РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2694/18.12.2019г.
гр. Пловдив,
18.12. 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3012
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на Н.Н.Н., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1030-001144 от 22.08.2019г. на началник
група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.
171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Твърди се заповедта да е издадена от
некомпетентен орган.
Сочи се несъставомерност
на нарушението, необоснованост и незаконосъобразност на заповедта.
Твърди се и, че жалбоподателят не е
управлявал автомобила си.
Иска се отмяна на заповедта за
прилагане на ПАМ.
В СЗ жалбата се поддържа по
изложените съображения.
Ответникът, Началник група към ОД на
МВР, гр.Пловдив, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, не се явява, не се представлява и не
взема конкретно становище по жалбата. С писмо вх. № 15380 от 30.09.2019г.
на Началник сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ към ОД на МВР, гр.Пловдив (лист 2) е
изложено становище, че производството по издаване на обжалваната заповед е
проведено законосъобразно.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок /видно от представените по делото доказателства процесната
заповед е връчена на жалбоподателя на 13.09.2019г., според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена
на 26.09.2019г./ и при наличието на правен
интерес, а по същество за
неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1030-001144 по чл.171 т.1 Б.Б от ЗДвП
от 22.08.2019 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, надлежно оправомощен по
силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.12
по делото/ във връзка със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи (л.14) и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи (л.30), с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на
жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
За
да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за
установено, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с алкотест дрегер за установяване
употреба на алкохол в кръвта.
Ето
защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,
т.1, б. Б от ЗДвП.
Заповедта
е издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната
ПАМ, а именно, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с алкотест дрегер за установяване
употреба на алкохол в кръвта, съдът приема за безспорно установени като
съобрази изричната норма на чл. 189, ал.
2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло редовен от
външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена
сила. В подкрепа на този извод са и представените писмени доказателства, а
именно талон за изследване № 0041394 на л.9 и докладна записка от 22.08.2019 г.
на ст.полицай А. на л.8 по делото. Доказателства, които да оборят материалната доказателствена
сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя.
Действително, по делото се ангажираха
свидетелски показания на двама свидетели, но съдът не ги кредитира, тъй като те
не съответстват на писмените доказателства по делото. На първо място следва да
се има предвид, че св.К.сочи, че събитието по преместването на колата е станало
около 12 часа, докато по АУАН и докладната записка става въпрос за 1.30 часа.
Св.П.твърди, че Н. само си е бутал колата и влязъл в нея да дръпне ръчната
спирачка докато св.К.твърди, че Н. е бил извън колата и не го е видял да е
вътре в колата. И двамата свидетели сочат, че не са чули палене на двигател.
Св.К.твърди, че е бил на 20-30 м. и не е чул нито разговора между полицаите и
жалбоподателя, нито двигател. Св.К.сочи, че макар и да е бил далеч би следвало
да чуе двигателя, тъй като е било около 12 часа вечерта и е било тихо. Именно
последното твърдение компрометира свидетелските показания предвид
обстоятелството, че съгласно представената докладна записка на ст.полицай А.,
те са отишли на мястото по сигнал за нарушаване нощната тишина. Повторно са
ходили на адреса поради неизпълнението на полицейското разпореждане. Установили
са усилване на музиката не от апартамента, а от автомобил. Никой от двамата
свидетели не свидетелства за силна музика от автомобила. Нещо повече, те
свидетелстват за действия на жалбоподателя около 12 часа докато на същия е
наложена процесната ПАМ за действия, осъществени и
констатирани при повторната проверка от полицейските органи в 1.30 часа.
Предвид изложеното, съдът приема за установен релевантният факт за налагането на процесната ПАМ, именно управлението на автомобила от
жалбоподателя, явяващ се спорен по делото, съгласно данните по докладната
записка на ст.полицай А., видно от която жалбоподателят се е качил в автомобила си, запалил го е и го е
подкарал с две маневри напред и назад, за да го паркира на удобно за него място
въпреки изричните предупреждения от полицейските органи да него прави тъй като
е бил във видимо нетрезво състояние.
Заповедта е издадена от компетентен
орган, което прави неоснователно оплакването по жалбата за нейната нищожност.
По делото е представена Заповед
№317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на
основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи,
с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна
полиция“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни марки. Във връзка с
компетентността на органа, издал оспорваната заповед е представена и Заповед № 8121
К-2507/28.06.2016 г. за преназначаване на Д.В.на длъжност началник на група в
сектор „Пътна полиция“.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити
/по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/,
като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с
целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.
При издаването на заповедта не са
допуснати нарушения и касателно срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на
акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на административния
орган. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП предвижда, че свидетелството за правоуправление
се отнема до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от
административния орган в определени граници. Следователно при посочването на
срока, за който е приложена принудителната административна мярка,
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност,
тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда
предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. Прилагането на
временна мярка с непосочване изрично на установения в чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП срок, не препятства проверката за съответствие на
акта с целта на закона. В този смисъл Решение № 4314 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела
Андонова.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.Н.Н., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-1030-001144 от 22.08.2019г. на
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18
месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Административен съдия: