Р Е Ш Е Н И Е
№ 260169
гр. Русе, 30.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 705 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД и в условията на евентуалност искове
с правно основание чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ срещу А.К.Д., в която се твърди, че
на 01.11.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на
кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за
потребителски паричен кредит, по силата на който ответникът получил сумата от
1600лв., която се задължил да върне на 30 равни месечни вноски, включващи
изплащане на главница, уговорената договорна лихва в размер на 17,99%, както и
допълнителни разноски – такса за разглеждане на кредита в размер на 60,80лв. и
застрахователна премия в размер на 116,59лв. ГПР по кредита възлизал на 23,28%.
Общо дължимата от кредитополучателя сума по договора според приложения към него
погасителен план е 2198,10лв. Ответникът направил плащания в размер на
1176,76лв., с които били погасени главница в размер на 856,45лв., 313,35лв.
възнаградителна лихва, 6,96лв. обезщетение за забава. Вноските по кредита били
преустановени и останали неизплатени задължения в размер на 920,94лв. главница,
80,50лв. възнаградителна лихва и 129,01лв. обезщетение за забава.
Неизплатеното
задължение било прехвърлено от кредитора на ищцовото дружество по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и
Приложение №1 към него от 19.09.2018г. Извършената цесия била съобщена на
длъжника чрез изпратено уведомление по ЧСИ.
По депозирано от
ищцовото дружество заявление срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на РС – Провадия, за
дължими суми по процесния договор - 920,94лв. главница, 80,50лв.
възнаградителна лихва и 129,01лв. обезщетение за забава.
С оглед дадени от
съда указания по реда на чл. 415 ГПК за предявяване на иск за установяване на
вземането, ищецът моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено задължението на ответника по
издадената заповед за изпълнение за посочените по-горе суми, както и да бъдат
присъдени направените в двете производства разноски, а в условията на
евентуалност, в случай че установителният иск бъде отхвърлен, се моли да бъде
осъден ответникът да заплати горепосочените суми предмет на установителния иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявените искове.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
От приложените по
делото договор за потребителски паричен кредит от 01.11.2016г. сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника в
качеството на кредитополучател се установява размера на получена в заем от
ответника сума, както и условията при които следва да я върне, ведно с
договорната лихва и разноските по кредита. Представен е и договора за цесия
сключен между първоначалния кредитор и ищцовото дружество, както и приложението
към него от 19.09.2018г., в което вземането от ответника е индивидуализирано
под №281. Неоспорени тези доказателства дават основание да се приеме, че
претенциите на ищеца са вероятно основателни, който извод не се променя и след
служебно извършената проверка от съда за наличие на неравноправни клаузи в
процесните договори, от които да произтичат исковите претенции.
В полза на ищцовото
дружество и срещу ответника е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2019г.
по описа на РС-Провадия за сумите: 920,94лв. главница, 80,50лв. възнаградителна
лихва за периода 07.02.2018г. до 19.09.2018г., 129,01лв. обезщетение за забава
за периода 07.02.2018г. до 01.08.2019г., законната лихва върху главницата
считано от 01.08.2019г. до окончателното плащане, както и за 75лв. разноски за
заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.
47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът на осн. чл. 415, ал.2 ГПК е дал указания
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото и заповедното производства
в общ размер на 491,94лв..
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.К.Д. ЕГН********** *** дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 по
Договор за потребителски паричен кредит от 01.11.2016г. сумите: 920,94лв.
главница, 80,50лв. възнаградителна лихва за периода 07.02.2018г. до
19.09.2018г., 129,01лв. обезщетение за забава за периода 07.02.2018г. до
01.08.2019г., законната лихва върху главницата считано от 01.08.2019г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед №***/30.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на
РС-Провадия.
ОСЪЖДА А.К.Д. ЕГН**********
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 75лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС - Провадия и сумата от 416,94лв.
разноски за настоящото исково производство.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: