Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Пловдив, 11.01.2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито
заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 326 по описа за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен иск за
обезщетяване на имуществени вреди с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът „Кредит Актив” ЕООД - с.
Брестник, област Пловдив, Стопански двор, хотел Брестник, ЕИК
*********, с управител Б.Л., чрез адв. М.С. и адв. Г.П. със съд. адрес:****, е подал искова молба, с която срещу Прокуратурата на РБ е
предявен иск правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД с цена на иска 43 125,17
лв., представляващи 12 % от дължимото обезщетение на имуществени вреди в размер
на общо 359 376,42 лв. - стойността на иззето и невърнато веществено
доказателство (162 736 л. дизелово гориво), ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 13.12.2011 г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че през 2010 г. търгувал с течни горива, голяма част от които закупувал
от „Кибела БГ” ЕООД, като горивото се съхранявало в цистерни в складовата му
база в с. Брестник, Стопанския двор, откъдето са извършвани продажби на
клиентите на дружеството. През м. април и май на 2010 г. ищецът закупил от
„Кибела БГ” ЕООД общо 247 529 л. дизелово гориво, както следва: по ф-ра № ***
- 147 529,834 л. на стойност 309 812,65 лв. с ДДС и по ф-ра № ***
- 100 000 л. на стойност 200 400 лв. с ДДС, платено с платежни нареждания
от 17.05.2010 г. и от 06.05.2010 г.
През
периода м. март - м. юли 2010 г. ищецът закупувал дизелово гориво и от
доставчика „Димиинвест-81” ЕООД по следните фактури, ведно с приложени
товарителници и стокови разписки към тях: фактура № ***за
50 000 л. дизел; по фактура № *** за
58 000 л. дизел; по фактура № *** за
2 409,30 л. дизел; фактура № *** за
2 409,30 л. дизел; фактура № **** за
59 798 л. дизел; фактура № *** за
59 884 л. дизел; фактура № *** за
59 972 л. дизел, и фактура № *** за
59 972 л. дизел.
На
30.06.2010 г. в Стопанския двор на с. Брестник, област Пловдив, била извършена
акция на ОД на МВР - Пловдив по ДП № 457/2010 г., в резултат на която са иззети
движими вещи, собственост на ищеца. Акцията продължила и на 02.07.2010 г., като
е иззето цялото налично количество дизелово гориво в базата на ищеца в размер
на общо 162 736 л., за което е съставен протокол за претърсване и
изземване. Образувано е ДП № 457/2010 г. на ПИП при ОД на МВР - Пловдив по
жалба на „ОМВ България” ООД срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК, а впоследствие и по чл. 253 от НК с обвиняем Б. Б. Л. -
изпълняващ длъжността „***” на ищцовото дружество към онзи момент.
В хода на
разследването е установено, че „Кибела БГ” ЕООД е имало сключен договор с „ОМВ
България” ООД за издаване и ползване на карти с рутекс функция, която дава
право на първото дружество да купува стоки и да ползва услуги от обектите на
„ОМВ България” ООД без да ги заплаща в наличност, като са били издадени общо 20
карти с кредитен лимит 18 000 лв. със заявени месечни нужди от гориво от
8 500 л.
На
31.03.2010 г. „Кибела БГ” ЕООД въз основа на договор за доставка е предоставило
картите на ищеца „Кредит Актив” ЕООД, като с тях е било извършено зареждане на
дизелово гориво на стойност 734 747,28 лв. и са издадени посочените
по-горе 2 бр. фактури, които получателят е заплатил по банков път на доставчика
„Кибела БГ” ЕООД.
Последното
дружество обаче не се е разплатило с „ОМВ България” ООД, поради което са налице
неуредени облигационни отношения между тези две дружества, като с Постановление
от 07.06.2013 г. на РП - Пловдив наказателното производство по ДП № 457/2010 г.
е прекратено. Със същото постановление е разпоредено веществените доказателства
- проби от дизелово гориво, бутилки, съдържащи гориво, да бъдат унищожени.
В хода на
ДП № 457/2010 г. по пр.пр.№ 4064/2010 г. на ОП - Пловдив обаче с постановления
от 11.11.2011 г. и от 13.12.2011 г. е разпоредено иззетото дизелово гориво от
общо 162 736 л. да бъде „върнато”
на „ОМВ България” ООД, като според ОП - Пловдив „ОМВ България” ООД „не само е легитимен собственик на горивото,
но се явява и „пострадало дружество от неправомерните престъпни действия на Б.
Б. Л.”, изпълняващ към онзи момент длъжността „***” на „Кредит Актив” ЕООД.”
С тези постановления ОП - Пловдив е нарушила разпоредбите на глава ХІІ от НПК и
конкретно чл. 111, ал. 1 и ал. 2 от НПК, според които „веществените
доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, …а
предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора
могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши
наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на
обективната истина и не са предмет на административно нарушение.”
Въпреки, че ищецът „Кредит Актив” ЕООД също е подал няколко молби за връщане на
иззетото дизелото гориво, по които ОП - Пловдив е постановила откази с мотив,
че се касае за спор за собственост, който следва да бъде разрешен по реда на
ГПК, и въпреки че в хода на разследването са събрани достатъчно писмени
доказателства, от които се установяват уредените облигационни отношения на
ищеца „Кредит Актив” ЕООД с неговия доставчик „Кибела БГ” ЕООД, с действията си
ОП - Пловдив е нанесла вреди на ищцовото дружество, като е иззела родово
определение вещи (дизелово гориво) и в нарушение на чл. 111, ал. 2 от НПК не ги
е върнала на ищеца, а неправомерно е предоставила същите на жалбоподателя „ОМВ
България” ООД по преписката, без да е налице съдебен акт, установяващ
собствеността им.
След
прекратяване на ДП № 457/2010 г. ищецът е поискал от ОП - Пловдив да му върне
иззетото дизелово гориво, но отговор не е получен.
Ето защо,
ищецът счита, че има правен интерес от завеждане на настоящия иск, като моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на РБ да му
заплати на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД частично обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 43 125,17 лв. или 12 % от общо
дължимите 359 376,42 лв., представляващи стойността на иззетото и
невърнато веществено доказателство - 162 736 л. дизелово гориво, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 13.12.2011 г. до окончателното
плащане, както и направените съдебни разноски.
Подробни
съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства и ССЕ.
Ответникът
Прокуратурата на Република България – гр. София, бул. Витоша 2, чрез
юрисконсултите Т. Г. и Б.Я., е подал отговор, в който заявява, че искът е
допустим, но е недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с
присъждане на разноски.
Твърди, че
постановленията от 11.11.2011 г. и от 13.11.2011 г. на ОП - Пловдив са били
обжалвани по реда на НПК и са били потвърдени, поради което са влезли в сила.
Ето защо, не е налице елементът „противоправност” на действията на ответника,
който е задължителен за фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45
от ЗЗД, а гражданският съд не е компетентен да се произнася относно
законосъобразността на тези постановления.
Заявява,
че процесното дизелово гориво е било иззето като веществено доказателство и
органите на досъдебното производство са имали законно основание да го задържат
до приключване на наказателното производство, поради което за периода на
задържането му обезщетение не се дължи.
Прави
възражение за погасяване по давност както на претенцията за лихви, така и на
главницата, тъй като ищецът е посочил, че горивото е иззето на 02.07.2010 г.
Предвид
гореизложеното счита, че искът е недоказан по основание и по размер, а също и
неоснователен, поради което следва да се отхвърли, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
и твърди, че няма доказателства за плащането му.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмена защита по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Третото лице - помагач на страната на
ответника - „ОМВ България” ООД, ЕИК *********, с управител П. В. и със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Софийски герой 1, ет. 8, чрез
пълномощниците си адв. В.Т. и адв. Н. Х. със съд. адрес:***, е подало отговор,
в който заявява, че оспорва иска по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД като
неоснователен, тъй като счита, че не са налице елементите на фактическия състав
на деликтната отговорност.
Твърди, че ищецът „Кредит Актив” ЕООД никога
не е бил и не е и към момента собственик на процесното гориво, поради което
връщането му в патримониума на действителния му собственик в лицето на „ОМВ
България” ООД не може да увреди правната сфера на ищеца и да реализира състава
на деликтната отговорност. Предмет на сделките по двете фактури са родово
определени вещи (течни горива), като според чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността
им се прехвърля щом като бъдат определени по общо съгласие на страните или
когато бъдат предадени, но предаване на горивата от „Кибела БГ” ЕООД на „Кредит
Актив” ЕООД никога не е настъпвало. Освен това, според сключения с „Кибела БГ”
ЕООД Договор за издаване и ползване на ОМВ-карти с рутекс функция от 07.01.2010
г. и Общите условия към него, възможността за прехвърляне на правата на
купувача на трето лице (ищеца) не само не е била договорена, но е и изключена в
отношенията между страните по договора за продажба на гориво с отложено
плащане.
Твърди също, че не е налице виновно поведение
от страна на издателя на двете постановления от 11.11.2011 г. и от 14.11.2011
г. на ОП - Пловдив за връщане на горивата, обуславящо отговорността на
ответника. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като е заплатил
стойността на горива без възможност за тяхното фактическо получаване и ползване
по предназначение, нарушавайки изричната забрана на т. 5.2. (а) от Общите условия към договора за ОМВ-карти с рутекс
функция, като подробни съображения за това излага в отговора.
Освен това, счита, че липсва пряка
причинно-следствена връзка между описаните в ИМ действия на ОП - Пловдив и
претърпените от ищеца имуществени вреди. Прави възражение за погасяване по
давност на исковата претенция, тъй като твърди, че още с изземане на горивото
на 02.07.2010 г. имуществената сфера на ищеца се е намалила с посочения актив,
като предвидената от закона обща 5-годишна давност от отнемането е изтекла на
02.07.2015 г.
Ето защо счита предявения иск за недоказан и
неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Подробни
съображения за това излага в отговора си и в писмени бележки по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения частичен
иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че ДП №
ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив, пр.пр.№
4064/2010 г. на ОП - Пловдив, е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за
това, че през периода 01.04.2010 г. - 05.04.2010 г. в гр. Пловдив, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил заблуждение у
длъжностни лице, работещи на обекти - бензиностанции на „ОМВ България” ООД -
гр. София, и с това е причинил на последното дружество имотна вреда.
От приложените по ДП № ЗМ-457/2010 г.
два протокола за претърсване и изземване от 30.06.2010 г. и от 02.07.2010 г. се
установява, че такива процесуално-следствени действия са извършени на
посочените дати в Стопанския двор на с. Брестник, област Пловдив, „стопанисван от фирма „Кредит Актив” ЕООД с управител Б.… Л.”,
като на първата дата са описани и иззети микробус „Пежо”, метална цистерна, 2
помпи, пластмасови баки, папка, 15 бр. метални варела, като вещите са оставени
на съхранение в запечатано хале в същия Стопански двор в с.
Брестник, а на втората дата отново от Стопанския двор на с. Брестник, „стопанисван от фирма „Кредит Актив” ЕООД”, е иззето
чрез изпомпване в няколко автоцистерни дизелово гориво в размер на общо
162 736 л., съхранявано първоначално в склад на фирма „Инса Ойл” - гр.
Русе, без да е обособено самостоятелно.
С Постановление от 29.07.2011 г. по ДП
№ ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив е привлечен
като обвиняем Б.Б. Л., ЕГН **********, за това, че през периода 01.04.2010 г. -
05.04.2010 г. при условията на продължавано престъпление …, с цел да набави за
себе си и за фирма „Кредит Актив” ЕООД - гр. Пловдив имотна облага, е възбудил
у длъжностни лица на фирма „ОМВ България” ООД заблуждение и с това е причинил
на последното имотна вреда в размер на 734 747,28 лв., като причинената
вреда е в особено големи размери - престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и затова, че през периода 09.04.2010 г. -
31.07.2010 г. в гр. Пловдив и в с. Брестник е извършвал сделки с имущество и е
прикривал произхода, местонахождението на дизелово гориво, собственост на „ОМВ
България” ООД, за което знае, че е придобито чрез престъпление - чл. 211, вр.
чл. 209, ал. 1 от НК, като деянието е извършено повече от два пъти, имуществото
е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 253,
ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК. Със същото постановление спрямо
обвиняемия Б. Л. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на
5 000 лв.
Според Постановления на ОП - Пловдив
от 07.12.2010 г. и от 26.01.2011 г., след вземане на проби от иззетото дизелово
гориво и след извършване на химически експертизи с Протоколи № 890/27.12.2010
г. и № 126/25.02.2011 г. от БНТЛ при ОД на МВР - Пловдив, са установени
съществени различия в процентните съдържания на маркерните вещества, използвани
от „ОМВ България” ООД в иззетото от „Кредит Актив” ЕООД дизелово гориво, като
такова гориво дружеството е доставяло и от „Димиинвест-81” ЕООД, съгласно
представените фактури.
В хода на досъдебното производство и
настоящият ищец „Кредит Актив” ЕООД чрез адв. С. Л., и третото лице - помагач
на ответника - „ОМВ България” ООД, предствалявано от Адвокатско дружество „Н. и
партньори”, са подали по няколко молби до ОП - Пловдив, с които всяко от двете дружества
е поискало да му се върне иззетото дизелово гориво от общо 162 736 л,
претендирайки, че е негов собственик.
По тези молби са постановени 9 отказа
на ОП - Пловдив за връщане на веществени доказателства, в т.ч. и на процесното
дизелово гориво, обективирани в Постановления от 26.07.2010 г., от 30.07.2010
г., от 05.10.2010 г., от 02.12.2010 г., от 07.12.2010 г., от 26.01.2011 г., от
09.03.2011 г., от 16.05.2011 г. и от 05.10.2011 г. В мотивите им ОП - Пловдив е
е приела, че макар да са извършени всички необходими процесуални действия с
иззетото веществено доказателство - общо 162 736 л дизелово гориво, за
последното имат претенции за собственост
както „Кредит Актив” ЕООД, така и „ОМВ България” ООД, без да може
обективно решаващият орган да прецени с оглед всички събрани доказателства, в
т.ч. представените от „Кредит Актив” ЕООД фактури за закупено през този период
дизелово гориво от друг доставчик („Димиинвест-81” ЕООД) и извършените
химически експертизи за наличието на нееднородни маркери в иззетото гориво,
каква част от него е собственост на едното или на другото дружество, „тъй като безспорно е от една страна, че не
цялото количество противозаконно отнето гориво от ОМВ е доставено в стопанския
двор на с. Брестник, а след извършване на инкриминираното деяние 01.04.2010 г.
до 05.04.2010 г. до изземването на вещта, са извършени множество доставки на
дизелово гориво за „Кредит Актив” ООД, което количество значително превишава
иззетото по делото. Т.е. в случая е налице спор за собственост, който може да се
реши едиствено по реда на ГПК, за това и съобразявайки императивната разпоредба
на чл.113 от НПК, че иззетото веществено доказателство - в случая дизелово
гориво 162 736 л, следва да се пази до влизане в сила решение на
гражданския съд, води до категоричния извод, че следва да се откаже да се върне
веща на едно от двете дружества.”, според Постановление от 05.10.2011 г. на
ОП - Пловдив.
Въпреки това, с ново Постановление от
11.11.2011 г. отново ОП - Пловдив е приела, че „Ноторно известно е, че спор за собственост има и възниква само тогава,
когато е предявен изричен иск за собственост пред надлежния съд по реда на ГПК,
а не когато е налице имагинерна претенция за собственост …В настоящия случай
нито една от двете страни, посочени в постановлението на ОП - гр. Пловдив, не е
инициирала производство пред съда по ГПК, за да се твърди, че е налице спор за
собственост. Нещо повече, безспорно е
установено, че „ОМВ България” ООД не само, че е легитимен собственик на инкриминираното количество
дизелово гориво, но се явява и пострадало дружество от неправомерните престъпни
действия на другото дружество …
В този смисъл, прокурорът (издал
постановлението за отказ от 05.10.2011 г.) приема
фактически, че наказателното производство се води за измама в особено големи
размери, като извършителят - обвиняем, се явява собственик на предмета на
престъплението, което е една юридическа недомислица. ”, и поради така
изложените съображения ОП - Пловдив е постановила да се върне на „ОМВ България”
ООД дизелово гориво в размер на 124 500 л, иззето като веществено
доказателство по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР -
Пловдив и находящо се в складова база, собственост на „Инса Ойл” - гр. Русе.
Със същите доводи с Постановление от
13.12.2011 г. ОП - Пловдив е върнала на „ОМВ България” ООД и дизелово гориво в
размер на 38 236 л, иззето като веществено доказателство по ДП № ЗМ-457/2010 г.
по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив и находящо се в складова база,
собственост на „Инса Ойл” - гр. Русе. И двете постановления за връщане на
иззетите веществени доказателства са обжалвани от „Кредит Актив” ЕООД и са
потвърдени с Постановление от 22.03.2012 г. на АП - Пловдив, която е възприела
безрезервно мотивите на обжалваните актове и препраща към тях.
По делото няма спор, че с
Постановление от 07.06.2013 г. на РП - Пловдив е прекратено наказателното
производство по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР -
Пловдив, водено срещу Б. Б. Л. за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, отменена е наложената му мярка за неотклонение,
както и забраната да напуска страната, а веществените доказателства,
представляващи проби от дизелово гориво, използвани за извършването на
химически експертизи по досъдебното производство, е разпоредено да се
унищожат.
От
събраните писмени доказателства се установява също, че на 31.03.2010 г. между
„Кибела БГ” ЕООД, като доставчик (продавач), и ищеца „Кредит Актив” ЕООД, като
купувач, е сключен договор за доставка на течни горива, въз основа на който
купувачът ще зарежда сам на бензиностанции на „ОМВ България” с предоставени от
продавача карти за зареждане с отложено плащане (рутекс функция) според нуждите
на купувача. С предоставените карти е било извършено зареждане на дизелово гориво,
за което са издадени 2 бр. фактури - фактура № *** за 100 000 л.
„Евродизел” на обща стойност 200 400 лв. и фактура № *** за 147 529
л. „Дизел” на обща стойност 309 812,65 лв., които получателят „Кредит
Актив” ЕООД е заплатил по банков път на доставчика „Кибела БГ” ЕООД съответно
на 06.04.2010 г. и на 17.05.2010 г.
Ищецът
„Кредит Актив” ЕООД е закупувал дизелово гориво и от доставчика „Димиинвест 81”
ЕООД по следните фактури, приложени в папка № 1 от пр.пр.№ 4064/2010 г., ОП -
Пловдив: фактура *** за 50 000 л. дизел; по фактура № *** за 58 000
л. дизел; по фактура № *** за 2 409,30 л. дизел; фактура № *** за
2 409,30 л. дизел; фактура № *** за 59 798 л. дизел; фактура № *** за
59 884 л. дизел; фактура № *** за 59 972 л. дизел, и фактура № *** за
59 972 л. дизел.
По делото
е представен Договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция,
сключен на 07.01.2010 г., въз основа на който „ОМВ България” ООД заедно с „ОМВ
Интернешънъл Сървисиз ГмбХ”, като издател на картата, е предоставил на „Кибела
БГ” ЕООД, като клиент, карти с рутекс функция с кредитен лимит от 18 000
лв., която сума клиентът внася еднократно като депозит, а при достигане на
определени количества заредени горива се ползват преференциални цени
(отстъпка). С договора са заявени месечни нужди от бензини - 1 500 л., от
дизел - 8 500 л. и от газ - 400 л., като според Общите условия за издаване
и ползване на ОМВ Карти с РУТЕКС функция, картите дават право на клиента да
купува стоки и да ползва услуги от обектите на „ОМВ България” ООД без да ги
заплаща в наличност към момента на продажбата.
От заключението на приетата съдебно -
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т.С.Р., което съдът възприема
като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, както и от
обясненията, дадени от вещото лице в съдебното заседание на 06.10.2016 г., се
установява, че цената на литър дизелово гориво, продавано от „ОМВ България”
ООД, е била както следва: на 02.07.2010 г. - 2,04996 лв.; на 11.11.2011 г.
- 2,20834 лв.; на 13.12.2011 г. - 2,22503
лв. и на 07.06.2013 г. - 2,17488 лв.
Съответно цената на 162 736 л. дизелово гориво, продавано от „ОМВ
България” ООД, е била: на 02.07.2010 г. - 333 602,29 лв.; на 11.11.2011 г.
- 359 376,42 лв.; на 13.12.2011 г.
- 362 092,48 лв. и на 07.06.2013 г. -
353 93,13 лв.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Частичният иск с правно основание чл. 49,
вр. 45 и сл. от ЗЗД е предявен пред компетентния съд, от надлежна страна и е
процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като според ал. 2 на
същия законов текст, във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, а според чл. 49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод на изпълнението на тази работа.
Според
чл. 137 от ЗСВ, Прокуратурата на Република България е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София. Тя е единна и структурата й съответства
на тази на съдилищата, съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗСВ. По делото няма спор, че
лицето Г. П., издал и подписал Постановленията от 11.11.2011 г. и от 13.12.2011
г. по пр.пр.№ 4064/2010 г. на ОП - Пловдив за връщане на вещественото
доказателство - общо 162 736 л. дизелово гориво на „ОМВ България” ООД, е
прокурор в Окръжна прокуратура - Пловдив, на който е възложена работа по
служебно правоотношение, съгласно чл. 160 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 64/2007 г.) за
осъществяване на функциите по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от НПК, вр. чл. 144, ал. 1
от ЗСВ, поради което Прокуратурата на РБ като ЮЛ - възложител на работа по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД, е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
предявения иск.
Според чл. 109 от НПК, като
веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били
предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има
следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички
други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по
делото. В конкретния казус няма спор, че процесните общо 162 736 л.
дизелово гориво са били иззети от Стопанския двор на с. Брестник, област
Пловдив, „стопанисван от фирма „Кредит
Актив” ЕООД с управител Б.…
Л.”,
чрез
изпомпване в няколко автоцистерни, по предвидения за това процесуален ред,
видно от Протокол за претърсване и изземване от 02.07.2010 г. по ДП №
ЗМ-457/2010 г., като горивото е съхранявано първоначално в склад на фирма „Инса
Ойл” - гр. Русе, без да е обособено самостоятелно.
Нормите на чл. 111, ал. 1 и ал. 2 от НПК предвиждат, че по принцип веществените
доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, но с
разрешение на прокурора предметите, иззети като веществени доказателства, могат
да бъдат върнати на правоимащите, от
които са отнети, и преди да завърши наказателното производство, само когато
това няма да затрудни разкриването на обективната истина и когато тези предмети
не са предмет на административно нарушение. Няма спор, че процесните веществени
доказателства - 162 736 л. дизелово гориво, са били иззети от владението
на ищеца „Кредит Актив” ЕООД, който е стопанисвал течни горива в Стопанския
двор на с. Брестник, област Пловдив, който факт изрично е отбелязан в Протокола
за претърсване и изземване от 02.07.2010 г., поради което именно това дружество
има качеството на правоимащо лице, от което са отнети тези веществени
доказателства, по смисъла на чл. 111, ал. 2 от НПК.
Няма спор, че и ищеца „Кредит Актив”
ЕООД, и третото лице - помагач на ответника - „ОМВ България” ООД, са подавали
до ОП - Пловдив многократно молби за връщане на иззетото дизелово гориво, по
които наблюдаващия прокурор е постановил няколко отказа, тъй като връщането на
горивото преди извършване на назначените химични експертизи би затруднило
разкриването на обективната истина. След извършване на съответните
процесуално-следствени действия по ДП № ЗМ-457/2010 г. е било установено, че в
цистерните, находящи се в Стопанския двор на с. Брестник, област Пловдив,
стопанисван от ищеца „Кредит Актив” ЕООД, от които е било иззето процесното
веществено доказателство - 162 736 л. дизелово гориво, са се съхранявали
течни горива, закупени от ищеца както от „Кибела БГ” ЕООД, така и от друг негов
доставчик - „Димиинвест-81” ЕООД, съгласно представените и описани по-горе
фактури, като в тази връзка назначените химични експертизи са установили
наличието на нееднородни маркери в иззетото от ищеца дизелово гориво.
Така установените в хода на
разследването фактически обстоятелства във връзка с различните доставчици и
нееднородния химичен състав на иззетото дизелово гориво, както и заявените
претенциите за собственост и на ищеца „Кредит Актив” ЕООД, от който е иззето
горивото, и на третото лице - помагач на ответника - „ОМВ България” ООД, в качеството му на пострадало дружество в
досъдебното производство, са мотивирали наблюдаващия прокурор И. П. да откаже
за пореден път с мотивирано Постановление от 05.10.2011 г. връщане на
процесното веществено доказателство, тъй като чл. 113 от НПК предвижда, че когато
възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства,
който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те не се връщат на „правоимащите, от които са отнети” (чл.
111, ал. 2 от НПК), а се пазят,
докато решението на гражданския съд влезе в сила. Ето защо, съдът намира, че до
05.10.2011 г. не са налице противоправни действия и/или бездействия от страна
на наблюдаващия прокурор по преписката, тъй като постановените от него откази
за връщане на иззетото като веществено доказателство дизелово гориво са изцяло
съобразени с изричните разпоредби на чл. 111, ал. 2 и на чл. 113 от НПК, както
и с установената съдебна практика.
По делото няма ангажирани
доказателства за извършена смяна на наблюдаващия прокурор по пр.пр.№ 4064/2010
г. на ОП - Пловдив, поради което не се установява в какво качество прокурор Г.
П. само месец по-късно е предприел връщане с Постановления от 11.11.2011 г и от
13.12.2011 г. на иззетото като веществено доказателство дизелово гориво на едно
от двете претендиращи дружества, игнорирайки изцяло както последователните и
законосъобразни действия на своя колега, така и изричните законови разпоредби.
НПК не предвижда хипотеза, в която
иззетото веществено доказателство от владението на едно лице след приключване
на съответните процесуално-следствени действия в досъдебното производство, да
се върне по преценка на прокурора на друго лице, тъй като последното твърди, че
е негов соственик и че е пострадало от престъпление. Разпоредбата на чл. 111,
ал. 2 от НПК е ясна и недвусмислена - иззетите веществени доказателства се
връщат на „правоимащите, от които са
отнети” и същата не следва да се тълкува разширително. НПК не поставя
изискване лицата, от които са отнети веществените доказателства в досъдебното
производство, да са техни собственици, а предвижда единствено, че правоимащи да
получат обратно иззетите веществени доказателства са тези лица, от които те са
били отнети. В този смисъл ищецът е кредитор по вземането срещу Прокуратурата,
тъй като именно от неговото владение са отнети процесните движими вещи - общо 162 736
л. дизелово гориво, задържани като веществено доказателство по ДП № ЗМ-457/2010
г. За качеството на кредитор на ищеца е без значение дали притежава правото на
собственост върху отнетите вещи, а е достатъчен само фактът на установеното с Протокол
за претърсване и изземване от 02.07.2010 г. владение върху тях. В този смисъл е
и трайната практика на ВКС - Решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр.д.№ 3053/2014
г., ІІІ ГО, и др.
Ето защо, Постановленията от
11.11.2011 г и от 13.12.2011 г. на ОП - Пловдив за връщане на иззетото като
веществено доказателство общо 162 736 л. дизелово гориво не на лицето, от
което е иззето - ищеца „Кредит Актив” ЕООД, а на др. лице, са постановени в
нарушение на чл. 111, ал. 2 от НПК.
Още по-малко е налице извършено
престъпление, респ. „ОМВ България” ООД да е пострадало от това престъпление
лице, а иззетото дизелово гориво да е предмет на престъплението, за което е
образувано ДП № ЗМ-457/2010 г., тъй като
наличието на извършено престъпление се установява само и единствено с
присъда на наказателния съд, а не от твърденията на Прокуратурата. В конкретния
казус по ДП № ЗМ-457/2010 г. не е установено извършено престъпление и затова
наказателното производство е прекратено от самата Прокуратура.
Съдът намира, че в случая предвид
наличието на изрично заявени претенции за собственост от страна на две различни
дружество върху иззетото веществено доказателство, е налице спор за собственост,
който не е от компетентността на наказателния съд, а още по-малко от
компетентността на Прокуратурата на РБ, и който спор следва да бъде решен в
съответното гражданско производство, съобразно разпоредбата на чл. 113 от НПК.
Ето защо, е налице процесуална пречка за връщане на иззетото като веществено
доказателство дизелово гориво, а постановленията за това от 11.11.2011 г и от
13.12.2011 г. са издадени от прокурор от ОП - Пловдив в нарушение на закона
(чл. 113 от НПК).
В този смисъл е и трайната практика на
съдилищата, формирана години преди постановяване на ТР № 2 от 12.11.2014 г. на
ВКС по тълк.д.№ 2/2014 г., ОСНК, с което изрично се прие, че не е необходимо да
е образувано висящо производство пред гражданския съд, за да е налице спор за
собственост по смисъла на чл. 113 от НПК: Определение № 163 от 10.06.2009 г. на
САС по в.н.ч.д.№ 395/2009 г., НО, 2-ри с-в; Решение № 747 от 23.06.2010 г. на
СГС по в.н.о.х.д.№ 1562/2010 г.; Определение № 15 от 14.01.2013 г. на САС по
в.ч.н.д.№ 35/2013 г.; Определение от 29.01.2013 г. на ОС - София по в.ч.н.д.№
64/2013 г.; Решение № 12 от 24.01.2012 г. на ОС - Пловдив по в.н.о.х.д.№
1822/2011 г.; Определение № 638 от 23.05.2013 г. на РС - Пловдив по ч.н.д.№
2860/2013 г.; Определение № 719 от 07.06.2013 г. на РС - Пловдив по ч.н.д.№
3248/2013 г.; Определение № 1477 от 28.10.2013 г. на РС - Пловдив по ч.н.д.№
5891/2013 г.
Ето защо, съдът намира, че са налице
противоправни действия на държавното обвинение в лицето на прокурор от ОП -
Пловдив, обективирани в Постановленията от 11.11.2011 г и от 13.12.2011 г. на
ОП - Пловдив за връщане на иззетото като веществено доказателство общо
162 736 л. дизелово гориво, тъй като е налице спор за собственост по отношение
на това гориво, поради което тези постановления са издадени в нарушение на чл.
113 от НПК.
Дори да се възприеме тезата на
ответника, че за да е налице спор за собственост, е релевантно само
предявяването на собственически иск пред гражданския съд (която настоящият
състав не възприема), то тогава иззетите веществени доказателства следва да се
върнат на този, от когото са били отнети, съгласно изричната разпоредба на чл.
111, ал. 2 от НПК, т.е. на ищеца „Кредит Актив” ЕООД, а на др. лице, поради
което Постановленията от 11.11.2011 г и от 13.12.2011 г. на ОП - Пловдив са
незаконосъобразни и на това основание.
Обстоятелството, че двете
постановления са били потвърдени с Постановление от 22.03.2012 г. на АП -
Пловдив не санира тяхната незаконосъобразност. На първо място, АП - Пловдив
също е част от Прокуратурата на РБ и нейното потвърждаващо постановление в
качеството й на по-горестояща прокуратура също е незаконосъобразен акт,
постановен в противоречие с разпоредбите на чл. 111, ал. 2 и чл. 113 от НПК.
Наред с това, следва да се отбележи,
че НПК (чл. 143) не предвижда съдебен контрол за този вид постановления, като
по този начин гражданите се лишават от вътрешноправни средства за защита пред
съд срещу незаконосъобразни актове на прокурора за връщане по негова преценка
на иззети веществени доказателства (такава защита е предвидена само при отказ
за връщане). Затова Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е приел с
Решение от 12.02.2013 г. по делото Бърборски срещу България по т. 57 и т. 58,
във вр. с чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, ратифицирана от НС на 31.07.1992 г., че постановлението на
прокурора за връщане на иззети веществени доказателства представлява определяне
на гражданско право, като прокурорът фактически се произнася по спор относно
имуществените права на лицата. Прокурорът не е съдебен орган, а ръководи
наказателното производство и постановява по своя преценка (инициатива) да бъдат
отнети (върнати) определени вещи, но неговото решение не е придружено от
процесуални гаранции, които обичайно се свързват с работата на съда. Ето защо,
неговото постановление трябва да подлежи на контрол от страна нан съдебен
орган, който е компетентен да стори това и отговаря на изискванията на чл. 6,
ал. 1.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че са налице противоправни действия от
страна на прокурор от ОП - Пловдив, която е част от Прокуратурата на РБ,
обективирани в Постановленията от 11.11.2011 г. и от 13.12.2011 г. по пр.пр.№
4064/2010 г. на ОП - Пловдив за връщане на иззетото като веществено
доказателство общо 162 736 л. дизелово гориво на „ОМВ България” ООД, в
резултат на което на ищеца „Кредит Актив” ЕООД, от когото е иззето това гориво,
са причинени имуществени вреди в размер на стойността на иззетото и невърнато
дизелово гориво, което към 11.11.2011 г. е с цена 2,20834 лв. за литър, а към
13.12.2011 г. - 2,22503 лв. за литър, според неоспореното заключение на ССЕ.
Стойността на вредите следва да се определи към датата на деликта, като с
Постановлението от 11.11.2011 г. са върнати 124 500 л. дизелово гориво на
обща стойност 274 938,33 лв. (за 12 % - 32 992,60 лв.), а с
Постановлението от 13.12.2011 г. са върнати 38 236 л. на обща стойност
85 076,25 лв. (за 12 % - 10 209,15 лв.) или общо причинените
имуществени вреди на ищеца са в размер на 360 014,58 лв., а за 12 % -
43 201,75 лв., които вреди са в пряка причинна връзка с неправомерното
поведение на представителя на държавното обвинение и се установяват от
събраните писмени доказателства и от ССЕ.
Ето защо, на основание чл. 49 от ЗЗД
следва да се ангажира безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответника Прокуратурата на РБ за репариране на претърпените от ищеца
имуществени вреди в частичен размер от 12 % или общо 43 201,75 лв., като
обезщетението следва да се присъди до претендирания частичен размер от
43 125,17 лв. Върху така присъденото обезщетение се дължи на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД законната лихва от датата на увреждането
(13.12.2011 г.) до окончателното плащане.
Направените от ответника и от третото
лице - помагач възражения за изтекла в полза на ответника погасителна давност,
считано от 02.07.2010 г., когато е иззето дизеловото гориво, са неоснователни
относно главницата. Самото изземване на движими вещи като веществени доказателства
по ДП № ЗМ-457/2010 г. е законосъобразно процесуално-следствено действие, от
което за ищеца не възниква право на обезщетение за вреди спрямо Прокуратурата
на РБ. Такова право е налице едва при наличието на деликтно поведение от страна
на ответника в досъдебното производство, вследствие на което на ищеца са
причинени имуществени вреди, поради неправомерното разпореждане на държавното
обвинение с иззетите от него веществени доказателства, извършено на 11.11.2011
г. и на 13.12.2011 г., от когато за последния е налице основание за търсене на
обезщетение от деликт. Това право се погасява с общата 5-годишна давност по чл.
110 от ЗЗД, поради което към датата на предявяване на иска - 08.02.2016 г.,
същият не е бил погасен по давност.
По отношение на претенцията за лихви
възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност е частично
основателно, тъй като вземането за лихви се погасява с кратката 3-годишна
давност. Ето защо, претенцията за лихви следва да се присъди върху главницата
не от датата на деликта - 13.12.2012 г., а считано от 08.02.2013 г. до
окончателното плащане.
Направените от третото лице - помагач
на ответника - „ОМВ България” ООД възражения относно собствеността на иззетите движими
вещи са изцяло ирелевантни на спора по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, тъй като
както се посочи и по-горе, според чл. 111, ал. 2 от НПК иззетите веществени
доказателства следва да се върнат на онези лица, от които е било отнето
владението им, като прокуратурата не може да преценява дали тези лица са техни
собственици или не.
Неоснователно и недоказано е и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не се установява той да е допринесъл
по някакъв начин за настъпване на увреждането.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по съдебното производство общо в размер на 4 426
лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Направеното от ответника възражение за
прекомерност на договореното адв. възнаграждение в размер на 2 500 лв. за
един адвокат съдът намира за неоснователно, тъй като същото не превишава
значително определения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 1830 лв. и е
съобразено с фактическата и правна сложност на спора, като по делото е
представена разписка, удостоверяваща извършеното плащане.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България – гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на „Кредит Актив”
ЕООД - с. Брестник, област Пловдив, Стопански двор, хотел Брестник, ЕИК
*********, с управител Б.Л., чрез адв. М.С. и адв. Г.П. със съд. адрес:****, на
основание чл. 49, вр. 45 от ЗЗД сумата 43 125,17 лв. (четиридесет и три хиляди
сто двадесет и пет лв. и 17 ст.) - обезщетение за имуществени вреди, представляващо
част от 12 % от стойността на общо 162 736 л. дизелово гориво, иззето от
„Кредит Актив” ЕООД с Протокол за претърсване и изземване от 02.07.2010 г. по
ДП № ЗМ-457/2010 г., и върнато с Постановленията от 11.11.2011 г и от
13.12.2011 г. на ОП - Пловдив на „ОМВ България” ООД, ведно със законната лихва,
считано от 08.02.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата 4 426
лв. (четири хиляди четиристотин двадесет и шест лв.) - такси и разноски по
съдебното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието
на третото лице - помагач на страната на ответника - „ОМВ България” ООД -
София, ул. Софийски герой 1, ет. 8, ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез
адв. В.Т. и адв. Н. Х., и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/