№ 107
гр. Кюстендил, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
в присъствието на прокурора В. П.
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Частно наказателно дело
№ 20221500200195 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на Глава ІІІ, Раздел І от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
В Окръжен съд гр. Кюстендил по подсъдност от ОС Благоевград е
постъпило искане от Централна агенция за събиране към Министерство на
правосъдието, Кралство Нидерландия, с приложено удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
решение за налагане на финансови санкции от 17.08.2021г., влязло в законна
сила на 28.09.2021г., постановено от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия по отношение на Б. С., ЕГН **********, български гражданин,
роден на 15.01.1986г. в Република Северна Македония, с постоянен адрес :
гр.Кюстендил, ул. „*** № 14, ет.1. Финансовата санкция е в размер на 250 €
според записаното в удостоверението и е наложена на С. за извършено на
16.01.2021г. в гр.Розенбург административно нарушение по чл.2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби от
1
Кодекса за движение по пътищата, изразяващо се в неправилно
функциониране на колелата на управлявано от него МПС.
Санкционираното лице Б. С. не се явява в съдебно заседание, като от
неговия защитник – адв.Е. Г., е постъпило писмено становище за провеждане
на съдебното производство в тяхно отсъствие с изложени доводи по
същество. Адв.Г. настоява за постановяване на отказ за признаване на
решението за налагане на финансова санкция.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на искането.
Окръжен съд Кюстендил, след преценка на събраните по делото
доказателства, както и на становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С горепосоченото искане Окръжен съд е сезиран като компетентен съд
по силата на ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на решение от
17.08.2021г., влязло в сила на 28.09.2021г. Същото е издадено от несъдебен
орган на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция -
задължение за заплащане на сума от 259 € / 250 € санкция и 9 €
административни разноски/ за извършено на 16.01.2021г. в гр.Розенбург
административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение по пътищата.
Административното нарушение е извършено от българския гражданин Б. С., с
постоянен адрес : гр.Кюстендил, ул. „*** № 14, ет.1.
От удостоверението по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС се установява следното:
Издалият решението орган е несъдебен такъв в Кралство Нидерландия.
Засегнатото лице е с посочено име и адрес, като обичайното му пребиваване е
в изпълняващата държава по смисъла на закона - Република България.
Решението е влязло в сила на 28.09.2021г., като наложената с него финансова
санкция / глоба/ възлиза общо на 259€, от които 250€ санкция и 9€ разходи по
административното производство. Административното нарушение се
изразява в неправилно функциониране на колелата на управлявано от него
МПС.
Видно от съответни отбелязвания в удостоверението, производството
по налагане на финансова санкция е било писмено, като лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
2
правото си за обжалване, както и за срока, в който може да го стори.
Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз
основа на наказуемо деяние по нейния национален закон.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Закона, компетентен да
признае и допусне изпълнението на решението за налагане на финансови
санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Окръжен съд
Кюстендил.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от Закона и на
преведеното надлежно на български език съд удостоверение безспорно се
установява, че българският гражданин Б. С. е санкциониран с влязъл в сила на
28.09.2021г. акт на несъдебен орган в Кралство Нидерландия за плащане на
финансова санкция, наложена му за извършено административно нарушение
по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби от Кодекса за движение по пътищата.
Налице е влязъл в сила акт по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, издаден от несъдебен орган на страна, членка на
Европейския съюз, и финансовата санкция е постановена по повод извършено
административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела.
Не са налице основанията по чл.3 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от
признаване и изпълнение на решението, с което е наложена финансова
санкция.
Актът на съдебния орган по чл.3 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е придружен
с удостоверение, което се изисква по чл.4, ал.1 от Закона, както и по силата на
член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции. От изложеното в
удостоверението е видно, че административно наказателното преследване,
във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае
административно нарушение, което попада в една от хипотезите на чл.30 ал.2
- т.1, поради което в този случай не се изисква изследване наличието на
двойна наказуемост.
В конкретния случай не е налице нито една от факултативните
3
предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението, визирани в
чл. 35 ал.1 т.1 - 8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 съответства на
постановеното решение по съдържание, с едно изключение. За разлика от
решението / л.13 от чнд 175/2022 по описа на ОС Благоевград/, в което е
посочено че дължимата за заплащане сума възлиза на 259€ / 250€ глоба и 9€
разходи по административното производство/, то в удостоверението е
посочена единствено глобата от 250€. Окръжният съд намира, че това
противоречие не представлява очевидна разлика по смисъла на чл.35 ал.1 пр.3
от Закона и следва да бъде разрешено в полза на санкционираното лице, като
се приеме че дължимата за заплащане от него сума е именно 250€.
От друга страна, не са налице данни за постановено и приведено в
изпълнение за същото деяние в Република България или в друга, различна от
издаващата държава, решение за финансови санкции срещу лицето. Не е
налице изтекла давност по българското законодателство за изпълнение на
решението и нарушението, извършено в Кралство Нидерлания, не е подсъдно
на български съд. Давността за изпълнение по законодателството на
издаващата държава е посочен в удостоверението и изтича на 28.09.2026г.
Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на
наказателно производство за такива деяния, наложената финансова санкция
не е по - малка от 70 евро. Решението е постановено срещу пълнолетен
гражданин, който може да носи наказателна и административно наказателна
отговорност. От съдържанието на удостоверението е видно, че
производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението.
Окръжният съд приема, че са налице условията по чл. 30 ал. 2 от Закона
за признаване на решението, като липсват основанията по чл. 32 ал. 2 за
намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16
ал. 8 от Закона, съдът следва да определи размера на паричното задължение в
левова равностойност според съотношението евро/ български лев към
момента на постановяване на решението в издаващата държава - 17.08.2021г.
Размерът на наложената с решението парична санкция е общо 259€, на както
вече бе посочено по-горе, за меродавен следва да бъде приет размерът,
посочен в удостоверението - 250€, чиято левова равностойност към
17.08.2021г. възлиза на 489 лв. Не са представени доказателства по чл.33 от
4
Закона за пълно или частично изпълнение на наложената санкция, поради
което и не следва да се прилага приспадане по реда на чл.17.
Изложените от защитата доводи са неоснователни и не могат да бъдат
споделени.
Действително, постъпилото удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета е изпратено от властите на издаващата
държава единствено в превод на български език. Този пропуск обаче е
несъществен, като окръжният съд не е намерил за необходимо да изисква
допълнително оригинал на удостоверението на нидерландски език.
Макар обстоятелствата при извършване на нарушението да са описани в
удостоверението пестеливо, сред тях изрично са посочени времето и мястото
на извършване, както и в какво се изразява административното нарушение. И
доколкото, както бе посочено по – горе в изложението, административното
нарушение попада в хипотезата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона, то не се налага
изследване наличието на двойна наказуемост.
Посочената от защитата липса на отразяване в б.з, т.3 от
Удостоверението се дължи на обстоятелството, че решението е издадено от
несъдебен орган и съдебен процес не е провеждан.
Предвид изложеното и на основание чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Окръжния съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение за налагане на финансови санкции от 17.08.2021г.,
влязло в законна сила на 28.09.2021г., постановено от несъдебен орган на
Кралство Нидерландия, с което на Б. С., ЕГН **********, български
гражданин, роден на 15.01.1986г. в Република Северна Македония, с
постоянен адрес : гр.Кюстендил, ул. „*** № 14, ет.1, е наложена финансовата
санкция в размер на 250€, с левова равностойност към датата на
постановяване на решението 489 лв - за извършено на 16.01.2021г. в
гр.Розенбург административно нарушение по чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за
движение по пътищата на Кралство Нидерландия.
5
Решението на издаващия орган ведно с решението на Окръжния съд да
се изпратят след влизане в сила на Национална агенция за приходите за
изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
След получаване на решението Националната агенция за приходите
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение му на основание чл.36 във вр. с чл.22 ал.2 ЗПИИРКОРНФС, като
след приключването на изпълнението съдът следва да бъде уведомен с цел
уведомяване на компетентния орган на издаващата държава.
Решението може да се протестира, съответно обжалва, пред САС в 7 -
дневен срок, считано от днес, за заинтересованото лице Б. С. и неговия
защитник – от съобщението, това до С. изпратено чрез защитника, като
обжалването не спира изпълнението.
На основание чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС компетентния орган на
издаващата държава - Централна агенция за събиране към Министерство на
правосъдието, Кралство Нидерландия, да бъде уведомен за признаването на
решението и изпращането му за изпълнение.
На осн. чл. 38 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС копие от уведомлението по ал.1
да се изпрати незабавно на Министерство на правосъдието на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6