№ 16231
гр. ..., 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20211110171072 по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .
С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато извършването на съдебна
делба на правото на собственост върху следните недвижими имоти: ..., със застроена площ
54,80 кв. м, находящ се в гр. ..., ул. „...” ..., състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, при съседи: изток - разделна стена, запад - И. К., север - улица, юг - двор, заедно
с принадлежащото му мазе с площ от 5,96 кв. м, при граници: изток - И. К., запад - ..., север -
общо помещение, юг - ..., заедно с 0,459 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, който апартамент
съгласно актуална схема на самостоятелен обект в сграда № ... от ... г., издадена от СГКК -
гр. ..., представлява имот с идентификатор № ..., разположен в сграда с идентификатор №
..., при съседни самостоятелни обекти в сградата - имоти с идентификатори №: на същия
етаж: № ..., № ..., № ....., под обекта: № ..., над обекта: № ... и № ..., като сградата се намира в
поземлен имот с идентификатор № ...; ..., със застроена площ 67,55 кв. м, находящ се в гр. ...,
ул. „...” ..., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: от изток – Г. К.,
от запад – А. С., от север – стълбище, от юг – двор, заедно с принадлежащото му мазе с
площ от 6,46 кв. м, при съседи: от изток – ..., от запад – Г. К., от север – З. Р., от юг – ...,
заедно с 0,620% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена, който апартамент съгласно актуална схема на
самостоятелен обект в сграда № ... от ... г., издадена от СГКК - гр. ..., представлява имот с
идентификатор № ....., разположен в сграда с идентификатор № ..., при съседни
самостоятелни обекти в сградата - имоти с идентификатори №: на същия етаж: № ..., № ...,
под обекта: няма, над обекта : № ..., като сградата се намира в поземлен имот с
1
идентификатор № ...; ..., със застроена площ 46,05 кв. м, находящо се в гр. ..., ул. „...” ...,
състоящо се от антре, дрешник, стая - дневна, кухня и сервизно помещение, при съседи:
улица, разделна стена, ... и обща част, между Л. И. В., ЕГН ********** и Г. И. К., ЕГН
**********, при квоти от по 1/2 ид. част за всеки от съделителите.
С протоколно определение от 09.11.2023 г. е приета за съвместно разглеждане в
производството предявената от Г. И. К. претенция за възлагане на едни от делбените
имоти, а именно ..., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК /направена е конкретизация на имота –
предмет на възлагателната претенция в открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2024
г./.
В производството е приета за съвместно разглеждане и претенция, предявена от Л. И.
В. срещу Г. И. К. по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сума в размер на 22 508,50 лева, претендирана като обезщетение за лишаване от
ползването на собствената й 1/2 идеална част от трите делбени имота /..., ... и .../ за периода
от 14.06.2021 г. до 08.11.2023 г. /размерът и периодът на претенцията са конкретизирани във
връзка с указания, дадени от съда, доколкото не са били първоначално индивидуализирани
надлежно, в открити съдебни заседания, проведени на 18.04.2024 г. – вж. стр. 2 от
съставения протокол, и на 13.06.2024 г. – вж. стр. 2 от съставения протокол/.
В производството е приета за съвместно разглеждане и претенция, предявена от Г. И.
К. срещу Л. И. В. по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата по
претенцията да заплати на ищеца сума в размер на 500 евро /977,92 лева по официалния
фиксинг на БНБ/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствената му 1/2 идеална част от прилежащите към делбените апартаменти мазета /.../ за
периода 21.04.2022 г. до 08.11.2023 г. /размерът и периодът на претенцията са
конкретизирани във връзка с указания, дадени от съда, доколкото не са били първоначално
индивидуализирани надлежно, в открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2024 г. – вж.
стр. 2 от съставения протокол/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По извършване на делбата:
В настоящата втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой
способ да се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти са установени с влязлото в сила решение в първа фаза.
От заключение на първоначалната съдебно-техническа експертиза от 10.04.2024 г.
/прието в откритото съдебно заседание на 18.04.2024 г./ се установява, че съгласно
техническите правила и норми, процесните делбени имоти са реално неподеляеми. В тази
част заключението не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, поради което
съдът го кредитира.
С аргумент от разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато делбените имоти са неподеляеми,
съдът изследва възможността същите да бъда поставен в дял на някой от съделителите,
2
каквато възможност е предвидена в чл. 349 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, на която се основава възлагателната
претенция за процесния ..., ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който
при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари.
За основателността на претенцията е необходимо да се докажат в кумулативност
следните факти: процесният имот да е неподеляем; жилищен; съсобствеността върху него да
е възникнала изцяло по силата на наследяването; съделителят да няма собствено жилище;
съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството. Посочените
факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане. Изключение
прави доказването на отрицателния факт – че съделителят не е титуляр на право на
собственост върху друг жилищен имот. Положителният факт – притежаване на друго
жилище следва да се докаже от съделителя, оспорващ претенцията за възлагане.
С протоколно определение от 18.04.2024 г. е обявено за безспорно обстоятелство
между страните, че към момента на откриване на наследството на И. К. /наследодател на
страните/ ответникът Г. К. е живял в процесния делбен имот – ..., поради което и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването му за доказано. От заключението на
съдебно-техническата експертиза от 10.04.2024 г. се установява, че съгласно техническите
правила и норми, апартаментът е реално неподеляем. Не се спори между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че имотът е придобит от тях по силата на
наследствено правоприемство от техния наследодател И. К.. Между страните по делото не е
спорно и обстоятелството, че ответникът не притежава друго жилище. Такова твърдение не
е наведено от съделителя В.. За да се приеме, че притежава друг имот, съделителят следва да
има самостоятелен жилищен имот /такъв, който да служи за задоволяване на жилищните му
нужди и да може да бъде ползван целогодишно като жилище/, като притежаването на
идеална част от друг жилищен имот не е пречка да се извърши възлагането. Ответникът не
притежава в изключителна собственост друго жилище, а притежаваните от него идеални
части от недвижими имоти не съставляват пречка за възлагане.
Следователно са налице предпоставките за основателност на заявената възлагателна
претенция, поради което и ..., със застроена площ 67,55 кв. м, находящ се в гр. ..., ул. „...” ...,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: от изток – Г. К., от запад –
А. С., от север – стълбище, от юг – двор, заедно с принадлежащото му мазе с площ от 6,46
кв. м, при съседи: от изток – ..., от запад – Г. К., от север – З. Р., от юг – ..., заедно с 0,620%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена, и представляващ имот с идентификатор № ..... по действащите
КККР, следва да бъде поставен в дял на Г. И. К..
Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза от 10.04.2024 г.
пазарната оценка на ... е в размер на 284 248,00 лева, на ... - 230 596,00 лева, а на ... –
135 640,00 лева. Общата стойност на делбените имоти е в размер на 650 484,00 лева, или
3
всеки от съделителите следва да получи имот или уравняване на дела на стойност 325 242,00
лева.
Предвид посочените пазарни стойности на имотите и уважаването на възлагателната
претенция, направена за ..., делът на другия съделител Л. И. В. следва да бъде уравнен с
другите два имота, така че в неин дял следва да бъдат поставени: ..., със застроена площ
54,80 кв. м, находящ се в гр. ..., ул. „...” ..., състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, при съседи: изток - разделна стена, запад - И. К., север - улица, юг - двор, заедно
с принадлежащото му мазе с площ от 5,96 кв. м, при граници: изток - И. К., запад - ..., север -
общо помещение, юг - ..., заедно с 0,459 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, и представляващ имот с
идентификатор № ... по действащите КККР, и ..., със застроена площ 46,05 кв. м, находящо
се в гр. ..., ул. „...” ..., състоящо се от антре, дрешник, стая - дневна, кухня и сервизно
помещение, при съседи: улица, разделна стена, ... и обща част.
Така Г. И. К. получава в дял недвижим имот на стойност 284 248,00 лева, а Л. И. В.
недвижими имоти на стойност 366 236,00 лева. Предвид изложеното, съделителят Л. В.
следва да заплати на ответника Г. К. сумата от 40 994,00 лева – за уравняване на дела му с
пари.
По исканията по сметките.
По тези претенции съдът се произнася с решението по извършване на делбата с
отделен диспозитив, или отделно решение. Всяка от претенциите по сметки представлява
отделен иск и решението по нея може да влезе в сила отделно от останалата част от
решението. Всяка от частите на решението – по извършването на делбата, или по сметките
може да се обжалва отделно и да бъде постановен различен резултат по двете части на
решението. Производството по извършване на делбата може да продължи, а това по сметки
да приключи и обратно. Формира се сила на пресъдено нещо между заявилия претенцията и
този, срещу когото е предявена, а не между всички съсобственици. Целта на производството
по сметки е да уреди финансовите отношение между съсобствениците по повод на
съсобствеността (в този смисъл - Решение № 394/ 18.10.2012 г. по дело №111/ 2012 г. на
ВКС, ГК, I г.о.).
По исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС:
Предмет на иска, предявен от ищеца Л. И. В. е обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в
размер на 22 508,50 лева за лишаване от ползването на собствената й 1/2 идеална част
от трите делбените имоти /..., ... и .../ за периода от 14.06.2021 г. до 08.11.2023 г. /размерът
и периодът на претенцията са конкретизирани във връзка с указания, дадени от съда,
доколкото не са били първоначално индивидуализирани надлежно, в открити съдебни
заседания, проведени на 18.04.2024 г. – вж. стр. 2 от съставения протокол, и на 13.06.2024 г.
– вж. стр. 2 от съставения протокол/.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
4
лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на това обезщетение
включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на
вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, 3/
отправяне и получаване на писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг
съсобственик, и 4/ размер на средния пазарен наем за процесния период на имот с подобни
характеристики.
В настоящият случай не се спори, че са налице всички изискуеми предпоставки.
Между страните по делото е налице съсобственост. С нотариална покана, връчена лично на
ответника Г. К. на 14.06.2021 г. /вж. л. 16-18 от делото/, ищцата В. е отправила до ответника
писмена покана, с която е поискала от последния да й заплаща обезщетение за ползата, от
която е лишена във връзка с ползването на делбените имоти.
Съгласно ТР № 7/ 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС всеки съсобственик притежава свое
самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите
съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да
си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици
възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано
като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ
съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат
другите съсобственици. Съгласно чл. 31 ал. 1 ЗС съсобственикът може да си служи с общата
вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено
писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично
според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това
свое право, а последният откаже или не се отзове.
В конкретния случай с протоколно определение от 13.06.2024 г. е обявено за
безспорно обстоятелство между страните, че Г. К. е ползвал за лични нужди делбените
имоти /..., ... и .../ през периода от 14.06.2021 г. до 08.11.2023 г., поради което и на основание
чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването му за доказано.
Размерът на дължимото обезщетение се установява от приетото и неоспорено от
страните заключение от 05.06.2024 г. по допълнителната съдебно-техническата експертиза
на вещото лице М., прието в последното открито съдебно заседание, проведено на
13.06.2024 г., и направените уточнения от вещото лице в заседанието. Съгласно
заключението и изложеното от вещото лице в проведеното заседание, средната пазарна
наемна цена за всеки от делбените имоти за периода от 14.06.2021 г. до 08.11.2023 г. е в
размер, както следва: за ... – 15 960,00 лева, за ... – 19 670,00 лева, и за ... – 9 387,00 лева.
Ищцата, като собственик на 1/2 идеална част от имотите, има право на месечно
обезщетение в размер на 1/2 от тези суми. Следователно за периода от 14.06.2021 г. до
08.11.2023 г. ищцата има право обезщетение в размер на 22 508,50 лева. /15 960,00 лева +
19 670,00 лева + 9387,00 лева = 45 017,00 лева / 2 = 22 508,50 лева/.
5
Предмет на иска, предявен от Г. И. К. срещу Л. И. В. е обезщетение по чл. 31, ал.
2 ЗС в размер на 500 евро /977,92 лева по официалния фиксинг на БНБ/ за лишаване от
ползването на собствената му 1/2 идеална част от прилежащите към делбените ... /.../ за
периода 21.04.2022 г. до 08.11.2023 г. /размерът и периодът на претенцията са
конкретизирани във връзка с указания, дадени от съда, доколкото не са били първоначално
индивидуализирани надлежно, в открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2024 г. – вж.
стр. 2 от съставения протокол/.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на това обезщетение
включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на
вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, 3/
отправяне и получаване на писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг
съсобственик, и 4/ размер на средния пазарен наем за процесния период на имот с подобни
характеристики.
В настоящият случай не се спори, че е налице първата предпоставка – наличие на
съсобственост върху процесния имот, както и наличието на отправена покана от ищеца по
този иск Г. К. с отговора на исковата молба, с която е поискал от съделителя В. да му
заплаща обезщетение за ползата, от която е лишен във връзка с ползването на мазетата,
прилежащи към делбените имоти.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Й. Г.
/разпитът му е проведен в открито съдебно заседание на 18.04.2024 г./ От показанията на
свидетеля Г. се установява, че Л. В. живее в собствено жилище на втория етаж в сградата,
където се намират делбените имоти, като ползва едно мазе, което е отделено с врата.
Установява се, че има още едно мазе, за което знае свидетелят, което стои празно и достъпът
до него е свободен – стои на отворена врата.
Съделителят Г. К. не води в три поредни съдебни заседание допуснатия му до разпит
свидетел /на 08.02.2024 г., 18.04.2024 г. и 13.06.2024 г./, като не са представени
доказателства, обосноваващи уважителни причини за неявяването на последния, поради
което други свидетелски показания не са изслушани за установяване на спорните
обстоятелства от предмета на доказване на тази претенция.
Следва да се посочи, обаче, че процесуалният представител на ответника К. – адв. К.,
в съдебна зала на 13.06.2024 г. /вж. стр. 2 от съставения протокол/ признава, че съществува
проблем с индивидуализацията на мазетата, като е неясно кое мазе към кой апартамент
принадлежи. Последното е във връзка с направено изявление на адв. Д. – процесуален
представител на ищцата В., че последната живее в ... в същата жилищна сграда, където се
намират делбените имоти, и ползва прилежащото на този .... Адвокат Д. е уточнила още и,
че при огледа с вещото лице М., двамата са успели да установят само едното прилежащо на
делебените апартаменти мазе, което е било празно и отворено, а другото – не са открили.
6
Изложеното изцяло кореспондира с показанията на свидетеля, на които съдът дава
вяра и доколкото са дадени ясно и безпротиворечиво.
Предвид изложеното, съдът намира за неустановено по делото ползването на
помощните помещения пряко и лично от единия съсобственик /В./ за задоволяване на свои
собствени нужди, поради което и в полза на съделителя Г. К. не възниква право на
обезщетение. Искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 вр. с § 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса, съобразно стойността на дела му, определена върху
установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на делбените имоти.
Предвид равенството на квотите в съсобствеността, всеки от двамата съделители следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 13 009,68 лева.
Общото правило по чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне на разноските, съобразно изхода
на спора, не се прилага в производството за делба предвид двойното качество на всяка
страна /ищец и ответник/. Това правило се прилага за производството пред районния съд
като първа инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и
ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят относно
имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят от тях във втората
фаза, съразмерно на дела им, съобразно установеното в чл. 355 ГПК правило. Всички
разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за
адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка
страна така, както ги е направила. Освен по съединените с делбения иск други искове,
специфичното правило по чл. 355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното
производство - по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където
разпределението на разноските става по общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и
константната практика на ВКС /например: Определение № 268 от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. №
1308/2014 г. на IV-то г. о., Определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I-во
г. о., Определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I-во г. о., и др./.
Съдът констатира, че всеки от съделителите е внесъл следващия се депозит за
възнаграждение на вещо лице, съобразно квотата му в съсобствеността, по допуснатата
съдебно – техническа експертиза за определяне на актуалната пазарна стойност на
делбените имоти, по която е изготвено заключение от 10.04.2024 г.
