РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. гр. Хасково, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20225640200412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т.. С. Ф. от град Хасково срещу
Наказателно постановление № 1970-384 от 15.02.2021 г. на Директора на ОД
на МВР - Хасково, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.
209а, ал 1 от Закона за здравето. В подадената жалба се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че описаното
от актосъставителя и наказващия орган деяние не съответствало на
изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на
лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, като се
излагат конкретни и подробни съображения в тази насока, основани на
тълкуване на относимата нормативна уредба, в това число и съдържанието на
приложената административнонаказваща разпоредба. Освен това,
жалбоподателят твърди, че не бил извършил описаното административно
1
нарушение, а описаната в санкционния акт фактическа обстановка не
отговаряла на действително осъществената, като подробно аргументира и
тази всъщност първа група от доводите в подадената жалба. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. Т. Н. заявява, че поддържа жалбата и искането си за
отмяна на наказателното постановление, като в хода по същество излага
конкретни съображения в тяхна подкрепа. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган - Директорът на ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
представител.В писмена молба се отправя възражение за прекомерност по
отношение на разноските, направени от другата страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, предвид липсата на
данни за влизането в сила на обжлваното НП по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
По делото е представена само една докладна записка от мл. инспектор към
РУ-Хасково Р. С. , от която е видно, че жалбоподателят е търсен еднократно
по време на смяна за времето от 19.00 часа на 11.02.2022 г. до 07.00 часа та
12.02.2022 г. на адреса посочен в НП и не е намерен. Последното обаче
автоматично не означава, че НП му е връчено на датата 15.02.2022 г. , на
която е отбелязано връчване в НП , тъй като става ясно, че е извършено само
едно посещение на адреса, а не както по-надолу се заявява в докладната за
многократни посещения, което според съда прави нередовно връчването на
НП по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, така както е приел АНО. Още повече, че
върху представеният оригинал на НП с преписката липсва отбелязване за това
, че не е известен новият адрес на жалбоподателя, така както изисква нормата
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Затова и съдът намира, че обжалваното НП не е
връчено на жалбоподателя по горепосочения ред и жалбата се явава
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
2
На 22.01.2021 г. свидетелите Д. Д. Гр. и Ст. Т. Т. , двамата на
длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково, в около 21:45 часа, въз
основа на подаден сигнал на ЕЕН 112, били изпратени, като част от
автопатрул, да извършат проверка за спазване на действащите
противоепидемични мерки в ресторант „**** ****“, намиращ се в района на
***** ***** в град Хасково. След пристигането им на място свидетелите Г. и
Т. се качили в залата за клиенти на втория етаж, където установили около 20
човека, сред които и жалбоподателят Т.. С. Ф. , чиято самоличност
установили. Присъстващите лица първоначално заявили, че не били клиенти,
а изчаквали да вземат храна, приготвена за вкъщи. След като докладвали
случая и след като им било разпоредено, и въз основа на извод за допуснато
нарушение на противоепидемичните мерки, на същата дата – 22.01.2021 г.,
срещу жалбоподателя Ф. бил съставен от св.Д.Г. Акт за установяване на
административно нарушение № 1970- 384/25.01.2021 г. Процесният АУАН
бил съставен за нарушение по чл. 209 ал.1 от Закона за здравето за това, че на
„22.01.2021 г. в около 21:45 часа в гр. Хасково, р - т „**** **** “,
горепосоченото лице присъства в увеселително заведение, като нарушава т.
11 от Заповед № 677, изменена и допълнена със Заповед № 718 на здравния
министър, издадена във връзка с 2 чл. 63 от ЗЗ“. Актът за установяване на
административно нарушение бил подписан от лицето, сочено в него като
нарушител, а в съответната предвидена за това графа, жалбоподателят
вписал, че възразява срещу описаното, тъй като не бил в заведението,а
изчаквал храна за вкъщи. Препис от АУАН е връчен на лицето на 22.01.2021
г., лично срещу подпис, според отбелязването в съдържащата се разписка.
Възражения срещу АУАН не са депозирани допълнително в рамките на
законоустановения срок от връчване. При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган възприел фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение,
и след като преценил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 и чл. 29
от ЗАНН, и на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, наложил процесното
административно наказание.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства. По отношение на показанията на свидетелите
Д.Г. и С. Т. следва да се отбележи, че същите имат преки и непосредствени
впечатления за извършената проверка и за фактите, за които разполагат с ясен
3
спомен, включително за процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, показанията им се кредитират с доверие, още
повече предвид липсата на основание да се счита, че у тях съществува
предубеденост или заинтерисованост от изхода на делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при възникване
на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. По силата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, ДВ, бр. 28
от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г., съобразно действащата към датата на деянието редакция, който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с
глоба в размер на 5000 лв., а според актуалната редакция, който наруши или
не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена административна
санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл
следва да се отбележи, че действително не са допуснати такива нарушения по
чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение в присъствие на лицето, привлечено с него към
административнонаказателна отговорност, което било запознато със
съдържанието му и е имало възможността да впише възражения или
обяснения по него в съответната графа, предвидена за това. Изпълнено е и
изричното изискване за връчване на екземпляр от акта, 3 срещу подпис на
лицето, който факт е надлежно удостоверен в приложената разписка, като е
била обезпечена възможността в законоустановения срок да бъдат
4
депозирани писмени възражения срещу него. Съставеният акт за
установяване на административни нарушение обаче не отговаря на
изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, установяваща необходимите реквизити. Съображенията в тази насока
се основават на начина на описание на визираното от актосъставителя деяние
и най – вече на съответствието или липсата на такова на предложената правна
квалификация с изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото
на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според
въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение,
незначително изменени в наказателното постановление фактически
твърдения, жалбоподателят Т.Ф. е санкциониран за това, че на 22.01.2021 г. в
около 21:45 часа в гр. Хасково, р - т „**** ****“, горепосоченото лице
присъствало в увеселително заведение, като нарушавало т. 11 от Заповед №
677, изменена и допълнена със Заповед № 718 на Министъра на
здравеопазването, издадена във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Тоест, отговорността на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за
неизпълнение или нарушаване на въведени противоепидемични мерки със
заповед на министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, която правна норма касае обаче основанието за обявяване на
противоепидемична обстановка в страната, а не отделни мерки в тази връзка.
Освен това, макар да е налице конкретизация в какво точно фактически се
изразява действието на лицето, за да се приеме, че е налице въобще описано
някакво съставомерно поведение, то липсва надлежна негова правна
квалификация, съобразно изискванията на фактическия състав на посочената
правна норма от специалния закон – Закона за здравето, в което се изразява и
визираното нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН. Изискването по този текст от закона се отнася до задължението на
контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на
законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този
смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и само
възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо,
което в случая не е изпълнено с посочване като нарушени
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., каквито цитираната норма
не предвижда, а съвсем отделно заповедта на министъра на здравеопазването
5
е цитирана непълно и неясно. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, под която е подведено и квалифицирано деянието в АУАН
действително съдържа в диспозицията си състав на нарушение, но същата е
бланкетна и следва при даване на релевантната правна квалификация да бъде
направено необходимото препращане или привръзка с друга разпоредба (от
нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на
мерките. Разпоредбата на 209а, ал. 1 ЗЗдр в случая е следвало да е посочена
във връзка с чл. 63, ал. 4 ЗЗдр, вр. т. 11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020
г., изм. и доп. към процесната дата със Заповед № РД-01-718 от 18.12.2020 г.
и Заповед № РД-01-20 от 15.01.2021 г., издадени от Министъра на
здравеопазването, а впоследствие и с други. Тази 4 заповед, с изменение и
допълнение е издадена, както е посочено в нея на основание чл. 63, 4 ал. 4, 6 и
11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния
кодекс, и във връзка с Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември
2020 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския
съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с
Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на
Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския
съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и
Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и
предложение от Главния държавен здравен инспектор. Нито в АУАН, нито в
НП контролните органи се позовават на чл. 63, ал. 4 ЗЗ, според който при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния 6 държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област, а се цитира единствено чл. 63, ал. 1 ЗЗдр,
който текст, както вече бе посочено, предвижда кога се обявява извънредна
епидемична обстановка и сам по себе си няма как да представлява нарушена
норма. Именно като такава нарушена норма е посочена обаче в обжалваното
НП. Необходимо е между словесното описание на нарушението и неговата
правна квалификация да е налице пълно единство и съответствие, а също така
единство и съответствие е необходимо да има между квалификацията в
АУАН и НП, което не е изпълнено в случая. Това обосновава извода за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за
6
установяване на административно нарушение, което следва да се
квалифицира като съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй
като е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя и
доколкото, вместо да бъде отстранено, е възпроизведено изцяло в издадения
санкционен акт, обосновава неговата незаконсъобразност и съставлява
основание за отмяната му на процесуално основание. С оглед тези
съображения, предвид извода за допуснати съществени процесуални
нарушения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с
нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено, без да се
обсъждат въпросите по същество за наличие на деяние, авторство и вина,
препятствано дори, поради самото естество на процесуалните пропуски в
дейността на контролните органи.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените
от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен
по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
действително сторени от страната по делото. В случая адвокатското
възнаграждение е уговорено в размер на 400 лева, в какъвто размер е и
заплатено, но е отправено искане от другата страна за намаляването му,
поради прекомерност. Това налага да се изследва въпросът за съответствието
с фактическата и права сложност на делото, като се съобрази, че същото е
приключило в едно съдебно заседание и без отклонение в протичане на
съдебното следствие. В тази ситуация, необходимо е да бъдат присъдени
разноски в минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 и
7от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, какъвто е процесният случай, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Относимата хипотеза, към която препраща разпоредбата на
чл. 18, ал. 2 от Наредбата е чл. 7, ал. 2, т. 1 от нея и възнаграждението, респ.
разноските на страната, която има право на присъждане на такива, заплатени
за процесуално представителство по делото са в размер на 300 лева в който
размер следва да бъде присъдено.
7
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-384 от 15.02.2021 г. на
Директора на ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Т.. С. Ф. от град
************** , ЕГН:********** сумата в размер на 300 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С,
8