Р Е Ш Е Н И Е
№
260089
Гр. Пловдив, 24. 03.
2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Бонев
ЧЛЕНОВЕ: Михаела Добрева
Иван Минчев
при секретар Камелия Спасова, и при участието на прокурора Галина
Андреева-Минчева, като разгледа
докладваното от съдия Добрева в.н.о.х.д.
№ 2461 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
С
присъда № 260006 от 09.10.2020 г. по н.о.х.д. № 915/ 2019 г., РС Асеновград е
признал подсъдимия Х.О.Х. - роден на *** ***, българин, български гражданин,
със средно образование, разведен, работещ в „Б.“ЕООД,
осъждан, с адрес по лична карта в гр. А.,
кв. Д. В.,
ул.“Р.“ № ***,
с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на ***
г. в гр. А., обл. П.,
е потвърдил неистина в писмена декларация, а именно Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи, която по силата на закон – чл. 8, ал. 2
от Закона за българските документи за самоличност: „При изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок
до 3 дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на
вътрешните работи или в дипломатическите, или консулските представителства на
Република България в чужбина, а в случаите на чл. 39а – в Министерството на
отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина“ е дал пред орган на властта – А.
Ш. С.
– младши полицейски инспектор в РУ Асеновград, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че през месец август *** г. при пребиваване си в А.
е изгубил свидетелство си за управление на моторно превозно средство № ***, издадено на ***
г. от ОД МВР – Пловдив, поради което и на основание чл.313, ал.1 от НК, вр. чл. 373, ал. 1, вр.
чл. 372, ал. 3 от НПК, вр. чл. 54 от НК
го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, чието
изпълнение е отложил на основание чл.
66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от подсъдимия чрез защитника му адв. Й.Д.. Твърди
се, че присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се и че е явно несправедлива. С тези
доводи се иска алтернативно отмяна на присъдата с постановяване на
нова оправдателна или с връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Съдът, след като се запозна
с оплакванията в жалбата и становищата на страните, изразени в пледоариите
пред въззивната инстанция, и при направената служебна проверка установи
следното:
Жалбата е подадена в
законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания
съдебен акт, РС Асеновград
е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х.Х.
бил правоспособен водач категория „В” от 23.01.2004г., за което имал издадено
СУМПС. Към месец май 2017г. той притежавал СУМПС № ***** и контролен талон № ****
издадени на *** г. и валидни до ***г. Х. бил
регистриран многократно като нарушител по ЗДвП, за което са му били налагани
различни административни наказания по ЗДвП. Освен
тях, обаче, подсъдимият Х. бил и на два пъти освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административни наказания по чл.78а от НК за извършени
престъпления от общ характер:
С присъда №
37/26.09.2016г. по НОХД № 876/2015г. по описа на РС Асеновград, Х. бил признат
за виновен в извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, за което във вр.
чл. 78а, ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева. Съдебният акт е влязъл
в сила на 09.01.2017 г., след като бил потвърден с Решение №7/09.01.2017г. по
ВНОХД № 2555/2016г. на ОС Пловдив.
С Присъда №
4/24.01.2017 г. по НОХД № 84/2016 г. по описа на РС Асеновград, Х. бил признат
за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3,пр. 3, б. „а”, пр. 2, вр.
ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1 от НК, като първоначално му било наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, изпълнението на което било
отложено за срок от 3 години, както и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 2 години. Присъдата била обжалвана, като с Решение № 139/
10.05.2017 г. по ВНОХД № 586/2017 г. по описа на ОС гр. Пловдив, тя била
изменена, като на основание чл. 78а ал. 1 от НК, Х. бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
година. Присъдата е влязла в сила на 10.05.2017 г. (л. 27 - 49 от ДП и л. 94 -
96 от ДП).
С оглед
привеждането в изпълнение на наказанието „лишаване от право” по втората от
двете цитирани присъди, следвало да се изземе свидетелството за правоуправление
на подсъдимия Х.. За целта, с Писмо № Р61/2017 г. от 18.05.2017 г., от РП
Асеновград, препис от съдебния акт бил
изпрати на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив (л.26 от
ДП). По неустановени причини, притежаваното от подсъдимия Х. СУМПС не било
отнето, с което и наказанието не било приведено в изпълнение. Подсъдимият Х.
бил наясно с влязлото в сила решение, по силата на което бил лишен от право да
управлява МПС и притежавайки СУМПС продължил да управлява собствения си лек
автомобил „БМВ” с ДК ****. Освен, че не се криел, на няколко пъти подсъдимия Х.