Държавната такса, в случай че не е заплатена, се възлага върху ищеца за
неоснователната част от исковете по претенциите по сметки, и върху ответника, съобразно
дължимия от него размер за основателната част от исковете.
Държавната такса по искa на Л. И. В. по чл. 31, ал. 2 ЗС, предвид основателността му,
следва да се възложи в тежест на Г. И. К. в размер на 900,34 лева, която сума следва да
бъден осъден да заплати в полза на СРС.
7
Държавната такса по иска на Г. И. К. по чл. 31, ал. 2 ЗС, предвид неоснователността
му, следва да се възложи в негова тежест, като същият следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС сумата от 50,00 лева.
Право на разноски, съобразно уважения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, има съделителят Л. И.
В., но по делото не се установява, същата да е формулирала искане към съда с такова
съдържание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, на Г. И. К., ЕГН **********,
следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: ..., със застроена площ 67,55 кв. м,
находящ се в гр. ..., ул. „...” ..., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при
съседи: от изток – Г. К., от запад – А. С., от север – стълбище, от юг – двор, заедно с
принадлежащото му мазе с площ от 6,46 кв. м, при съседи: от изток – ..., от запад – Г. К., от
север – З. Р., от юг – ..., заедно с 0,620% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, който апартамент
съгласно актуална схема на самостоятелен обект в сграда № ... от ... г., издадена от СГКК -
гр. ..., представлява имот с идентификатор № ....., разположен в сграда с идентификатор №
..., при съседни самостоятелни обекти в сградата - имоти с идентификатори №: на същия
етаж: № ..., № ..., под обекта: няма, над обекта : № ..., като сградата се намира в поземлен
имот с идентификатор № ..., на стойност 284 248,00 лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Л. И. В., ЕГН **********, следните допуснати до делба
недвижими имоти: ..., със застроена площ 54,80 кв. м, находящ се в гр. ..., ул. „...” ...,
състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток - разделна стена,
запад - И. К., север - улица, юг - двор, заедно с принадлежащото му мазе с площ от 5,96 кв.
м, при граници: изток - И. К., запад - ..., север - общо помещение, юг - ..., заедно с 0,459 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена, който апартамент съгласно актуална схема на самостоятелен обект
в сграда № ... от ... г., издадена от СГКК - гр. ..., представлява имот с идентификатор № ...,
разположен в сграда с идентификатор № ..., при съседни самостоятелни обекти в сградата -
имоти с идентификатори №: на същия етаж: № ..., № ..., № ....., под обекта: № ..., над обекта:
№ ... и № ..., като сградата се намира в поземлен имот с идентификатор № ..., на стойност
230 596,00 лева, и ..., със застроена площ 46,05 кв. м, находящо се в гр. ..., ул. „...” ...,
състоящо се от антре, дрешник, стая - дневна, кухня и сервизно помещение, при съседи:
улица, разделна стена, ... и обща част, на стойност 135 640,00 лева.
ОСЪЖДА Л. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...” ..., да заплати на Г. И.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...” ..., ..., сумата 40 994,00 лева, представляваща
дължима разлика за уравнение на дяловете им.
8
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...” ..., ..., да заплати на Л. И.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...” ..., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата 22 508,50
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствената й 1/2
идеална част от трите делбени имота /..., ... и .../ за периода от 14.06.2021 г. до 08.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. К., ЕГН **********, срещу Л. И. В., ЕГН
**********, иск с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата по
претенцията да заплати на ищеца сума в размер на 500 евро /977,92 лева по официалния
фиксинг на БНБ/, претендирана като обезщетение за лишаване от ползването на собствената
му 1/2 идеална част от прилежащите към делбените ... /.../ за периода 21.04.2022 г. до
08.11.2023 г.
ОСЪЖДА Л. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...” ..., на основание чл. 355
ГПК и чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавни такси, да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса по делбата в размер на 13 009,68 лева.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...” ..., ..., на основание чл.
355 ГПК и чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавни такси, да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса по делбата в размер на 13 009,68 лева.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...” ..., ..., на основание чл.
355 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавни такси, да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 950,34 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9