Р Е Ш Е Н И Е
Номер
794 Година 02.07.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на втори
юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1707 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на А.Н.Д. *** против
заповед № ДК-02-ЮИР-2/15.05.2019г. на началника
на РДНСК Югоизточен район. Със заповедта е наредено премахване на незаконен
строеж “Преустройство на първи жилищен етаж на съществуваща жилищна сграда,
находяща се в УПИ ХVІІІ-228, кв.18 по плана на гр.Созопол, с идентификатор
67800.505.34 по КК на гр.Созопол“. Счита, че не са били налице
материалноправните представки за издаване на заповедта и прави искане да бъде
отменена. В съдебно заседание, поддържа жалбата и прави искане да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът – Началника на РДНСК Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана и прави искане да бъде оставена без уважение и да се
присъдят направените по делото разноски.
Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.
Констативен акт № 26/26.04.2018г.
е съставен за извършена проверка от работна група при РО НСК Бургас, при
РДНСК-Югоизточен район на строеж „Преустройство на жилищна сграда”, находящ се
в УПИ VІІІ-228, кв.18 по плана на
гр.Созопол с идентификатор 67800.505.34 по КК и КР на гр.Созопол, който попада
в границите на недвижима културна ценност „Античен град Аполония“, притежаващ
статут на археологически резерват. Посочено е, че имотът е собственост на А.Д.
и Константин Н., а строежът е І-ва категория, завършен е, и е собственост на А.Н..
Строителството е извършено в периода декември 2017г.-март 2018г., без одобрени проекти и разрешение за строеж. Описан е като
изградена стоманобетонова конструкция – плоча с площ 43 кв.м. върху
стоманобетонови колони с височина приблизително 1,5м. от съществуващият терен
на нивото на първи жилищен етаж от сградата в имота. По югозападната фасада по
улица „Милет“ е зазидан частично прозоречен отвор над входната врата, като
отвора на същата врата е зазидан частично и е монтирана PVC дограма. По северозападната
фасада, по улица „Св.Св.Кирил и Методий“ е изпълнен нов отвор във фасадния зид
и е монтирана врата.
Констативният акт е изпратен на жалбоподателя Д.
с писмо изх.№ ОС-795-00-382/27.04.2018г. и с копие до Община Созопол, ДНСК
София и ГД„Инспекторат за опазване на културното наследство“. Писмото до
жалбоподателя е върнато с отбелязване „непознат на адреса“. За връчването на акта
на жалбоподателя са изготвени и писма с изх.№ОС-795-00-504/13.06.2018г. и изх.№
ОС-795-00-593/13.07.2018г., отново върнати с отбелязване „получателят се е
преместил на друг адрес“ и „непознат на
адреса“. С писмо изх.№ БС-781-04-767/07.11.2018г. началника на РО“НСК“ Бургас е
уведомен, че констативен акт № 26/26.04.2018г. е връчен на А.Н., лично на
05.11.2018г..
Срещу констативния акт е подадено възражение с
вх.№ ОС-795-04-321/13.11.2018г..
Със заповед № ДК-02-ЮИР-2/15.05.2019г. на
началника на РДНСК Югоизточен район, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, във вр.
с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж
“Преустройство на първи жилищен етаж на съществуваща жилищна сграда, находяща
се в УПИ ХVІІІ-228, кв.18 по плана на гр.Созопол, с идентификатор 67800.505.34
по КК на гр.Созопол“ изразяващо се в пристрояване с нова стоманобетонова плоча
с площ 43,00кв.м. и стоманобетонови колони“. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения
констативен акт, като е прието е, че строежът е в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ – построен е без издадено разрешение за строеж.
С жалба вх.№ Б-1532-02-775/15.07.2019г., в срока
по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по съдебен ред.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза, в заключението по която вещото лице е описало местоположението на строежа,
неговите размери, начина на прикрепване и материалите от които е изграден.
Вещото лице сочи, че процесният строеж представлява нова площадка на част от
незастроената част на дворното място, като същата е на кота +-0,00 (прилежащата
улица е на същата кота), от оградата по уличната регулация до края на жилищната
сграда. Площадката е изпълнена като стоманобетонова плоча, подпряна с колонки
30см/30см - допряни до съществуващите колони на терасата и до оградата на
уличната регулация, с височина от 0,90м до 1,70м., изпълнени за да се избегне
големия насип. Същата е долепена до външното стълбище за втори етаж и
съществуващата площадка пред първи етаж от едната страна и до оградата по
страничната регулационна линия от другата. Част от настилката е от каменни
плочи, останалата - гранитогрес. В края на площадката, където се получава
височина 1,80м над терена е поставен обезопасителен парапет и с метална стълба
се слиза до останалата незастроена част от терена, откъдето е и достъпа до
сутерена и място служещо за паркиране. Застроената част на процесната площадка
е 34м2. Вещото лице сочи, че площадката не е обособена част от етажа, не е нито
конструктивно, нито функционално свързана с него и не може да се окачестви като
„преустройство на първи етаж на съществуваща жилищна сграда“. Според вещото
лице, тя е част от вертикалната планировка, като достъп, ползване и преминаване
имат всички живущи в сградата.
При приемане на заключението на вещото
лице в проведеното на 21.01.2020г. открито съдебно заседание, от него се сочи,
че строежът касае площадка, която е на кота нула и е подпряна отдолу с колонки,
като терасата на втория етаж е изградена много преди това. Пояснява, че има
съществуващи колони подпиращи горната тераса и нови колони, които подпират
плочата на процесния имот. Посочва, че извършените СМР нямат никаква връзка с
първия жилищен етаж /партера долу/, а правят двора хоризонтален, така че
влизането да става директно, а не със стълби за първи етаж. Уточнява, че на
снимка на стр.3 от заключението се виждат триметрови колони, като един метър от
тях влизат в новата площадка, които покриват открита тераса на втори надземен
етаж, изградена преди повече от 10 години. Посочва, че предмет на заключението
са били втори вид колони, показани на стр.4, които са долепени до първите
съществуващи и са до 1,50 м височина. Старите колони в едната част са 1,50м, а
в друга по ниски заради денивелацията и касаят откритата подпокривна тераса.
В хода на съдебното производство, по
искане на жалбоподателя е издадено решение № ДК02-Б-1/02.06.2020г.(л.186-187 от
делото), с което началника на РДНСК е тълкувал диспозитива на заповед
№ ДК-02-ЮИР-2/15.05.2019г..
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежни страни, имащи право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед № ДК-02-ЮИР-2/15.05.2019г. на началника на
РДНСК Югоизточен район е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на
чл.225, ал.1 от ЗУТ, при спазване на установената писмена форма.
Неоснователно е направеното възражение за
некомпетентност на административния орган.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ,
началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части
от тях.
Съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.“м“ от ЗУТ, в зависимост
от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация първо
категория строежи са недвижими културни ценности с категория „световно значение“
и „национално значение“, както и сгради в границите и охранителните зони на
археологическите резервати извън урбанизирани територии.
В случая, безспорно имота в който е извършен процесния
строеж се намира в границите на гр.Созопол, тоест в урбанизирана територия и
той не е недвижима културна ценност с категория „световно значение“, като спора
е дали строежа може да се квалифицира като първа категория, като недвижима
културна ценност с категория „национално значение“
Съгласно чл.48 от Закона за културното наследство
(ЗКН), според пространствената структура и териториалният обхват недвижимите
културни ценности (НКЦ) са единични и групови. От своя страна груповите са –
ансамбъл, комплекс, серийни, историческо селище, историческа зона и археологически
резерват.
Съгласно чл.50, ал.1, т.2 от ЗКН, според културната и
научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се
включват в категория „Национално значение“ – археологическите резервати, както
и други културни ценности с изключителна стойност на културата и историята на
страната. Съответно съгласно чл.50, ал.3 от ЗКН, статутът на археологическите
резервати по ал.1, т.2 се определя с този закон, като те са посочени в списък
съгласно приложението.
