на ортезата –
на 03.10.2023 г., а не както неправилно сочи приятелката му – на 05.010.2023 г., и че
след първия курс състоянието му е подобрено - няма болки при движение на лакетната
става, но то е ограничено, както и е налице болка при опипване странично.
В останалата им част показанията на свидетеля напълно кореспондират с
другите коментирани в предходното изложение доказателства – медицинските
документи и заключението на в. л. д-р С., като въз основа на тях настоящият състав
приема, че : възстановителният процес е с продължителност около 3 месеца; през този
темпорален отрязък ищецът е търпял физически болки – през първите 10 дни след
увреждането те са били по-силни, като след приключване на проведените му два
физиотерапевтични курса - към началото на месец ноември 2023 г., те са отшумели, но
и към месец март 2024 г., т. е. 7 месеца след инцидента, у него се проявяват
епизодични болки при по-голямо физическо натоварване; независимо от това, обаче,
той се е възстановил напълно в рамките на оздравителния период; през същия са му
били причинени и неудобства – в продължение на 35 дни, през които е имал поставени
16
гипсова имобилизация, а впоследствие ортеза, е бил зависим от чуджи грижи за
къпане и за приготвяне на храна, както както през този период, така и впоследствие,
до приключване на рехабилитационните процедури, той не е имал възможност да
полага пълноценно грижи за невръстната си 11-месечна д., която непрекъснато се е
нуждаела от такива поради констатирания у нея рефлукс, което породило у него
негативно емоционално преживяване - съжаление.
Или в случая гореконстатираните обстоятелства – липсата на сериозно
увреждане на здравето, краткият възстановителен период и пълното възстановяване,
ниският интензитет на болките и страданията, засягане на неактивната – лявата ръка,
на ищеца от увреждането, обичайният характер на причинените неудобства и
несъщественото отражение на травматичното увреждане върху психологичня му
статус, не обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния
претендиран размер. Обсъждайки ги, а също и отчитайки икономическата обстановка в
страната през месец септември 2023 г., в сравнение с която към датата на приключване
на съдебното дирене – 17.09.2024 г., е налице леко повишаване на цените в България, а
също и увеличение на минималната работна заплата с 19.62 % /минималната работна
заплата към месец сепмеври 2023 г. е 780 лв. съобразно ПМС № 497/29.12.2022 г., а
към месец септември 2024 г. – 933 лв. според ПМС № 193 от 12.10.2023 г./, в
съответствие критериите за справедливост настоящият състав намира, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на 18 000 лв., а за
разликата до пълния претендиран размер от 25 500 лв. искът за него като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като ищецът
претендира да е претърпял и имуществени такИ. от процесния инцидент. За
установяването им като доказателства освен горепосочените два болнични листа се
приеха и заверени преписи на :
фактура № 399/04.09.2023 г., в която като доставчик е посочено третото лице
„ОРТОТРЕЙД БГ“ ЕООД, а като получател – Д. П., както и е описана следната стока
по вид, мярка, количество, единична цена и стойност : ортеза DJO/Elbow Ranger 79-
094210 /M/, 1 брой, ед. цена 165 лв., данъчна основа 165 лв., начислен ДДС 33 лв.,
сума за плащане 198 лв. и фискален бон към нея;
фактура № **********/05.09.2023 г., в която като издател е посочено третото
лице УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, а като получател Д. П., както и е описана следната
услуга по мярка, количество, ед. цена, стойност : освидетелстване на живо лице по
негово желание с издаване на СМЕ при средна телесна повреда, 1 бр., ед. цена 60 лв.,
стойност 60 лв., сума за плащане 60 лв. и фискален бон;
3 фискални бона за заплащане на потребителски такси в размери от по 2.90 лв.
17
на „ДКЦ ПЪЛМЕД“ ЕООД, първите два от които с дата 26.09.2023 г., а третият от
06.10.2023 г.;
фискален бон с дата 29.08.2023 г., издаден от „КЛИНИК ИНВЕСТ“ ЕООД за
сумата от 40.83 лв. за закупуване на „ЕНДОТЕЛОН“ таблетки на стойност 40.83 лв.,
придружен от разписка;
Трудов договор № ***** г. и три допълнителни споразумения към него с дати
30.03.2022 г., 30.09.2022 г. и 29.12.2022 г., видно от които на 19.07.2021 г. между
„ПОСТ УАН ГРУП“ ЕООД, в качеството му на р., от една страна и от друга – Д. П., е
възникнало трудово правоотношение, по което последният е приел да изпълнява в
дружеството трудови функции на „м. и. т.“, като съобразно последното изменение на
трудовия договор с допълнително споразумение от 29.12.2022 г. основното трудово
възнаграждение на ищеца считано от 01.01.2023 г. възлиза на 10 406.08 лв.
Поставен бе и въпрос към в. л. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
съобразно отговорът на който представените разходооправдателни документи за
покупки на превръзка ортеза и медикаменти касае не само препоръчителни, но и
задължителни разходи съобразно лечението на установената травма, като не се
установяват посочени несвързани причинно с минималното лечение консумативи и
медикаменти.
Допуснато бе извършване на и съдебно-счетоводна експертиза от в. л. З. М.,
според чието заключение: за времето на разрешения с издадените на П. болнични
листове отпуск поради временна неработоспособност – от 30.08.2023 г. до 12.10.2023
г., той е ползвал 29 дена такъв отпуск, за което са му изплатени обезщетения в общ
размер на 4 462.62 лв., което е с 11 105.04 лв. по-малко от сбора на брутните му
трудови възнаграждения, които бе получил, ако не бе увреден и работеше, в това число
267.67 лв. за месец август 2023 г., 7 749.40 лв. за месец септември 2023 г. и 3 087.97 лв.
