Номер 102330.10.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Стара ЗагораXIII–ти граждански състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Женя Иванова
Секретар:Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20205530103239 по описа за 2020 година
Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора с искане по реда на чл. 30 във връзка с чл. 29, т.
8 от ЗЗДетето във връзка с чл. 28 ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗДетето.
В молбата се твърди, че според удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 0118/24.01.2017 г. съставен в община Пловдив,
район Западен, детето З. е с родители: майка Т. З. В. , с ЕГН ********** и
баща не са посочени данни.
Спрямо детето З. през 2017 г. била предприета мярка за закрила -
настаняване извън семейството, като два пъти последователно било
настанявано в ДМСГД гр. Стара Загора, което било постановено и със
съдебно решение № 787/08.08.2017 г. по гр. дело № 3931 по описа за 2017 г.
на Старозагорски районен съд, за срок до навършване на тригодишна възраст
- до 21.01.2020 г. и със съдебно решение № 943/03.08.2020 г. постановено по
гр. дело № 2077 по описа за 2020 г. на Старозагорски районен съд, за срок от
три години от влизане в сила на съдебното решение. Причината за
предприетата и постановена мярка за закрила бил факта, че детето било
родено недоносено, с поставена диагноза: „Бронхопулмонална дисплазия.
Пулмонална хипертония. Недоносеност 3 ст.“, като майката отказала да
полага грижи за детето си, а впоследствие подписала декларация за даване на
съгласие за пълно осиновяване на детето.
1
При актуално проучване, по повод повторното настаняване в ДМСГД
гр. Стара Загора обхващащо и предоставена от ДСП - Стамболийски
информация се установило, че няма промяна в обстоятелствата наложили
предприемането и постановяването на мярката за закрила – настаняване извън
семейството. Майката Тодорка Василева продължавала да съжителства на
семейни начала със сочения за рожден баща на детето - К.К.. Двамата
работили сезонно в земеделието. Единственият гарантиран доход в
семейството бил семейните помощи за петте им деца в размер на 154,15 лв.
Семейството живеело в една стая от тристайно жилище, закупено от
родителите на Кинзиньо, с добре поддържана хигиена. Становището на
ОЗД/ДСП – Стамболийски било, че майката Тодорка Василева и съжителят й
К.К. не разполагали с необходимия потенциал да полагат адекватни грижи за
детето З. в семейна среда и да задоволяват потребностите му, предвид
здравословните проблеми на детето и необходимите условия и препоръки
дадени от ДМСГД. С оглед становището на лекарите от ДМСГД, че
здравословното състояние на детето позволявало да бъде отглеждано в
семейна среда, при спазване на изчерпателно изброени в епикризата условия
и препоръки – обхващане от общо практикуващ лекар, динамичен контрол от
педиатър и други специалисти, продължаване спазването на хранителен
режим и рехабилитация по индивидуална програма: психолог – 2 пъти
седмично, специален педагог – 3 пъти седмично, било извършено проучване
на наличните приемни семейства на територията на община Стара Загора и
на територията на страната, като било установено, че няма утвърдено
приемно семейство, което би задоволило специфичните потребности на
детето З., което наложило и повторното му настаняване в ДМСГД.
През месец юни 2020 г. било изискано повторно мнение от
специалистите грижещи се за детето, като според издадената етапна епикриза
от ДМСГД гр. Стара Загора, детето З. било с диагноза: „Дясностранна
бронхопневмония, булозен емфизем . Релаксация на диафрагмата в дясно.
Състояние след ниско тегло при раждането III степен. Бронхопулмонална
дисплазия възникваща в ранния неонатален период. ХИЕ,
вентрикуломегалия. Ингвинална херния в дясно, хипоспадия гланц пенис.
БЕН – I степен. Изоставащо психомоторно развитие“. Било изразено
становище , че детето било в добро здравословно състояние и можело да бъде
2
отглеждано в семейна среда, при условие, че родителите са достатъчно
отговорни да продължат адекватно хранене и осигуряват наблюдение от
педиатър.
При проведено ново проучване се установило, че имало подходящо
приемно семейство в лицето на М***, които изразили готовност да приемат
детето З. в семейството си и да полагат необходимите грижи за него. Със
заповед № ЗД/Д-СТ-102/05.08.2020г. на директора на ДСП – Стара Загора,
детето З.Т. било настанено в професионалното приемно семейство на М***,
до произнасяне на съда с решение.
С допълнителна молба по делото ДСП – Стара Загора твърди, че са
настъпили промени и поради здравословното състояние на детето било
прекратено пак по административен ред настаняването му в приемното
семейство и била постановена нова мярка – настаняване в – Дом за медико –
социални грижи за деца.
Поради горното, окончателното искане на ДСП – Стара Загора до съда е
да се произнесе с решение, с което да се прекрати постановената с решение №
943/03.08.2020 г. по гр. дело № 2077 по описа на РС – Стара Загора мярка за
закрила и да се постанови нова мярка за закрила спрямо малолетно дете З. Т.
В. – настаняване в социална или интегрирана здравно – социална услуга за
резидентна грижа – Дом за медико – социални грижи за деца, в гр. Стара
Загора, ул. „Каменец“ № 53, за срок от две години от влизане в сила на
съдебното решение или до промяна на обстоятелствата, водещи до
прекратяване или промяна на мярката за закрила.
В съдебно заседание процесуалният представител на Д”СП” – Стара
Загора поддържа молбата и моли да бъде уважена.
В съдебно заседание, единственият известен родител на детето Т. З. В.
също моли да бъде уважена молбата на Дирекцията, заявява, че се е
„отказала“ от детето си и „не желае това дете“, имала още 6 деца, за които
трябвало да полага грижи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
3
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № 0118/24.01.2017 г. на община Пловдив, район
Западен, детето З. е родено на 21.01.2017г. и негови родители са: майка Т. З.
В. , с ЕГН ********** и баща не са посочени данни.
Видно от представеното по делото съдебно решение № 943/03.08.2020 г.
по гр. дело № 2077 /2020 г. по описа на Старозагорски районен съд,
предприетата по – рано мярка за закрила спрямо детето З. - настаняване в
ДМСГД – Стара Загора е била прекратена поради изтичане на срока и е било
постановено отново настаняване на детето в ДМСГД – Стара Загора за срок
от три години от влизане в сила на съдебното решение. Видно от мотивите на
съдебното решение причина за предприетата нова мярка за закрила били
фактите, че майката и нейният съжителя не притежават необходимия
капацитет за отглеждане на детето, не желаят да го отглеждат в семейна
среда, както и здравословното състояние на детето.
От представените по делото медицински документи и от данните от
приложените социални доклади, се установява, че детето З. от 12.06.2017г.
(т.е. от петмесечна възраст) пребивава в ДМСГД и че не е имал контакт с
биологичната си майка, която не е проявявала интерес да го види, както и че
му е поставена диагноза: „Дясностранна бронхопневмония, булозен емфизем
. Релаксация на диафрагмата в дясно. Състояние след ниско тегло при
раждането III степен. Бронхопулмонална дисплазия възникваща в ранния
неонатален период. ХИЕ, вентрикуломегалия. Ингвинална херния в дясно,
хипоспадия гланц пенис. БЕН – I степен. Изоставащо психомоторно
развитие“. Детето е било настанено в приемно семейство по административен
ред със заповед на директора на ДСП – Стара Загора за кратък период от
време от 05.08.2020г. до 09.09.2020 г. , но тази мярка е била прекратена пак по
административен ред със заповед на директора на ДСП – Стара Загора,
поради това че на детето била поставена диагноза – астма, а приемните
родители не можели адекватно да го обгрижват, като са подали заявление
детето да бъде изведено от тяхното семейство. Всъщност видно от социалния
доклад от 08.09.2020г. детето не се е адаптирало в новата среда и често е
блъскало главата си в стени, хвърляло играчки и плачело. Затова отново и пак
със заповед на директора на ДСП – Стара Загора детето е било настанено в
ДМСГД – Стара Загора. Едновременно с това, от данните в същия този
доклад, се установява нововъзникналия факт – започнала процедура по
международно осиновяване на детето, като в периода от 24.08.2020г. –
29.08.2020г. е бил осъществен контакт между детето З. и кандидат -
осиновителя от САЩ. Затова искането на ДСП – Стара Загора е да бъде
4
постановено по съдебен ред ново настаняване на детето в ДМСГД – Стара
Загора за по - кратък период от две години предвид предстоящото
осиновяване на същото. Видно от последното актуално социално прочуване
не са установени други близки и/или роднини, желаещи да поемат грижите за
детето, нито е установено подходящо за детето приемно семейство от
вписаните в регистъра и утвърдени такива.
С поредна заповед № ЗД/Д-СТ-117/09.09.2020 г. на Директора на ДСП -
Стара Загора спрямо малолетното дете З. Т. В. е била предприета мярка за
закрила - настаняване в ДМСГД - Стара Загора до произнасяне на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на отглеждането на
детето в семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде
настанено извън семейството, ако важни причини налагат това.
От събраните по делото доказателства се установи, че бащата на детето
е неизвестен, а майката на детето продължава да не се интересува от неговото
развитие и не желае да отглежда сина си, което бе заявено от нея и в съдебно
заседание.
Следователно детето З. се явява „дете в риск” по смисъла, влаган в
разпоредбата на § 1, т.11, б „а“ от ДР на ЗЗДетето.
Предвид горното са налице основанията чл. 25, ал. 1, т. 1, предл. второ
от ЗЗДет. (бащата - неизвестен) и на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДетето (майката не
полага и не желае да полага грижи за детето си) за настаняването му извън
семейството.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.4 от ЗЗДетето при определяне на
мерките за закрила съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това
не е в интерес на детето. От събраните по делото доказателства се установи,
че липсват роднини или близки на детето, които да желаят да поемат грижите
за него, както и липсва на този етап подходящо приемно семейство, в което да
бъде настанено. Предвид това следва да бъде уважено направеното искане на
ДСП – Стара Загора за настаняване на детето в ДМСГД – Стара Загора за срок
от две години, който следва да тече от датата на настоящото съдебно
решение, като по този начин на практика се променя срока на същата мярка,
5
постановена с решение № 943/03.08.2020 г. по гр. дело № 2077 /2020 г. по
описа на Старозагорски районен съд и този срок е по – кратък предвид
стартиралата процедура по международно осиновяване на детето, с което
ДСП – Стара Загора всъщност мотивира исканата от тях промяна в мярката.
Това, че детето е било настанено в приемно семейство със заповед на
директора на ДСП – Стара Загора и че пак по административен ред е било
прекратено настаняването в това семейство, като детето отново е било
върнато в ДМСГД – Стара Загора, при условие че мярката - настаняване в
ДМСГД, постановена с предходното съдебно решение е с неизтекъл срок, то
тази мярка продължава да е действаща и не е необходимо ново съдебно
решение, което следва да се има предвид от ДСП – Стара Загора за в бъдеще
при нововъзникнали такива случаи. Понастоящем с цел правна прецизност и
доколкото настоящият съдебен състав изменя срока на мярката, постановена с
предходното съдебно решение (като не е обвързан от искането на ДСП този
срок да е от датата на влизане в сила на съдебното решение), то намира, че
следва да постанови исканата от Дирекцията промяна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановената с решение № 943/03.08.2020 г. по гр. дело №
2077/2020г. по описа на РС – Стара Загора мярка за закрила, като
ПОСТАНОВЯВА мярка за закрила спрямо малолетно дете З. Т. В. , ЕГН
********** – настаняване в социална или интегрирана здравно –
социална услуга за резидентна грижа – Дом за медико – социални грижи
за деца, адрес гр. Стара Загора, ул. „Каменец“ № 53, за срок от две години
от датата на постановяване на съдебното решение – 30.10.2020г. или до
промяна на обстоятелствата, водещи до прекратяване или промяна на мярката
за закрила.
Решението подлежи на незабавно изпълнение. Решението може да бъде
обжалвано пред ОС – Стара Загора в 7 - дневен срок от връчването му на
страните, като обжалването не спира изпълнението му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6