№ 9
гр. Е., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Й.а
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно
наказателно дело № 20254130200018 по описа за 2025 година
С НП № **********/31.12.2024 г. на директора на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново за извършено нарушение на чл. 12б, ал.
1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лв. на С. И. С. от гр. Е..
Постъпила е жалба адв. С. Н., действащ в качеството на
пълномощник на С. И. С., против НП. В същата се твърди, че не е съгласен с
него. Заявява, че не е извършил описаното в АУАН нарушение. Намира, че в
хода на административнонаказателната процедура са допуснати процесуални
нарушения, което води до неговата незаконосъобразност.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП № **********/31.12.2024
г. на директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят С. И. С. не се явява. Същият се
представлява от адв. С. Н., който поддържа депозираната жалба. Моли съда да
отмени обжалваното НП. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Директорът
1
на Регионална дирекция по горите – Велико Търново се представлява от
юрисконсулт А. Ц. и юрисконсулт Ц.С.. Двамата вземат становище, че жалбата
е неоснователна и я оспорват. Юрисконсулт Ц.С. излага подробни
съображения по същество на спора. Моли съда да потвърди обжалваното НП,
като присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението, договорено между жалбоподателя и
пълномощника му адв. С. Н..
В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се
представлява и не взема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от удостоверение № 3537/29.06.2011 г. на Изпълнителна
агенция по горите към Министерство на земеделието, храните и горите,
жалбоподателят С. И. С. е вписан в регистъра за планиране и организация на
дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч;
планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на
добива на недървесни горски продукти.
От позволително за сеч № ******/**.**.**** г., се установява, че е
разрешено на „Т. 2000“ ЕООД да извърши добив на дървесина в отдел 90,
подотдел „ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е.. Очакваният добив
бил 183 плътни куб. м. дървесина. Срокът за провеждане на сечта и срокът за
извозване на материалите от сечището бил за периода от 12.01.2024 г. до
27.12.2024 г. Позволителното за сеч било издадено от А. Н. и получено от
жалбоподателя С. И. С.. Видно от технологичен план № 1/02.11.2022 г. за
добив на дървесина в отдел 90, подотдел „ж“ в землището на с. М., общ. Е.,
проектиран е един тракторен извозен път, който преминава по дължината на
подотдела.
По делото е представен Протокол за освидетелстване на сечище №
0729243/19.12.2023 г., от който е видно, че при сечта и извоза на дървесина в
отдел 90, подотдел „ж“ в землището на с. М., общ. Е. няма допуснати
нарушения и не са съставяни АУАН, а от приложения към него карнет-опис за
имот, находящ се в отдел 90, подотдел „ж“ в землището на с. М., общ. Е., се
констатира, че през насаждението минава стар коларски път с дължина 900 м.
2
От справка за лицата, имащи достъп до сечището, се установява, че това са
лицата С. С., Н.й Н. и П.П..
На 25.09.2024 г. свидетелите П. В. Й. – горски инспектор в РДГ –
Велико Търново, Н. И. М. – горски инспектор в РДГ – Велико Търново и А. В.
Н. – лесоинженер в ТП „ДГС Буйновци“ извършили проверка в отдел 90,
подотдел „ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е., представляващ
държавна горска територия, за който било издадено позволително за сеч №
******/**.**.**** г. При провеждането й присъствал жалбоподателят С. И. С..
Проверяващите служители установили, че има изградени пет броя извозни
пътища, по трасето на които имало следи от превозни средства. Същите не
били отразени в технологичния план и не били обозначени на терен. Освен
това, било установено, че има немаркирани дървета в основата на пъна с
контролна горска марка, като отсечената дървесина не била на мястото на
нарушението. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол
№ 011763/25.09.2024 г.
Въз основа на Констативен протокол № 011763/25.09.2024 г., на
жалбоподателя С. И. С. бил съставен АУАН № 008694/25.09.2024 г. от Н. И.
М. – горски инспектор в РДГ – Велико Търново в присъствието на свидетелите
П. В. Й. и А. В. Н., както и на жалбоподателя. В същия е вписано, че
жалбоподателят за периода от 12.01.2024 г. до 25.09.2024 г. не изпълнил
задължението си да следи за спазване на одобрения технологичен план за
отдел 90, подотдел „ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е.,
представляващ държавна горска територия, за който имало издадено
позволително за сеч № ******/**.**.**** г., като в имота имало изградени пет
броя извозни пътища, които не били отразени в технологичния план. Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. АУАН бил подписан
от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. Последният получил препис
от документа на 25.09.2024 г. От представените по делото свидетелство за
професионална квалификация № 058326, рег. № 1816/155/30.06.2005 г., Трудов
договор № 142/01.10.2004 г., Допълнително споразумение № РД09-
32/15.05.2024 г. към Трудов договор № 142/01.10.2004 г. и длъжностна
характеристика за длъжността „главен специалист – горски инспектор“ по
безспорен начин се установява компетентността на актосъставителя Н. И. М.
3
да съставя АУАН по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Въз основа на АУАН било изготвено НП № **********/31.12.2024 г.
от директора на РДГ – Велико Търново. В последното по идентичен начин
като в АУАН № 008694/25.09.2024 г. е описано извършеното от жалбоподателя
С. И. С. нарушение. В НП е вписано, че същият с деянието си е нарушил
разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите. В същото административно наказващият
орган изложил мотиви, че осъщественото от жалбоподателя нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За
нарушението на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите било наложено административно наказание
на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите глоба в размер на 300.00 лв. на
жалбоподателя С. И. С.. НП било връчено на жалбоподателя на 14.01.2025 г.,
видно от приложените писмо № РДГ06-13766/31.12.2024 г. и приложеното
към него известие за доставяне. От Заповед № РД49-171/23.05.2024 г. на
Министъра на земеделието и храните е видно, че директорите на
регионалните дирекции по горите са овластени да издават НП по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и
ЗЛР.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
Н. И. М. и свидетелите по АУАН П. В. Й. и А. В. Н., както и свидетелите
О.Р.О. и Д.Р.Х..
Свидетелите О.Р.О. и Д.Р.Х. твърдят в показанията си, че работят
като секачи в „Т.“ ЕООД, в което дружество управител и лесовъд бил
жалбоподателят С. И. С.. Свидетелите заявяват, че през 2024 г. работили в
отдел 90, подотдел „ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е..
Жалбоподателят ги запознал с технологичния план. През отдела минавал един
път, като имало още няколко, но те не били правени от работещите секачи за
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
4
съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то
от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган,
в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им.
Спазени са визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването им, не са
допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП.
Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото
съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са
допуснати нарушения в административнонаказателната процедура, отразената
в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответното
изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя неговата
законосъобразност от формална страна.
При така установената фактическа обстановка, възприета от съда
като доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
органът, издал НП, е реализирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя по отношение на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, позволителното за
сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика. Цитираното в НП позволително за сеч №
******/**.**.**** г. е издадено на жалбоподателя С. И. С. именно във връзка с
притежаваното от него удостоверение за упражняване на лесовъдска практика.
Съгласно чл. 108, ал. 3 от Закона за горите лицето по ал. 2, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина,
както и за транспортирането на остатъците от сечта, до освидетелстване на
сечището. Следователно, от момента на издаване на позволителното за сеч на
негово име, това лице поема отговорността да осъществява контрол за
спазване на законовите изисквания при осъществяване на тази сеч. Нормата на
чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите също регламентира, че
до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното
5
за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на
чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на
дървесина, като и разпоредбата на цитирания чл. 47 изисква при добив на
дървесина лицата, извършващи сечта да спазват одобрения технологичен план
за добив на дървесина. Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии лицата по
чл. 108, ал. 2 от Закона за горите след получаването на позволителното за сеч
са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и
противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
В конкретния случай, от данните по делото се установява по един
безспорен начин, че жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска
практика, което е вписано в регистъра по чл. 235 от Закона за горите, т. е.
същият може да бъде субект на нарушението. На следващо място, по делото
се установи, че в периода от 12.01.2024 г. до 25.09.2024 г. в отдел 90, подотдел
„ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е., представляващ държавна
горска територия, за който имало издадено позволително за сеч №
******/**.**.**** г., са изградени пет броя извозни пътища, които не са
отразени в технологичния план. Създаването на извозен път, без той да е
предвиден в технологичния план, е в нарушение на правилата за извършване
на сеч, поради което представлява незаконно действие. Това незаконно
действие не е предотвратено или спряно от жалбоподателя, на когото е
издадено позволителното за сеч. Без значение е обстоятелството, че
технологичният план не е изготвен или одобрен от него, както и кой точно и
кога е прокарал този извозен път също е ирелевантен за настоящото
производство, тъй като задължението по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите за
лесовъда е до освидетелстване на сечището. Следва да се посочи, че в
одобрения технологичен план следва да се отразят и съществуващите извозни
пътища. Такъв извозен път, за който е съставен АУАН и НП, не фигурира в
представения по делото технологичен план № 1/02.11.2022 г., както и не са
констатирани нарушения при съставяне на Протокол за освидетелстване на
сечище № 0729243/19.12.2023 г. Очевидно е, че установените в имота
изградени пет броя извозни пътища, неотразени в технологичния план, са
направени в срока на действие на позволително за сеч № ******/**.**.**** г.
