РЕШЕНИЕ
Номер 260390 11.10 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На 21.09.2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Боряна Костанева
като разгледа докладваното от Съдията търг. дело номер 510
по описа за 2020 година намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Предявени са искове от Г.Р.В., с ЕГН ********** ***
против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5 за заплащане на следните суми:
180 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, преживени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило
на *** г. около *** ч. в ***, когато на пешеходната пътека на ул.“***“ до № ** водачът
на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Ц220Д“ с рег.№ *** Н.М. блъска пресичащата в това време ищца,
като й причинява следните телесни увреждания, а именно: контузия на гръдния кош
и корема със счупване на кръстцовата кост вдясно и страничния десен израстък на
пети поясен прешлен, излив на кръв ретроперитонеално – около счупените кости,
без засягане на органите в коремната кухина, кръвонасядания по гърба, деколман
(отлепване на кожата) на дясното бедро,
както и за заплащане на сумата от 1122,27 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва:
·
127,60 лв.
съгласно представени фактури и касови бонове – заплатени потребителски такси за
болничен престой;
·
56 лв. – съгласно
представен касов бон – заплатени медицински услуги – преглед, смяна на
превръзка;
·
453,72 лв. за
закупуване на предписани лекарства;
·
484,95 лв. за
закупуване на медицински изделия и консумативи, санитарни материали, памперси,
бельо и дрехи за еднократна употреба, чаршафи за еднократна употреба, нощни
пелени, стерилни превързочни материали и ръкавици, храна в болничното
заведение, съгласно представени касови бонове,
ведно със законната лихва върху двете обезщетения,
начиная от 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Установява се, че е налице приключило НОХД № 722/2020
г. по описа на РС – Асеновград, което е приключило със споразумение, с което Н.М.
е признат за виновен за настъпване на ПТП. В исковата молба подробно се описва
проведеното болнично лечение и извършените операции, както и претърпените от
ищцата болки и страдания, като се аргументира подробно нуждата от репарация на
настъпилите неимуществени вреди, както и имуществените такива. Твърди се, че
лекият автомобил, участник в ПТП, има валидно сключена застраховка с ответното
дружество. Ищцата поради това е инициирала производство пред застрахователя за
репарация на вредите, но не е последвало заплащане на обезщетения.
Ответникът изцяло оспорва иска. Твърди се, че не са
налице условията, които да мотивират осъдителна претенция във връзка с липсата
на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, като подробно се
прави изложение по оспорване доказателствената сила на констативния протокол за
ПТП. Оспорват се направените разходи, които са мотивирали ищцата да предяви иск
за репарация на настъпили имуществени вреди. Прави се възражение също така за
съпричиняване на вредите. Оспорват се твърденията по исковата молба за
настъпили неимуществени вреди. Оспорва се размерът на иска за неимуществени
вреди, като се счита за прекомерно завишен. Оспорва се и искането за заплащане
на лихва, начиная от посочената в исковата молба дата.
Пловдивски Окръжен
Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което
в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Установява се по
делото, че НОХД № 722/2020г. по описа на РС Асеновград е приключило със
споразумение, с което делинквентът Н.В.М. е признат за виновен, че е нарушил
правилата за движение по пътищата и виновно е причинил процесното ПТП. Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като това
правило аналогично следва да се приложи и .към споразумението, с което е
приключило наказателното производство.
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено
води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е
налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера
на ищцата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на М.,
което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице Н. по назначената СМЕ,както
и на експертите по назначената тройна СМЕ които установяват причинно –следствената
връзка между активното поведение на причинителя на увреждането и вредоносния
резултат. Също така е безспорно между страните по делото, че към момента на
настъпването на деликта по отношение на автомобила управляван от М. е била
сключена валидна застраховка ГО с ответното дружество. По делото са представени и изрични доказателства, от
които се установява, че ищцата е отправила на основание чл.380 от КЗ
застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото.
Основния спор, поради така
изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален
статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване
на увреждането.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. По делото е разпитан свидетелката В. Ш. В., която обективира в своите
показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищцата
болки и страдания. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение
показанията на този свидетел, въпреки обстоятелството, че е дъщеря на
пострадалата. Това е така, тъй като данните обективирани от свидетелката са в
унисон с останалия по делото доказателствен материал, като освен това са плод
на непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се
подчертае, че по принцип лицата оказващи помощ на лично пострадалите от
застрахователни събития са от най- близкия им родствен кръг по обясними
причини. Поради това и показанията на тези свидетели следва да се кредитират
въпреки близката родствена връзка. Съдът все пак не следва безкритично да
възприема изнесеното от дъщерята на ищцата, като нейните показания следва да се
възприемат в контекста на останалите доказателства по делото и съдържанието на
приетите по делото СМЕ. Очевидно е, че интензитета на болките и страданията на В. е бил висок за определен период от време- 6-8
месеца. Наред с това следва да се отчете, че експертите медици установяват, че
не са налице остатъчни последици при ищцата и би следвало да се счита, че за
период от 8 месеца възстановяването е пълно. Към мъмента и двете СМЕ
установяват леко накуцване. При разпита на доктор Н. се установяват данни също
за остатъчни болки, но това очевидно е по информация на пациента, тъй като
обективни способи за регистриране на подобни състояния липсват. Следва да се
отчита освен това, че тройната СМЕ в отговора на 6 въпрос изяснява и налице
придружаващи заболявания на ищцата- други увреждания по гръбначния стълб, които
дават същите оплаквания съобщени от пострадалата при прегледа. И двете СМЕ не
установяват наличие на загуба на съзнание от пострадалата.
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав
на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер на 75 000 лева. Съдът отчита, при определяне на този размер,
че се касае за комплексно увреждане
обхващащо различни части тяло и поради това съществено затрудняващо лечението,
възстановяването и начина на живот на
пострадалия до пълното възвръщане на движенията, който процес е съпътстван от
две операции. Следва да се присъди на ищцата и обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 600 лева, който размер е установен като обективно
извършени разходи по лечението от страна на СМЕ, като са приложени и писмени
доказателства в тази посока.
Направените от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
останаха недоказани. Съдът не счита, че от показанията на свидетеля М. може да
се направи извод, че В. по някакъв начин е способствала за настъпване на ПТП.
Ищцата е извършвала пресичане на пешеходна пътека по законосъобразен начин,
като временното преустановяване на движението за да пропусне автомобил преди
автомобила на делинквента не е действие, което обективно би могло да се приеме
за причина действаща успоредно с основната причина за инцидента, а именно
поведението на виновния водач. Също и
изборът на облекло от страна на пострадалата по никакъв начин не би могъл да се
приеме, като обстоятелство което следва да се тълкува, като причина за
настъпване на ПТП. Няма данни по делото ищцата да е способствала за обективното
си състояние и по повод неизпълнение на лекарски указания, несвоевременно или
лошо лечение или непредприемане навреме на необходимите посещения в болнични
заведения.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, тъй като застрахователното събитие е
настъпило 25.11.19г., а застрахователния договор е сключен след влизане в сила
на КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г. т.е. не е налице хипотезата на § 22 от
ПЗР на КЗ. Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно
т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А
ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на
застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на
деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото
ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и
то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да
попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и
застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна
претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване,
възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата
за забава, която се дължи от самия деликвент. Видно от приложените
доказателства, застрахователната претенция от увреденото лице е предявена пред
застрахователя на 16.03.2020г.. Законната лихва, която при непозволено
увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален закон –
чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на уведомяването
/за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е
в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и
т.2 от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по
чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. След като
застрахователната претенция от увреденото лице е предявена пред застрахователя
на 16.03.2020г. /доколкото по делото не е установена друга дата на уведомяване
от застрахования/, законната лихва за забавата на застрахования делинквент, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента, която е и предмет на претенцията на ищеца, се
дължи от тази дата.
Ищецът е
освободена от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК
осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения иск
такса. Цената на уважените искове за обезщетение на имуществени и неимуществени
вреди е в общ размер на 75 600 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден
да внесе ДТ от 3024 лв. по сметка на ПОС. Аналогично
– съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по
сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който е бил за
сметка на бюджета на съда или сумата от 621.93 лв.
Ищцата
следва да заплати на ответното дружество сумата от 279.65 лева направени
деловодни разноски /150 лева депозит за СЕ, 30 лева депозит за свидетел и 300
лева дължимо юрисконсултско възнаграждение/,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Отправено
е искане от ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено, като очевидно поради липса на
парични средства на доверителя, пълномощникът е извършвал услугата безплатно.
/пълномощно и договор за правна помощ/ Ето защо и следва ответникът да бъде
осъден да заплати на адв. М.Д. сумата от 2798 лева дължимо адвокатско
възнаграждение, ведно с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5 да заплати на осн.
чл.432 от КЗ Г.Р.В. с ЕГН ********** *** следните
суми:
-75 000 лв. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, преживени болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на ***г. около *** ч. в гр.Асеновград, когато на пешеходната
пътека на ул.“***“ до № ** водачът на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел
„Ц220Д“ с рег.№ *** Н.М. блъска
пресичащата в това време ищца, като й причинява следните телесни увреждания, а
именно: контузия на гръдния кош и корема със счупване на кръстцовата кост
вдясно и страничния десен израстък на пети поясен прешлен, излив на кръв
ретроперитонеално – около счупените кости, без засягане на органите в коремната
кухина, кръвонасядания по гърба, деколман (отлепване на кожата) на дясното
бедро,
- 600 лева представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – заплатени потребителски такси за болничен
престой; заплатени медицински услуги –
преглед, смяна на превръзка; закупуване на предписани лекарства; закупуване на
медицински изделия и консумативи, санитарни материали, памперси, бельо и дрехи
за еднократна употреба, чаршафи за еднократна употреба, нощни пелени, стерилни
превързочни материали и ръкавици, храна в болничното заведение, съгласно
представени касови бонове, ведно със законната лихва върху двете обезщетения,
начиная от 16.03.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им претендирани размери,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „ ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5 да заплати по сметка на ПОС ДТ в
размер на 3024 лева съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от
621.93 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на назначените по
делото експертизи.
ОСЪЖДА Г.Р.В. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5 сумата от 279.65 лева направени
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5 да заплати на адвокат М.И.Д. с
ЕГН **********,*** с адрес на кантората *** сумата от 2798 лева на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете, ведно с дължимото ДДС върху сумата.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :