№ 16758
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110114910 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ........... срещу .............
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 20.03.2022 г. на път III-642, км 33+500, в посока с.
Калояново е настъпило ПТП с участието на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № .............
и л.а. „Тойота Корола“ с рег. № .........., при следния механизъм: л.а. „Сеат
Леон“ поради движение с несъобразена скорост и неспазване на
необходимата дистанция реализира ПТП с движещия се пред него л.а.
„Тойота Корола“, в причинна връзка с което на последния са причинени
щети. Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Тойота Корола“ е застрахован при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № ....... г. със
срок на валидност: 12.04.2021 г. – 11.04.2022 г. Твърди, че в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
1 865, 62 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на
застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската
отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 1 865, 62 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или
общо за сумата от 1 880, 62 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 800 лв. – частичен иск от 1 880, 62 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ............, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
настъпването на ПТП със сочените от ищеца механизъм и участници.
Оспорва да е налице противоправно поведени от страна на водача на л.а.
„Сеат Леон“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Оспорва настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Сеат Леон“. Позовава се на
съпричиняване от страна на водача на л.а. „Тойота Корола“. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от 12.10.2023 г. на основание чл.214, ал.1
ГПК е допуснато увеличение в размер на иска до общата сума, от която искът
първоначално е предявен като частичен – сумата 1 880, 62 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Според представения двустранен констативен протокол за ПТП от
20.03.2022 г. и заключението на АТЕ, на 20.03.2022 г. около 14:40 часа л.а.
„Сеат Леон“ с рег. № ............., управляван от Н. П., се движи по път III-642 с
посока от гара „Калояново“ към с. Калояново и в района на км 33+500
водачът предприема изпреварване на неизвестно МПС, навлиза в лентата за
насрещно движение, където реализира ПТП с попътно движещия се пред него
и също изпреварващ неизвестно МПС л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ..........,
управляван от Р. Ч., в причинна връзка с което на последния са нанесени
щети в задна броня и заден капак на автомобила. Според заключението на
АТЕ ударът е настъпил в лентата за насрещно движение, в която и двата
автомобила са извършвали изпреварване. Вещото лице е посочило, че по
делото не е била представена скица с организацията на движението в
процесния пътен участък към датата на ПТП, от която да е видна
хоризонталната и вертикална маркировка в района.
Пред СРС са разпитани водачите на двата автомобила – Н. П. и Р. Ч.,
чиито показания са еднозначни по отношение на обстоятелството, че и двата
автомобила са се движели в една посока – към с. Калояново и че са
предприели изпреварване през лентата за насрещно движение, където е
настъпил и ударът помежду им.
Свидетелят П. заявява, че в посока с. Калояново, в която се е движел,
има мост, след него има завой и след завоя е настигнал голяма колона от
автомобили – поне 200 метра напред, която се е движела с не повече от 60
км/ч., а той – с около 90 км/ч., поради което е предприел изпреварване на
колоната, с пуснат мигач за изпреварване, навлязъл е в лентата за насрещно
движение, изпреварил е поне три автомобила, намирал се е вече 4-5 секунди в
лентата за насрещно движение, когато сива „Тойота Корола“ с пловдивска
регистрация се е изнесла рязко от колоната и е навлязла в насрещното също
за изпреварване, без да пусне мигач за изпреварване; че свидетелят е
2
натиснал веднага спирачки, но не е могъл да избегне удара с изнеслия се пред
него автомобил; че ударът е настъпил, след като л.а. „Тойота Корола“ с е
изнесъл в лентата за насрещно движение, а не след като вече е бил започнал
да се прибира обратно в тяхната лента за движение. Заявява, че към момента
на ПТП на мястото е имало маркировка, която е разрешавала изпреварването
и която е била малко изтъркана, но към момента е ясна и отчетлива.
Свидетелят потвърждава, че са съставили протокол за ПТП и това е
предявеният му на лист 8 от делото такъв. Заявява, че щетите за неговия
автомобил са били в цялата предната част, а за л.а. „Тойота Корола“ – в
задната му част.
Свидетелят Ч. заявява, че е предприел изпреварване през лентата за
насрещно движение на колона от автомобили, за което е пуснал мигач,
трябвало е да изпревари три автомобила и когато е бил изпреварил и
последния, е погледнал в огледалото, за да се увери, че се прибира безопасно,
и в този момент е видял да го настига червен л.а. „Сеат Леон“, който се е
движел много бързо – според свидетеля с над 100 км/ч., който също е
изпреварвал в насрещното, и го е ударил отзад. Заявява, че към момента на
настъпване на удара вече е започвал да се прибира обратно в неговата лента
за движение. Свидетелят потвърждава, че са съставили протокол за ПТП и
това е предявеният му на лист 8 от делото такъв. Заявява, че щетите за
неговия автомобил са били в задна част, а за другия автомобил – в предната
му част. Заявява, че районът му е познат и е карал с не повече от 90 км/ч.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Тойота
Корола“ с рег. № .......... е бил застрахован при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“, полица № ....... г. със срок на валидност:
12.04.2021 г. – 11.04.2022 г.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ............. е била
застрахована при ответника.
Според заключението на АТЕ стойността, необходима за
възстановяване щетите на л.а. „Тойота Корола“, по средни пазарни цени
възлиза на сумата 1 894, 48 лв. Вещото лице е уточнило по реда на чл.200,
ал.2 ГПК, че ликвидационните разноски при застрахователите са между 15 и
25 лв.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 1 865, 62 лв.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
3
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на
АТЕ и показанията на свидетелите П. и Ч. се установи механизмът на
произшествието, а именно – че водачът на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ............. е
предприел маневра изпреварване на колона от автомобили в лентата за
насрещно движение на място, за което по делото не се установи такова да е
било разрешено, при което е реализирал удар в задната част на изнеслия се
пред него също в лентата за насрещно движение за изпреварване на колоната
л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ........... Предвид горното съдът намира, че
поведението му не е било съобразено с конкретните пътни условия, в т.ч. – с
оглед обстоятелството, че при изпреварване на голяма колона от автомобили
през лентата за насрещно движение е следвало да съобрази и потенциално
включване в лентата за насрещно движение и на други автомобили, изнасящи
се от колоната.
Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на
деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за
оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните
по делото доказателства тази презумпция не е оборена.
От страна на ответника е заявено възражение за съпричиняване, което
съдът намира за основателно. Установи се еднозначно от показанията на
двамата свидетели, че и водачът на л.а. „Тойота Корола“ е изпреварвал през
лентата за насрещно движение на място, за което по делото не се установи
изпреварване да е било разрешено. Водачът на л.а. „Тойота Корола“ се е
изнесъл от колоната от автомобили, в която се е намирал и за която
свидетелят П. заявява, че се е движела с не повече от 60 км/ч., без да се увери,
че това е безопасно с оглед поведението на останалите участници в
движението, за което не е достатъчно единствено да пусне мигач и да се
4
изнесе от колоната, а и да се увери, че това няма да създаде опасност за
останалите участници в движението. С оглед изложеното съдът определя
съпричиняването в размер на 50%.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 1 865, 62 лв.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото е застрахована гражданската
отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата от 1 894, 48 лв. В случая изплатеното застрахователно обезщетение от
1 865, 62 лв. е в размер, по-малък от стойността по средни пазарни цени.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Следователно в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
изплатеното застрахователно обезщетение 1 865, 62 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 1 880, 62 лв.
При отчитане на приетото съпричиняване от 50% искът следва да се
5
уважи до размера на сумата от 940, 31 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 430 лв. разноски по делото, съобразно уважената
част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 175 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, ЕИК ......... да заплати на ..........., ЕИК .........., на
основание чл.411 КЗ, сумата от 940, 31 лв., представляваща регресно вземане
по образувана при ищеца щета № 44011512201687 във връзка с ПТП,
настъпило на 20.03.2022 г. на път III-642, км 33+500, в посока с. Калояново,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 940, 31 лв. до пълния предявен размер
от 1 880, 62 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ............, ЕИК ......... да заплати на ..........., ЕИК .........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 430 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК .......... да заплати на ............, ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 175 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6