Освен това, при започване на сечта жалбоподателят не е докладвал на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново за незаконни действия в
6
същия горски имот. Нарушението е извършено чрез бездействие за периода от
започване на сечта, от когато фактически започва изпълнението на
задълженията на лицето по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, до откриването
на нарушението на 25.09.2024 г., в който смисъл времето на извършване на
нарушението е определено коректно и по начин, че да стане ясно на
жалбоподателя.
От изложеното съдържание на цитираните като нарушени в НП
законови разпоредби и предвид установената по делото фактическа
констатация, следва извода за допуснато от жалбоподателя административно
нарушение чрез бездействие именно на посочените от наказващия орган
правни норми. Нарушението е описано със съставомерните му елементи -
форма на изпълнително деяние, време и място на извършването му. За този
съдебен състав е безспорно, че след като не е упражнил нужния ефективен
контрол при добива на дървесината, жалбоподателят, като лице, упражняващо
лесовъдска дейност, с издадено позволително за сеч, е извършил посоченото в
НП нарушение. Безспорни по делото са качеството на субекта на деянието, т.
е. лице, упражняващо лесовъдска практика, и извършеното нарушение.
Несъмнено представените по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните свидетели Н. И. М., П. В. Й. и А. В. Н.,
установяват категорично нарушението и неговия извършител. Същите пряко и
непосредствено са възприели правно релевантните факти, констатиращи
инкриминираното деяние. Освен това, липсват данни последните да са пряко
или косвено заинтересовани от изхода на делото или да се намират в някакви
отношения със страните. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетелите О.Р.О. и Д.Р.Х.. Същите са нелогични и вътрешно противоречиви,
като не кореспондират с всички останали събрани по делото доказателства –
писмени и гласни. Посочените свидетели не са сред лицата, които са имали
разрешение за достъп до обекта, поради което съдът не възприема показанията
им. На последно място, същите работят като секачи в „Т. 2000“ ЕООД, на
което дружество управител е жалбоподателят и съдът намира, че са
заинтересовани от изхода на делото.
Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Извършеното нарушение не
е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка
7
следва да се подчертае, че нормите в Закона за горите и следващите го
подзаконови нормативни актове са създадени, за да гарантират обществения
интерес. Всяко едно нарушение на посочения нормативен акт засяга
обществения интерес, поради което осъщественото нарушение в никакъв
случай не би могло да бъде разглеждано като маловажен случай. В този
смисъл, съдът отчита, че процесното нарушение е предпоставка за
нарушаване на екологичното равновесие - проблем от изключително значение
в последните години, за преодоляването на който съществен дял от
отговорността носят именно лесовъдите, имащи задължение да контролират
сечите в горите.
Настоящата инстанция намира, че наказанието, наложено на
жалбоподателя, е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите наказва се с глоба от 300.00 до
5000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Съдът намира, че при определяне размера на
наказанието наказващият орган се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27
от ЗАНН. Наложеното наказание е определено в минималния размер, посочен
в закона, и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на
нарушените обществени отношения. Освен това, настоящата инстанция
намира, че наложената санкция с така определения размер на наказанието би
респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в бъдеще и ще
въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите членове на
обществото.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата следва
да се остави без уважение, тъй като не са налице основания за отмяна на НП.
Последното следва да се потвърди.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
съдът следва да уважи направеното от процесуалния представител на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като осъди жалбоподателя да заплати на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, която по силата на чл. 158,
8
ал. 2 от ЗГ има статут на юридическо лице на бюджетна издръжка, сумата
80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
представителство и защита в производството пред районния съд.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **********/31.12.2024 г. на директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което за извършено
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите,
чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на С. И. С.
с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „П.Ю.Т.“ № ***.
ОСЪЖДА С. И. С. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „П.Ю.Т.“ № ***
да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул.
„България“ № 23, сумата 80.00 лв. (осемдесет лв. 00 ст.), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
производството пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му страните.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
9