№ 1372
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000502500 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3244/16.11.2022 г. по гр. д. №5842/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. С. С., ЕГН **********,
сумата 36500 лева, представляваща част от общо претендирано обезщетение
от 60000 лева за претърпени от него неимуществени вреди в резултат от
осъществено на 11.10.2020 г., около 17.20 часа, на път III - 1031, в посока от
гр. Червен бряг към с. Реселец, на км 22+800, пътнотранспортно
произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 10.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди
за разликата над уважения размер от 36500 лева до пълния предявен размер
от 40000 лева. Решението е постановено с участие на трето лице помагач на
страната на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД - С. В. С., ЕГН **********.
Посоченото решение е обжалвано от ответника „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, в
неизгодната за него уважителна част – в частта му, в която предявеният иск за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, е уважен за разликата над 16 500
лева до пълния уважен размер от 36500 лева. Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
1
събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при
определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с
настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания,
претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да
бъде отхвърлен над сумата от 16 500 лева. Прави се искане да се присъдят
направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство – В. С. С., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него тя се
оспорва като неоснователна. Моли се да се потвърди в уважителната част
решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана по реда
на чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна въззивна жалба от страна на В. С. С.,
действащ чрез процесуалния си представител, срещу отхвърлителната част от
решение № 3244/16.11.2022 г. В насрещната въззивна жалба се излагат
съображения, че неправилно е уважено възражението на ответника за
съпричиняване, което не е било доказано. Моли се да бъде отменено в
обжалваната част първоинстанционното решение и да бъде уважен
предявеният иск в пълния претендиран размер от 40 000 лева, частичен иск от
60 000 лева. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият по насрещната жалба и
ответник в първоинстанционното производство – „ЗАД ОЗК – Застраховане“
АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор, с
който я оспорва неоснователна. Претендира се присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, третото лице помагач в
първоинстанционното производство - С. В. С., не е депозирал отговор на
въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
2
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД срещу „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие на 11.10.2020 г. – до сумата от 16500 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение, както и дали е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата степен, ако е
налице такова.
Видно е от споразумение от 19.07.2021 г., одобрено по н.о.х.д. №
227/2021 г. на РС - Червен бряг, както и от представения констативен
протокол с пострадали лица от 19.10.2020 г., че С. С. е признат за виновен, че
на 11.10.2020 г., около 17.20 часа, в гр. София, на път III - 1031, в посока от
гр. Червен бряг към с. Реселец, на км 22+800, нарушил правилата за движение
по чл.5, ал. 1, т. 1, чл. 20 и 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като несъобразил скоростта с
пътните условия и неосъществил достатъчен контрол върху автомобила,
последният излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво отдясно
по посоката му на движение, и по непредпазливост причинил на В. С. -
пътник в автомобила и негов син - средна телесна повреда, изразяваща се във
3
фрактура на долен десен крайник (бедро), довело до трайно затруднение на
движението за срок от около 7-8 месеца, при нормално протичане на
оздравителния процес, като деяние е извършено в пияно съС.ие с
концентрация на алкохол в кръвта 1.73 на хиляда и представляващо
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК. Безспорно е установено, че за водача на автомобила „Тойота
Авенсис“ е била сключена със ЗАД ОЗК - Застраховане АД застраховка
Гражданска отговорност по полица № BG/23/120000855022 от 21.04.2020 г.,
със срок на застрахователно покритие до 29.04.2021 г. включително.
От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и
неоспорена от страните, съдебно-токсикологична експертиза, се установява,
че алкохолната концентрация от 1.73 промила при водача на автомобила - С.
С., съответства на фаза 3 - вълнение, и е в диапазона 0.9 - 2.5 промила. Тази
концентрация на алкохол в кръвта имала различни проявления, като:
нарушена моторна координация и рефлекси; дизартрия; брадилалия;
неспособност за адекватно възприемане на околната среда; намалена зрителна
острота; емоционална нестабилност; нарушения на дълбочината на
вниманието, съобразителността и възприятията; промени в преценките, с
възможно увеличаване на самочувствието и липсата на задръжки, и симптоми
на Ромберг. Вещото лице изяснява при изслушването си от
първоинстанционния съд в съдебно заседание, че в седнало положение
посоченото съС.ие на алкохолно опиване се забелязвало от околните в
проявленията му, изразяващи се в нарушената моторно координация от
хаотични и ненасочени движения на горните крайници, дизартрия -
неправилна артикулация, и брадилалията - размазан говор, който се разбирал,
но не бил напълно членоразделен, и бил забавен.
Съгласно приетата от първоинстанционния съд автотехническа
експертиза процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с
добра метеорологична видимост на прав пътен участък на пътя между гр.
Червен бряг и с. Реселец, състоящ се от едно пътно платно, предназначено за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока по една лента с
ширина по 3 м, като автомобил Тойота се е движил в дясна лента в посока от
гр. Червен бряг към с. Реселец. Приближавайки към мястото на
произшествието, водачът на автомобила се отклонил надясно със завъртане
на кормилното колело на автомобила, при което автомобилът напуснал
платното в дясно и се ударил челно в крайпътно дърво, като в момента на
удара скоростта на движение на автомобила е била около 50 км/ч. Според
заключението от техническа гледна точка причина за нестъпилото ПТП са
субективните действия на водача на автомобил Тойота със системите да
управление на автомобила, който е отклонил автомобила в дясно, завъртайки
кормилното колело, и напускайки платното за движение е достигнал до
крайпътно дърво и се е ударил челно в него. Вещото лице изяснява, че
водачът на автомобил Тойота е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието, като управлява автомобила,
4
следейки посоката на платното за движение. Автомобил Тойота бил
оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници,
включително и на задната седалка, като в случая тялото на пострадалия
пътник в резултат от инерционната сила е политнало напред спрямо купето на
автомобила и за него е имало значение дали при произшествието е бил с
поставен предпазен колан или не.
Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза, приета в
първоинстанционното производство, в резултат от настъпилото ПТП - с
получен удар на десния крак в зоната над коляното в намиращи се твърди
ръбести предмети, от които са направени вътрешните детайли на автомобилно
купе, ищецът В. С., като пътник на предна дясна седалка на автомобила, е
получил травматична костна увреда, представляваща диафизарна фрактура на
дясна бедрена кост и довела до трайно затруднение на движението на
крайника, и контузия на предна част на гърдите. Спешна медицинска помощ
му била оказана в УМБАЛ Д-р Г. Странски, където след проведени
изследвания и предоперативна подготовка на 12.10.2020 г. бил опериран с
извършено открито наместване на костните фрагменти и стабилизиране на
фрактурата с интрамедуларен пирон. Назначено било медикаментозно
лечение и след стабилизиране на общото съС.ие В. С. бил изписан, като през
периода 30.10.2020 г. - 06.11.2020 г. провел начална болнична рехабилитация,
която била приключила с приучване да се движи с патерици и с ограничено
натоварване на крака поради незарастване на счупената бедрена кост, и
последваща амбулаторна рехабилитация в края на годината. Оздравителният
процес на получената от ищеца фрактура на бедрената кост обичайно
приключвала за срок до 5 месеца при оперативно отстраняване на напречните
(заключващи) винтове след 45-я ден от оперативната интервенция, с което се
дава възможност за динамизация на интрамедуларния пирон. В случая обаче
това не е било осъществено - не били премахнати напречните пирони на 45-я
ден след операцията, а повече от година след оперативното лечение на ищеца.
Забавянето е довело от своя страна до забавяне на консолидацията на
фрактурата, т.е. до по-дълго зарастване, и удължаване на оздравителния
процес за повече от година, който следвало да продължи и с извършване на
последваща операция за премахване на вертикалния пирон. Пострадалият е
търпял интензивни болки и страдания през първите 2 месеца след
произшествието и костната операция, както и през време и около 30 дни след
провежданите рехабилитации, а извън тези периоди - рядко явяващи се болки
при преумора и промяна на времето. Към момента на представяне на
заключението на експертизата (около година и половина след увреждането)
счупената бедрена кост при В. С. е зараснала, но само с 2/3 от
циркумференцията си (обиколката си), което предпоставяло периодично
явяващи се болки. Той бил на постелен режим до провеждането на
рехабилитацията в началото на м. ноември 2020 г., по време на който режим
имал нужда от чужда помощ. След това се приучил да се придвижва с
помощни средства, каквито продължавал да използва при придвижването си
5
навън и накуцвайки, но при по-дълги преходи, и които помощни средства
следвало да премахне в кратък срок. Вещото лице изяснява, включително и
при изслушването си в съдебно заседание, че според вида и мястото на
уврежданията и механизма на получаването им от процесното произшествие
В. С. е ползвал предпазен колан.
Съгласно заключението на съдебно-психологична експертиза, приета в
първоинстанционното производство, процесното произшествие с
последвалите оперативни интервенции и период на възстановяване са
намерили израз при ищеца В. С. първоначално в разстройство в адаптацията,
което се е усложнило в смесено тревожно-депресивна реакция с
преобладаващо нарушение в други емоции. Усложненията от последното
били актуални при пострадалия и към момента на изготвяне на експертизата,
като често протичали с протрахиран (удължен) ход, предпоставени и от
личностовия терен на ищеца да реагира на всяка несгода и неразположение в
житейски план, което правила тяхната проява възможна и при регулярен
прием на медикаменти.
При обсъждане на съдебно-токсикологична, авто-техническата съдебно-
медицинска и съдебно-психологична експертизи настоящият съдебен състав
възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй
като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото
доказателства, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни
въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира също обсъдените експертизи.
От свидетелските показания на разпитаната в първоинстанционното
производство свидетелка Д. Ф. - майка на ищеца В. С., се установява, че на
сутринта след като разбрала за произшествието от телефонно обаждане и
разговор със сина й, последният споделил за болките в крака и гърдите.
Свидетелката заминала за гр. Плевен и го видяла непосредствено след
операцията. Синът й имал нужда от помощ, тъй като не можел да се обслужва
сам и в болницата бил на постелен режим, който изисквал помощ дори и при
обръщането му. За лечението му той осъществявал контролни прегледи и
провеждал рехабилитации, като първоначално рехабилитациите се провели в
гр. Банкя. След произшествието се променила походката му - замятал крака
си, не можел да спи и бил неспокоен, чувствал се непълноценен и се
страхувал да пътува в кола, което наложило ползването на психолог.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от него
болки и страдания са непосредствени.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
6
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – втората половина на 2020 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на пострадалия
за причинените му от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв. Законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване
на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – втората половина на 2020 г., и наложилите се
морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(фрактура на долен десен крайник (бедро), довело до трайно затруднение на
движението за срок от повече от година), на пострадалия на възраст - 33
години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на
сумата от 50 000 лв. При определяне на този размер настоящият въззивен
състав отчита нетипично дълго продължилия оздравителен процес на
зарастване на фрактурата. Също така не може да бъде пренебрегнато
обстоятелството, че пострадалият се е нуждаел от чужди грижи
7
непосредствено и около месец след произшествието, което му е създало
съществен битов и емоционален дискомфорт. Апелативният съд, при
съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт,
установен от и от съдебно-психологична експертизи, че инцидентът и
лечението на предизвиканите травми са потиснали пострадалия. Същият се е
чувствал непълноценен, страхувал се е да пътува, нарушен бил сънят му. Тези
негативни преживявания са намерили израз първоначално при него в съС.ие
„разстройство в адаптацията“, усложнило се в такова на „смесено тревожно-
депресивна реакция“ с преобладаващо нарушение в други емоции.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Определянето на степента на съпричиняване предполага
съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който
всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие В този
смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 169 от 02.10.2013 г.
по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013
г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о.
и др.
В разглеждания случай безспорно е, че В. С. съзнателно е пътувал като
пътник в автомобила с водач, употребил алкохол. От съвкупната преценка на
събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установяват данни за съС.ието на алкохолно опиянение при концентрация на
алкохол в кръвта от 1.73 промила на водача на автомобила. Тази
концентрация е довела до видимите типични признаци на посоченото му
съС.ие, включително и при седнало положение. В тази насока може да се
заключи, че пострадалият В. С., чието добро познанство с водача се
предполага от близкото им родство, е знаел и се е съгласил да пътува в
автомобил, управляван от С. С. след употреба на алкохол. Такова поведение
представлява рисково поведение и води до обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно-транспортно произшествие. В този смисъл
е т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 Г.
на ОСТК на ВКС. Поради изложените съображения въззивният съд намира за
8
обоснован извода на първоинстанционния съд, че с оглед на причините,
довели до настъпилото ПТП и настъпилите от него вреди, съдът приема, е
налице 20 % съпричиняване от страна на ищеца. Поради това правилно
определеното обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо на сумата от
50000 лева, е намалено с посочения процент на съпричиняване. След
приспадане от получения размер на обезщетение, извършеното от ответника
плащане на сумата от 3500 лева, основателно предявеният частичен иск е
уважен за сумата от 36500 лева (40000 лева - 3500 лева).
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 36 500 лева. Тъй като правният извод,
до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба следва да бъдат оставени без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено.
По разноските:
Тъй като първоначалната и насрещната въззивни жалби са
неоснователни, съответно ищецът и ответника в първоинстанционното
производство си дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл.
273 ГПК само по отношение на процесуалната защита срещу тях. Въззивният
съд определя взаимно дължимите разноски за адвокатски възнаграждения в
минималните размери съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и вземайки предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части решение № 3244/16.11.2022 г.
по гр. д. №5842/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
В останалата част, същото като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, чл. 38, ал. 2
ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, да заплати на адв. И. О. В., личен № **********, партер, ап. 2,
сумата от 2200 лева – за осъществено безплатно процесуално
представителство във въззивното производство на В. С. С..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК В. С. С.,
ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, сумата от 780 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по насрещната въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на
9
страната на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД - С. В. С..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10