преминал и държавната граница на Република България, което направил отново с
управляваното от него МПС – след влизане в сила
на Присъда № 4/24.01.2017г., до края на
2017г. подсъдимия Х. реализирал общо 6 преминавания на ГКПП на страната (л.154
и 155 от ДП), като при всяко едно от тях той бил с личното си МПС:
-на 30.06.2017г. подсъдимият
Х. извършил две преминавания през ГКПП Капитан Андреево, като заедно с него
била бившата му съпруга Г. Е.Х..
-на 08.07.2017г. подсъдимият
Х. осъществил ново преминаване на
границата, като излязъл през ГКПП Калотина заедно със с баща си О.Х. Х. и със
вуйчо си свидетеля Е. Ф. Г..
-на 22.10.2017г. подсъдимият
Х. преминал границата като влязъл в страната през ГКПП Калотина заедно с баща
си О. Х. Х. и със свидетеля Р. Д. К..
-на 07.12.2017г. подсъдимият
Х. излязъл от страната, като бидейки сам преминал през ГКПП Капитан Андреево.
-при последващото
си влизане в страната на ****., осъществено през ГКПП Капитан Андреево, подсъдимият
Х. возел свидетелките Д. И. К. и М.С. К..
Междувременно на ***г.
наблюдаващия прокурор по водената в РП Асеновград присъдна преписка, касаеща наложеното на подсъдимия
Х. наказание „Лишаване от право да управлява МПС” по НОХД № 84/2016 г., поискал
справка от началник Сектор „ПП” при ОД МВР Пловдив, дали същото е приведено в изпълнение
(л. 118 от ДП). При проверката се установило, че наказанието все още не е
приведено в изпълнение. Препис от присъдата бил предаден на свидетеля А. Ш. С.,
който към ***г. изпълнявал длъжността *** **** **** в РУ Асеновград, отговарящ
за квартала където живеел подсъдимият Х.. На свидетеля С. било разпоредено
устно, че следва да връчи съдебното решение на подсъдимия и да му изземе по
съответния ред СУМПС, като с това
изпълни наказанието. Отивайки на адреса на подсъдимия Х., свидетелят С.
първоначално установил, че търсеното лице отсъства. В последствие на ….г. при
поредното си посещение на адреса, свидетелят С. намерил подсъдимия Х., като го
запознал с целта на посещението си и със съдържанието на присъдата.
При проведения
разговор, подсъдимият Х. заявил, че е изгубил свидетелството си и не може да го
предаде на свидетеля С..
Във връзка със
заявеното, полицейския служител обяснил на подсъдимия Х., че следва да попълни
Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, и му предоставил бланка от същата. С връчването на декларацията,
чрез отразеното в нейното съдържание, подсъдимия Х. бил уведомен, че с нейното
подаване, свидетелството му за управление ще бъде обявено за невалидно.
В присъствие на
свидетеля С., подсъдимият Х. собственоръчно и доброволно попълнил дадената му
от полицейския служител декларация, като изписал трите си имена, ЕГН, номер на
лична карта, адрес по местоживеене, както и написал следното: „През *** г. бях в чужбина – А.и при
пребиването там изгубих свидетелство за управление на МПС – в момента още не е
открит”. След това попълнил дата *** г. и се подписал на декларатор.
На самата бланка
на декларацията било отбелязано, че за декларирани неверни данни носи
отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс (л. 62 от ДП).
Свидетелят С.от
своя страна взел декларацията, изготвил докладна записка и съпроводително писмо
и ги изпратил в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив.
Въз основа на така
подадената от подсъдимия декларация, в Сектор ПП“ при ОДМВР Пловдив, издаденото
на водача СУМПС № ***, било заведено като отнето на ***. а наложеното наказание
се търпяло считано от 04.01.2018г. предвид Декларация по чл. 17 от ПИБЛД заради
„изгубено“ СУМПС.
Свидетелството било
върнато на 04.04.2019г. след изтичане на срока на изтърпяване на наказанието (л. 31 от първоинстанционното дело).
С писмо от 15.02.2018г. на ВДП Началник Сектор
„ПП” при ОД на МВР Пловдив до РП Асеновград (л.
120 от ДП) наблюдаващият прокурор бил уведомен, че на база декларираното в декларацията, наложеното наказание спрямо
лицето е приведено в изпълнение, считано от 04.01.2018г., като срока на
изтърпяването изтича на 04.01.2019г.
Междувременно, подсъдимият
Х. въпреки че е бил уведомен, че е лишен от право да управлява МПС, както и че притежаваното от него
свидетелство, с факта на подадената от него декларация ще бъде обявено
за невалидно, продължил и през 2018г. да управлява собствения си автомобил марка
„БМВ” с ДК № ****.
Тези му действия
били забелязани многократно от свидетеля И. Е. Т. (л. 73 от ДП), чиято дъщеря Е.Т.
била пострадала при пътното произшествие предмет на НОХД № 84/2016г. Свидетелят
Т. също знаел, че подсъдимия Х. е лишен от право да управлява МПС, поради
което, виждайки го отново зад волана бил изумен и силно възмутен.
Именно
демонстративното поведение на подсъдимия Х. станало причина на 28.03.2018 г. свидетелят
И.Е.Т.да депозира жалба в РП Асеновград, към която приложил и снимков материал
(л. 14 - 18 от ДП). Във връзка с преписката била образувана проверка, изпратена
по компетентност на полицията в РУ Асеновград.
На 07.05.2018г.
около 13.45 часа, управлявайки лек автомобил „БМВ” с ДК *** по ул. „И.” № *** в
гр. А., подсъдимият Х. бил спрян за проверка от полицейски патрул № 527 в
състав – свидетеля Д.И.К. и свидетеля В.Н. В.. При извършената проверка, подсъдимият
Х. представил поисканите му документи включително и СУМПС. Резултатите от
проверката била отразени в съставената на 08.05.2018г. от полицейските
служители докладна записка, в която те отразили, че поради липса на
констатирани нарушения, водача Х. е
освободен (л. 21 от ДП).
На 10.05.2018г. подсъдимият
Х. ***, като при проведения разговор със свидетеля Х. Х. К.(мл. Автоконтрольор),
заявил че предава доброволно притежаваното СУМПС (л. 77 от ДП). Във връзка с
това, свидетелят Х. К.съставил Протокол за доброволно предаване, в който
отразил, че приема от подсъдимия Х. СУМПС № *** и контролен талон № ***. В
съставения протокол подсъдимият Х. собственоръчно написал „Предавам СУМПС и контролен талон във връзка с наложена присъда, която
вече е изтекла” (л. 23 от ДП). На същата дата били снети и обяснения на подсъдимия
Х. (л. 24 от ДП). Впоследствие, предадените от подсъдимия Х. документи били
изпратени в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив.
Въз основа на
сигнала на свидетеля И.Т. и във връзка със събраните по образувана полицейска
проверка материали, с постановление на РП Асеновград от 26.10.2018г. било
образувано ДП № 823/2018г. по описа на
РУ на МВР Асеновград, водено с оглед извършено престъпление по чл.313
ал.1 от НК, в последствие изготвен и внесен обвинителен акт и образувано НОХД №
915/2019г. по описа на РС Асеновград.
АсРС е приел за установена
тази фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по делото
свидетели Р.
Д.К., Е.Ф. Г., И. Е. Т., А.Ш. С., Д. И. К., В.Н. В. и Х. Х. К., Д. И.
К.и М.С. К.; на обясненията на подсъдимия Х.; от
заключението на вещото лице И. Б. Ч. по назначената и изготвена по ДП
съдебно-почеркова експертиза (л. 83 - 87
от ДП №823/2018г.); и
от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите първоинстанционният
съд е обсъдил детайлно и във връзка с предмета на доказване – поотделно и в
съвкупност с останалия доказателствен материал, като е посочил кои и в каква
част кредитира и защо. Обсъдени от първоинстанционния съд са и обясненията на
подсъдимия в съпоставка с останалия доказателствен материал като са изложени
мотиви в каква част и защо кредитира и в каква – не. Заключението на съдебно-почерковата
експертиза е кредитирано като
пълно,
обективно и
компетентно изготвено.
При така възприетата фактическа
обстановка и доказателствен анализ, първоинстанционният съд е приел за
установено, че подсъдимият е извършил
престъплението, за които е обвинен – от обективна страна, като доказана от
събраните доказателства, всички косвено в своето множество, водещи до извода,
че СУМПС на подсъдимия с № ***, издадено на **** г. от ОДМВР гр.Пловдив е било
във владение на подсъдимия Х. Х. към момента на попълване и подаване на
Декларацията по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на БЛД; като се изследвани
и приети за налични и квалифициращите обстоятелства. А от субективна
страна съдът е приел, че престъплението
е извършено
при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Обсъдени, като неоснователни, от първоинстанционния съд
са възраженията на защитата за липса на преки доказателства.
Въз основа на горното АсРС е признал подсъдимия за
виновен по обвинението във вида и обема, в който е било повдигнато от РП Асеновград.
По отношение индивидуализацията
на наказанието, първоинстанционният
съд е обсъдил
критериите по чл.54 от НК и е приел превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като в рамките предвидени в закона, е приел, че за подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца би осъществила целите на чл.36 от НК. Изпълнението на това наказание е отложил по реда на чл. 66 ал.1 от НК,
обсъждайки наличието на предпоставките и отчитайки, че подсъдимият има
постоянна работа и дължи издръжка на малолетно дете. Изложени са мотиви относно
преценката на съда да наложи наказанието лишаване от свобода, а не
алтернативното наказание глоба. Изложени са и мотиви за липса на предпоставки
по чл.78а от НК и за липса на предпоставки по чл.55 от НК.
Пред въззивния съд делото е
по инициатива на подсъдимия. В пледоарията си защитата поддържа жалбата и доводите в
нея. Твърди се още, че няма безсъмнени доказателства Х.Х. да е извършил
престъплението по чл.313 от НК – сочи се, че когато е подписал декларацията Х.
е бил добросъвестен и това се установявало от разпитаните като свидетели негови
близки, включитевно и че по-късно са му донесли намереното от тях СУМПС.
Защитата твърди, че тези доказателства са внесли съмнение в обвинението, а то
следва да се третира в полза на подсъдимия, за когото важи презумпцията за невинност.
Съдът намира възраженията
на защитата за неоснователни.
При
самостоятелния прочит на доказателствения материал и съпоставката му с мотивите
на присъдата, въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е приел за
установена фактическата обстановка по делото при точно, коректно и съответно
спазване на процесуалните правила и принципи, при всестранен, задълбочен и
обективен анализ на събраните по делото доказателства, които са възприети от съда
по единствено възможния начин, без интерпретации, коректно и правилно, а
изводите относно доказаността на обвинението и съставомерността на деянието са законосъобразни
и правилни. Присъдата е стъпила на изчерпателен гласен доказателствен материал
и писмени доказателства и доказателствени средства приобщени по делото, които в
своята съвкупност и според въззивния съд установяват именно възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. По делото е разпитан като
свидетел на защитата вуйчо на подсъдимия – свидетеля Е. Ф.Г. и неговите показания
са изследвани и като достоверност сами за себе си и в съвкупност както с
обясненията на подсъдимия, така и с целия останал събран по делото
доказателствен материал, като въззивният съд не намери основание за упрек
спрямо оценката на това доказателство, направена от първоинстанционния съд.
Такива конкретни оплаквания от защитата също няма. Други доказателства защитата
не е ангажирала нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната
инстанция, независимо от твърденията за наличие на неразпитани свидетели в
подкрепа на защитната теза за добросъвестност на подсъдимия. При това положение,
и като възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд при оценката на
доказателствената съвкупност, въззивният съд намира за неоснователно
възражението за недоказаност на обвинението. Доказателствата
по делото са изцяло косвени, но тези косвени доказателства съставляват такава
верига от факти, която по своята същност е непрекъсната и води до единствено
възможния извод за авторство, време, място и начин на извършване на
престъплението, и за субективното отношение на подсъдимия – съзнанието му, че
го извършва, която не е разколебана от ангажираните от защитата доказателства и
от други факти, установени по делото, поради и според въззивният съд се налага
единствено възможния извод, че подсъдимият е съзнавал че извършва
престъплението за което е обвинен.
Предвид горното,
искането на защитата присъдата да се отмени и да се постановяване нова
оправдателна присъда е неоснователно. Не се установиха от въззивния съд предпоставки
за претендираното от защитата връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. То е наложено за
срок много близък до минимума по чл.39 ал.1 от НК Въззивният съд напълно споделя мотивите на
първоинстанционния наказанието да е над тази граница, както и мотивите му за
вида на наложеното наказание при регламентирани в закона алтернативи.
Въз
основа на горните мотиви, обсъждащи законосъобразността на присъдата, и като не
установи по реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават
отмяната й, Пловдивският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260006 от 09.10.2020 г. по н.о.х.д.
№ 915/ 2019 г. на РС Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.