за периода 01.10.2023 г. – 12.10.2023 г. включително.
Всяка от обсъдените две фактури е придружена от фискален бон, който по силата
на чл. 118, ал. 3 Закон за данък върху добавената, постановяващ, че фискалният бон
съставлява хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта
или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в
експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, е доказателство за
извършено плащане. Ето защо въз основа на така посочената норма, на
горецитираните две фактури и шест фискални бона, а също и на заключението на д-р
С. съдът приема установено, че ищецът е направил разходи в общ размер на 307.53 лв.,
в това число : 40.83 лв. за закупуване на таблетки „Ендотелон“; 8.70 лв. за заплащане
на потребителска такса за три прегледа от лекари специалисти; 198 лв. с включен ДДС
18
за закупуване на ортеза и 60 лв. за заплащане на цената на услуга за освидетелстване с
издаване на съдебномедицинско удостоверение с оглед доказване на произтеклите от
противоправното бездействие на служителите на ответната община увреждания, както
и че те са били необходими за диагностициране и доказване на произтеклите по него
увреждания, за лечението и за възстановяването му, поради което те съставляват
имуществени вреди, непосредствена последица от увреждането и като такИ. подлежат
на обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Вследствие на произтеклите у ищеца травматични увреждания от неизрядната
инфрасткруктура в общината той е пропуснал да реализира доходи от трудови
възнаграждения в пълен размер за времето от 30.08.2023 г. до 12.10.2023 г.
включително, поради което разликата над изплатените му обезщетения за ползвания от
него отпуск поради временна неработоспособност до пълния размер на дължимите му
брутни трудови възнаграждения, ако той бе здрав и работеше през посочения
темпорален отрязък, равняваща се на 11 105.04 лв., също следва да бъде възмездена на
основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД
И тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане, в който случай
съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът изпада в забава и без покана, то върху всяко
едно обезщетение следва са се присъди и законната лихва, но така, както е поискано с
исковата молба – от датата на подаването й в съда, 17.11.2023 г., до окончателното му
изплащане.
Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като размерът му от 3 450 лв. е
под минималния дължим такъв от 3 603 лв. при цена на исковете от 36 912.57 лв.
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения без прилагане на правилото на чл. 2, ал. 5 от посочената наредба. При
това положение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 4 911.48 лв. разноски по производството съразмерно на
уважените искове /4140 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС+1554 лв.
държавна такса+ 470 лв. депозитни разноски за изплащане на възнаграждения на
вещото лице по СМЕ в размер на 200 лв., на вещото лице по СИЕ в размер на 250 лв. и
на свидетеля в размер на 20 лв. х 79.68%/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 24.08 лв. разноски по произовдството съразмерно на отхвърления
иск /115 лв. депозитни разноски за изплащане на възнаграждение на вещото лице по
СМЕ в размер на 100 лв. и за изплащане на възнаграждение на свидетел в размер на 15
лв. + 3.50 лв. банкова такса х 20.32%/.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника и сумата от 109.73 лв. възнаграждение за защита от юрк., чийто размер е
19
определен в съответствие с чл. 25, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, при отчитане на обстоятелството, че материалният интерес по
делото е над 10 000 лв., съразмерно на отхвърления иск /540 лв. х 20.32%/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от к. К. Д., да заплати на Д. Л. П. с ЕГН **********,
от гр. П. ***, обезщетения на основание чл. 49 Закон за задълженията и договорите за
вреди от следните травматични увреждания – „неразместено счупване на главичката
на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на лявата ръка и
стъпало“, произтекли на **** г. вследствие на падането му на необезопасения тротоар
на ул. „Ц.“ № *** в гр. Пловдив поради наличието на безразборно и случайно
струпани на него бетонови бордюри и препъването на П. в тях, в размери както следва
:
18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ като обезщетение за неимуществени вреди,
като над уважения до пълния предявен размер от 25 400 лв. – отхвърля предявения иск
с правно основание чл. 49 ЗЗД като неоснователен;
307.53 лв. /триста и седем лева и петдесет и три стотинки/ - сбор от обезщетения
за имуществени вреди, съставляващи разходи за диагностициране, доказване, лечение
на травматичните увреждания и за възстановяване от тях, в това число : 40.83 лв. за
закупуване на таблетки „Ендотелон“; 8.70 лв. за заплащане на потребителска такса за
три прегледа от лекари специалисти; 198 лв. с включен ДДС за закупуване на ортеза и
60 лв. за заплащане на цената на услуга за освидетелстване с издаване на
съдебномедицинско удостоверение;
11 105.04 лв. /единадесет хиляди сто и пет лева и четири стотинки/ - сбор от
разлики над изплатени обезщетения за ползван отпуск поради временна
неработоспособност за времето от 30.08.2023 г. до 12.10.2023 г. включително до
пълния общ размер на дължимите брутни трудови възнаграждения за посочения
период, в това число : за времето от 30.08.2023 г. до 31.08.2023 г. – 267.67 лв.; за месец
септември 2023 г. – 7 749.40 лв. и за месец октомври 3 087.97 лв.;
ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.11.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес – гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, представлявана от к. К. Д., да заплати на Д. Л. П. с ЕГН
**********, от гр. П. ***, сумата от 4 911.48 лв. /четири хиляди деветстотин и
20
единадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ разноски по производството
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр. П. ***, да заплати на Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1,
представлявана от к. К. Д. : сумата от 24.08 лв. /двадесет и четири лева и осем
стотинки/ разноски по производството и сумата от 109.73 лв. /сто и девет лева и
седемдесет и три стотинти/ възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на
отхвърления иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
21