РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330111897 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск на „СТИК КРЕДИТ”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б,
чрез адв. С, против В. Б. Р., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 19 750 ( деветнадесет хиляди седемстотин и петдесет ) лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2020 г. до 21.10.2025 г., върху
главницата от
39 500 лева, дължима на основание чл. 7 от обявения за предсрочно изискуем на ******г.
договор за ипотечен кредит №*** от *** г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК № **** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-П.
В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните е сключен договор за
ипотечен кредит, по силата на който на ответницата са предоставени заемни средства в
размер на 39 500 лева, със срок от 21.10.2020 г. до 21.10.2025 г., при договорена по чл. 7 от
Договора възнаградителна лихва от 10 % на годишна база, платима на равни вноски по
приетия от страните погасителен план. Изложено е, че с кредита са погасени съществуващи
към ищеца задължения по отпуснати на ответника други кредити. Твърди се, че ответницата
не е погасила нито една от месечните погасителни вноски, поради което на ****г. е обявена
предсрочната изискуемост на кредита. Претендира се възнаградителната лихва до края на
срока на договора. Иска се присъждане на разноски.
В писмен отговор В. Б. Р., ЕГН **********, чрез адв. И., възразява за отхвърляне на
предявения иск, по съображения, че с дадената в заем сума са погасени задължения по
сключени между страните недействителни по смисъла на чл. 22 ЗПК договори за кредит.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявения иск за процесуално допустим и частично основателен, като съображенията за
1
това са следните:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на **** г. между
страните е сключен договор за ипотечен кредит за сумата от 39 500 лева, със срок от
21.10.2020 г. до 21.10.2025 г., при договорена по чл. 7 от Договора възнаградителна лихва от
10 % на годишна база, платима на равни вноски по приетия от страните погасителен план.
Кредитът е отпуснат за погасяване на задължения по други договори за кредит, като сумата
не предадена фактически на ответника. Не се твърди и установява да са извършвани
плащания на задълженията по кредита. За безспорен между страните и ненуждаещ се от
доказване е обявен фактът, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на **** г.
Предмет на предявения иск е вземане възнаградителни лихви преди и след обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Вземането за възнаградителна лихва е акцесорно
вземане, представляващо цената на ползвания паричен ресурс за определено време. С
разясненията на т. 2 от ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при обявена предсрочна
изискуемост възнаградителните лихви след датата на предсрочната изискуемост до края на
срока на кредита не се дължат. Това е така, тъй като кредиторът може да иска изпълнение на
цялата главница преди изтичането на срока на договора, който е установен в полза на
длъжника. При това положение предявеният иск, с оглед разясненията на посоченото
тълкувателно решение, се явява неоснователен за дължимите от 29.01.2021 г. до 21.10.2025
г. възнаградителни лихви.
Възнаградителна лихва обаче се дължи за периода от 21.10.2020 г. до 28.01.2021 г.
Както бе вече изтъкнато вземането за възнаградителна лихва е акцесорно вземане, което се
дължи само и доколкото се дължи вземането главница и при положение, че договорът за
кредит е действителен. Настоящото производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК до приключване на производство по т.д. №*** г. на ОС-П., а след постановяване на
съдебното решение е възобновено. С него е прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца главница по процесния договор за кредит в размер
на 25 000 лева, а не на 39 500 лева. Окръжният съд е приел, че с разликата над сумата от 25
000 лева до пълния предявен размер са погасени недължими вземания по сключените между
страните предходни договори за кредит. Следователно с постановено съдебно решение не е
разгледан въпросът за действителността на процесния договор, а само е разрешен въпросът
какъв е действителният размер на главницата.
В тази връзка следва да се изтъкне, че договорът за ипотечен кредит не е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Същият е приложен на л. 21 от заповедното
производство, като съдът в изпълнение на служебните си правомощия не открива
неравноправни клаузи в него. Клаузата за възнаградителна лихва от 10 % не противоречи на
закона, а допълнителни такси и разноски не са договорени, поради което годишният процент
на разходите съответства на размера на възнаградителната лихва. Постановеното съдебно
решение по т.д. № **** г. на ОС-П. формира сила на пресъдено нещо само за действителния
размер на главницата, поради което и лихвата за периода от 21.10.2020 г. до 28.01.2021 г.
трябва да се изчисли върху сумата от 25 000 лева, за което не са необходими
специализирани знания. Достатъчно е да се използва лихвен калкулатор. След изчисления се
установява, че исковата претенция е основателна за сумата от 694,44 лева.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни за заповедното и
исковото производства, пропорционално на уважената и отхвърлената част от исковата
претенция. Според разясненията на ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане
подлежат действително направените и доказани разноски. Ищецът не доказва да е направил
разноски за адвокат, поради което следва да му се присъди съответната част от дължимата
държавна такса, т.е. ищеца има право на 27,77 лева.
Процесуалния представител на ответника има право на разноски по чл. 38 от ЗА. В
този аспект следва да се изтъкне, че съдът не дължи, а и трудно би могъл да извърши проВ.
2
относно наличието на предпоставките по чл. 38 ЗА и по-конкретно дали страната е в
затруднено материално положение. Пълномощното по чл. 38 ЗА има декларативен характер,
а при деклариране на неверни факти, страната и/или процесуалният и представител биха
могли да понесат съответната юридическа отговорност, извън граждански процес. В случая
адв. И. би имала право на разноски за заповедното производство в размер на 742, 50 лева –
по аргумент от чл. 7, ал. 7, вр.с чл. 7, ал. 2, т. 4 (отм. ред) от Наредба № 1, а за исковото
производство разноските възлизат на 1122 лева, като от общия размер на разноските следва
да се присъди сумата от 1798,94 лева пропорционално на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. Б. Р., ЕГН
********** дължи на „СТИК КРЕДИТ”АД, ЕИК ********* сумата от 694,44 ( шестстотин
деветдесет и четири лева и 44 ст.) лева – възнаградителна лихва за периода от 21.10.2020 г.
до 28.01.2021 г. , изчислена върху главница от 25 000 лева по сключения между страните
договор за ипотечен кредит № **** от **** г, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № **** от **** г. по ч.гр.д. № ****г. на
РС-П., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 694,44 ( шестстотин
деветдесет и четири лева и 44 ст.) лева до пълния предявен размер от 19 750 (деветнадесет
хиляди седемстотин и петдесет) лева и за периода от 29.01.2021 г. до 21.10.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Б. Р., ЕГН ********** да заплати на
„СТИК КРЕДИТ”АД, ЕИК ********* сумата от 27,77 (двадесет и седем лева и 77 ст.) лева –
разноски за заповедното и исковото производства.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА "СТИК КРЕДИТ”АД, ЕИК ********* да плати
адвокат Е. Г. И., личен № ********** от АК-Пловдив сумата от 1798,94 (хиляда
седемстотин деветдесет и осем лева и 94 ст.) лева – разноски за осъществена в плаза на
ответницата правна защита и съдействие за заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________
3