РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100101587 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. П. Х. с ЕГН
********** от с. *******, Общ. *******, ул. „********“ № **, със съдебен
адрес гр. *******, ул. „******“ № **, ет.1 – адв. Коларова, против Р. Т. И. с
ЕГН **********, В. Е. И. с ЕГН ********** и Е. А. И. с ЕГН **********, с
адрес гр. ******, кв. „******“ № **, с която се претендира да бъде
установено, че ищецът е биологичен баща на детето В. Е. И., като се оспорва
произхода му от ответника Е. А. И. и се иска да се допусне съответната
промяна в имената на детето и същото да се именува съобразно правилата на
ЗГР с имената В. С. Х..
В исковата молба се сочи, че ищецът и отв. Р. И. имат интимна връзка от
м.февруари 2023 г., като от същата се е родило детето В. Е. И., но тъй като
било родено по време на брака на отв. И. с отв. Е. А. И., то същото било
записано в акта си за раждане с имената на съпруга на майката. Сочи се, че от
м.февруари 2023 г. отв. И. не е поддържала никакви контакти със съпруга си и
че от тогава тя и ищецът живеят на семейни начала. Към момента бракът на
ответницата И. със съпруга й бил прекратен с решение на РС Своге.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат, който поддържа
1
исковата молба, сочи доказателства.
Правното основание на предявените искове е чл. 62, ал. 5 от СК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника Е. И.. Същият не се явява и не се представлява в съдебно
заседание, редовно уведомен.
Постъпил е писмен отговор от отв. Р. И., в който предявените искове не се
оспорват и се признават като основателни. В съдебно заседание лицето се
явява лично, сочи доказателства.
Постъпил е писмен отговор и от отв. В. И., чрез назначения му особен
представител адв. Александрова, в който се заявява допустимост на
предявените искове, а в съдебно заседание след приключване събирането на
доказателства - и становище за тяхната основателност.
Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Поморие не изразява
становището по делото. Същите са представили по случая социален доклад.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
излоЖ.те в нея доводи, становищата на страните, представени
доказателства и като съобрази приложимите разпоредби на закона и най-
добрия интерес на детето, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно удостоверение за раждане от 02.09.2024 г., съставено въз
основа на акт за раждане № 748/22.08.2024 г. на Община Бургас, В. Е. И. с
ЕГН ********** е роден на **.**.**** г. в гр. Бургас, като негова майка е Р. Т.
И. с ЕГН **********, а вписаният баща е Е. А. И. с ЕГН **********.
Не е спорно и се установява, че Р. Т. И. и Е. А. И. са бивши съпрузи, като
бракът им прекратен с Решение № 127/02.09.2024 г. постановено по гр.д. №
531/2023 г. по описа на РС Своге, по вина на съпругата Р. И.. Видно от
мотивите на този съдебен акт, през м.февруари 2023 г. съпругата е напусната
семейното жилище, съпруга и детето си, като е заживяла на семейни начала с
друг мъж.
По силата на законова презумция на чл. 61, ал. 1, предл. 2-ро от СК, при
раждането на детето В. на 20.08.2024 г. като негов баща е вписан бившият
съпруг на майката Е. А. И.. Видно обаче от решението по бракоразводното
дело, заведено от И., той също е изложил още в исковата молба, че е във
2
фактическа раздяла със съпругата си, като в мотивите на решението е
посочено също, че И. е адресно регистрирана на територията на Община
Бургас от м.октомври 2023 г., докато бившият й съпруг и роденото от брака им
общо дете живеят на адреса в гр. Своге.
От разпита на св. Х. и св. А. – родители на ищеца, се установява, че през
м.февруари 2023 г. отв. Р. И. заживяла в дома им на семейни начала с техния
син С. П. Х., като от тогава не е напускала населеното място и не е
поддържала никакви контакти с бившия си съпруг. Сочи се, че когато
семейството разбрало, че роденото дете В. е записано с имената на бившия
съпруг на И., им станало много болно, тъй като те са убедени, че детето е от
техния син.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебна акушеро-
гинекологична експертиза се установява, че вероятният период на зачеване на
детето В. И. от майката Р. И. е 9-11 декември 2023 г., т.е. време, през което
същата вече е била във фактическа раздяла с бившия си съпруг и е живяла на
семейни начала с ищеца С. Х.. Поради това, съдът приема, че по делото се
установява, че ищецът С. П. Х. е биологичен баща на детето В. Е. И..
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването
на делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 62, ал. 5 от СК, трето лице, което твърди, че е биологичен
баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от
узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за
установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса
на детето.
Искът по чл. 62, ал.5 СК е предявен от третото лице в преклузивния
едногодишен срок от узнаване на раждането на детето, поради което е
процесуално допустим.
По делото се установи, че детето В. е родено преди изтичането на триста
дни от прекратяването на брака между Р. Т. И. и Е. А. И., поради което
последният е вписан като негов баща. Това обаче не отговаря на истината,
понеже съпрузите са във фактическа раздяла от февруари 2023 г. и от този
момент живеят разделени, при което няма как Е. А. И. да е биологичен баща
на детето В., което е било заченато в периода 09.12-11.12.2023 г., след
раздялата му с майката. Ето защо, предвид събраните по делото гласни
3
доказателства и изготвената експертиза, следва да се приеме за доказано по
делото, че биологичен баща на детето В. Е. И. е ищецът С. П. Х..
При това положение, предявените искове се явяват основателни.
С оглед на горното, следва да се постанови решение, с което да се
приеме за установено, че ответникът Е. А. И. не е баща на детето В. Е. И., а
негов баща е ищецът С. П. Х..
С оглед оборената презумпция за бащинство и установения произход на
детето, следва да бъдат променени бащиното и фамилното име на детето
съгласно чл. 16, ал. 2 във вр. с чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР, като същото се
именува вместо В. Е. И. - В. С. Х..
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК следва ответниците Р. И. и Е. И. да бъдат
осъдени да му заплатят сумата от общо 1 360 лв. разноски, от която 600 лв. –
заплатен адвокатски хонорар, 400 лв. – внесен депозит за особен
представител, 200 лв. – внесен депозит за вещо лице, и 160 лв. – заплатена
държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Е. А. И. с ЕГН ********** не е биологичен
баща на детето В. Е. И. с ЕГН **********, родено на **.**.****г. в гр. ******
от майка Р. Т. И. с ЕГН **********.
Приема за установено, че С. П. Х. с ЕГН ********** е биологичен
баща на детето В. Е. И. с ЕГН **********, родено на **.**.***** г. в гр. *****
от майка Р. Т. И. с ЕГН **********.
Постановява, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗГР промяна на бащиното и
на фамилното имена на детето В. Е. И. с ЕГН **********, както следва:
бащиното му име се променя от Е. на С., а фамилното му име се променя от И.
на Х., като за в бъдеще детето ще носи имената В. С. Х..
ОСЪЖДА Р. Т. И. с ЕГН ********** и адрес с. ******, Общ. ******, ул.
„*******“ № **, и Е. А. И. с ЕГН ********** и адрес гр. *****, кв. „****“ №
**, да заплатят на С. П. Х. с ЕГН ********** от с. ******, Общ. ******, ул.
„*******“ № **, сумата от 1 360 лв. разноски.
4
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в законна сила, официално заверен препис
от него да се изпрати незабавно на Община Бургас за отразяване на
съответните промени в акта за раждане на детето и регистрите на населението.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5