В
приложението по чл.50, ал.3 от ЗКН, под номер 29 е записан „Античния град
Аполония, община Созопол, област Бургас“.
Видно от представения по делото констативен протокол
съставен в периода 06-07.03.2018г. от служители на Министерство на културата
(л.164-169 от делото), жилищната сграда в УПИ ХVІІІ-228, кв.18, по плана на
гр.Созопол, не притежава статут на единична НКЦ. Съответно посочено е че УПИ
ХVІІІ-228, кв.18, по плана на гр.Созопол, попада в охранителната зона на НКЦ
„Къща на Куртиди-„Тракийска къща“-УБО“, в границите на групова НКЦ, тъй като е
разположен в НКЦ „Стара част на гр.Созопол“, както и в границите на НКЦ
„Античен град Аполония, община Созопол, област Бургас“, която притежава статут
на археологически резерват с категория „национално значение“.
С оглед така представения констативен протокол, имота
в който е разположен процесния строеж, а именно УПИ ХVІІІ-228, кв.18, по плана
на гр.Созопол, попада в НКЦ „Античен град Аполония, община Созопол, област
Бургас“, която територия притежава статут на археологически резерват с
категория „национално значение“, по смисъла на чл.50, ал.1, т.2 от ЗКН, тъй
като е посочен под номер 29, в приложението към чл.50, ал.3 от ЗКН.
В случая, процесният строеж няма статут на
културна ценност, но доколкото попада в територията на групова недвижима
културна ценност с „национално значение“ следва нейната характеристика и
правилно е определен от административният орган, като първа категория, съгласно
чл.137,
ал.1, т.1, б.“м“ ЗУТ,
респективно чл.2,
ал.12 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строеж. В този смисъл е
и решение № 12321/15.11.2016г. на ВАС по адм.д.№ 4613/2016г..
С оглед на изложеното, след като процесният
строеж се определя като първа категория, то началника на РДНС Югоизточен район,
се явява органа компетентен да издаде процесната заповед, съгласно нормата на
чл.225, ал.1 от ЗУТ.
Обжалваната
заповед е незаконосъобразна, по следните съображения:
За
да издаде обжалваната заповед, административния орган е приел, че установеният
строеж, описан като “Преустройство
на първи жилищен етаж на съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ
ХVІІІ-228, кв.18 по плана на гр.Созопол, с идентификатор 67800.505.34 по КК на гр.Созопол“ е
изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, тоест че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ.
Строежи, по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, вр. чл. 225, ал.1 от ЗУТ, са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните
основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Административният орган е издал процесната
заповед при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл.35 от АПК, без
да са изяснени в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая. За да
бъдат направени изводи за наличие или не на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а оттук и за законосъобразност на
оспорената заповед за премахването му, следва да установи по категоричен начин
строежа - предмет на акта по чл.225, ал.1, вр.с ал.2, т.2 от ЗУТ. Индивидуализацията на строежа се извършва чрез описание на
местонахождението му, вида, предназначението му съобразно нуждите за които е
изграден и за които се използва, характеристиките му - като етажност, застроена
площ, височина на етажите, отстояния от други сгради в съседство и пр. В
случая, строежът предмет на оспорената заповед не е надлежно индивидуализиран.
Съобразно мотивите на заповедта, административният
орган е приел, че „Строежът представлява:
преустройство на първи етаж на съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ –
ХVІІІ 228, кв.18 по плана на гр.Созопол с идентификатор
67800.505.34 по КККР на гр.Созопол, изразяващо се в пристрояване с нова
стоманобетонова плоча с площ 43 кв.м. и стоманобетонови колони за тераса на
ниво първи жилищен етаж на височина приблизително 1,50 м от съществуващия
терен. Плочата е изпълнена върху нови стоманобетонови колони, които са долепени
до съществуващи стоманобетонови колони. Изпълнени са настилки и е монтиран
парапет откъм имот с идентификатор 67800.505.35 по КК на гр.Созопол. Строежът по
смисъла на § 5, т.59 от Допълнителни разпоредби /ДР/ на Закона за устройство на
територията/, представлява тераса, функционално свързана с първия жилищен етаж
от сградата, като до нея има достъп и от входната врата откъм ул.“Св.СВ.Кирил и
Методий“ гр.Созопол.“.
Същевременно, от заключението на вещото лице,
което се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, се установява,
че на място процесният строеж представлява нова площадка на част от
незастроената част от дворното място с площ от 34 кв.м., на кота +-0,00,
каквато е и котата на улицата при входната врата. Площадката е изпълнена от
стоманобетонова плоча подпряна с колони 30см/30см – допрени до съществуващи
колони на терасата и до оградата на уличната регулация, с височина от 0,90м. до
1,70м.. Тя е долепена до външното стълбище за втория етаж и съществуващата
площадка пред първи етаж от едната страна и до оградата по страничната
регулационна линия от другата. Част от настилката е от каменни плочи, останалите
от гранитогрес. В края на площадката, където се получава височина 1,80м. е
поставен обезопасителен парапет и с метална стълба се слиза до незастроената част
от терена, от където е достъпа до сутерена и се ползва за паркинг от живущите,
като достъпа до паркинга е с гаражна
врата от ул.“Милет“. Вещото лице изрично сочи, че площадката не е обособена
част от етажа и не е нито конструктивно, нито функционално свързана с него.
Видно от описаните дадено от вещото лице, на
място извършеното строителство се различава от описаното в констативния акт и
заповедта. На място се установява се, че площта на новата стоманобетонова плоча
е 34кв.м., а не 43 кв.м., както се сочи в заповедта. Същевременно, тази плоча
не е конструктивно и функционално свързана с първия жилищен етаж на съществуващата
в имота сграда, поради което не би могло да се приеме, че посредством нея се
извършва преустройство на този етаж. За да е налице преустройство на етажа е
необходимо, посредством извършеното строителство да се е стигнало до промяна на
неговото предназначение, например от жилищен в нежилищен, да се променят
вътрешно съществуващите помещения или тяхното предназначение, да се присъединят
общи части или в общите части да се обособят нови помещения и пр.. Ето защо,
след като процесната стоманобетонова плоча не е свързана по никакъв начин с
първия жилищен етаж, съответно посредством нея не се е стигнало до някаква
промяна в този етаж, не е налице твърдяното преустройство на жилищната сграда.
С така установените несъответствия в
описанието на строежа дадено в обжалваната заповед и установеното на място от
вещото лице, се стига до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, той
като той се защитава срещу фактите изложени в издадения административен акт, които
в случая не съответстват на действителното положение на място.
На следващо място, след като описания
в заповедта строеж, не съответства по вид, предназначение и площ на установения
на място, той не е надлежно
индивидуализиран и заповедта освен, че е издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения, но и фактически не би могла да се изпълни. Въз основа на
нея следва да се премахне преустройство на първи жилищен етаж, с площ от 43
кв.м., какъвто строеж не съществува на място и заповедта не би могла да послужи
като правно основание за премахване на съществуващия строеж. Следва да се посочи, че съдът няма
правомощия да изменя заповедта чрез промяна на обекта, спрямо който е
разпоредено премахването, респективно, да намаля обема на извършеното
строителство, което би следвало да бъде премахнато, в изпълнение на заповедта.
С оглед на изложеното, обжалваната заповед е издадена
в нарушение на административнопроизводствените правила, без от административния
орган да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, защото изпълнението на
визираната в закона процедура гарантира защитата на правата на заинтересованите
страни и издаването на административния акт, който следва да бъде съобразен със
закона и с действителното фактическо положение и е самостоятелно основание за
отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер
на 1010,00 лева, от които 10,00 лева платена държавна такса, 400,00 лева
платено възнаграждение за вещо лице и 600,00 лева платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,
десети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №
ДК-02-ЮИР-2/15.05.2019г. на началника на РДНСК Югоизточен район.
ОСЪЖДА Регионална дирекция Национален строителен контрол да
заплати в полза на А.Н.Д. ***, разноски по делото, за настоящата съдебна
инстанция в размер на 1 010,00 лева (хиляда и десет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: