Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 23.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20-
ти състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 2416/2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът А.А.И. твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 26.01.2015г. в гр. София,
вина за което има водачът на л.а. „Сеат
Кордоба”, с рег. № *******. Твърди, че
по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „А.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от
настъпилото травматично увреждане- двуглезенно счупване в областта на левия
глезен, в следствие на което за продължителен период от време изпитвал болки и
страдания, като твърди да се търпи същите и към момента на депозиране на
исковата молба. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 30 000лева.
Претендира и лихва за забава от датата на деликта- 26.01.2015г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът З. „А.” АД оспорва иска.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на посочения от ищеца
делинквент, евентуално прави възражение за съпричиняване, поради движение от
ищеца като пешеходец на пътното платно. Оспорва и размера на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже възражението
си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно поведението на
пострадалия в причинна връзка, с което е
настъпил вредоносният резултат.
На 26.01.2015г. е съставен констативен
протокол № К91, в който е посочено, че на същата дата около 15,20ч., в гр. София,
на бул. ******* на около 120м. преди ул. Сини вир е настъпило ПТП с л.а. „Сеат Кордоба“, с ДК № *******, с
водач С.Т.Й. и участник- 2- пешеходец- А.А.И.,
за който е посочено, че е настанен в Пирогов с работна диагноза фрактура на ляв
глезен. Като обстоятелства и причини за настъпване на произшествието в
протокола е посочено, че л.а. Сеат Кордоба се е движел по блу. Акад. Иван Гешов
към ул. Гюешево и на около 120м. преди ул. Сини вир, участва в ПТП с намиращия
се на платното за движение попътно пешеходец А.А.И., бутащ самоделна ръчна
количка в същата посока. В протокола са описани видимите щети по автомобила и
по самоделната ръчна количка. Образувано е досъдебно производство, преписката
по което е приложена към настоящото дело, като същото е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. с 24,ал.1, т.9 от НПК.
Според показанията на свидетеля С.Й., през
м. ноември 2015г. той като водач на лек автомобил участвал в ПТП. Според
свидетеля се движел от бул. България към ул. Гюешево и на около 150м. преди
светофара станал инцидентът. Свидетелят сочи, че първоначално при преминаването
през кръстовището с бул. ******* се движел в най- лява лента и след това се
престроил в дясно и започвал да се движи зад микробус и тръгнал отново да се
престроява в дясно и тогава станал инцидентът, при който той бутнал количка,
която е бутал пострадалият попътно по платното за движение. Свидетелят сочи, че
към момента на удара се движел с около 40-50км.ч. и движението било
интензивно. Свидетелят сочи, че видял лицето бутащо количката в последния
момент, като сочи, че от движещия се пред него бус не е имал добра видимост и е
нямало как да види дали пред буса, в съседната дясна лента се движат
автомобили.
Съдът кредитира показанията на този
свидетел, тъй като същите са непосредствени, пълни, логични и непротиворечиви,
както вътрешно, така и с останалия доказателствен материал.
Според допълнителното заключение на
авто- техническата експертиза прието в о.с.з. проведено на 31.10.2016г.,
произшествието е настъпило при следния механизъм: на прав участък от пътя с
четири ленти за движение в едно направление л.а. Сеат Кордоба се движи в най-
лява лента по посока ул. Г., което е регулирано със светофарна уредба и
платната за движение стават 3 броя в едно направление. Водачът на л.а. Сеат
Кардоба предприема маневра за престрояване в лентата от дясно на него, която се
явява трета от дясно на ляво и се движи З. друго МПС тип бус фургон, след това
предприема маневра да се престрои в следващата спрямо него дясна лента, за да
предприеме маневра завой на дясна на кръстовището на ул. Гюешево. Движейки се З.
буса, при ограничена видимост и със скорост около 45-50кв.м. се отклонява на
дясно с около 2м. и навлиза частично с 1м. във съседната дясна лента, която към
този момент е втора дясна, от дясно, на ляво, а в последствие първата дясна
лента се „сливала“, т.е. свършвала и лентите за движение непосредствено пред
кръстовището ставали от четири три. При отклонението си удря намиращия се на
пътното платно пешеходец бутащ самоделна ръчна количка с предна дясна част на
автомобила си. Според заключението на авто- техническата експертиза скоростта
на автомобила непосредствено преди удара е била 40км.ч., като вещото лице сочи,
че при тази скорост на движение и отстояние спрямо движещият се пред него бус
на около 2 метра водачът на л.а. Сеат Кордоба не е осигурил необходимата
видимост към дясната лента, престрояване към която е предприел, при което за
него ударът е бил непредотвратим.
От събраните по делото доказателства не
се установява по намиращия се покрай
пътното платно, от дясната страна тротоар да е имало препятствие, което
да е станало причина ищецът да премине на платното за движение и да се движи по
него. В тази посока са единствено неясните показания на свидетеля Д., който не
е очевидец на произшествието, поради което и при липса на други данни в тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази част. В протокола за
оглед на местопроизшествие изготвен в досъдебното производство не са описани
находящи се на тротоара превозни средства, като такива не се сочат и в
останалите събрани по делото доказателства.
Предвид събраните по делото
доказателства- писмени, гласни доказателства и приетата авто- техническа
експертиза, съдът намира, че причина за настъпване на произшествието е както
противоправното поведение на С.Т.Й., като водач на л.а. с ДК № *******, л.а.
Сеат Кордоба, който е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, така и
поведението на пострадалия пешеходец А.А.И., който е нарушил правилото на чл.
108, ал.1 от ЗДвП.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебно- медицинска експертиза и са
събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Захари Д..
Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза от настъпилото на 26.01.2015г. пътнотранспортно
произшествие ищецът е получил двуглезенно счупване на лява подбедрица. Вещото
лице сочи, че първоначалното лечение е проведено консервативно, като счупването
е било наместено и е поставена гипсова имобилизация. Пострадалият се е
самоизписал, след което е констатирано лошо зарастване, което е наложило
оперативно лечение, като вещото лице сочи, че при липса на образни изследвания
не може да се направи извод за причината за лошото зарастване- дали поведението
на пострадалия или друга причина. Вещото лице сочи, че необходимостта от
повторна хоспитализация и лечение на счупванията на практика е удължило
възстановителния период с около 6 месеца, при стандартен възстановителен период
от 3 месеца. Вещото лице сочи, че най- интензивни са били болките и страданията
за по около месец месец и половина след първоначалната увреда и след повторната
операция, с постепенно затихване, като вещото лице сочи, че не са налице
медицински данни към момента на изготвяне на експертизата за наличие на
усложнения или невъзстановени вреди, като според заключението глезенът е
капризна става и за в бъдеще и най- малкото несъответствие в ставните
повръхности води до развитие на ранна артроза, като обикновено проблем с
възстановяване цялостта на костите няма.
Според показанията на свидетеля Д., с А.И.
живеят в едно домакинство. Свидетелят сочи, че за произшествието претърпяно от А.
научил по телефона от майка му и веднага отишъл и го посетил в Пирогов. Там го
заварил на количка и му обяснил, че си бутал количката и отзад го ударила кола.
Свидетелят сочи, че му сложили гипс и го наместили и на 15- тия ден отишъл на
контролен преглед и казал, че много го боли, което наложило повторната
операция. При повторната операция бил сложен инплант на крака и дори имало леко
скъсяване, като докато бил там се оплаквал, че го боли. Била му сложена шина,
която да обездвижва петата и три месеца не му давали да ходи и през това време
ходел с патерици.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от А.А.И. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 40 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че болките
в областта на долния крайник са били интензивни за период повече от месец и
половина, както след първоначалната увреда, така и след последващата операция,
както и че движението на крайника, а от там и придвижването на ищеца и
осъществяването на обичайните житейски дейности е било ограничено. Тук следва
да се отбележи, че съдът намира, че последвала операция, поради неправилно
зарастване на крайника е в пряка причинна връзка с произшествието, тъй като не
се установява наличието на друга причина наложила извършването й. Общият оздравителен
период при ищеца е бил продължителен- девет месеца. Значение за определяне
размера на обезщетението съдът отдава и на младата, активна възраст на ищеца,
както и на посочената в заключението голямата вероятност в последствие ищецът
да развитие ранна артроза. При определяне на обезщетението съдът взема предвид
и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя. При
определяне размера на вредите съдът не взема предвид посоченото от свидетеля Д.
скъсяване и накуцване с левия крак, тъй като в тази връзка по делото не са
налице други доказателства, в това число за същите не се сочи и в заключението
на вещото лице, според което оздравителният процес при ищеца е приключил.
Твърдение за такова остатъчно явление не се съдържа дори и в исковата молба.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалия, който съдът намира, че следва да
определи в размер на 30%. До този извод относно степента на приноса съдът
достигна като отчита тежестта на нарушението на правилата за движение по
пътищата от всеки от двамата причинители на резултата, като в тази връзка с по-
голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно
средство, който е предприел необезопасена маневра. В тази връзка следва да се
отбележи, че законът с по- голяма строгост подхожда към противоправното
поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това на пешеходците,
като участници в движението, тъй като управляването на МПС представлява
дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена опасност и несъобразяването
на правилата по осъществяването й е по- укоримо / в този смисъл е и З.ължителната
практика на ВКС- решение №
118 от
27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о./. Същевременно съдът взема
предвид, че движението на пострадалия пешеходец на платното за движение не е
предизвикано от външни фактори и той е имал възможност безопасно да се движи по
съществуващия на място тротоар, но вместо това е предприел движение с ръчна
количка по натоварен софийски булевард.
Предвид изложеното предявения иск следва
да бъде уважен за сумата от 28000лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава за периода от датата на деликта- 26.01.2015г. до окончателното
плащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в
размер на 383,33лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН: ********** на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от З.в. адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от иска в размер на 1334,66лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1120лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 97,66лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„А.” АД, ЕИК:
********, да заплати на А.А.И., ЕГН:
**********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 28000лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 26.01.2015г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение на С.Т.Й., като водач на
л.а. „Сеат Кордоба“, с ДК № *******, неимуществени вреди- болки и страдания от
настъпило двуглезенно счупване в областта на левия глезен, ведно с лихва
за забава, считано от 26.01.2015г.
/датата на деликта/ до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 383,33лева разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 30 000лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.” АД, ЕИК:
******** да заплати на адв. Я.Д.Д.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1334,66лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.” АД, ЕИК:
******** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 1120лева- държавна такса.
ОСЪЖДА А.А.И.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „А.”
АД, ЕИК: ********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 97,66лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: