РЕШЕНИЕ
№ 867
Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VII състав, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
СТАНИСЛАВА СТОЕВА |
При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 2593 / 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „****, представлявано от А.Х. К., чрез адв. И.С. *** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321004968-091-001/12.05.2022 г., издаден от С.А.П.– Началник сектор, възложител на ревизията и Ц.И.И.– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 124/29.07.2022 г. на Директор Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения за Корпоративен данък по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за ревизирания период от 2017г. до 2020г. в общ размер на 3649,69 лв. – главница 3021,76 лв. и лихви 627,93 лв., в това число за 2017 г. - в размер на 191,80 лв. и лихви в размер на 79,97 лв., за 2018 г. - в размер на 894,40 лв. и лихви в размер на 282,50 лв., за 2019 г. - в размер на 942,31 лв. и лихви 178,27 лв. и за 2020 г. - в размер на 993,25 лв. и лихви 87,19 лв.
В жалбата са изложени твърдения, че актът е неправилен поради несъответствие на правните изводи с фактическата обстановка и материалния закон. Оспорва се извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като не са налице предпоставките на ал. 1 т. 1, 2, 5 и 6. Прави искане за отмяна на акта и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, съгласно представен списък.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен юрисконсулт И.Й., оспорва жалбата по мотиви и аргументи, подробно изложени в решението на органа. Моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на разноски в полза на дирекцията в минималния размер, съобразно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 /2004г. върху материалния интерес.
Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321004968-020-001/31.08.2021г., изменена със Заповед № Р-03000321004968-020-002/21.12.2021г., издадена от С.А.П.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Варна е възложено извършването на ревизия на „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД за установяване на корпоративен данък по ЗКПО, за период 01.01.2017г. – 31.12.2020г. Срокът за завършване на ревизията е определен с последната заповед за изменение на ЗВР – 25.02.2022г.
До представляващия дружеството е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-03000321004968-040-001/20.10.2021г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на 26.11.2021г. С писмо вх. № 7510-17/23.02.2022г., извън срока за представяне на документи, са представени документи. С Протокол № Р-03000321004968-ППД-001/17.11.2021г. са присъединени документи по извършена ревизия на Д. Т. К. – син на управителя на ревизираното дружество – А.Х. К.. С Протокол № Р-03000321004968-ППД-002/22.02.2022г. са присъединени документи по извършена ревизия на „Келара 2018“ ЕООД, ********, с управител Д.Н. – свързано лице по § 1 т. 3 б. „м“ от ДР на ДОПК, която е бивша съпруга на Д. К..
Установено е, че дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017г., в която няма декларирани никакви приходи, а за 2018г., 2019г. и 2020г. не е подавало декларации.
През 2017г. „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД придобива недвижим имот в с. Калиманци, община Суворово, представляващ двуетажна жилищна сграда – ПИ с идентификатор ********със застроена площ от 86 кв.м. и РЗП 168 кв.м., а дворното място е придобито през 2010г. Представен е договор за наем на недвижим имот от 15.07.2020г. между „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД и К.И.М.майка на бившата съпруга на Д. К., с който описаният имот е предоставен за срок от 3 години срещу месечен наем в размер на 100 лева.
От „Енерго Про Продажби“ АД е предоставена информация, че клиентски № ********** с титуляр „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД за имот в с. Калиманци е активен за периода 2017-2020г., като са издавани фактури за консумираната ел. енергия. Считано от 29.08.2020г. за титуляр е К.И.М. до края на 2020г.
От „ВиК Варна“ ООД е предоставена информация, че няма регистрирани и съответно платени фактури за ползвана вода с титуляр „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД за имота в с. Калиманци. За имота има консумирана вода и фактурирани и платени ВиК услуги за периода 18.06.2018г. – 17.12.2020г. но на името на П.Й.Д.. Лицето е вписано от община Суворово като строител на къщата в РС № 2/15.01.2007г.
В декларацията пред Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Суворово е декларирано, че имотът няма да се ползва за стопанска дейност. По сведения от съседи се установява, че имотът се ползва от Д. К. със семейството му. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е прието за установено, че са налице сделки сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.
На основание чл. 16 ал. 1 от ЗКПО данъчната основа се определя като се вземат предвид обичайни сделки от съответния вид по пазарни цени. В тази връзка от РО е възложено изготвяне на оценка за определяне на препоръчителна наемна цена на еднофамилната жилищна сграда – ПИ *****в с. Калиманци, община Суворово за периода 25.08.2017г. – 31.12.2020г. Въз основа на определената по този начин пазарна цена, РО е определил, че доходите които дружеството следва да отчете са:
·
За 2017г. – 302.90 лева;
·
За 2018г. – 12 385.56
лева;
·
За 2019г. – 12 864.72
лева;
·
За 2020г. – 13374.13
лева.
Определените задължения за данък по ЗКПО са както следва:
·
За 2017г. – 191.80 лева
и лихва 79.97 лева;
·
За 2018г. – 894.40 лева
и лихва 282.50 лева;
·
За 2019г. – 942.31 лева
и лихва 178.27 лева;
·
За 2020г. – 993.25 лева
и лихва 87.19 лева:
Общото задължение на дружеството е 3649.69 лева - 3021.76 лева главница и 627.93 лева лихви.
В РД подробно са описани действията, които РО са предприели за съобщаване на всички актове в производството – стр. 3 от РД и невъзможността същите да бъдат връчени на представляващия дружеството на адреса на същото и на личния адрес на управителя – А К..
При така установените факти, органите по приходите са приели, че са налице основания за облагане по особения ред по чл. 122 ал. 1 ДОПК - т.1, т. 2, т. 5 и т. 6. В тази връзка е изготвено Уведомление по чл. 124 ал. 1 ДОПК № Р-03000321004968-113-001/31.01.2022г., Уведомление по чл. 17 ал. 1 т. 2 от ДОПК № Р-03000321004968-139-001/31.01.2022г., връчени на 07.02.2022г. на ел. адрес на дружеството и Искания за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-03000321004698-040-002/31.01.2022г., връчено на ел. адрес на дружеството на 01.02.2022г.
За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р- 03000321004968-092-001/11.03.2022г., връчен по електронен път на ел. адрес на дружеството на 16.03.2022г. Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № Р- 03000321004968-091-001/12.05.2022г., издаден от С.А.П.– орган, възложил ревизията и Ц.И.И.- ръководител на ревизията. РА е връчен на лицето електронно на 17.05.2022 г. Срещу РА е подадена жалба до директора на Дирекция „ОДОП“, който с Решение № 124/29.07.2022 г. е потвърдил РА. Решението е връчено на лицето електронно на 28.10.2022г.
С жалба /подадена на 11.11.2022г. по електронен път/ вх. № 455-16/14.11.2022г. „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД, чрез адв. И.С., е обжалвал цитираното решение пред Административен съд Варна, по която е образувано настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160 ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган – посочен в Заповед № Д-799/10.05.2021г. на директора на ТД на НАП Варна и в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му - ревизията е възложена от компетентен орган, съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321004968-020-001/31.08.2021г., изменена със Заповед № Р-03000321004968-020-002/21.12.2021г., издадена от С.А.П.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Варна, оправомощена по силата на Заповед № Д-799/10.05.2021г. на директора на ТД на НАП Варна. РА е издаден от органа възложил ревизията и от ръководителя на ревизията – Ц.И.И., съгласно разпоредбите на чл. 119 ал. 2 ДОПК.
В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени доказателства, от които е видно, че заповедта за възлагане на ревизия и тези за нейното изменение са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Това се установява при преглед на представения от ответника електронен носител /диск/, съдържащ съответните доказателства. От това следва извод, че същите са валидни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от компетентните лица. В тази връзка е направено изрично изявление в о.с.з. на 10.05.2023г. от процесуалния представител на жалбоподателя, че не оспорва автентичността и валидността на електронните подписи на органите по приходите.
Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120 ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани, както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените задължения на жалбоподателя, така и правните основания за издаване на акта. Подробни констатации се съдържат в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл. 120 ал. 2 изр. първо от ДОПК. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.
Ревизията е извършена при условията на чл. 122 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от ДОПК, като единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122 ал. 2 и ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. Видно от приобщените по делото доказателства, органите по приходите надлежно са уведомили жалбоподателя, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Съгласно чл. 122 ал. 1 т. 1-8 от ДОПК наличието на едно от изброените в тази разпоредба основания, е достатъчно за провеждането на ревизията при особени случаи. Съдът намира, че в случая безспорно се установи наличие на хипотезата на чл. 122 ал. 1 т. 1 от ДОПК – не са подавани декларации за дейността за 2018г., 2019г. и 2020г., както и по т. 6 - РЛ не е намерено на адреса за кореспонденция. И доколкото хипотезите на чл. 122 ал. 1 са дадени в условията на алтернативност, дори да е налице липса на някоя от посочените четири, на които са се позовали приходните органи, това не влече незаконосъобразност на оспорвания акт.
Предвид изложеното правилно е приложен особения ред по чл. 122 ДОПК, поради което и на основание чл. 124 ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основание по чл. 122 ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. При това положение в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Преценката за правилното приложение на материалния закон зависи от това доколко жалбоподателят успешно е провел доказване на възраженията си, с оглед законоустановената презумпция по чл. 124 ал. 2 от ДОПК. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че презумпцията на чл. 124 ал. 2 от ДОПК не може да се приложи, тъй като това е законова презумпция и РЛ трябва при условията на пълно и насрещно доказване да установи заявените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Съгласно чл. 92 ал. 4 от ЗКПО – „Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/“. Възражението на жалбоподателя, че дружеството не следва да подава ГДД, тъй като е декларирало, че не извършва дейност е неоснователно. Неизвършването на икономическа дейност не е равнозначно на неосъществяване на дейност по смисъла на ЗСч, тъй като дори самото притежаване на недвижимия имот /въведен в експлоатация още през 2007г.- УВЕ № 24/19.10.2007г на главен архитект на община Суворово/ поражда задължение за определени счетоводни операции и съответно водене на счетоводство – дължат се местни данъци и такси, такса битови отпадъци, амортизационни отчисления и др. Това изключва приложимостта на изключението по чл. 92 ал. 4 от ЗКПО и дружеството е следвало да подава ГДД по ЗКПО.
Съдът намира, че правилно са определени задълженията за корпоративен данък на ревизираното дружество.
Събраните в хода на РП доказателства установяват ползването на имота, като в хода на съдебното производство същите не бяха опровергани. Събраните по делото доказателства не установяват твърдението на жалбоподателя за това, че ползването на имота е само доколкото това е било необходимо за неговата поддръжка. Представеният в хода на ревизионното производство договор за наем от 15.07.2020г. между „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД и К.И.М. за срок от 3 години с месечен наем от 100 лева, предприетите действия за промяна на индивидуалната партида в Енерго про Продажби АД, вкл. и данните за консумацията на ел. енергия, са доказателство за това, че имотът е бил предоставен за ползване. Твърденията, че имотът не е ползван от наемателката са неоснователни, тъй като договорът за наем е неформален и консенсуален. За съществуването му не е нужно да има реално предаване и ползване на вещта, поради което и предвид другите доказателства по делото, съдът намира за доказано ползването на имота от К.М..
Съдът намира за доказан и фактът, че имотът се ползва от Д. К.. Дружеството, чийто управител е Д.Н. /бивша съпруга на Д. К./ – „Келара 2018“ ЕООД е собственик на съседния на процесния имот в с. Калиманци, представляващ също имот с къща. В хода на съдебното производство са приобщени материали по преписка на Районна прокуратура Варна – с писмо с.д. № 4599/27.03.2023 г., образувана по жалба на Д.Н. за извършен вандализъм срещу нейно имущество, също се установява ползването на имота на жалбоподателя. Фактът, че двамата с Д. К. са били в имотите по време на посегателството, също е доказателство за това, че имотът се ползва. В РА е посочено, че по повод жалбата от РПУ Девня била извършена допълнителна проверка за това кой обитава къщите и кой живее там, като от съсед било установено, че в „двете къщи живеят Д.Н. и Д. К.“. Тези факти съдът счита, че също доказват ползването на имота предвид това, че се подкрепят от другите, събрани както в хода на РП, така и в съдебното производство.
В чл. 16 ал. 1 от ЗКПО е установено, че „когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Нормата е ясна и нейното приложение не поражда съмнения. При наличие на сделка, изпълнението на която води до отклонение от данъчно облагане, каквото според чл. 16 ал. 2 т. 2 от ЗКПО е предоставянето за безвъзмездно ползване на материални блага, се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Спорен е въпросът дали в случая е налице такова предоставяне за безвъзмездно ползване, което да е основание да се приеме, че е налице отклонение от данъчно облагане.
Съдът приема, че ползването на имота се установява и от събраните в хода на РП доказателства за ползвана ел. енергия и вода, на които освен другите доказателства, се основава и извода на РО. От представените справки от Енерго про Продажби АД е видно, че за периода 2017г. до м. октомври 2019г. е налице консумация на енергия, стойността на която средно е по около 12-13 лева месечно, но за периода м. ноември 2019г. м. декември 2020г. вече е около и над 100 лева месечно, което може категорично да се приеме за доказателство за ползване, а не просто поддържане на имота.
По отношение на справката за ползваното количество вода, което е общо за двата имота - процесния и съседния /партидата е една и на името на строителя/ е по 2 куб.м. на месец, съдът приема, че в случая по-скоро става въпрос за т.нар. служебно записване на консумация на вода, тъй като в справката е посочено, че няма водомер, показанията са от главен водомер, вероятно останал от времето на строителството на сградите. Предвид изложеното, този факт не е достатъчен да обоснове тезата на жалбоподателя, че имотът не е ползван.
По делото е изслушана като свидетел Д.Н., показанията на която, съдът не кредитира. Независимо, че същата е разведена с Д. К. от 2013г., поддържа добри отношения с него и бившата си свекърва. Покупката на двата съседни имота също е макар и косвено доказателство за това, че отношенията между тях продължават да са близки и нейните показания не могат да се приемат за достоверни.
Съдът не кредитира и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице в с.з. на 10.05.2023г. изрично заявява, че аналозите, които е ползвало при изготвяне на експертизата, са от неин личен архив – друго дело, гражданско, по което е работила, където е изследвала наем на къщи в с. Приселци. По отношение на т. нар. въвеждане на актива в експлоатация – записване в счетоводните регистри на дружеството, едва когато започне да акумулира доходи, съдът също не приема становището на вещото лице. Имотът е актив, който в момента на неговото придобиване следва да се заведе като такъв в счетоводството на дружеството, независимо дали акумулира или не доходи.
Затова и съдът цени и кредитира с доверие именно изготвената в хода на ревизионното производство оценка на препоръчителната наемна цена като обективна и счита, че ревизиращите органи правилно са изградили своите решаващи изводи въз основа на нея.
Гореизложеното обосновава извод за законосъобразност на РА № Р-03000321004968-091-001/12.05.2022 г., издаден от С.А.П.– Началник сектор, възложител на ревизията и Ц.И.И.– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 124/29.07.2022 г. на Директор Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения за Корпоративен данък по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за ревизирания период от 2017г. до 2020г. в общ размер на 3649,69 лв. – главница 3021,76 лв. и лихви 627,93 лв. и неоснователност на жалбата на „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „****, представлявано от А.Х. К., чрез адв. И.С. *** срещу него.
С оглед изхода на делото и заявената своевременно претенция от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 664.97 лева, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „****, представлявано от А.Х. К. срещу Ревизионен акт № Р-03000321004968-091-001/12.05.2022 г., потвърден с Решение № 124/29.07.2022 г. на Директор Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък по Закон за корпоративното подоходно облагане за период от 2017г. до 2020г. в общ размер на 3649,69 лв. – главница 3021,76 лв. и лихви 627,93 лв..
ОСЪЖДА Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД, ЕИК****да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 664.97 /шестстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
||